Правилник за устройството и дейността на центровете за трансфузионна хематология

ПРАВИЛНИК за устройството и дейността на центровете за трансфузионна хематология

Раздел I Общи положения

Чл. 1. С този правилник се уреждат устройството и дейността на Националния център по хематология и трансфузиология и районните центрове за трансфузионна хематология по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, наричани по-нататък “центрове”.

Чл. 2. Центровете са юридически лица на бюджетна издръжка за специфичните си функции със седалища и териториален обхват на дейност съгласно приложението.

Чл. 3. Центровете осъществяват своята дейност самостоятелно и в сътрудничество с останалите лечебни и здравни заведения, както и с други ведомства, организации и институции.

Чл. 4. Центровете осъществяват дейността си според правилата за добра клинична, лабораторна и производствена практика, както и според изискванията на Закона за кръводаряване и кръвопреливане.

Раздел II Устройство

Чл. 5. (1) Центровете се състоят от следните функционално обособени структурни единици:

1. блок по трансфузионна хематология, състоящ се от отделения, сред които задължително:

а) отделение по имунохематологична диагностика;

б) отделение по кръводаряване; в) отделение по преработка на кръв; г) отделение по съхранение и експедиция; 2. лабораторен блок, съставен от лаборатории;

3.административно-стопански блок. (2) Националният център по хематология и трансфузиология се състои и от:

1. клиничен блок, в който са обособени: а) клиника за лечение на хематологични заболявания, която се състои от отделения с легла, диагностични кабинети, отделения без легла, манипулационни зали и помощни помещения;

б) лаборатории, подпомагащи пряко дейността на клиниката;

2. производствен блок, който се състои от лаборатории за производство на лечебни и диагностични плазмени препарати.

Чл. 6. (1) В структурните единици на центъра могат да се обособят и сектори.

(2) В центровете се създава звено за осигуряване качеството на кръвта и кръвните продукти и качествен контрол.

(3) В Националния център задължително се разкрива звено по организация на трансфузионната мрежа и информационно осигуряване.

(4) Броят и видът на отделенията, извън изброените в чл. 5, ал. 1, т. 1, на лабораториите, на леглата в отделенията с легла, както и на секторите се определят от директора съобразно обема и нуждите на центъра.

Чл. 7. Клиниката е структурно звено към Националния център по хематология и трансфузиология, ръководено от хабилитирано лице—лекар, с призната специалност по клинична хематология, в която се извършва диагностично-лечебна дейност на хематологични заболявания.

Чл. 8. (1) Отделението е структурно звено, ръководено в районните центрове от лекар с призната специалност по трансфузионна хематология, а в Националния център—от лекар с призната специалност по трансфузионна хематология или клинична хематология.

(2) В отделението могат да се разкриват диагностични кабинети, стаи с легла, сектори, лаборатории, манипулационни зали и помощни помещения.

Чл. 9. Секторът е структурно звено, ръководено от лекар с призната специалност по трансфузионна хематология или клинична хематология.

Чл. 10. Лабораторията и отделението без легла са структурни звена, ръководени от специалисти по съответния профил.

Чл. 11. Административно-стопанският блок се състои от административни, стопански и други обслужващи дейността на центъра звена.

Раздел III

Дейност

Чл. 12. (1) Центърът осъществява следните дейности:

1. подбор и изследване на кръводарители; 2. вземане, събиране, съхранение и преработка на кръв;

3. диагностика и контрол на взетите кръв и кръвни съставки;

4. осигуряване на суровина за производство на биопрепарати;

5. производство, съхраняване и поддържане на запаси от кръв, кръвни съставки и кръвни биопрепарати;

6. планиране на количеството кръв, необходимо на лечебните заведения в териториалния обхват на дейност на центъра;

7. промоция и организиране на кръводаряването в териториалния обхват на дейност на центъра;

8. осигуряване на кръв, кръвни съставки и кръвни биопрепарати за лечебните заведения в териториалния обхват на дейност на центъра;

9. методично ръководство и консултативна дейност в областта на трансфузионната хематология на лечебните заведения в съответния териториален обхват на дейност на центъра;

10. контрол относно прилагането на добрата клинична, лабораторна и производствена практика от лечебните заведения в съответния териториален обхват на дейност на центъра.

(2) Националният център по хематология и трансфузиология осъществява и:

1. научноизследователска и приложна дейност в областта на клиничната и трансфузионната хематология;

2. дейност, свързана с разработване и провеждане на националната здравна политика по клинична и трансфузионна хематология;

3. диагностична, лечебна, консултативна, експертна и контролна дейност по клинична и трансфузионна хематология;

4. методично ръководство и контрол върху дейността на районните центрове;

5. клинични изпитвания на лекарства и медицинска апаратура съгласно действащото в страната законодателство;

6. контролни и референтни функции по осигуряване качеството, качествения контрол и въвеждането на добрата производствена практика;

7. разработване на учебни, научни и производствени програми и методични ръководства в областта на клиничната и трансфузионната хематология;

8. обработка, обобщаване и предоставяне на МЗ информация за дейността на центровете.

(3) Националният център по хематология и трансфузиология може да извършва съобразно съответните нормативни разпоредби обучение по клинична и трансфузионна хематология на докторанти, специализанти и студенти, както и на медицински специалисти, работещи в областите на клиничната и трансфузионна хематология.

Раздел IV Управление

Чл. 13. (1) Районните центрове се управляват от директор, който е с висше образование по медицина, с призната специалност по трансфузионна хематология и с придобита квалификация по здравен мениджмънт.

(2) Националният център по хематология и трансфузиология се управлява от директор—хабилитирано лице, което е с висше образование по медицина, с призната специалност по трансфузионна или клинична хематология и с придобита квалификация по здравен мениджмънт.

(3) Директорите на центровете се назначават от министъра на здравеопазването след проведен конкурс по реда на Кодекса на труда.

(4) Районният център може да има заместник-директор, който е с висше образование по медицина и с придобита специалност по трансфузионна или клинична хематология.

(5) Националният център по хематология и трансфузиология може да има до двама заместник-директори с висше образование по медицина и с придобита специалност по трансфузионна или клинична хематология.

Чл. 14. (1) Директорът: 1. ръководи, контролира и отговаря за цялостната дейност на центъра;

2. отговаря за целесъобразното и законосъобразното изразходване на бюджета на центъра;

3. представлява центъра пред държавни и общински органи, пред организации, физически и юридически лица;

4. отговаря за внедряването и поддържането на информационни технологии и системи в центъра;

5. отговаря за изработването и изпълнението на плана за дейността на центъра и за неговата икономическа ефективност;

6. отговаря за хигиенния и противоепидемичния режим на центъра;

7. утвърждава правилник за вътрешния ред на центъра, с който могат да бъдат създадени комисии и съвети според потребностите на центъра.

(2) Директорът на Националния център по хематология и трансфузиология координира провеждането на кампании по кръводаряване съвместно с Българския червен кръст и отчита пред министъра на здравеопазването нуждите от кръв и кръвни продукти.

Чл. 15. (1) Директорът на центъра е работодател на всички работещи в него.

(2) Структурата на центъра и щатното разписание на длъжностите се утвърждават ежегодно от директора след съгласуване с министъра на здравеопазването.

(3) Трудовите договори с ръководителите на клиника и отделение се сключват от директора на центъра за срок до три години след провеждане на конкурс по реда на Кодекса на труда.

Чл. 16. (1) При осъществяване управлението на центъра директорът се подпомага от медицински съвет, който е консултативен орган и включва заместник-директорите и ръководителите на отделенията и лабораториите.

(2) Медицинският съвет се председателства от директора на центъра, който има право на съвещателен глас.

Раздел V Финансиране

Чл. 17. Центърът се финансира от: 1. републиканския бюджет; 2. приходи от дейности, свързани с производството на кръвни съставки и биопрепарати;

3. дарителска дейност на местни и чуждестранни физически и юридически лица;

4. други източници.

Заключителна разпоредба Параграф единствен. Този правилник се издава на основание чл. 35, ал. 3, т. 1 от Закона за лечебните заведения и отменя Правилника за устройството и дейността на районните центрове по трансфузионна хематология и Правилника за устройството и дейността на Националния център по хематология и трансфузиология.

Министър: И. Семерджиев

Приложение към чл. 2

1. Център за трансфузионна хематология със седалище—Пловдив, и териториален обхват на дейност—области Пловдив, Хасково, Смолян, Пазарджик и Кърджали.

2. Център за трансфузионна хематология със седалище—Варна, и териториален обхват на дейност—области Варна, Силистра, Добрич, Търговище и Шумен.

3. Център за трансфузионна хематология със седалище—Плевен, и териториален обхват на дейност—области Плевен, Велико Търново, Русе, Разград, Ловеч и Габрово.

4. Център за трансфузионна хематология със седалище—Стара Загора, и териториален обхват на дейност—области Стара Загора, Сливен, Ямбол и Бургас.

5. Национален център по хематология и трансфузиология със седалище—София, и териториален обхват на дейност—области Софийска, София, Благоевград, Перник, Кюстендил, Враца, Видин и Монтана.

Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 2 от 1990 г. за условията и реда за изкуствено прекъсване на бременност (ДВ, бр. 12 от 1990 г.)

§ 1. Член 2 се изменя така: “Чл. 2. По реда на наредбата може да извършват аборт български гражданки, чужди гражданки или жени без гражданство.”

§ 2. Член 3 се отменя. § 3. Член 5 се отменя. § 4. Член 6 се изменя така: “Чл. 6. Лечебните заведения, към които са насочени жените за аборт, осигуряват хоспитализирането им в дневен или друг стационар съобразно състоянието им въз основа на представеното направление или решение за извършване на аборт. При изписване на жената лекуващият лекар задължително дава указания за ефективно предпазване от последваща нежелана бременност.”

§ 5. В чл. 8 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите “женската консултация по местоживеене или по неин избор” се заменят с “личния (семеен) лекар или специалист акушергинеколог от лечебно заведение за извънболнична помощ по неин избор”.

2. В ал. 2 думите “женската консултация” се заменят с “лекарят по ал. 1”, а думите “съответното здравно заведение по местоживеене или по неин избор с направление (уч. форма №119 на МНЗСГ)” се заменят с “лечебно заведение по реда и условията, посочени в Наредбата за достъпа на здравноосигурените лица до лечебните заведения за извънболнична и болнична помощ (ДВ, бр. 101 от 1999 г.) с направление”.

§ 6. В чл. 9 думите “женската консултация” се заменят с думите “лекарят по чл. 8, ал. 1”.

§ 7. Член 10 се изменя така: “Чл. 10. (1)Аборт по желание се извършва в специализираните акушеро-гинекологични и многопрофилните болници, както и в диагностично-консултативните, медицинските и медико-стоматологичните центрове, към които има разкрити легла за краткосрочно наблюдение и лечение.

(2) Аборт по желание по ал. 1 може да се извършва и в лечебните заведения на Министерския съвет, Министерство на отбраната, Министерството на транспорта и съобщенията, Министерството на правосъдието и Министерството на вътрешните работи.”

§ 8. Член 13 се изменя така: “Чл. 13. Бременната жена със заболяване, посочено в списъка по приложение № 2, се явява при личния (семеен) лекар. Той осигурява незабавно извършването на необходимите клинични и параклинични изследвания и консултации и я насочва към съответната специална медицинска комисия с направление, придружено с резултатите от изследванията, извършените консултации и други медицински документи, даващи основание за аборт по медицински показания.”

§ 9. В чл. 14 се правят следните изменения: 1. Алинея 1 се изменя така: “(1) Аборт по медицински показания по чл. 12 се извършва в специализирани акушеро-гинекологични болници и в областните, междуобластните и националните многопрофилни болници при наличие на акушеро-гинекологична (гинекологична) клиника или отделение.”

2. В ал. 2, т. 1 думата “завеждащ” се заменя с “началник на” и думите “здравното заведение” се заменят с “лечебното заведение”.

3. Алинея 3 се изменя така: “(3) Съставът на комисията по ал. 1 се определя със заповед на ръководителя на лечебното заведение. За заболявания, по които в лечебното заведение няма специалисти, в комисията се включват специалисти от други лечебни заведения по договор. В случаите на прекъсване на бременност поради наличие на вродени аномалии на плода задължително се включва специалист по генетика.”

4. В ал. 4 думата “здравното” се заменя с думата “лечебното”.

5. В ал. 5 “МНЗСГ” се заменя с “МЗ”. § 10. В чл. 15, ал. 1 думите “министъра на народното здраве и социалните грижи” се заменят с “министъра на здравеопазването”, думите “Научния институт по акушерство и гинекология при Медицинска академия” се заменят със “Специализирана болница за активно лечение по акушерство и гинекология “Майчин дом”, а думата “института” се заменя с думата “болницата”.

§ 11. В чл. 16 думата “здравното” се заменя с “лечебното”.

§ 12. В чл. 18 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думата “работници” се заменя със “специалисти”.

2. В ал. 2 думите “средния медицински работник” се заменят със “специалиста по здравни грижи”.

§ 13. В чл. 19 “дежурният лекар” се заменя с “ лекарят, който го е диагностицирал” и думите “главния лекар” се заменя с думата “ръководителя”.

§ 14. Член 20 се отменя. § 15. В допълнителните и заключителните разпоредби се правят следните изменения:

1. В § 1 думата “здравните” се заменя с “лечебните”, думите “центъра (отделенията) по информационни, здравни и организационни технологии” се заменят с “Районния център по здравеопазване” и думите “Главния информационен изчислителен център при Медицинска академия, съгласувано с МНЗСГ” се заменят с “Националния център по здравна информация”.

2. Параграф 3 се изменя така: “§ 3. Контролът върху дейността на лечебните заведения по изпълнение на наредбата се възлага на ръководителите на лечебните заведения и дирекция “Лечебно-профилактична помощ” в Министерството на здравеопазването.”

3. В § 4 изразът “§ 2 от Закона за народното здраве” се заменя с “§ 11 от Закона за народното здраве”.

4. Създава се § 5: “§ 5. “Личен (семеен) лекар” по смисъла на тази наредба е лекар от амбулатория за първична медицинска помощ, избран по реда на Наредбата за достъпа на здравноосигурените лица до лечебните заведения за болнична и извънболнична помощ.”

Министър: И. Семерджиев