Закон за пощенските услуги

УКАЗ № 290

На основание чл. 98, т. 4 от Конституцията на Република България

ПОСТАНОВЯВАМ : Да се обнародва в “Държавен вестник” Законът за пощенските услуги, приет от ХХХVIII Народно събрание на 20 юли 2000 г.

Издаден в София на 27 юли 2000 г. Президент на републиката: Петър Стоянов Подпечатан с държавния печат. Министър на правосъдието:

Теодосий Симеонов

ЗАКОН за пощенските услуги

Главапърва

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. Този закон урежда обществените отношения, свързани с извършването на пощенски услуги в Република България.

Чл. 2. С този закон се осигуряват условия за: 1. задоволяване потребностите на обществото от пощенски услуги;

2. извършване на универсална пощенска услуга на територията на цялата страна при достъпни цени и определено качество;

3. либерализиране на пощенските услуги, създаване на свободен пазар и лоялна конкуренция;

4. защита на интересите на потребителите. Чл. 3. Пощенските услуги включват: 1. приемане, пренасяне и доставка на пощенски пратки;

2. приемане и/или доставяне като пощенски пратки на съобщения, предавани чрез далекосъобщителни средства;

3. пощенски парични преводи; 4. куриерски услуги. Чл. 4. Пощенските услуги са универсална пощенска услуга и неуниверсални услуги.

Чл. 5. Пощенските услуги се осъществяват чрез пощенски мрежи.

Чл. 6. (1) Пощенските пратки съдържат предмети с такива физически качества и технически параметри, които позволяват пренасянето им чрез пощенска мрежа.

(2) Пощенските пратки по ал. 1 са кореспондентски пратки, печатни произведения, малки пакети, секограми, както и пощенски колети, които съдържат стоки със или без търговска стойност.

Чл. 7. Пощенски оператори са лица, регистрирани по Търговския закон, които извършват пощенски услуги въз основа на индивидуална лицензия или регистрация.

Чл. 8. Не са пощенски услуги по смисъла на този закон:

1. пренасянето и доставката на собствени пратки, извършвани самостоятелно от едно лице между неговите офиси, клонове или поделения, без да се използва пощенска мрежа;

2. пренасянето на собствени пратки от едно лице и доставката им на друго лице, като призовки, повиквателни и други подобни, без да се използва пощенска мрежа;

3. разпространяването на вестници и периодични издания, които не са оформени като пощенски пратки по смисъла на § 1, т. 6 от допълнителните разпоредби и/или не се използва пощенска мрежа.

Глававтора

УПРАВЛЕНИЕ И РЕГУЛИРАНЕ НА ПОЩЕНСКИТЕ УСЛУГИ

Чл. 9. Министърът на транспорта и съобщенията осъществява държавното управление и регулиране на пощенските услуги в Република България в съответствие с този закон.

Чл. 10. Министърът на транспорта и съобщенията разработва секторна политика (пощенска политика) за стратегията и принципите на развитието на пощенските услуги, за етапите и насоките на развитие на пощенския пазар и на пощенската инфраструктура и за задачите, свързани с евроинтеграцията. Секторната политика се приема от Министерския съвет и се обнародва в “Държавен вестник”.

Чл. 11. (1) Административна структура към министъра на транспорта и съобщенията организира приемането, пренасянето и доставката на секретна кореспонденция на органите на държавната власт и местната администрация, както и на други юридически лица, които са получили разрешение от органите на Министерството на вътрешните работи и са сключили договор с административната структура.

(2) Организацията, структурата и функциите на административната структура по ал. 1 се определят от Министерския съвет.

Чл. 12. Министърът на транспорта и съобщенията съгласувано със заинтересуваните министри организира пощенските услуги при извънредни обстоятелства, като режим “военно положение”, “положение на война” и/или кризи, и може да възлага на пощенските оператори конкретни задачи и изисквания, както и да въвежда ограничения при изпълнението на пощенските услуги.

Чл. 13. Министърът на транспорта и съобщенията регулира пощенските услуги, като:

1. издава нормативни актове, предвидени в този закон;

2. осигурява условия за извършване на универсалната пощенска услуга на територията на страната;

3. определя със заповед нормативи за качеството на универсалната пощенска услуга и ефикасността на обслужване, които се отнасят до срока за изпълнение на услугата, редовността на събиране и доставка на пощенските пратки и осигуряване надеждността на услугата; заповедта се обнародва в “Държавен вестник”;

4. осигурява условия за конкуренция на пощенския пазар и равнопоставеност на пощенските оператори;

5. издава, изменя, допълва, спира, прекратява и отнема лицензии за универсална пощенска услуга;

6. издава удостоверения за регистрация за извършване на неуниверсални пощенски услуги;

7. защитава интересите на потребителите на пощенски услуги;

8. осигурява мерки за опазване тайната на кореспонденцията;

9. може да изисква от всеки, който извършва пощенски услуги, информация, необходима за изпълнението на регулаторните функции, като гарантира опазването є, ако тя е търговска тайна на оператора;

10. утвърждава пощенските кодове за мрежите на операторите на универсална пощенска услуга, както и на бар-кодовете на пощенските пратки и на пощенските записи в съответствие с международните изисквания и води регистри за тях.

Чл. 14. Министърът на транспорта и съобщенията:

1. представлява Република България във Всемирния пощенски съюз, както и в европейските и регионалните организации и структури на органите по управление и регулиране на пощенските услуги;

2. утвърждава годишен тематичен план за издаване на български пощенски марки;

3. информира обществеността и извършва обществени консултации и допитване по важни проблеми на пощенските услуги.

Чл. 15. Министърът на транспорта и съобщенията контролира спазването на:

1. нормативните актове в областта на пощенските услуги;

2. лицензионните условия;

3. изискванията за извършване на неуниверсални пощенски услуги;

4. нормативите за качество на универсалната пощенска услуга;

5. изискванията за тайната на кореспонденцията;

6. изискванията за опазване на околната среда при изпълнение на пощенските услуги, като взаимодейства със съответните органи.

Чл. 16. Министърът на транспорта и съобщенията с наредба, съгласувана с министъра на вътрешните работи, определя изискванията за пощенската сигурност, отнасяща се до охраната и опазването на пощенските пратки, паричните средства, персонала на операторите и тайната на кореспонденцията, както и за контрола за тяхното изпълнение.

Чл. 17. Министърът на транспорта и съобщенията ежегодно подготвя и представя пред Министерския съвет доклад за своята работа в областта на пощенските услуги, който задължително съдържа анализ на пазара на пощенските услуги, перспективи на развитието и състояние на конкуренцията. Резюме от доклада се публикува.

Главатрета

ПОЩЕНСКИ ОПЕРАТОРИ

Раздел I Права и задължения на пощенските оператори

Чл. 18. Пощенските оператори изпълняват дейността си при условия на равнопоставеност и публичност.

Чл. 19. Всеки пощенски оператор може да извършва универсална пощенска услуга или част от нея на основание на индивидуална лицензия или неуниверсални пощенски услуги на основание на регистрация.

Чл. 20. (1) Пощенските оператори са длъжни да:

1. осигуряват тайната на кореспонденцията; 2. изпълняват изискванията, уреждащи сигурността на пощенските пратки;

3. оказват съдействие при осъществяване на пощенски услуги при обстоятелствата по чл. 12;

4. осигуряват опазването на държавната тайна в Република България;

5. създават условия за осъществяване на наблюдение и контрол върху пощенските услуги от страна на компетентните органи.

(2) Пощенските оператори на универсална пощенска услуга задължително застраховат срещу злополука работници и служители, които заемат длъжности, определени в списък, съгласуван с министъра на транспорта и съобщенията.

Чл. 21. (1) Пощенските оператори са длъжни да осигуряват на потребителите равнопоставен достъп до пощенските си мрежи и ползване на пощенски услуги при договори по Общите условия. Подписването на отделни договори не е необходимо.

(2) Пощенските оператори включват в Общите условия на договорите си с потребителите характеристики на услугите, условия за достъп, нормативи за качеството, начин на заплащане, ред за рекламации и опростен начин за решаване на спорове, отговорности и други съществени въпроси по предоставянето и ползването на услугите.

(3) Договорът по Общите условия се счита сключен с приемането на пощенската пратка или паричния превод от пощенския оператор в местата за достъп и заплащане цената на услугата.

(4) Пощенските оператори на универсална пощенска услуга вземат становище от Комисията за защита на конкуренцията по проекта за Общи условия на договора с потребителите, след което ги представят на министъра на транспорта и съобщенията за съгласуване.

(5) Пощенските оператори довеждат Общите условия до знанието на потребителите, като ги публикуват преди влизането им в сила в един централен всекидневник и ги поставят на видни и достъпни места в пощенските служби, в които приемат пощенски пратки и парични преводи.

Чл. 22. Пощенските оператори имат право да сключват договори с други лица за изпълнение на части от дадената им лицензия. Лицензираният и в тези случаи носи отговорност за цялостното изпълнение на лицензията.

Чл. 23. (1) Пощенските оператори на универсална пощенска услуга осигуряват взаимен достъп до мрежите си при условия на обективност и равнопоставеност. За взаимния достъп се сключват договори, в които страните уговарят техническите, технологичните, финансовите и други условия на свързване.

(2) Пощенските оператори на универсална пощенска услуга могат да осигуряват и да договарят достъп до мрежите си и на мрежи на оператори на неуниверсални пощенски услуги, когато това е практически възможно.

Раздел II Основен пощенски оператор

Чл. 24. Основен пощенски оператор е търговското дружество “Български пощи”, което въз основа на този закон и индивидуална лицензия задължително предоставя чрез пощенската си мрежа универсалната пощенска услуга на територията на цялата страна, включително при икономически неизгодни условия.

Чл. 25. (1) Основният пощенски оператор освен универсалната пощенска услуга извършва абонамент, пренасяне и доставка на вестници и периодични издания на физически и юридически лица, когато е сключил договор за разпространяване със съответните издателства.

(2) Основният пощенски оператор може да осъществява и други пощенски услуги по реда, установен в този закон, както и други дейности, включени в предмета му на дейност като търговско дружество.

Чл. 26. (1) Основният пощенски оператор може да участва с имущество, което е част от пощенската му мрежа, само в търговски дружества, които поемат с договор по реда на чл. 22 да изпълняват част от лицензията му.

(2) Ако частта от имуществото по ал. 1 не затруднява изпълнението на лицензията, основният пощенски оператор може да участва с това имущество и в търговски дружества, които не поемат задължения по чл. 22.

Чл. 27. Основният пощенски оператор е задължен да изпълнява актовете на Всемирния пощенски съюз, които са ратифицирани от Република България, обнародвани са и са влезли в сила.

Чл. 28. Основният пощенски оператор може да членува в международни организации на пощенски оператори.

Чл. 29. (1) Основният пощенски оператор получава компенсация от държавния бюджет за доказания от него дефицит от изпълнението на универсалната пощенска услуга.

(2) Размерът на средствата за компенсиране на намалените приходи от изпълнение на универсалната пощенска услуга при икономически неизгодни условия с оглед осигуряване на достъпни цени за всеки потребител на територията на страната се определя в държавния бюджет на Република България за съответната година.

(3) Основният пощенски оператор организира и осъществява счетоводното отчитане както общо за търговското дружество, така и аналитично и поотделно за:

1. универсалната пощенска услуга; 2. неуниверсалните пощенски услуги; 3. други търговски дейности. (4) Приходите от универсалната пощенска услуга не могат да се използват за покриване на разходи за неуниверсални услуги или за други дейности.

Чл. 30. Държавата или общините могат да продават или да предоставят за ползване на основния пощенски оператор без търг или конкурс недвижими имоти, които са държавна или общинска частна собственост.

Чл. 31. Основният пощенски оператор ползва безвъзмездно държавни и общински имоти за монтиране на пощенски кутии за приемане и за доставка на непрепоръчани кореспондентски пратки и печатни произведения след съгласуване с компетентните органи.

Главачетвърта

ПОЩЕНСКИ УСЛУГИ

Раздел I Универсална пощенска услуга

Чл. 32. Универсалната пощенска услуга се извършва постоянно в рамките на определено работно време с качество, отговарящо на нормативите по чл. 13, т. 3, при достъпни цени и възможност за ползването им от всеки потребител на територията на страната независимо от географското му местоположение.

Чл. 33. (1) Универсалната пощенска услуга се осигурява през всички работни дни най-малко 5 дни в седмицата освен:

1. в случаи на извънредни обстоятелства по смисъла на чл. 12;

2. в селища, намиращи се в труднодостъпни райони; конкретните селища се определят от основния пощенски оператор съгласувано с кметовете на съответните общини и списъкът им се утвърждава със заповед на министъра на транспорта и съобщенията; в заповедта се определят и работните дни, в които се осигурява универсалната пощенска услуга.

(2) Предоставянето на универсалната пощенска услуга предвижда най-малко едно събиране на пощенски пратки през всеки работен ден от местата за достъп и на една доставка на получателите в нормативно определените срокове.

(3) Броят и разположението (гъстотата) на местата за достъп отчитат нуждите на потребителите.

Чл. 34. (1) Универсалната пощенска услуга включва следните услуги:

1. приемане, пренасяне и доставяне на вътрешни и международни пощенски пратки, както следва:

а) кореспондентски пратки, печатни произведения и малки пакети—до 2 кг;

б) секограми—до 7 кг; в) колети—до 10 кг; 2. парични преводи; 3. допълнителни услуги “препоръка” и “обявена стойност”.

(2) Границата за тегло по ал. 1, т. 1, буква “в”, когато се отнася за колети от други страни, може да бъде по-висока и да достига до границата за тегло, определена в актовете на Всемирния пощенски съюз.

(3) Пощенските пратки по ал. 1, т. 1, букви “а” и “б” могат да бъдат препоръчани или непрепоръчани.

Чл. 35. (1) Формата, минималните и максималните размери и начинът на адресиране на пощенските пратки по чл. 34, ал. 1, т. 1 се определят в съответствие с изискванията на актовете на Всемирния пощенски съюз.

(2) Пощенските оператори на универсална пощенска услуга са длъжни по подходящ начин да уведомяват всички свои потребители за изискванията за форма, размери и тегло на пратките съгласно ал. 1.

Чл. 36. (1) Доставката на пощенските пратки и колети по чл. 34, ал. 1, т. 1 се извършва, както следва:

1. непрепоръчаните пощенски пратки с тегло до 1 кг—в пощенските кутии на получателите, инсталирани на адреса на получаване;

2. препоръчаните пощенски пратки с тегло до 1 кг—на адреса на получателя—лично на него, на негов пълномощник или пълнолетен член на домакинството му;

3. пощенските пратки с тегло над 1 кг и колетите—в пощенските служби на операторите.

(2) Пощенските парични преводи се изплащат на получателите по начина, посочен от подателя—в пощенските служби или на адреса на получателя в брой или чрез превод по посочена сметка.

(3) За извършване доставката на непрепоръчани пощенски пратки получателите поставят пощенски кутии на подходящи, достъпни и безопасни места на адреса на получаване.

Раздел II Неуниверсални пощенски услуги

Чл. 37. Неуниверсални пощенски услуги са всички услуги по приемане, пренасяне и доставка на пощенски пратки извън универсалната пощенска услуга.

Чл. 38. Неуниверсалните пощенски услуги включват:

1. пощенските колети с тегло над 10 кг до 20 кг; 2. куриерските услуги; 3. услугите по чл. 3, т. 2.

Главапета

ИНДИВИДУАЛНИ ЛИЦЕНЗИИ И РЕГИСТ-

РАЦИИ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПОЩЕНСКИ

УСЛУГИ

Раздел I Индивидуални лицензии

Чл. 39. Индивидуална лицензия по смисъла на този закон е индивидуален административен акт, с който се разрешава извършването на универсалната пощенска услуга.

Чл. 40. Индивидуална лицензия се издава за извършване на универсалната пощенска услуга или на част от нея на територията на страната.

Чл. 41. Изискванията за издаване на индивидуални лицензии са еднакви за всички кандидати за един и същ вид пощенски услуги, освен ако в този закон е предвидено друго.

Чл. 42. Издаването на лицензии се осъществява при условия на публичност и равнопоставеност.

Чл. 43. (1) Лицата, които кандидатстват за издаване на индивидуална лицензия за универсалната пощенска услуга, подават заявление до министъра на транспорта и съобщенията, в което посочват:

1. идентификационните данни за заявителя; 2. услугите и срока, за който ще се извършват; 3. началото на започване на дейността. (2) Към заявлението по ал. 1 се прилагат: 1. заверено копие от съдебното решение за регистрация;

2. удостоверение за актуално състояние на заявителя;

3. копие от картата за регистрация по БУЛСТАТ и удостоверението за данъчна регистрация;

4. декларация, че на заявителя не е била отнета лицензия за извършване на универсалната пощенска услуга или ако е била отнета— срокът, в който той не е имал право да кандидатства за такава лицензия;

5. доказателства за финансови възможности за изпълнение на дейността, като годишен счетоводен баланс, отчет за приходите и разходите, годишни данъчни декларации, писмена гаранция от банка за отпускане на кредит при издаване на лицензия, документи за ликвидност на дълготрайни активи;

6. описание на технологията, осигуряваща качествена универсална пощенска услуга, което съдържа сроковете за доставка, мерки за опазване на тайната и сигурността на пощенските пратки, както и схема за разположението на местата за достъп до пощенската мрежа, отговарящи по брой и гъстота на нуждите на потребителите.

(3) Всички документи се подават на български език в 2 екземпляра.

(4) Заявления и приложенията към тях, които формално не отговарят на изискванията по ал. 1 и 2, не се приемат.

Чл. 44. (1) За разглеждане и решаване на постъпили заявления за издаване на индивидуални лицензии министърът на транспорта и съобщенията назначава петчленна специализирана комисия от служители на министерството в състав—трима специалисти по пощенски услуги, финансист и юрист, и определя трима резервни членове, които при отсъствие на редовните членове ще ги заместват.

(2) Заседанията на комисията по ал. 1 са редовни, когато в тях участват всички членове.

(3) Комисията взема решения с мнозинство повече от половината от състава си. Несъгласните с решението членове представят писмено особеното си мнение.

Чл. 45. (1) Комисията разглежда всяко заявление и приложенията към него в четиринадесетдневен срок от датата на подаването им и проверява верността на декларацията по чл. 43, ал. 2, т. 4.

(2) Ако комисията констатира пропуски и недостатъци спрямо изискванията по чл. 43, тя писмено уведомява кандидата и му дава десетдневен срок за отстраняването им считано от датата на получаване на уведомлението.

(3) При неотстраняване на пропуските и недостатъците комисията не разглежда заявлението, като в десетдневен срок с писмо с обратна разписка уведомява заявителя.

(4) Комисията не разглежда заявлението и в случаите, когато установи, че представената декларация по чл. 43, ал. 2, т. 4 не отговаря на истината, тъй като на лицето е била отнета лицензия за извършване на универсалната пощенска услуга и срокът, в който няма право да кандидатства за нова лицензия, не е изтекъл. Заявителят се уведомява с писмо с обратна разписка.

Чл. 46. В срок до два месеца от подаване на заявлението по чл. 43 комисията проучва представената технология за извършване на универ- салната пощенска услуга и доказателствата за финансови възможности и предлага на министъра на транспорта и съобщенията да издаде или да откаже лицензия.

Чл. 47. (1) Министърът на транспорта и съобщенията в срок до един месец от предложението на комисията със заповед издава или отказва да издаде лицензия за извършване на универсалната пощенска услуга и уведомява кандидата писмено с известие за доставяне, като в случай на отказ му изпраща и заповедта.

(2) Министърът на транспорта и съобщенията може да откаже да издаде лицензия в случаите, когато комисията е констатирала от представените от кандидата документи, че:

1. са налице обстоятелства, които застрашават сигурността и отбраната на страната;

2. липсват доказателства за достатъчни финансови възможности за извършване на универсалната пощенска услуга;

3. описаната технология не осигурява качествено извършване на универсалната пощенска услуга.

(3) Заповедта, с която министърът на транспорта и съобщенията отказва да издаде лицензия, се мотивира.

(4) Заповедта по ал. 3 може да се обжалва по реда на Закона за Върховния административен съд.

Чл. 48. (1) Издадените индивидуални лицензии са лични. Те могат да бъдат прехвърляни на трети лица—търговци, само със съгласието на министъра на транспорта и съобщенията след изтичане на една година от издаването им.

(2) Прехвърлянето на лицензията на трето лице може да се извърши само заедно с изградената и действаща пощенска мрежа.

(3) Лицензиран оператор, който иска да прехвърли издадената му лицензия на трето лице, подава заявление до министъра на транспорта и съобщенията. Третото лице също подава заявление, в което изразява съгласието си и прилага доказателства за финансовите си възможности.

Чл. 49. (1) Министърът на транспорта и съобщенията в тридесетдневен срок от постъпване на заявленията дава съгласие или отказва прехвърляне на лицензията и уведомява лицата с писмо с обратна разписка.

(2) Министърът на транспорта и съобщенията може да откаже да прехвърли лицензията на трето лице, когато лицето не представи доказателства за достатъчни финансови възможности за изпълнение на дейността.

(3) Отказът по ал. 2 може да се обжалва по реда на Закона за Върховния административен съд.

Чл. 50. (1) Министерството на транспорта и съобщенията вписва издадените лицензии в специален регистър, в който отразява:

1. регистрационния номер и датата на вписване;

2. името, съответно фирмата на лицензираното лице, регистрационни и адресни данни;

3. услугите, които ще се извършват—универсалната пощенска услуга като цяло или отделни части от нея;

4. срока на действие на лицензията. (2) Под регистрационния номер по ал. 1, т. 1 се вписват всички настъпили впоследствие промени на данните по ал. 1, както и срокът:

1. за временно спиране на лицензията; 2. през който след отнемане на лицензията лицето не може да кандидатства за нова лицензия.

(3) Регистърът по ал. 1 е публичен. Чл. 51. Министерството на транспорта и съобщенията публикува във ведомствения си бюлетин издадените, прехвърлените, прекратените и отнетите лицензии.

Чл. 52. Индивидуалната лицензия за универсална пощенска услуга е със срок до 20 години. Срокът може да бъде удължен по съгласие на страните до 35 години.

Раздел II Съдържание на индивидуални лицензии

Чл. 53. Индивидуалната лицензия за универсална пощенска услуга съдържа изисквания за:

1. извършване на универсалната пощенска услуга или на части от нея и гарантиране на равнопоставеност на всички потребители при публично известни условия;

2. осигуряване на достатъчна гъстота на местата за достъп до пощенската мрежа, като се отчитат нуждите на потребителите;

3. изпълнение на нормативите за качество на услугата;

4. осигуряване на пощенска безопасност, отнасяща се до охраната и опазването на пощенските пратки, паричните средства, персонала и тайната на кореспонденцията, както и за създаване на условия за наблюдение и контрол от компетентните органи;

5. опазване на околната среда при изпълнение на дейността;

6. разработване на общи условия на договора с потребителите на пощенски услуги и за съгласуването им с министъра на транспорта и съобщенията;

7. представяне цените на услугите за информация на лицензиращия преди датата на тяхното прилагане;

8. предоставяне на информация на потребителите по подходящ начин относно работното време, техническите изисквания за пратките, забранените предмети за поставяне в пратките и цените на услугите;

9. размера, реда и начина за заплащане на определените в лицензията лицензионни такси;

10. предоставяне на информация на лицензиращия във връзка с изпълнението на лицензията;

11. незабавно уведомяване на лицензиращия в случаи на обявяване на лицензирания в неплатежоспособност, несъстоятелност или започване процедура по ликвидация;

12. взаимно свързване на пощенски мрежи на други оператори на универсални пощенски услуги по договаряне;

13. изпълнение на задачи или ограничения за извършване на пощенски услуги при извънредни обстоятелства по чл. 12;

14. изменения, допълнения, временно спиране или прекратяване на лицензията при настъпване на предвидените в закона случаи;

15. отнемане на лицензията в случаите, предвидени в закона;

16. допускане на контрол от страна на лицензиращия по изпълнение на лицензията;

17. санкции и ред за прилагането им. Чл. 54. В лицензията на основния пощенски оператор се вписват допълнителни и специални изисквания за:

1. задължително водене на отделна счетоводна отчетност за универсалната пощенска услуга, за неуниверсалните пощенски услуги и за другите услуги и дейности, ред за доказване на дефицита от извършване на универсалната пощенска услуга при икономически неизгодни условия;

2. определяне на обхвата и срока на резервирания сектор от пощенски услуги съгласно § 6 от преходните и заключителните разпоредби, както и на произтичащите от това задължения;

3. ред за определяне и съгласуване цените на услугите, включени в универсалната пощенска услуга;

4. използване на пощенски марки за предплащане на определени услуги от универсалната пощенска услуга;

5. освобождаване от заплащане цената на услуги в предвидените от закона случаи;

6. изпълнение на актовете на Всемирния пощенски съюз;

7. осигуряване на отпечатването и продажбата на пощенски марки;

8. продажба и приемане на международни купон-отговори;

9. ползване на датни клейма и отпечатъци съгласно чл. 77.

Раздел III Изменения, допълнения, спиране и прекратя- ване на индивидуални лицензии

Чл. 55. (1) Изменения, допълнения, временно спиране или предсрочно прекратяване на лицензиите могат да бъдат извършени едностранно от министъра на транспорта и съобщенията с мотивирана заповед след писмено уведомление, когато това се налага поради:

1. непреодолима сила; 2. причини, свързани с националната сигурност и отбраната на страната в резултат на осъществяваната дейност по лицензията;

3. извънредни обстоятелства по смисъла на чл. 12;

4. промени във вътрешното законодателство и решения на Всемирния пощенски съюз и на европейските пощенски организации, приети от Република България.

(2) Министърът на транспорта и съобщенията прекратява лицензиите предсрочно със заповед и в следните случаи:

1. при смърт на лицензирания—едноличен търговец, ако в тримесечен срок някой от наследниците не е заявил, че ще продължи да изпълнява лицензията;

2. при ликвидация или прекратяване на лицензирания пощенски оператор;

3. при отнемане на лицензията по чл. 57. Чл. 56. (1) Лицензираният оператор може да отправи мотивирано искане до министъра на транспорта и съобщенията за изменение и допълнение на лицензията. Искането се проучва относно неговата основателност и необходимост и в срок до два месеца министърът на транспорта и съобщенията приема или мотивирано отказва изменението или допълнението на лицензията.

(2) Лицензираният може да поиска предсрочно прекратяване на лицензията, като писмено уведоми министъра на транспорта и съобщенията шест месеца преди датата на прекратяването. Министърът на транспорта и съобщенията със заповед прекратява лицензията след изтичането на срока на уведомлението.

Чл. 57. (1) Министърът на транспорта и съобщенията с мотивирана заповед отнема лицензията и прекратява нейното действие в следните случаи:

1. съществено или системно нарушаване на този закон, на актовете по прилагането му или на условията на лицензията; отнемането се извършва, ако след отправяне на писмено предизвестие със срок не по-малък от три месеца пощенският оператор не отстрани или не преустанови нарушението;

2. по предложение на компетентните органи, когато са установили действия на лицензирания, които застрашават националната сигурност или отбраната на страната.

(2) Със заповедта за отнемане се определя срок, в който лицето не може да кандидатства за издаване на нова лицензия за универсална пощенска услуга. Този срок не може да бъде помалък от две години.

Чл. 58. Заповедите по чл. 55, ал. 1 и по чл. 57 и отказът по чл. 47 на министъра на транспорта и съобщенията подлежат на обжалване по реда на Закона за Върховния административен съд.

Раздел IV Регистриране на пощенски оператори за извършване на неуниверсални пощенски услуги

Чл. 59. (1) Лицата, които искат да бъдат регистрирани за извършване на неуниверсални пощенски услуги, подават заявление в Министерството на транспорта и съобщенията, в което посочват:

1. името, съответно фирмата, адреса и регистрацията по БУЛСТАТ;

2. услугите, които ще извършват, и техните характеристики.

(2) Към заявлението по ал. 1 лицата прилагат: 1. документ за регистрация по Търговския закон;

2. документ за актуално състояние; 3. декларация, че приемат да изпълняват задълженията по чл. 60.

(3) Министърът на транспорта и съобщенията в петнадесетдневен срок от подаване на заявлението по ал. 1 регистрира лицата. За регистрацията се издава удостоверение, в което се посочва услугата или услугите, които те ще извършват.

(4) Регистрираните лица се вписват в специален регистър за оператори на неуниверсални пощенски услуги, който е публичен.

Чл. 60. Лицата, които извършват неуниверсални пощенски услуги, са длъжни да:

1. осигуряват неприкосновеност на пратките; 2. опазват тайната на кореспонденцията, включително данните за подателите, получателите и пратките;

3. гарантират сигурността на мрежата; 4. не приемат, не пренасят и не доставят забранени предмети и вещества съгласно чл. 90 и 91;

5. не създават с дейността си при извършване на услуги заплаха за сигурността и отбраната на страната;

6. опазват околната среда. Чл. 61. (1) Регистрацията по чл. 59, ал. 3 се заличава със заповед на министъра на транспорта и съобщенията:

1. по писмено заявление на регистрираното лице;

2. при смърт на регистрирания едноличен търговец, ако в тримесечен срок някой от наследниците му не е заявил, че ще продължи да извършва услугите;

3. при прекратяване на регистрирания пощенски оператор;

4. когато след писмено предупреждение с определен срок, който не може да бъде по-малък от три месеца, регистрираното лице продължи да не изпълнява изискванията по чл. 60;

5. по предложение на компетентните органи, когато са установили действия на регистрираното лице, които застрашават националната сигурност или отбраната на страната.

(2) Заповедта по ал. 1, т. 4 може да се обжалва по реда на Закона за Върховния административен съд.

Раздел V Лицензионни такси и такси за регистрация

Чл. 62. (1) Пощенските оператори заплащат лицензионни такси в размери и по начин, посочени в условията на лицензиите.

(2) Лицензионните такси са: 1. първоначална—при издаване на индивидуална лицензия за универсална пощенска услуга, включваща разходи за подготовката є;

2. годишна—за контролиране изпълнението на лицензиите—процент от годишните брутни приходи (без ДДС) от лицензираната универсална пощенска услуга.

(3) Пощенските оператори на неуниверсални пощенски услуги заплащат еднократна такса за регистрация преди издаване на удостоверението за регистрация.

Чл. 63. Размерите на лицензионните такси и на таксите за регистрация се определят от Министерския съвет по предложение на министъра на транспорта и съобщенията и министъра на финансите.

Чл. 64. (1) Лицензионните такси и таксите за регистрация се разпределят, както следва:

1. първоначалната лицензионна такса—80 на сто по бюджета на Министерството на транспорта и съобщенията и 20 на сто за държавния бюджет;

2. годишната лицензионна такса—50 на сто по бюджета на Министерството на транспорта и съобщенията и 50 на сто за държавния бюджет;

3. еднократната такса за регистрация—80 на сто по бюджета на Министерството на транспорта и съобщенията и 20 на сто за държавния бюджет.

(2) Средствата по ал. 1, които постъпват в бюджета на Министерството на транспорта и съобщенията, се разходват за подпомагане развитието и модернизирането на пощенската и далекосъобщителна инфраструктура съгласно чл. 20 от Закона за далекосъобщенията.

Главашеста

ЦЕНИ НА ПОЩЕНСКИТЕ УСЛУГИ

Чл. 65. (1) Цените на пощенските услуги се определят от пощенските оператори съобразно търсенето и предлагането им на пазара, с изключение на цените на услугите, включени в универсалната пощенска услуга, извършвана от основния пощенски оператор.

(2) Пощенските оператори представят цените по ал. 1 на министъра на транспорта и съобщенията за сведение.

Чл. 66. (1) Цените на услугите, включени в универсалната пощенска услуга, извършвани от основния пощенски оператор, се образуват и прилагат съгласно правила, определени в наредба, приета от Министерския съвет на основание чл. 59, ал. 3 от Закона за защита на потребителите и за правилата за търговия, по предложение на министъра на транспорта и съобщенията.

(2) Правилата по ал. 1 осигуряват спазването на следните принципи:

1. еднакви цени за еднакви услуги на територията на страната;

2. равнопоставеност на потребителите; 3. достъпност на цените; 4. съобразяване с разходите по предоставяне на услугите;

5. обвързване с качеството на услугите; 6. осигуряване на икономически обоснована печалба в съответствие с приетата инвестиционна политика;

7. създаване на условия за стимулиране на потреблението;

8. отчитане равнището на цените на международните пазари, доколкото националните условия го позволяват;

9. публичност на цените. (3) С наредбата по ал. 1 се определят условията и редът, при които основният пощенски оператор може да договаря цени на услугите, включени в универсалната пощенска услуга, различни от цените, определени по правилата.

Чл. 67. (1) Основният пощенски оператор определя конкретните цени в съответствие с правилата на наредбата по чл. 66, ал. 1 и ги представя заедно с документите по образуването им на министъра на транспорта и съобщенията за съгласуване.

(2) Министърът на транспорта и съобщенията в срок до четиринадесет дни съгласува предложените цени, ако те отговарят на правилата на наредбата. В противен случай ги връща за привеждането им в съответствие с тях.

Чл. 68. Пощенските оператори по подходящ начин осигуряват възможност на потребителите да се запознаят с цените на извършваните от тях услуги в определен срок преди прилагането им.

Главаседма

ЗАПЛАЩАНЕ НА ПОЩЕНСКИТЕ УСЛУГИ

Раздел I Начини на заплащане

Чл. 69. (1) Цената на пощенските услуги се предплаща от потребителите. Заплащането се извършва в брой, безкасово или чрез пощенски марки в зависимост от определения от пощенския оператор начин за заплащане на съответната услуга.

(2) Пощенските услуги могат да се заплащат и по договаряне с пощенския оператор.

Чл. 70. (1) Пощенската марка се ползва като знак за платена цена за универсална пощенска услуга, извършвана от основния пощенски оператор.

(2) Основният пощенски оператор определя видовете услуги, включени в универсалната пощенска услуга, които се заплащат чрез пощенски марки.

Раздел II Пощенски марки

Чл. 71. Министърът на транспорта и съобщенията издава и пуска в употреба пощенски марки въз основа на годишен тематичен план за издаване на български пощенски марки.

Чл. 72. Продажбата на пощенски марки, които не са извадени от употреба, се извършва по номинална стойност. Продажбата се осъществява от основния пощенски оператор и от други лица по договор с него.

Чл. 73. Министърът на транспорта и съобщенията издава и пуска в употреба пощенски продукти (пощенски карти, илюстровани по- щенски карти, пощенски пликове със или без илюстрации и др.) с отпечатан върху тях специален знак за цената за заплащане на универсалната пощенска услуга, извършвана от основния пощенски оператор. Специалният знак удостоверява заплащането на услугата.

Чл. 74. Министърът на транспорта и съобщенията изважда от употреба пощенските марки и пощенските продукти със знак за цена по чл. 71 и 73.

Чл. 75. Пускането и изваждането от употреба на пощенски марки и пощенски продукти се извършват със заповед на министъра на транспорта и съобщенията, информация за което се публикува в 2 централни всекидневника.

Чл. 76. Условията и редът за издаване, пускане и изваждане от употреба на пощенски марки и пощенски продукти, както и за продажбата им за употреба се определят с наредба на министъра на транспорта и съобщенията след съгласуване с министъра на финансите.

Раздел III Пощенски отпечатъци

Чл. 77. (1) Пощенските оператори могат да използват като знак за заплащане цената на пощенските услуги отпечатъци от автомати, таксувачни машини, печатни преси и други съоръжения за отпечатване или щемпеловане.

(2) Основният пощенски оператор използва датни клейма за подпечатване на пощенските марки и на документите за приемане и предаване на пощенски пратки и за приемане и изплащане на парични преводи.

(3) Всички отпечатъци на пощенските оператори на универсална пощенска услуга се одобряват и регистрират от министъра на транспорта и съобщенията предварително, преди въвеждането им в употреба. При изваждане от употреба на отпечатъците операторите уведомяват за заличаване на регистрацията им.

(4) Забранено е поставянето и използването за каквито и да е цели на отпечатъци на основния пощенски оператор, които не са регистрирани или са извадени от употреба.

Чл. 78. Министърът на транспорта и съобщенията може да пуска и да спира от употреба специални печати по повод чествания на исторически събития, годишнини и др. Специалните пощенски печати се ползват от основния пощенски оператор по ред и начин, определени в наредбата по чл. 76.

Раздел IV Международни купони-отговор

Чл. 79. (1) За заплащане на международни пощенски услуги, извършвани от основния пощенски оператор, може да се използват и международни купони-отговор.

(2) Международният купон-отговор е специален формуляр, одобрен от Всемирния пощенски съюз, с определена продажна и обменна стойност.

(3) С международни купони-отговор подателят предплаща на получателя цената на определена кореспондентска пратка-отговор.

(4) Продажба на международни купони-отговор в Република България може да се извършва само от основния пощенски оператор.

Раздел V Освобождаване от заплащане на пощенски услуги

Чл. 80. (1) Освобождават се от заплащане следните пощенски услуги, предоставяни от основния пощенски оператор:

1. международни и вътрешни служебни пощенски пратки на пощенската администрация на Република България;

2. секограми до 7 кг—релефни писма и клишета, звукозаписи и специална хартия (с изключение на въздушните допълнителни цени), изпращани от и/или до слепи граждани или официално признати институти за слепи граждани и оформени с регламентираните отличителни знаци;

3. пратки за военнопленници и интернирани граждански лица, посочени в Женевската конвенция от 12 август 1949 г.

(2) Пощенската администрация на Република България включва Министерството на транспорта и съобщенията и търговското дружество “Български пощи” като основен пощенски оператор.

Главаосма

ТАЙНА НА КОРЕСПОНДЕНЦИЯТА

Чл. 81. Пощенските оператори и лицата по чл. 22, които участват в изпълнението на пощенските услуги, са длъжни да пазят тайната на кореспонденцията както по време на извършване на услугата, така и след това.

Чл. 82. (1) Пощенските оператори нямат право да:

1. присвояват пощенски пратки; 2. отварят пощенски пратки; 3. вземат от съдържанието на отворени пратки; 4. предават пратки на трети лица с цел да узнаят тяхното съдържание;

5. предоставят справки и информация за пощенски пратки и за съдържанието им освен на подателя и получателя или на упълномощени от тях лица;

6. информират който и да било за пощенския трафик между отделни лица.

(2) Забраната по ал. 1, т. 2 и 3 не се отнася до оператори на неуниверсални пощенски услуги, когато това е свързано с опазване съдържанието на пратките и е предвидено изрично в Общите условия на договора с потребителите, с изискване за предварително писмено съгласие на подателя.

Чл. 83. (1) Международните пощенски пратки подлежат на митнически контрол съгласно Закона за митниците и правилника за неговото прилагане.

(2) Митническият контрол на пощенските пратки се извършва с предимство.

Чл. 84. Върху суми, преведени с пощенски запис, включително по наложен платеж, може да се налагат запори по реда на Гражданския процесуален кодекс за задължения на подателя или получателя на записа, докато сумите не са изплатени на получателя. Подателят и получателят се уведомяват писмено за наложения запор.

Главадевета

ОТГОВОРНОСТ И ОБЕЗЩЕТЕНИЕ

Чл. 85. (1) Пощенските оператори на универсална пощенска услуга дължат обезщетение на потребителите в случаите на:

1. загубени, ограбени или повредени препоръчани пратки, колети, пратки с обявена стойност и с наложен платеж;

2. неспазване на нормативите за качество на услугата съгласно чл. 15, т. 4;

3. неизплатени или неправилно изплатени суми по пощенски записи и чекове.

(2) Размерите на обезщетенията по ал. 1 се определят в Общите условия на договорите с потребителите.

(3) Обезщетенията, дължими от основния пощенски оператор за международни пощенски пратки, се определят в съответствие с актовете на Всемирния пощенски съюз.

Чл. 86. (1) Право на рекламация в случаите по чл. 85, ал. 1 има подателят или получателят на пратката.

(2) Срокът за предявяване на рекламацията е шест месеца, считано от датата на подаване на пратките или записите.

(3) Пощенските оператори на универсална пощенска услуга проучват рекламацията и в срок до три месеца уведомяват рекламанта за резултата. При уважаване на рекламацията обезщетението се изплаща в едномесечен срок от датата на уведомлението.

(4) Ако рекламацията е отхвърлена или е оставена без отговор в срока по ал. 3, рекламантът може да предяви иск пред съда.

Чл. 87. Пощенските оператори на универсална пощенска услуга не носят отговорност:

1. за непрепоръчани пощенски пратки; 2. за повреждане или унищожаване на препоръчани или с обявена стойност пратки, настъпило в резултат на непреодолима сила;

3. когато препоръчаните пратки не е възможно да бъдат издирени поради унищожаване на служебните документи за тях от непреодолима сила;

4. когато повреждането или унищожаването на пратките е настъпило по вина на подателя или произтича от естеството на съдържанието на пратките;

5. за пратки, съдържащи забранени предмети или вещества, които по тази причина са били конфискувани или унищожени от компетентните органи по установения ред;

6. когато поради непълен или погрешен адрес пратката е доставена на друго лице.

Чл. 88. Пощенските оператори на неуниверсални пощенски услуги носят отговорност в случаите, в размерите и по реда, определени в Общите условия на договорите им с потребителите.

Чл. 89. (1) Подателите на пощенски пратки носят отговорност пред операторите за всички повреди, причинени от съдържанието на техните пратки на други пощенски пратки. Отговорността е в размерите, в които операторите отговарят пред лицата, чиито пратки са увредени.

(2) Подателите на пощенски пратки по ал. 1 носят отговорност и за вредите, причинени на самите оператори.

Главадесета

ЗАБРАНА ЗА ПОСТАВЯНЕ В ПОЩЕНСКИ

ПРАТКИ НА ОПРЕДЕЛЕНИ ПРЕДМЕТИ И ВЕЩЕСТВА

Чл. 90. (1) Забранено е поставянето във вътрешни и международни пощенски пратки на следните вещества и предмети:

1. наркотични, упойващи, психотропни, силнодействащи и отровни вещества;

2. оръжие, взривни, запалителни или други опасни вещества и предмети;

3. неприлични или противоречащи на нравствените норми предмети;

4. предмети и вещества, които поради своето естество или опаковка представляват опасност за живота или здравето на пощенските служители или на други лица или могат да замърсят или повредят други пратки и съоръжения;

5. религиозни материали на забранени или нерегистрирани в страната секти и организации.

(2) Във вътрешните пощенски пратки, с изключение на пратките с обявена стойност, не се допуска поставянето на монети, банкноти, парични знаци, чекове за пътуване, предмети, представляващи ценност за подателя, платина, злато, сребро, обработени или необработени скъпоценни камъни и други ценни предмети.

Чл. 91. (1) В международните пратки, включително тези с обявена стойност, освен веществата и предметите по чл. 90 не могат да се поставят и други вещества и предмети, посочени в международни договори, както и предмети, внасянето или разпространяването на които е забранено в страната на местоназначението.

(2) Операторите са длъжни да предоставят на подателите на международни пратки информация за забранените вещества и предмети по ал. 1.

Чл. 92. При съмнение за поставени забранени предмети или вещества в пощенските пратки операторът при приемането им изисква от подателя съгласие за извършване на проверка. При отказ на подателя пратката не се приема.

Чл. 93. Когато има достатъчно основание да се счита, че приета пощенска пратка съдържа забранени предмети или вещества, пощенският оператор изисква от подателя или получате- ля писмено съгласие за отварянето є. При отказ или при липса на отговор пощенският оператор уведомява прокуратурата, която разпорежда на компетентните органи да извършат проверка.

Главаединадесета

КОНТРОЛ

Чл. 94. Контролът по спазването на този закон и на нормативните актове, издадени въз основа на него, както и изпълнението на лицензиите за универсална пощенска услуга и на изискванията за неуниверсални пощенски услуги, се осъществява от специализирано звено в Министерството на транспорта и съобщенията.

Чл. 95. (1) Служителите на специализираното звено по чл. 94 съставят актове за констатираните нарушения по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

(2) В изпълнение на своите функции оправомощените служители имат право:

1. на свободен достъп в подлежащите на контрол обекти;

2. да изискват сведения и документи, свързани с осъществяването на контрола;

3. да извършват проверки за изпълнението на нормативите за качество на услугите;

4. да дават предписания за отстраняване в определен срок на недостатъци в дейността.

Чл. 96. (1) Въз основа на актовете по чл. 95, ал. 1 министърът на транспорта и съобщенията или упълномощено от него длъжностно лице издава наказателни постановления.

(2) Наказателните постановления могат да се обжалват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

Чл. 97. (1) Длъжностни лица на пощенските оператори могат да съставят актове за констатирани нарушения по чл. 101, 102, 103 и 104.

(2) Въз основа на актове по ал. 1 законните представители на пощенските оператори издават наказателни постановления за налагане на административни наказания. Наказателните постановления подлежат на обжалване по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

Чл. 98. При констатиране на нарушенията по реда на чл. 95, ал. 1 и чл. 97, ал. 1 съставителите на актове могат да изземват и да задържат веществените доказателства, свързани с установяване на нарушението, по реда на чл. 41 от Закона за административните нарушения и наказания.

Главадванадесета

АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 99. (1) Който без лицензия извършва универсална пощенска услуга, която подлежи на индивидуално лицензиране, или продължи да я предоставя след прекратяване или отнемане на лицензията, се наказва с глоба от 1000 до 10 000 лв.

(2) Който без регистрация извършва неуниверсална пощенска услуга, се наказва с глоба от 500 до 5000 лв. Чл. 100. (1) Който наруши условията на издадената му индивидуална лицензия, се наказва с глоба от 500 до 2000 лв.

(2) Който извършва неуниверсални пощенски услуги по регистрация и наруши изискванията по чл. 60, се наказва с глоба от 200 до 1000 лв. Чл. 101. Който наруши тайната на кореспонденцията и отвори чужда пощенска пратка или я присвои, или извърши някои от действията, предвидени в чл. 82, ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 500 до 5000 лв.

Чл. 102. Който постави в пощенска пратка предмети и вещества, забранени по чл. 90 и 91, ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 500 до 5000 лв. и пратката се отнема в полза на държавата.

Чл. 103. Който внесе в страната писмовни пратки за международно препращане или доставяне вътре в страната (репостаж) с цел възползване от по-благоприятни ценови условия в Република България, се наказва с глоба от 500 до 5000 лв. Чл. 104. Който пусне в употреба, използва подправени, употребявани или извадени от употреба пощенски марки, нерегистрирани, подправени или извадени от употреба отпечатъци от пощенски печати, клейма или таксувачни машини на основния пощенски оператор, както и подправени пощенски известия за доставка и международни купони-отговор, ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 100 до 1000 лв.

Чл. 105. (1) Който при поискване от Министерството на транспорта и съобщенията не даде информация, свързана с прилагането на този закон, или даде невярна или неточна информация, се наказва с глоба от 1000 до 5000 лв.

(2) Който препятства контрола по този закон, се наказва с глоба от 1000 до 5000 лв.

Чл. 106. За нарушенията по чл. 99—105, извършени от юридически лица и еднолични търговци, се налагат имуществени санкции в размерите на предвидените глоби.

Чл. 107. (1) Когато нарушенията по предходните членове са извършени повторно, се налага глоба или имуществена санкция в двоен размер на първоначално наложената.

(2) Нарушението е повторно, ако е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което е наложено наказание за същия вид нарушение.

ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА § 1. По смисъла на този закон:

1. “Приемане на пощенски пратки” е дейност на пощенските оператори по получаване на пратките, подадени от подателите в местата за достъп.

2. “Пренасяне на пощенски пратки” е дейност на пощенските оператори, включваща процеса от приемането до доставката на пощенските пратки.

3. “Доставка на пощенски пратки” е дейност, която започва от сортирането в центъра за доставка и завършва с връчването на пощенските пратки на получателите.

4. “Място за достъп” е пощенска служба на оператора, където подателите предават и операторът приема пощенските пратки, както и монтирана на обществено място пощенска кутия на основния пощенски оператор за приемане на непрепоръчани писма.

5. “Кореспондентска пратка (писмо)” е писмено съобщение върху какъвто и да е носител, което трябва да бъде пренесено и доставено на адреса, посочен от подателя върху пратката. Печатните произведения не са кореспондентски пратки.

6. “Печатно произведение” е пощенска пратка, съдържаща вестници, периодични издания, книги, каталози, репродукции върху хартия, използвани в печатарството, с адрес на подател и на получател, написан върху пратката.

7. “Малък пакет” е пощенска пратка, която съдържа предмети със или без търговска стойност с максимално тегло до 2 кг.

8. “Пощенски колет” е пощенска пратка с определени размери и тегло, обикновено съдържаща стоки със или без търговска стойност.

9. “Пощенски парични преводи (записи и чекове)” са услуги за изпращане на суми от подателя до получателя или трансфер на суми от авоар на една текуща сметка в друга.

10. “Препоръка” е услуга, представляваща договорено осигуряване срещу рискове от загубване, кражба и повреда, за което на подателя се издава документ за приемане на пратката и по негово искане и известие—за доставката є на получателя.

11. “Обявена стойност” е услуга, представляваща отговорност на оператора до размера на обявената от подателя стойност на съдържанието на пратката в случаи на загуба, кражба или повреда.

12. “Наложен платеж” е услуга, при която пощенската пратка се доставя на получателя срещу заплащане на определена от подателя сума.

13. “Потребител” е всяко физическо или юридическо лице, което ползва пощенски услуги като подател или получател.

14. “Подател” е физическо или юридическо лице, което изпраща пощенска пратка.

15. “Получател” е физическо или юридическо лице, посочено в адреса на пощенската пратка, за което тя е предназначена.

16. “Пощенска мрежа” е съвкупност от организационно и технологично свързани помежду си звена и средства, включващи пощенски служби, разменни и сортировъчни възли, транспортни средства и технически съоръжения, изградени и използвани с цел приемане, пренасяне и дoставка на пощенски пратки.

17. “Международни пощенски пратки” са пратки, произхождащи от или с местоназначение за друга страна.

18. “Куриерска услуга” е пощенска услуга с добавена стойност над универсалната пощенска услуга. Куриерската услуга гарантира по-голяма бързина и надеждност на приемане, пренасяне и доставка на пратките и включва всички или някои от следните допълнителни услуги:

а) събиране от адреса на подателя; б) доставка до определена дата; в) доставка лично на получателя; г) възможност за смяна на направлението и получателя в движение;

д) уведомяване на подателя за получаването на пратката;

е) контролирано наблюдение и проследяване на пратките;

ж) персонални услуги на потребителите и извършване на услуга “а la carte” (по избор) по необходимия начин и в необходимото време (“при поискване” и “по договор”).

19. “Бар код” е поредица от черти с различни размери, чрез които се извършват идентифициране и проследяване движението на пощенските пратки и записи.

20. “Стандартна вътрешна кореспондентска пратка” е пратка с размери: максимални—125/ 255 мм, минимални—90/140 мм, и максимална дебелина—5 мм.

21. “Непреодолима сила” е непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключването на договора.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ

РАЗПОРЕДБИ § 2. Отменя се Законът за съобщенията (обн., ДВ, бр. 27 от 1975 г.; изм., бр. 63 от 1976 г., бр. 36 от 1979 г., бр. 36 от 1986 г., бр. 12 от 1988 г. и бр. 77 от 1996 г.).

§ 3. В Закона за концесиите (обн., ДВ, бр. 92 от 1995 г.; Решение № 2 на Конституционния съд от 1996 г.—бр. 16 от 1996 г.; изм., бр. 44 от 1996 г.; бр. 61 и 123 от 1997 г., бр. 93 от 1998 г., бр. 23, 56, 64 и 67 от 1999 г., бр. 12 от 2000 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 4, ал. 1 т. 5 се отменя. 2. В чл. 5 т. 2 се отменя. § 4. В Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (обн., ДВ, бр. 112 от 1995 г.; изм. и доп., бр. 67 от 1996 г. и бр. 122 от 1997 г., бр. 70, 93, 152 и 153 от 1998 г., бр. 12, 67 и 69 от 1999 г., бр. 49 от 2000 г.) в чл. 113 се създава ал. 6:

“(6) Услугите по ал. 1—5 се заплащат от Министерството на отбраната на пощенските оператори, които са ги извършили.”

§ 5. В Закона за далекосъобщенията (обн., ДВ, бр. 93 от 1998 г.; изм., бр. 26 от 1999 г., бр. 10 от 2000 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 15 т. 5 се отменя.

2. В чл. 19, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:

а) създава се нова т. 2: “2. лицензионни такси и такси за регистрация за извършване на неуниверсални пощенски услуги;”;

б) досегашните т. 2, 3, 4 и 5 стават съответно т. 3, 4, 5 и 6.

3. В чл. 20, ал. 1 се създава т. 7: “7. финансово подпомагане на основния пощенски оператор за изпълнение на универсалната пощенска услуга при икономически неизгодни условия.”

4. В чл. 22, ал. 3 думите “както и пощенските съобщения” се заличават.

§ 6. (1) На основание чл. 18, ал. 4 от Конституцията на Република България до 31 декември 2002 г. се установява държавен монопол върху резервиран сектор от универсалните пощенски услуги, предоставяни чрез пощенската мрежа на основния пощенски оператор “Български пощи”—ЕАД. Услугите в резервирания сектор включват приемане, пренасяне и доставка на:

1. вътрешни кореспондентски пратки с тегло до 350 г и цена, която не превишава повече от 5 пъти цената за стандартна вътрешна кореспондентска пратка до 20 г, прилагана от основния пощенски оператор;

2. международни входящи и изходящи кореспондентски пратки с тегло до 350 г и цена, която не превишава повече от 5 пъти цената за въздушна международна кореспондентска пратка с тегло до 20 г, прилагана от основния пощенски оператор.

(2) От услугите по ал. 1 са изключени: 1. печатните произведения, ако не съдържат или не са приложени към тях съобщения, предназначени за получателя;

2. документи, съпровождащи транспортирането на стоки;

3. размяната на документи между учреждения и фирми, когато се извършва чрез техни служители.

(3) Цените на услугите по ал. 1 се определят съгласно чл. 66 от този закон.

(4) До изтичане на срока по ал. 1 “Български пощи”—ЕАД, освен счетоводно извършва и аналитично счетоводно отчитане поотделно за резервирания и за нерезервирания сектор на универсалната пощенска услуга съгласно чл. 29, ал. 3 от този закон.

(5) Когато приходите от резервирания сектор превишават разходите, с разликата се покрива доказаният дефицит от услугите, включени в универсалната пощенска услуга, извън резервирания сектор.

(6) Когато с превишението на приходите по ал. 5 не се покрива доказаният дефицит от услугите, включени в универсалната пощенска услуга, извън резервирания сектор, както и когато разходите за резервирания сектор превишат приходите от този сектор, общият дефицит се покрива от държавния бюджет съгласно чл. 29 от този закон.

§ 7. Специалната куриерска служба към Министерството на транспорта и съобщенията продължава да изпълнява дейността си по приемане, пренасяне и доставка съгласно чл. 11, ал. 1 от този закон до преобразуването є от Министерския съвет съгласно чл. 11, ал. 2 от този закон.

§ 8. В петмесечен срок от влизането в сила на този закон министърът на транспорта и съобщенията издава предвидените в него подзаконови нормативни актове.

§ 9. В шестмесечен срок от влизането в сила на този закон министърът на транспорта и съобщенията издава на “Български пощи”—ЕАД, индивидуална лицензия за осъществяване на универсалната пощенска услуга.

§ 10. “Български пощи”—ЕАД, се освобождава от заплащане на лицензионни такси до 31 декември 2002 г.

§ 11. (1) Лицата, които към датата на влизане в сила на този закон извършват пощенски услуги, са длъжни в шестмесечен срок да предприемат необходимите действия за получаване на лицензия или за регистрация по реда на този закон. В случай че в посочения срок лицата не подадат заявления до министъра на транспорта и съобщенията, те прекратяват дейността.

(2) Министърът на транспорта и съобщенията в тримесечен срок от подаване на заявлението по ал. 1 издава или отказва да издаде лицензии или извършва регистрациите за неуниверсалните пощенски услуги.

§ 12. Законът влиза в сила от 1 август 2000 г., с изключение на § 4, който влиза в сила от 1 януари 2001 г.

Законът е приет от ХХХVIII Народно събрание на 20 юли 2000 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

За председател на Народното събрание:

Ив. Куртев