Договор между правителството на Република България и правителството на Република Индия за насърчаване и защита на инвестициите

ДОГОВОР между правителството на Република България и правителството на Република Индия за насърчаване и защита на инвестициите (Ратифициран със закон, приет от ХХХVIII Народно събрание на 17 февруари 1999 г.—ДВ, бр. 18 от 1999 г. В сила от 23 септември 1999 г.)

Правителството на Република България и правителството на Република Индия (наричани “договарящи страни”):

в желанието си да създадат условия, благоприятни за стимулиране на по-големи инвестиции от инвеститори от едната държава на територията на другата държава;

признавайки, че насърчаването и взаимната защита на такива инвестиции съгласно международен договор ще доведе до стимулиране на индивидуалната стопанска инициатива и ще повиши благоденствието в двете държави, се договориха за следното:

Член 1 Определения За целите на този договор: (1) Понятието “инвеститор” ще означава: (а) по отношение на Република България: —физическо лице, което е гражданин на Република България, в съответствие с нейното приложимо законодателство;

—всякаква компания, организация или асоциация със или без статут на юридическо лице, регистрирано или учредено в съответствие със законите на Република България, със седалище на нейна територия;

(b) По отношение на Република Индия: —физически лица, имащи статут на индийски граждани съгласно действащия закон на Индия;

—корпорации, фирми и асоциации, регистрирани или учредени или установени съгласно действащия закон във всяка част на Индия.

(2) Понятието “инвестиция” ще означава всякакъв вид вложение, инвестирано, включително промените във формата на такава инвестиция, в съответствие със законите и разпоредбите на договарящата страна, на чиято територия е направена инвестицията, и по-специално, но не изключително включва:

(а) движимо и недвижимо имущество, както и други права, като ипотеки, залози или тежести;

(b) акции, дялове, облигации или други форми на участие в дружества;

(c) права на вземания за пари или за каквото и да е изпълнение по договор, имащо икономическа стойност;

(d) права на интелектуална собственост съгласно съответните закони на съответната договаряща страна;

(e) стопански концесии, дадени по силата на закон, съгласно договор или административен акт на компетентен държавен орган.

(3) Понятието “приходи” означава паричните суми, получени от инвестицията, като печалба, лихва, прираст на капитала, дивиденти, хонорари и такси.

(4) Понятието “територия” означава: (а) по отношение на Република България— територията под суверенитета на Република България, включително териториалното море, както и континенталния шелф и изключителната икономическа зона, върху които Република България упражнява суверенни права или юрисдикция в съответствие с международното право;

(b) по отношение на Република Индия—територията на Република Индия, включително нейните териториални води и въздушното є пространство, и други морски зони, включително изключителната икономическа зона и континенталния шелф, върху които Република Индия има суверенитет, суверенни права или изключителна юрисдикция в съответствие с нейните действащи закони, Конвенцията на Обединените нации по морско право от 1982 г. и международното право.

Член 2 Обхват на договора Този договор ще се прилага за всички инвестиции, направени от инвеститори на едната договаряща страна на територията на другата договаряща страна, приети като такива в съответствие с нейните закони и разпоредби, независимо дали са направени преди или след влизането в сила на този договор.

Член 3 Насърчаване и защита на инвестиция (1) Всяка договаряща страна ще насърчава и създава благоприятни условия за инвеститорите на другата договаряща страна да извършват инвестиции на нейна територия и ще допуска такива инвестиции в съответствие със своите закони и разпоредби.

(2) На инвестициите и приходите на инвеститорите на всяка договаряща страна по всяко време ще се предоставя справедливо и безпристрастно третиране на територията на другата договаряща страна.

Член 4 Национален режим и режим на най-облаго- детелствана нация (1) Всяка договаряща страна ще предоставя на инвестициите на инвеститорите от другата договаряща страна третиране, което няма да бъде по-малко благоприятно от това, предоставено или на инвестициите на своите собствени инвеститори, или на инвестициите на инвеститори на която и да е трета държава.

(2) В допълнение всяка договаряща страна ще предоставя на инвеститорите на другата договаряща страна, включително по отношение на приходите от техните инвестиции, третиране, което няма да бъде по-малко благоприятно от това, предоставено на инвеститорите на която и да е трета държава.

(3) Разпоредбите на ал. 1 и 2 няма да се тълкуват като задължаващи едната договаряща страна да предостави на инвеститорите на другата договаряща страна предимствата от третиране, преференция или привилегия, произтичащи от:

(а) съществуващ или бъдещ митнически съюз, зона за свободна търговия, икономически общности или подобни международни договори, по които е или може да стане страна;

(b) въпроси, отнасящи се изцяло или частично до данъчното облагане.

Член 5 Отчуждаване (1) Инвестициите на инвеститорите на едната договаряща страна няма да бъдат национализирани, отчуждавани или подлагани на мерки, чийто резултат е равен на национализация или отчуждаване (наричани “отчуждаване”), на територията на другата договаряща страна освен в обществен интерес в съответствие със закон, на недискриминационна основа и срещу справедливо и безпристрастно обезщетение. Такова обезщетение ще възлиза на пазарната стойност на отчуждената инвестиция непосредствено преди отчуждаването или преди предстоящото отчуждаване да е станало публично известно, което е по-рано, ще включва лихва по приложимия лихвен процент на територията на тази договаряща страна до датата на плащането, ще бъде извършено без неоснователно забавяне, ще бъде ефективно реализуемо и свободно преводимо.

(2) Засегнатият инвеститор ще има право в съответствие със закона на договарящата страна, извършила отчуждаването, на разглеждане от съдебен или друг независим орган на тази страна на неговия случай и на оценката на неговата инвестиция съгласно принципите, изложени в този член. Договарящата страна, извършила отчуждаването, ще направи всичко възможно да осигури навременното извършване на такова разглеждане.

(3) Когато договарящата страна отчужди имущество на дружество, което е създадено или учредено в съответствие с действащия закон в която и да е част от нейната територия и в което инвеститорите на другата договаряща страна притежават дялове, разпоредбите на ал. 1 от този член ще се прилагат до степента, необходима за осигуряването на справедливо и безпристрастно обезщетение по отношение на техните инвестиции, на тези инвеститори на другата договаряща страна, които са собственици на тези дялове.

Член 6 Обезщетение за загуби На инвеститори на едната договаряща страна, чиито инвестиции на територията на другата договаряща страна претърпят загуби, дължащи се на война или друг въоръжен конфликт, извънредно национално положение или граждански размирици на територията на последната договаряща страна, ще бъде предоставено от последната договаряща страна третиране по отношение на реституция, обезщетение, компенсация или друго уреждане не по-малко благоприятно от това, което последната договаряща страна предоставя на своите собствени инвеститори или на инвеститори на която и да е трета държава. Произтичащите плащания ще бъдат свободно преводими.

Член 7 Превод на инвестиция и приходи (1) Всяка договаряща страна ще разрешава на инвеститорите на другата договаряща страна след изпълнение на техните фискални задължения свободния превод без неоправдано забавяне и на недискриминационна основа на всички средства, свързани с инвестициите на нейна територия. Такива средства ще включват по-специално, но не изключително:

(а) капитал и допълнителни капитални суми, използвани за поддържането и увеличаването на инвестициите;

(b) чисти доходи, включително дивиденти и лихва в пропорция, съответна на притежаваните от тях дялове;

(c) погасителни вноски по заем, включително лихвата по него, свързан с инвестиция;

(d) плащания на хонорари и такси за услуги, свързани с инвестиция;

(e) приходи, получени от продажбата на техните дялове;

(f) приходи, получени от инвеститорите в случай на продажба или частична продажба или ликвидация на инвестицията;

(g) заплатите на гражданите на другата договаряща страна, които работят във връзка с инвестиция на територията на другата договаряща страна.

(2) Нищо в ал. 1 на този член няма да влияе на превода на обезщетението съгласно чл. 6 на този договор.

(3) Валутният превод съгласно ал. 1 на този член ще бъде разрешен във валутата на първоначалната инвестиция или всяка друга конвертируема валута. Такъв превод ще бъде извършен по преобладаващия валутен курс на датата на превода.

Член 8 Суброгация Когато едната договаряща страна или посочена от нея агенция е гарантирала обезщетение срещу нетърговски рискове по отношение на инвестиция на свой инвеститор на територията на другата договаряща страна и е извършила плащане на такъв инвеститор по отношение на неговите искове съгласно този договор, другата договаряща страна се съгласява, че първата договаряща страна или посочената от нея агенция е упълномощена по силата на суброгация да упражнява правата и да предявява исковете на тези инвеститори. Суброгираните права или искове няма да надхвърлят първоначалните права или искове на такива инвеститори.

Член 9 Разрешаване на спорове между инвеститор и договаряща страна (1) Спор между инвеститор на едната договаряща страна и другата договаряща страна във връзка с инвестиция на първия съгласно този договор ще се разрешава, доколкото е възможно, приятелски чрез преговори между страните по спора.

(2) Ако такъв спор не може да бъде разрешен в рамките на шест месеца от датата, на която едната от страните по спора е поискала разрешаване чрез преговори, страните по спора могат по взаимно съгласие да отнесат спора пред компетентния съд на договарящата страна, на чиято територия е направена инвестицията. Алтернативно спорът може да бъде отнесен от някоя от страните пред:

(а) Международния център за разрешаване на инвестиционни спорове (ICSID), създаден съгласно Конвенцията за разрешаване на инвестиционни спорове между държави и граждани на други държави, подписана във Вашингтон на 18 март 1965 г., в случай че и двете договарящи страни са страни по конвенцията. Докато не бъде изпълнено това условие, по взаимно съгласие спорът може да бъде разрешен съгласно правилата на допълнителните условия на ICSID за администриране на процедурите по помирение, арбитраж и установяване на факти; или (b) арбитражен съд ад хок, съставен съгласно Арбитражните правила на Комисията на Организацията на обединените нации по Международно търговско право (UNCITRAL), при следните изменения:

(i) назначаващият орган съгласно чл. 7 на правилата ще бъде президентът, вицепрезидентът или следващият по старшинство съдия в Международния съд, който не е гражданин на която и да е от договарящите страни. Третият арбитър няма да бъде гражданин на която и да е от договарящите страни;

(ii) страните ще назначат съответните си арбитри в рамките на два месеца;

(iii) арбитражното решение ще се взима в съответствие с разпоредбите на този договор и ще бъде задължително за страните по спора;

(iv) арбитражният съд ще изложи основанията за своето решение и ще се аргументира по искане на някоя от страните.

(3) За целите на този член “инвестиционен спор” се дефинира като спор, който включва:

(а) тълкуването или прилагането на инвестиционен договор между договаряща страна и инвеститор на другата договаряща страна;

(б) заявено нарушаване на някое право, предоставено или създадено въз основа на този договор по отношение на инвестиция.

(4) Решението ще бъде окончателно и задължително за страните по спора.

Член 10 Спорове между договарящите страни (1) Спорове между договарящите страни относно тълкуването или прилагането на този договор ще се разрешават, доколкото е възможно, чрез преговори.

(2) Ако спор между договарящите страни не може да бъде разрешен по този начин в рамките на шест месеца от възникването на спора, той ще бъде отнесен по искане на някоя от договарящите страни пред арбитражен съд.

(3) Такъв арбитражен съд ще се съставя за всеки отделен случай по следния начин: в рамките на два месеца от получаване на молбата за арбитраж всяка договаряща страна ще назначи един член на съда. Тези двама членове ще определят след това гражданин на трета държава, който с одобрението на двете договарящи страни ще бъде назначен за председател на съда. Председателят се назначава в рамките на два месеца от датата на назначаване на другите двама членове.

(4) Ако в рамките на сроковете, определени в ал. 3 на този член, необходимите назначения не бъдат извършени, всяка от договарящите страни може при липса на друго споразумение да покани президента на Международния съд да извърши необходимите назначения. Ако президентът е гражданин на някоя от договарящите страни или ако е възпрепятстван по някакъв друг начин да изпълни упоменатата функция, заместник-президентът ще бъде поканен да извърши необходимите назначения. Ако заместник-президентът е гражданин на някоя от договарящите страни или също е възпрепятстван да изпълни упоменатата функция, следващият по старшинство член на Международния съд, който не е гражданин на някоя от договарящите страни, ще бъде поканен да извърши необходимите назначения.

(5) Арбитражният съд ще взема решенията си с мнозинство на гласовете. Такива решения ще бъдат задължителни за двете договарящи страни. Всяка договаряща страна ще поеме разходите за своя собствен член на съда и за своето представяне в арбитражния процес; разходите на председателя и останалите разходи ще се поемат поравно от договарящите страни. Съдът обаче може в своето решение да определи по-голяма част от разходите да бъде поета от едната от двете договарящи страни и това решение ще бъде задължително за двете договарящи страни. Съдът ще определи своя собствена процедура.

Член 11 Влизане и пребиваване на персонала Договарящата страна съобразно приложимите си по съответното време закони, свързани с влизането и пребиваването на чуждестранни граждани, ще разрешава на физически лица на другата договаряща страна и персонала, назначен от компаниите на другата договаряща страна, да влизат и останат на нейна територия с цел ангажиране в дейности, свързани с инвестициите.

Член 12 Приложими закони (1) Освен ако не е предвидено друго в този договор, всички инвестиции ще се ръководят от действащите закони на територията на договарящата страна, където са извършени тези инвестиции.

(2) Независимо от ал. 1 от този член, нищо в този договор няма да пречи на договарящата страна да предприеме в съответствие със законите си действия, обичайно и основателно прилагани на недискриминационна основа, за защита на жизнено важни интереси, свързани със сигурността є, или при извънредни обстоятелства.

Член 13 Прилагане на други правила Ако правните разпоредби на едната договаряща страна или задължения съгласно международното право, съществуващи или установени впоследствие между договарящите страни в допълнение към този договор, съдържат правила, било то общи или специални, даващи право на инвестициите на инвеститори от другата договаряща страна на третиране, по-благоприятно от предвиденото в този договор, такива правила ще имат приоритет пред този договор до степента, до която са по-благоприятни.

Член 14 Влизане в сила Този договор подлежи на ратификация и ще влезе в сила на датата на размяна на ратификационните документи.

Член 15 Продължителност и прекратяване (1) Този договор ще остане в сила за период от десет години, а след това ще се счита за автоматически продължен, докато някоя от договарящите страни не предаде на другата договаряща страна писмено уведомление за намерението си да прекрати договора. Договорът ще се счита за прекратен една година от датата на получаването на такова писмено уведомление.

(2) Независимо от прекратяването на този договор съгласно ал. 1 на този член, договорът ще продължи да бъде в сила за допълнителен период от десет години от датата на прекратяването му по отношение на инвестициите, направени или придобити преди датата на прекратяване на този договор.

В уверение на което долуподписаните, надлежно упълномощени за това от техните съответни правителства, подписаха този договор.

Съставен в Делхи на 26 октомври 1998 г. в два оригинални екземпляра, всеки на български, хинди и английски език, като всички текстове имат еднаква сила. В случай на различия меродавен ще бъде английският текст. За правителството на За правителството на Република България: Република Индия Марио Тагарински, Яшванг Синха, министър министър на държавната на финансите администрация