Начало / Държавен вестник / бр. 46 от 6 юни 2000 г. / Официален раздел

решениеМинистерски съвет

Решение № 299 от 29 май 2000 г. за предоставяне на концесия за подземни богатства—неметални полезни изкопаеми—нефтошисти, чрез добив от находище “Красава”, с. Красава, област Перник

Обнародван:: ДВ, бр. 46 от 6 юни 2000 г.
Рег. № в ДВ:: 30061

РЕШЕНИЕ № 299 ОТ 29 МАЙ 2000 Г. за предоставяне на концесия за подземни богатства—неметални полезни изкопаеми—нефтошисти, чрез добив от находище “Красава”, с. Красава, област Перник

На основание чл. 6, ал. 1, чл. 7, ал. 1 и 2 във връзка с чл. 4, ал. 1, т. 1 и чл. 8, ал. 1 от Закона за концесиите и чл. 2, т. 2 и чл. 33 от Закона за подземните богатства във връзка с § 5а, ал. 2 и 5 от допълнителните разпоредби на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия

МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ

РЕШИ : 1. Предоставя концесия с предмет особено право на ползване на неметални полезни изкопаеми—индустриални минерали—нефтошисти, изключителна държавна собственост, чрез добив от находище “Красава”, индивидуализирано с координатите на точки с номера от 1 до 34 на контура на запасите в координатна система “1970 г.”.

2. Определя срок на концесията 35 години. 3. Определя за концесионер без търг или конкурс “Нефтошисти”—ЕООД, с. Красава, област Перник.

4. Концесията да се осъществява при следните условия:

4.1. При ползване на подземните богатства да се спазват нормативните изисквания, свързани с опазването на земните недра, околната среда, защитените със закон територии, обекти, културни и исторически паметници, националната сигурност, отбраната на страната и обществения ред, включително чрез предвиждане в инвестиционната програма на концесионера на средства и мерки за това.

4.2. Правата и задълженията по концесията да не се прехвърлят на трети лица освен с писмено съгласие на концедента.

4.3. Всички дейности по предоставената концесия да се извършват в съответствие с установените технически и технологични стандарти.

4.4. Всяка геолого-техническа, екологична и друга документация, свързана с обекта на концесията, е собственост на концедента. Документацията се води от концесионера за срока на концесията.

4.5. Концесионерът се задължава да извършва добива, като:

4.5.1. разработва находището добросъвестно, като не допуска неправилна експлоатация, която може да доведе до загуби на природни богатства или до икономическа неизгодност за бъдещото разработване на находището;

4.5.2. изземва подземните богатства от земните недра при минимални загуби, като се спазват законите, правилниците и наредбите за правилното и безопасно разработване;

4.5.3. не застрашава компонентите на околната среда;

4.5.4. осъществява свързаните с концесията дейности съобразно утвърдените със съответните проекти ред на изземване на запасите, ограничения и мерки за опазване и възстановяване на земните недра и околната среда;

4.5.5. гарантира нормалната експлоатация на обекта на концесията за срока на концесионния договор;

4.5.6. застрахова за своя сметка обекта на концесията, ако той може да бъде застрахован, съгласно Закона за застраховането.

5. Определя основните права и задължения по концесията, както следва:

5.1. Основни права на концесионера: 5.1.1. да добива подземни богатства—нефтошисти, от находище “Красава”;

5.1.2. право на собственост върху добитите количества нефтошисти;

5.1.3. право на собственост върху отпадъците от добива и преработката, получени в резултат на дейността по концесията;

5.1.4. да извършва за своя сметка и след предварително съгласуване с концедента и с компетентните държавни органи необходимите дейности за експлоатационно проучване в границите на концесионния обект по т. 1;

5.1.5. да складира отпадъците от добива и преработката на подземното богатство въз основа на проекти, съгласувани с концедента;

5.1.6. да изгражда сгради и съоръжения и да извършва други необходими подобрения, свързани с ползването на концесионния обект, след предварително съгласуване с концедента;

5.1.7. да сключва договори с трети лица— физически и/или юридически лица, на които възлага изпълнението на отделни работи, свързани с концесията.

5.2. Основни задължения на концесионера: 5.2.1. да добива подземни богатства—нефтошисти, от обекта по т. 1 съгласно клаузите на концесионния договор;

5.2.2. да заплаща дължимото концесионно възнаграждение при условия и в срокове, определени в концесионния договор;

5.2.3. да предава на концедента цялата документация, съдържаща новопридобита информация за концесионния обект, и да не я предоставя на трети лица;

5.2.4. да складира отпадъците от добива и преработката по т. 5.1.3 въз основа на проекти, съгласувани с концедента;

5.2.5. да представя на концедента месечни отчети за действително добитите количества нефтошисти, както и справка за приходите от продажби на крайни продукти до 15 дни след изтичането на съответния месец;

5.2.6. да уведомява незабавно концедента и компетентните държавни органи за нововъзникнали обстоятелства, създаващи опасност за националната сигурност, отбраната на страната, обществения ред, околната среда, както и за защитени със закон територии, обекти, културни и исторически паметници;

5.2.7. да спазва нормативните изисквания за опазване на околната среда;

5.2.8. да разработи и представи за съгласуване от концедента и от компетентните държавни органи проект за възстановяване (рекултивация) на нарушени и замърсени в резултат на добивната дейност площи в срок до 6 месеца от подписването на концесионния договор; да извършва рекултивацията съгласно изготвения проект;

5.2.9. да разработва и представя за съгласуване от концедента и от компетентните държавни органи задължителна минимална екологична програма за всеки 5-годишен период от срока на концесията, както и да предвиди средства по конкретните мероприятия; в срок до 6 месеца от подписването на концесионния договор да представи за съгласуване на концедента и на компетентните държавни органи задължителната минимална екологична програма за първия 5-годишен период;

5.2.10. да съгласува с концедента и с компетентните държавни органи цялостния работен проект за експлоатация на концесионния обект и всяка негова актуализация за времето на концесионния срок;

5.2.11. да съгласува с концедента и с компетентните държавни органи всеки годишен работен проект за добив и първична преработка до края на февруари на съответната година;

5.2.12. да представя ежегодно към 31 януари на концедента и на компетентните държавни органи геоложки отчет за изменението на запасите през изтеклата година (в съответствие с действащата класификация на подземните богатства) за отразяването им в Националния баланс на запасите;

5.2.13. да представи на концедента и на компетентните държавни органи доклад за остатъчните запаси в находището при доказана необходимост от ликвидация или консервация;

5.2.14. в случаите по т. 5.2.13 да изготви и представи на концедента и на компетентните държавни органи проект за ликвидация или консервация на обекта или на участъци от него; да извърши дейностите по изготвения проект;

5.2.15. да съставя и води изискващата се за правилната и безопасна експлоатация на обекта геоложка, технологична и техническа документация;

5.2.16. да осигури безопасността и здравето на работниците, медицинско обслужване на територията на обекта, работни места, обучение, квалификация и преквалификация на необходимия за експлоатация на находището персонал, работно и специално работно облекло, застраховане на персонала, социално осигуряване, здравно осигуряване и осигуряване за безработица съгласно действащите нормативни актове, социалната програма и годишната работна програма за осъществяване на свързаните с концесията дейности;

5.2.17. да съобразява договорите си с трети лица с клаузите на концесионния договор, както и при поискване да предоставя на концедента копия от тях;

5.2.18. условията по т. 5.2.17 следва да бъдат отразени във всички договори с трети лица;

5.2.19. да изпълнява задълженията си по договора с грижата на добър търговец;

5.2.20. да приеме и търпи при наличие на обстоятелства, засягащи националната сигурност, отбраната на страната и обществения ред, трети лица, посочени от държавата, да добиват и да се ползват от природните богатства в границите на концесионния обект; в тези случаи концесионерът няма право на обезщетение освен за вредите, причинени виновно от третите лица, като вредите, причинени на концесионера, се дължат от третите лица;

5.2.21. да осигурява на концедента и на компетентните държавни органи достъп до обекта на концесията по всяко време.

5.3. Основни права на концедента: 5.3.1. да получава дължимото концесионно възнаграждение при условия и в срокове, определени в концесионния договор;

5.3.2. да контролира изпълнението на задълженията на концесионера по концесионния договор и условията на концесията;

5.3.3. право на собственост върху новопридобитата от концесионера геолого-технологична, икономическа и друга документация при осъществяване на правата и задълженията по концесионния договор;

5.3.4. да прекрати едностранно концесионния договор при неизпълнение от страна на концесионера на основни задължения или при нарушаване на условие по концесията;

5.3.5. да прекрати договора в случай на уведомление от страна на концесионера за нововъзникнали обстоятелства, създаващи опасност за националната сигурност, отбраната на страната и обществения ред, околната среда, както и за защитени със закон територии и обекти, при условия и по ред, предвидени в концесионния договор.

5.4. Основни задължения на концедента: 5.4.1. да оказва съдействие на концесионера при осъществяване на концесията съгласно договорните условия, включително чрез своевременно съгласуване на представените от концесионера цялостен и годишни работни проекти;

5.4.2. да осъществява контрол за спазване на условията по концесията и за изпълнение на задълженията по концесионния договор.

6. Определя за начален срок на концесията датата на влизане в сила на концесионния договор.

7. Определя следните видове гаранции за изпълнение на задълженията по концесионния договор:

7.1. Безусловна и неотменяема банкова гаранция от банка, одобрена от концедента, която да гарантира изпълнението на финансовите задължения по договора. За първата година гаранцията е в размер 50 на сто от минималното годишно концесионно възнаграждение, а за всяка следваща година е 50 на сто от концесионното възнаграждение за предходната година. Сроковете за предоставяне на гаранциите се определят в концесионния договор.

7.2. Право на концедента да прекрати едностранно концесионния договор при неизпълнение от страна на концесионера на основните задължения по това решение и по договора, както и при нарушаване на условията на концесията. Условията и сроковете за упражняване на правото за едностранно прекратяване се определят в концесионния договор.

7.3. Неустойки и лихви при неизпълнение и при забавено изпълнение на договорните задължения на всяка от страните. Конкретните размери на неустойките и лихвите и начинът на неизпълнение на отделните задължения се определят в концесионния договор.

7.4. Във всички случаи на неизпълнение на договора изправната страна има право да търси от неизправната освен определените в т. 7.3 неустойки и лихви и обезщетение по общите правила, когато вредите надвишават размера на неустойката.

8. Определя концесионно възнаграждение, както следва:

8.1. Еднократно парично възнаграждение за предоставяне на концесията в размер 250 щ. д., платимо до един месец от подписването на концесионния договор.

8.2. Годишно парично концесионно възнаграждение, изчислено като процент от нетния размер на приходите от продажби на крайните продукти от добива и преработката на нефтошисти.

8.3. Размерът на годишното парично концесионно възнаграждение е 2 на сто при рентабилност на производствената дейност до 20 на сто, включително при отрицателни стойности. При рентабилност от 20 до 70 на сто размерът се увеличава с 0,08 на всеки процент увеличение на рентабилността и размер 6 на сто при рентабилност над 70 на сто.

8.4. Минимално годишно парично концесионно възнаграждение в размер 0,50 щ. д. за 1 тон добити нефтошисти.

8.5. Минималното годишно парично концесионно възнаграждение е не по-ниско от левовата равностойност на 1250 щ. д.

8.6. Годишното парично концесионно възнаграждение се заплаща от концесионера на 4 вноски 4 пъти годишно до 15 дни след изтичането на съответното тримесечие в левовата равностойност на щатския долар по курса на Българската народна банка в деня на плащането. Тримесечната вноска не може да бъде помалка от една четвърт от определеното минимално годишно концесионно възнаграждение.

9. Упълномощава министъра на икономиката да сключи концесионния договор с “Нефтошисти”—ЕООД, в едномесечен срок от обнародването на решението в “Държавен вестник” и да осъществява контрол по изпълнението на договора.

Министър-председател: Иван Костов Главен секретар на Министерския съвет:

Елиана Масева

30041

РEШЕНИЕ № 300 ОТ 29 МАЙ 2000 Г. за предоставяне на концесия за подземни богатства—огнеупорни и керамични глини, чрез добив в част от находище “Жабляно— участък южен”, с. Жабляно, област Перник

На основание чл. 6, ал. 1, чл. 7, ал. 1 и 2 във връзка с чл. 4, ал. 1, т. 1 и чл. 8, ал. 1 от Закона за концесиите и чл. 2, т. 2 и чл. 33 от Закона за подземните богатства във връзка с § 5а, ал. 2 от допълнителните разпоредби на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия

МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ

РЕШИ : 1. Предоставя концесия с предмет особено право на ползване на неметални полезни изкопаеми—индустриални минерали—огнеупорни и керамични глини, изключителна държавна собственост, чрез добив в част от находище “Жабляно—участък южен”, индивидуализирано с координатите на точки с номера от 1 до 14 на контура на запасите в координатна система “1970 г.”.

2. Определя срок на концесията 35 години. 3. Определя за концесионер без търг или конкурс “Жабляно”—ЕАД, с. Жабляно, област Перник.

4. Концесията да се осъществява при следните условия:

4.5. Концесионерът се задължава да извършва добива, като:

4.5.1. разработва находището добросъвестно, като не допуска неправилна експлоатация, която може да доведе до загуби на подземни богатства или до икономическа неизгодност за бъдещото разработване на находището;

4.5.3. не застрашава компонентите на околната среда;

4.5.5. гарантира нормалната експлоатация на обекта на концесията за срока на концесионния договор;

5. Определя основните права и задължения по концесията, както следва:

5.1. Основни права на концесионера: 5.1.1. да добива подземни богатства—огнеупорни и керамични глини, в границите на находището по т. 1;

5.1.2. право на собственост върху добитите количества глини;

5.1.3. право на собственост върху отпадъците от добива и преработката в резултат на дейността по концесията;

5.2. Основни задължения на концесионера: 5.2.1. да добива подземни богатства—огнеупорни и керамични глини от обекта по т. 1, съгласно клаузите на концесионния договор;

5.2.4. да складира отпадъците от добива и преработката по т. 5.1.3 въз основа на проекти, съгласувани с концедента;

5.2.5. да предоставя на концедента месечни отчети за действително добитите количества глини, както и справка за приходите от продажби на крайни продукти до 15 дни след изтичането на съответния месец;

5.2.7. да спазва нормативните изисквания за опазване на околната среда;

5.2.8. да разработи и представи за съгласуване от концедента и от компетентните държавни органи проект за възстановяване (рекултивация) на нарушени и замърсени в резултат на добивната дейност площи в срок до 6 месеца от влизането в сила на концесионния договор; да извършва рекултивацията съгласно изготвения проект;

5.2.9. да разработва и представя за съгласуване от концедента и от компетентните държавни органи задължителна минимална екологична програма за всеки 5-годишен период от срока на концесията, както и да предвиди средства по конкретните мероприятия; в срок до 6 месеца от влизането в сила на концесионния договор да представи за съгласуване от концедента и от компетентните държавни органи задължителната минимална екологична програма за първия 5-годишен период;

5.2.10. да изготви и представи за съгласуване от концедента и от компетентните държавни органи цялостен работен проект за ек- сплоатация на концесионния обект за срока на концесията; срокът за представянето е 12 месеца от влизането в сила на концесионния договор;

5.2.18. условията по т. 5.2.17 следва да бъдат отразени във всички договори с трети лица;

5.2.19. да изпълнява задълженията си по договора с грижата на добър търговец;

5.3.4. да прекрати едностранно концесионния договор при неизпълнение от страна на концесионера на основни задължения, предвидени в концесионния договор, или при нарушаване на условие по концесията;

5.3.5. да прекрати договора в случай на уведомление от страна на концесионера за нововъзникнали обстоятелства, създаващи опасност за националната сигурност, отбраната на страната и обществения ред, околната среда, както и за защитени със закон територии и обекти, при условия и по ред, определени в концесионния договор.

6. Определя за начален срок на концесията датата на влизане в сила на концесионния договор.

7. Определя следните видове гаранции за изпълнение на задълженията по концесионния договор.

7.1. Безусловна и неотменяема банкова гаранция от банка, одобрена от концедента, която да гарантира изпълнението на финансовите му задължения по договора. За първата година гаранцията е в размер 50 на сто от минималното годишно концесионно възнаграждение, а за всяка следваща година банковата гаранция е 50 на сто от концесионното възнаграждение за предходната година. Сроковете за предоставяне на гаранциите се определят в концесионния договор.

8. Определя концесионно възнаграждение, както следва:

8.1. Еднократно парично концесионно възнаграждение за предоставяне на концесията в размер на левовата равностойност на 720 щ. д., платимо до един месец от влизането в сила на концесионния договор.

8.2. Годишно парично концесионно възнаграждение, изчислено като процент от нетния размер на приходите от продажби на крайните продукти от добива и преработката на огнеупорни и керамични глини.

8.4. Минимално годишно парично концесионно възнаграждение в размер 0,36 щ. д. за 1 тон добити глини.

8.5. Минималното годишно парично концесионно възнаграждение е не по-ниско от левовата равностойност на 3600 щ.д.

8.6. Годишното парично концесионно възнаграждение се заплаща от концесионера на 4 вноски 4 пъти годишно до 15 дни след изтичането на съответното тримесечие в левовата равностойност на щатския долар по курса на Българската народна банка в деня на плащането. Тримесечната вноска не може да бъде по-малка от една четвърт от определеното минимално годишно концесионно възнаграждение.

9. Упълномощава министъра на икономиката да сключи договора за концесия с “Жабляно”—ЕАД, в едномесечен срок от обнародването на решението в “Държавен вестник” и да осъществява контрол по изпълнението на договора.

Министър-председател: Иван Костов Главен секретар на Министерския съвет:

Елиана Масева

ЕВРОПЕЙСКА ХАРТА за местното самоуправление (Страсбург, 15.Х.1985 г.) (Ратифицирана със закон, приет от 37-о Народно събрание на 17 март 1995 г.—ДВ, бр. 28 от 1995 г.

В сила от 1 септември 1995 г.)

ПРЕАМБЮЛ Държавите—членки на Съвета на Европа, подписали тази харта;

като считат, че целта на Съвета на Европа е да осъществи по-тесен съюз между своите членове, за да запази и осъществи идеалите и принципите, които са тяхно общо достояние;

като считат, че един от начините за осъществяването на тази цел е сключването на споразумения в административната област;

като считат, че органите на местното самоуправление са една от главните основи на всяко демократично устройство;

като считат, че правото на гражданите да участват в управлението на обществените дела е един от демократичните принципи, възприети от всички държави—членки на Съвета на Европа;

убедени, че това право може да бъде упражнено най-непосредствено на местно равнище;

убедени, че съществуването на органите на местното самоуправление, на които са възложени реални отговорности, позволява управление, едновременно ефективно и близко до гражданите;

като съзнават, че опазването и укрепването на местното самоуправление в различните европейски страни представляват важен принос за изграждането на една Европа, основана на принципите на демокрацията и децентрализацията на властта;

като потвърждават, че това предполага наличие на местни власти, притежаващи демократично конституирани решаващи органи разполагащи с широка автономия и правомощия, начините на тяхното упражняване и средствата, необходими за осъществяване на тяхната задача, се договориха за следното:

Член 1 Страните се задължават да се считат обвързани от следващите членове по начина и в степента, предписани от чл. 12 на тази харта.

ЧастI

Член 2 Конституционна и законна основа на местното самоуправление Принципът на местното самоуправление трябва да бъде признат във вътрешното законодателство и доколкото това е възможно, в конституцията.

Член 3 Понятие за местно самоуправление 1. Под местно самоуправление се разбира правото и реалната възможност за местните общности да регулират и да управляват в рамките на закона, на тяхна отговорност и в интерес на тяхното население, съществена част от обществените дела.

2. Това право се упражнява чрез съвети или събрания, чиито членове са избрани чрез свободни, тайни, равни, преки и общи избори и които могат да имат изпълнителни органи, които отговарят пред тях. Тази разпоредба не изключва възможността да се прибягва до събрания на гражданите, референдуми или до всякакви други форми на пряко участие на гражданите, когато това е позволено от закона.

Член 4 Обхват на местното самоуправление 1. Основните правомощия на органите на местно самоуправление се определят от Конституцията или от закона. Независимо от това, тази разпоредба не е пречка за предоставянето на органите на местно самоуправление на правомощия за специфични цели в съответствие със закона.

2. Органите на местно самоуправление разполагат в рамките на закона с пълна свобода да поемат инициатива по всеки въпрос, който не е изключен от тяхната компетентност или предоставен на друга власт.

3. За предпочитане е изпълнението на обществените задължения да бъде възложено по принцип на властите, които са най-близо до гражданите. Възлагането на задължения на друга власт трябва да бъде съобразено с мащаба и естеството на задачата и изискванията за ефективност и икономия.

4. Правомощията, поверени на органите на местно самоуправление, поначало трябва да бъдат пълни и неограничени. Те могат да бъдат оспорвани или ограничавани от друга власт, централна или регионална, само в рамките на закона.

5. В случай на делегиране на правомощия от централен или регионален орган на власт органите на местно самоуправление трябва да разполагат, доколкото е възможно, със свобода да приспособят упражняването им към местните условия.

6. В процеса на планиране и на взимане на решения, доколкото това е възможно, своевременно и по подходящ начин трябва да се взема становището на органите на местно самоуправление по всички пряко засягащи ги въпроси.

Член 5 Защита на териториалните граници на местните общности За всяка промяна на местните териториални граници трябва предварително да се поиска становището на заинтересуваните местни общности, евентуално чрез референдум, там, където това е позволено от закона.

Член 6 Съответствие на административните структури и средства на задачите на органите на местното самоуправление 1. Без да се изключва приложението на пообщи законови разпоредби, органите на местно самоуправление трябва да могат сами да определят вътрешните административни структури, които смятат да създадат, за да могат да ги приспособят към своите специфични нужди и за да осигурят ефективно управление.

2. Статутът на служителите в органите на местно самоуправление трябва да дава възможност за качествен подбор на кадри, основан на техните способности и компетентност; за тази цел той трябва да включва подходящи условия за обучение, заплащане и възможност за професионално израстване.

Член 7 Условия за упражняване на правомощията на местно равнище 1. Статутът на избраните местни представители трябва да им гарантира свободно упражняване на техните правомощия.

2. Той трябва да дава възможност за подходяща финансова компенсация за разходите, направени във връзка с упражняване на правомощията, както и при необходимост, финансова компенсация за пропуснатите ползи или възнаграждение за свършена работа и съответно социално осигуряване.

3. Функциите и дейностите, несъвместими с упражняването на мандата на местен представител, могат да бъдат определени само със закон или от основни принципи на правото.

Член 8 Административен контрол над дейността на органите на местно самоуправление 1. Административен контрол над органите на местно самоуправление може да се упражнява само по начините и в случаите, предвидени в Конституцията или в закона.

2. Административният контрол над дейността на органите на местно самоуправление трябва като правило да цели единствено да гарантира спазването на законността и на конституционните принципи. Административният контрол може все пак да включва контрол за целесъобразност, упражняван от висшестоящите органи по отношение на задачите, чието изпълнение е било делегирано на органите на местно самоуправление.

3. Административният контрол над органите на местно самоуправление трябва да се упражнява, като се спазва съотношението между обхвата на намесата на контролиращия орган и значението на интересите, които той се стреми да защити.

Член 9 Финансови средства на органите на местно самоуправление 1. Органите на местно самоуправление имат право в рамките на националната икономическа политика на достатъчно собствени средства, с които да могат да се разпореждат свободно при упражняване на правомощията си.

2. Финансовите средства на органите на местно самоуправление трябва да бъдат съобразени с правомощията, предвидени в Конституцията или закона.

3. Поне част от финансовите средства на органите на местно самоуправление трябва да се получава от местни такси и данъци, чиито размери те имат право да определят в рамките на закона.

4. Финансовите механизми, осигуряващи средствата, с които разполагат органите на местно самоуправление, трябва да бъдат достатъчно разнообразни и подлежащи на развитие, за да им позволят да следват, доколкото това е възможно на практика, естественото нарастване на разходите за упражняване на техните правомощия.

5. Защитата на финансово по-слабите местни общности налага установяването на финансови процедури за равномерно разпределяне на средствата или на равностойни мерки, насочени към коригиране на последиците от неравномерното разпределение на потенциалните източници за финансиране, както и на разноските, които те трябва да понесат. Тези процедури или мерки не трябва да ограничават свободата на избор на органите на местно самоуправление в тяхната собствена сфера на отговорност.

6. Мнението на органите на местно самоуправление за начините, по които да им бъдат предоставени преразпределените средства, трябва да се вземе по подходящ начин.

7. Доколкото е възможно, субсидиите, предоставяни на местните общности, не трябва да бъдат предназначени за финансиране на специфични проекти. Отпускането на субсидии не трябва да засяга основната свобода на органите на местно самоуправление да определят политиката си в пределите на своите правомощия.

8. За финансиране на инвестиционните си разходи органите на местно самоуправление трябва да имат достъп в съответствие със закона до националния пазар на капитали.

Член 10 Право на сдружаване на местните общности

1. Местните общности имат право при упражняване на техните правомощия да си сътрудничат и в рамките на закона да се сдружават с други местни общности за осъществяване на задачи от взаимен интерес.

2. Правото на местните общности да членуват в сдружение за защита и осъществяване на техните общи интереси и правото им да влизат в международни сдружения на местните общности трябва да бъдат признати във всяка държава.

3. Местните общности могат при условия, които могат да бъдат уредени със закон, да си сътрудничат с общности от други държави.

Член 11 Право на защита на местното самоуправление Органите на местно самоуправление трябва да имат право на съдебна защита, за да бъде гарантирано свободното упражняване на техните правомощия и зачитането на принципите на местното самоуправление, залегнали в Конституцията и вътрешното законодателство.

ЧастII

ДРУГИ РАЗПОРЕДБИ

Член 12 Задължения 1. Всяка страна се задължава да се счита обвързана с най-малко двадесет разпоредби от част I на хартата, като поне десет от тях бъдат избрани измежду следните разпоредби: чл. 2, чл. 3, ал. 1 и 2, чл. 4, ал. 1, 2 и 4, чл. 5, чл. 7, ал. 1, чл. 8, ал. 2, чл. 9, ал. 1, 2 и 3, чл. 10, ал. 1 и чл. 11.

2. Всяка договаряща държава в момента на депозиране на своите документи за ратифициране, приемане или одобрение уведомява генералния секретар на Съвета на Европа за избраните текстове в съответствие с разпоредбите на ал. 1 на този член.

3. Всяка страна може във всеки по-късен момент да уведоми генералния секретар, че се счита обвързана с всяка друга разпоредба на тази харта, която до момента не е приела, в съответствие с разпоредбите на ал. 1 на този член. Тези последващи задължения се считат за неразделна част от ратифицирането, приемането или утвърждаването от страната, която уведомява за това, и ще имат същото действие от първия ден на месеца, следващ изтичането на период от три месеца от датата на получаване на уведомлението от генералния секретар.

Член 13 Общности, по отношение на които се прилага хартата Принципите на местното самоуправление, съдържащи се в тази харта, се прилагат по отношение на всички категории местни общнос- ти, съществуващи на територията на договарящата страна. Независимо от това, всяка договаряща страна може в момента на депозиране на документите си за ратифициране, приемане или утвърждаване да посочи категориите местни или регионални общности, до които тя смята да ограничи приложното поле на тази харта или които смята да изключи от нейното действие. Тя може също така да включва в приложното поле на хартата други категории местни или регионални общности чрез последващо уведомление до генералния секретар на Съвета на Европа.

Член 14 Предоставяне на информация Всяка страна изпраща на генералния секретар на Съвета на Европа всяка информация относно законодателните разпоредби и други мерки, които тя е взела, за да се съобрази с разпоредбите на тази харта.

ЧастIII

Член 15 Подписване, ратифициране и влизане в сила

1. Тази харта е открита за подпис от държавите—членки на Съвета на Европа. Тя подлежи на ратифициране, приемане или утвърждаване. Документите за ратифициране, приемане или утвърждаване се депозират при генералния секретар на Съвета на Европа.

2. Тази харта влиза в сила в първия ден на месеца, следващ изтичането на период от три месеца след датата, на която четири държави— членки на Съвета на Европа, изразят съгласието си да се обвържат с хартата в съответствие с разпоредбите на предходната алинея.

3. За всяка държава членка, която впоследствие изрази съгласието си да се обвърже с хартата, последната влиза в сила в първия ден на месеца, следващ изтичането на период от 3 месеца от датата на депозирането на документите за ратифициране, приемане или утвърждаване.

Член 16 Териториална клауза 1. Всяка държава може в момента на подписване или в момента на депозиране на документите си за ратифициране, приемане, утвърждаване или присъединяване да посочи територията или териториите, по отношение на които ще се прилага тази харта.

2. Всяка държава може във всеки следващ момент посредством декларация до генералния секретар на Съвета на Европа да разпростре приложението на тази харта върху други територии, посочени в декларацията. По отношение на такива територии хартата влиза в сила в първия ден на месеца, следващ изтичането на период от 3 месеца от датата на получаване на декларацията от генералния секретар.

3. Всяка декларация, направена въз основа на предишните две алинеи, може да бъде оттеглена по отношение на посочените в нея територии чрез уведомление до генералния секретар. Оттеглянето има действие от първия ден на месеца, следващ изтичането на период от 6 месеца от датата на получаването на това уведомление от генералния секретар.

Член 17 Денонсиране 1. Никоя страна не може да денонсира тази харта преди изтичането на период от 5 години от датата, на която хартата е влязла в сила по отношение на нея. Генералният секретар на Съвета на Европа трябва да бъде предизвестен 6 месеца по-рано. Това денонсиране не засяга валидността на хартата по отношение на другите страни при условие, че техният брой никога не бъде по-малък от четири.

2. В съответствие с разпоредбите на предходната алинея всяка страна може да денонсира всяка приета от нея разпоредба от част I на хартата при условие, че броят и категориите разпоредби, с които тази страна остава обвързана, съответства на чл. 12, ал. 1. Счита се, че всяка страна, която вследствие денонсиране на някоя разпоредба вече не отговаря на изискванията на чл. 12, ал. 1, е денонсирала цялата харта.

Член 18 Уведомления Генералният секретар на Съвета на Европа уведомява държавите—членки на Съвета на Европа, за:

а) всяко подписване; б) депозирането на всеки документ за ратифициране, приемане или утвърждаване;

в) всяка дата на влизане в сила на тази харта в съответствие с чл. 15;

г) всяко уведомление, получено в съответствие с разпоредбите на чл. 12, ал. 2 и 3;

д) всяко уведомление, получено в съответствие с разпоредбите на чл. 13;

е) всеки друг акт, уведомление или съобщение, отнасящи се до тази харта.

В уверение на което, долуподписаните, надлежно упълномощени за това, подписаха тази харта.

Съставена в Страсбург на 15 октомври 1985 г. на френски и английски език, като и двата текста имат еднаква сила, в един екземпляр, който ще бъде депозиран в архивите на Съвета на Европа. Генералният секретар на Съвета на Европа ще предостави заверени копия на всички държави—членки на Съвета на Европа.