zakonite.com

Начало / Държавен вестник / бр. 37 от 5 май 2000 г. / Официален раздел

решениеВърховен административен съд

Решение № 2339 от 14 април 2000 г. по административно дело № 7868 от 1999 г.

Обнародван:
ДВ, бр. 37 от 5 май 2000 г.
Рег. № в ДВ:
23747

РЕШЕНИЕ № 2339 от 14 април 2000 г. по административно дело № 7868 от 1999 г.

Върховният административен съд в състав: председател— Светла Петкова, и членове: Иван Трендафилов, Цветанка Табанджова, Георги Александров, Йордан Златарев, при участието на секретар-протоколиста Мария Попинска разгледа в съдебно заседание на 3 февруари 2000 г. адм. д. № 7868/99, докладвано от съдия Иван Трендафилов.

Производството е по чл. 5, ал. 1 от Закона за Върховния административен съд. Образувано е по жалба на “Мегре—Поповски и Горанова”— ООД, София, за отменяване на § 3—заключителна разпоредба, от Постановление № 63 от 1999 г. на Министерския съвет за изменение и допълнение на Митническата тарифа, приета с ПМС № 267 от 1998 г. Тази заключителна разпоредба определя, че “Постановлението влиза в сила от 1 януари 1999 г. с изключение на § 1, т. 1, 3, т. 4, букви “а” и “б” и т. 12, буква “б”, както и § 2, т. 1, 2 и 5, които влизат в сила от 1.IV.1999 г.” Изложено е становище, че Законът за митниците няма обратна сила и въпреки това е дадена обратна сила на постановлението за изменение и допълнение на Митническата тарифа, което е издадено в приложение на същия закон, и следователно обжалваният § 3—заключителна разпоредба, от ПМС № 63 от 1999 г. е в противоречие с чл. 14, ал. 2 ЗНА, според който “обратна сила на нормативен акт, издаден въз основа на друг нормативен акт, може да се даде само ако такава сила има актът, въз основа на който е издаден”. Посочва се още, че трябва да се плащат мита и такси, които са вече установени, т.е. определена е цялата митническа уредба във време, което предхожда съответния митнически период—месец, година и т.н.

От своя страна Министерският съвет (ответник в това производство) иска жалбата да се остави без разглеждане, понеже не подлежи на отмяна нормативен акт на Министерския съвет, който вече е отменен от издадателя на акта. Направеното искане за оставяне на жалбата без разглеждане е неоснователно. С § 1 от Постановление № 229 на Министерския съвет от 1999 г. за приемане на нова Митническа тарифа, в сила от 1.I.2000 г., е отменено Постановление № 267 на Министерския съвет от 1998 г., с което е била приета старата Митническа тарифа, включително и направените в нея, макар това да не е посочено, изменения и допълнение с ПМС № 63 от 1999 г. Независимо от това Върховният административен съд намира, че следва да се произнесе по законосъобразността на § 3—заключителна разпоредба, от ПМС № 63 от 1999 г., тъй като не може да се счита за отменен с отмяната на Митническата тарифа поради неговия относително самостоятелен характер. Съгласно чл. 11, ал. 3 от Закона за нормативните актове отмяната на относително самостоятелни постановления е винаги изрична. Цитираната заключителна разпоредба е била приета на 5.IV.1999 г. и продължава да действа (е в сила), след като не е отменена изрично. Възможно е през периода след нейното приемане да са възникнали, изменени и погасени правоотношения, които са свързани с отменената Митническа тарифа. Ето защо за тяхната валидност е от значение уважаването или отхвърлянето на жалбата за отмяна.

Разгледана по същество, жалбата е основателна поради нарушение на закона (чл. 12, т. 4 ЗВАС), изтъкнато като повод за отмяна.

При преценяване правилността на § 3—заключителна разпоредба, от Постановление № 63 на Министерския съвет от 1999 г. следва да се има предвид, че въпросното постановление е издадено на основание чл. 24 от Закона за митниците. В него се посочва, че стоките, пренасяни през държавната граница на Република България, се облагат с мита, които се определят от Министерския съвет с митническа тарифа. От своя страна Митническата тарифа представлява конкретизиран, систематизиран списък на стоките и точния размер на митните ставки. Следователно Митническата тарифа, включително измененията и допълненията към нея, съставляват нормативен акт по прилагане на закон по смисъла на чл. 12 ЗНА и поради това тази тарифа урежда само производството по обмитяването на вносните и износните стоки.

Постановлението за изменение и допълнение на Митническата тарифа е прието от Министерския съвет на 5.IV.1999 г. на основание чл. 24 от Закона за митниците, обнародвано е в “Държавен вестник”, бр. 34 от 13.IV.1999 г., и е влязло в сила на 17.III.1999 г. Параграф 3—заключителна разпоредба, от същото постановление разпорежда, че извършените изменения и допълнения в Митническата тарифа влизат в сила от 1.I.1999 г. с някои изключения, които влизат в сила от 1.IV.1999 г. Тези изменения и допълнения се отнасят до митническите ставки на определени стоки, чийто размер е увеличен значително.

Със заключителната разпоредба на § 3 от ПМС № 63 от 5.IV.1999 г. субектите на митническото облагане се задължават да плащат мита и такси в по-висок размер за време преди влизането в сила на постановлението. Нормата е незаконосъобразна. Израз на основен принцип за законност в областта на митническото право е правилото за неретроактивност на митничес- ката норма. Затова в Закона за митниците, въз основа на който е издадена Митническата тарифа, не е дадено обратно действие на митническите норми. След като Законът за митниците не разрешава определянето на мита с обратна сила, не може да има обратна сила и Митническата тарифа, издадена по приложението му. Нормативният акт, издаден в приложение на закона, както е в случая, не може да има обратна сила, след като обратна сила няма и съответният закон, а в конкретния случай това е Законът за митниците. Такъв е изричният текст на чл. 14, ал. 2 от Закона за нормативните актове. Общото правило, установено с този текст, че нормативният акт, издаден в приложение на закона, следва неотстъпно самия закон и във времето, намира приложение и в настоящия случай. Ясно е с оглед на това, че ако законът няма обратна сила, няма да има обратна сила и нормативният акт, издаден по приложението му. Следователно обратната сила на нормативните актове на Министерския съвет е изобщо недопустима, когато те предвиждат по-високи митнически задължения от ония, които са предвиждали действащите преди това нормативни актове.

При това положение очевидно е нарушен чл. 24 от Закона за митниците във връзка с чл. 14, ал. 2 ЗНА, поради което и по силата на чл. 12, т. 4 ЗВАС обжалваният § 3—заключителна разпоредба, от ПМС № 63 от 5.IV.1999 г. следва да бъде отменен.

По изложените съображения Върховният административен съд—петчленен състав,

РЕШИ : Отменя § 3—заключителна разпоредба, от Постановление № 63 на Министерския съвет от 5.IV.1999 г. за изменение и допълнение на Митническата тарифа, приета с ПМС № 267 от 1998 г. (ДВ, бр. 34 от 1999 г.).

Решението е окончателно.

Председател: Владислав Славов