Постановление № 252 от 30 ноември 2000 г. за приемане на Наредба за условията и реда за дългосрочно командироване на служители в дипломатическите и консулските представителства на Република България

ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 252

ОТ 30 НОЕМВРИ 2000 Г. за приемане на Наредба за условията и реда за дългосрочно командироване на служители в дипломатическите и консулските представи- телства на Република България

МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ

ПОСТАНОВИ : Член единствен. Приема Наредба за условията и реда за дългосрочно командироване на служители в дипломатическите и консулските представителства на Република България съгласно приложението.

Допълнителна разпоредба § 1. Наредбата за условията и реда за дългосрочно командироване на служители в дипломатическите и консулските представителства на Република България се прилага и за служителите на други министерства и административни структури без ранг на министерство с представителства в чужбина на бюджетна издръжка, като компетентностите на министъра на външните работи се изпълняват от съответния министър или ръководител на административна структура без ранг на министерство. Обхватът на прилагане на наредбата, приравняването на длъжностите и базисният размер във валута за съответната държава в тези министерства и административни структури се определят от Министерския съвет.

Преходни и заключителни разпоредби § 2. Отменя се Постановление № 98 на Министерския съвет от 1993 г. за приемане на Наредба за трудовите и осигурителните отношения на служителите в дипломатическите и консулските представителства на Република България (обн., ДВ, бр. 45 от 1993 г.; изм., бр. 71 от 1997 г.).

§ 3. Министрите и ръководителите на административни структури без ранг на министерство с представителства на бюджетна издръжка в чужбина до 31 декември 2000 г. да внесат за разглеждане от Министерския съвет необходимите промени в устройствените правилници на съответните администрации и съгласувано с министъра на финансите, министъра на труда и социалната политика и министъра на външните работи—предложения за обхвата на прилагане на наредбата, за приравняване на длъжностите и за определяне на базисния размер във валута за съответната държава в ръководените от тях министерства и административни структури.

§ 4. Министрите и ръководителите на административни структури без ранг на министерство до 31 март 2001 г. да приведат правното положение на служителите, изпратени на работа по реда на Наредбата за трудовите и осигурителните отношения на служителите в диплома- тическите и консулските представителства на Република България, в съответствие с Наредбата за условията и реда за дългосрочно командироване на служители в дипломатическите и консулските представителства на Република България. Срокът на командировката на тези служители не може да бъде по-дълъг от оставащия по завареното трудово правоотношение.

§ 5. До привеждане на правното положение на лицата по § 4 в съответствие с Наредбата за условията и реда за дългосрочно командироване на служители в дипломатическите и консулските представителства на Република България трудовоправното им положение се урежда по реда на отменената Наредба за трудовите и осигурителните отношения на служителите в дипломатическите и консулските представителства на Република България, но не по-късно от 31 март 2001 г. § 6. Средствата за финансово осигуряване изпълнението на Наредбата за условията и реда за дългосрочно командироване на служители в дипломатическите и консулските представителства на Република България са в рамките на предвидените средства по бюджета на заинтересуваните министерства и административни структури без ранг на министерства.

§ 7. Постановлението влиза в сила 3 дни след обнародването му в “Държавен вестник”, с изключение на член единствен и § 1, 2, 4, 5 и 6, които влизат в сила от 1 януари 2001 г.

Министър-председател: Иван Костов Главен секретар на Министерския съвет:

Елиана Масева

Приложение към член единствен

НАРЕДБА за условията и реда за дългосрочно командироване на служители в дипломатическите и консулските представителства на Република

България

Главапърва

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. С наредбата се уреждат специфичните условия и редът за дългосрочно командироване на служители в дипломатическите и консулските представителства на Република България.

Чл. 2. По реда на наредбата за срок не помалък от една година и с тяхното предварително писмено съгласие се командироват:

1. ръководителите на дипломатическите и консулските представителства и постоянните представители на Република България при международните организации;

2. членовете на дипломатическия персонал на дипломатическите и консулските представителства;

3. административно-техническият и обслужващият персонал на дипломатическите и консулските представителства.

Чл. 3. (1) Наредбата не се прилага за местни лица, сключили договор за работа в дипломатическо или консулско представителство на Република България. Тяхното правно положение се регламентира от законодателството на приемащата държава, освен ако то допуска прилагане на българското законодателство.

(2) Ръководителят на дипломатическото или консулското представителство сключва договор за работа с лицата по ал. 1 след проучване на местното законодателство и след писмено разрешение на министъра на външните работи на Република България, дадено въз основа на мотивиран доклад.

Чл. 4. (1) При необходимост министърът на външните работи може да сключи срочен трудов договор или да назначи по служебно правоотношение за определен срок член на семейството на командирован служител, живеещ заедно с него в приемащата държава, и да го командирова в същото дипломатическо или консулско представителство по предложение на ръководителя на представителството и с писменото съгласие на лицето.

(2) При прекратяване на командировката на служителя се прекратява и командировката на командирования по реда на ал. 1.

Чл. 5. (1) Членовете на семейството на командирован служител имат право да сключват трудов или друг договор за работа в приемащата държава само след писмено съгласие на министъра на външните работи на Република България.

(2) Съгласието по ал. 1 се дава въз основа на лична молба, придружена със становище на ръководителя на дипломатическото или консулското представителство.

Чл. 6. Членовете на семейството на командирован служител в дипломатическо или консулско представителство на Република България нямат право да извършват стопанска дейност за лична изгода, от свое или от чуждо име на територията на приемащата държава.

Чл. 7. Командированите служители в дипломатически или консулски представителства и членовете на техните семейства, пребиваващи в приемащата държава, са длъжни:

1. да съдействат за утвърждаване авторитета на Република България в международните отношения и за провеждане на външната є политика;

2. да спазват законите и да уважават нравите и обичаите на приемащата държава;

3. да не извършват действия, които биха накърнили доброто име на Република България;

4. да не разгласяват обстоятелства и факти, свързани с дейността на представителството или на негови служители, което би довело до увреждане интересите на Република България;

5. да поддържат отношения на взаимно уважение и зачитане на останалите служители в представителството;

6. да пазят и поддържат с грижата на добър стопанин имотите на Република България в приемащата държава.

Глававтора

РЕД И НАЧИН ЗА КОМАНДИРОВАНЕ НА

СЛУЖИТЕЛИТЕ В ДИПЛОМАТИЧЕСКИТЕ И КОНСУЛСКИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛСТВА

Чл. 8. (1) Извънредните и пълномощни посланици и постоянните представители на Република България при международните организации се командироват от министъра на външните работи след назначаването им с указ от Президента на Република България.

(2) Генералните консули на Република България се командироват от министъра на външните работи след приемането на решение на Министерския съвет за назначаването им.

Чл. 9. Времето, през което служителят е командирован като ръководител на дипломатическо или консулско представителство или като постоянен представител на Република България при международни организации, се признава за служебен стаж.

Чл. 10. (1) Министърът на външните работи издава заповед за командироване и за прекратяване на командировката на служители в дипломатическите и консулските представителства на Република България.

(2) Заповеди за командироване на служители в службите по търговско-икономическите въпроси и на служителите в службата на военния аташе се издават съответно от министъра на икономиката и от министъра на отбраната.

(3) Заповед за командироване на служители от други министерства или административни структури без ранг на министерство може да се издава и от министъра на външните работи по предложение на съответния министър или ръководител.

(4) Министърът на външните работи определя на служителите по ал. 2 и 3 дипломатически ранг за срока на командировката в зависимост от спецификата на поставените задачи по предложение на съответния министър или ръководител.

(5) Заповедта за прекратяване на командировката на лицата по ал. 2 се издава от съответния министър или ръководител, като препис от нея се изпраща незабавно на министъра на външните работи.

(6) Средствата, полагащи се на командирования по реда на глава трета, както и за цялостната му издръжка в чужбина за времето на командировката са за сметка на изпращащата администрация.

Чл. 11. Командированите по реда на наредбата трябва да отговарят на следните условия:

1. да са само български граждани; 2. да притежават необходимите професионални умения, езикова квалификация и други, свързани със спецификата на приемащата държава и с характера на изпълняваните задачи;

3. здравословното им състояние, установено по надлежния ред, да позволява изпълняването на задачите в приемащата държава.

Чл. 12. Заповедта за командировка определя всички съществени условия, свързани с изпълняването на задачите в дипломатическото или консулското представителство на Република България, и задължително съдържа:

1. собствено, бащино и фамилно име на командированото лице, длъжност и месторабота;

2. страна и град, в които се командирова; 3. задачата, за изпълнението на която служителят се командирова в чужбина;

4. дипломатически ранг (за дипломатическите служители);

5. датата, от която започва командировката, както и крайния є срок;

6. брой на дните, осигурени за пътуване до и от местоназначението;

7. финансови условия: размер на командировъчните пари, условия за пътуване, вид на транспортното средство и маршрут;

8. специфични права и задължения на командирования, както и други условия, свързани с изпълнението на службата в чужбина.

Чл. 13. Ръководителят на изпращащата администрация може с писмено съгласие на служителя да го премести в друго дипломатическо или консулско представителство до изтичането на срока, посочен в заповедта за командироване.

Главатрета

ФИНАНСОВИ УСЛОВИЯ

Чл. 14. За времето на командировка в дипломатическо или консулско представителство служителят получава освен възнаграждението си по служебно или по трудово правоотношение и командировъчни пари в чужда валута.

Чл. 15. (1) Командировъчните пари се определят от базисен размер за съответната държава съгласно приложение № 1 в зависимост от характера на изпълняваните задачи и дипломатическия ранг (категорията на длъжността) съгласно приложение № 2.

(2) На служител, командирован по реда на чл. 4, ал. 1, се определят командировъчни пари в размер до 15 на сто от базисния размер, определен за приемащата държава.

Чл. 16. (1) Командировъчните пари се изплащат ежемесечно, считано от датата на започване на командировката, до деня, в който изтича крайният є срок, включително дните за пътуване.

(2) Размерът на сумите, полагащи се за непълен месец, се изчислява в зависимост от календарните дни за съответния месец.

(3) В началото на командировката служителят има право на авансово изплащане на не повече от 50 на сто от командировъчните пари за един месец.

(4) Ръководителят на изпращащата администрация определя реда и начина на отчитане и контрол на изплащаните командировъчни пари.

(5) Командировъчните пари, определени в евро, се изплащат в местна валута по фиксинга, приет в приемащата държава в деня на изплащане.

Чл. 17. При заболяване, препятстващо изпълнението на служебните задължения, командировъчните пари се изплащат за срок до 90 календарни дни в размер 80 на сто—когато отпускът поради временна неработоспособност се ползва в приемащата държава, и в размер 30 на сто—при ползване на отпуск поради временна неработоспособност в Република България.

Чл. 18. (1) Командированият е длъжен да уведоми предварително министъра на външните работи и ръководителя на изпращащата администрация дали членове на семейството му ще живеят заедно с него в приемащата държава по време на командировката, както и да уведомява незабавно за всяка промяна, настъпила по време на командировката.

(2) Разходите за издръжка, медицинско обслужване и обучение на живеещите заедно с командирования членове на неговото семейство са за негова сметка.

Чл. 19. (1) Пътните разходи на командирования се поемат от изпращащата администрация в следните случаи:

1. при първото пътуване до местоназначението и при окончателното завръщане;

2. при преместване по реда на чл. 13; 3. при смъртен случай на съпруг/съпруга, на негови или на съпруга/съпругата му родители, деца, брат, сестра;

4. при служебно пътуване до Република България и обратно.

(2) На ръководителите на дипломатическите и консулските представителства и на постоянните представители при международни организации, както и на придружаващите ги членове на техните семейства се осигурява пътуване в бизнескласа в случаите по чл. 19, ал. 1, т. 1 и 2.

(3) При пътуване с лично превозно средство в случаите по ал. 1, т. 1 и 2 командированият служител има право на пътни пари в левове в размер 50 на сто от стойността на самолетен билет— икономична класа, по най-изгодната тарифа.

Чл. 20. При пътуване по служба в приемащата държава извън населеното място, в което е установено дипломатическото или консулското представителство, и при пътуване по служба в трета държава служителят има право на пътни, квартирни и допълнителни дневни пари съгласно Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, приета с Постановление № 40 на Министерския съвет от 1987 г. (обн., ДВ, бр. 54 от 1989 г.; изм. и доп., бр. 34 от 1990 г., бр. 52 от 1992 г., бр. 18 и 63 от 1996 г. и бр. 68 от 1999 г.). На ръководителите на дипломатическите и консулските представителства квартирни пари се изплащат по фактически размери срещу представени фактури.

Чл. 21. (1) При ползване на отпуск се прилагат разпоредбите на действащото българско законодателство.

(2) През време на ползването на отпуск командировъчни пари не се изплащат, с изключение на случаите по чл. 17.

Чл. 22. (1) За времето на командировката изпращащата администрация е задължена да осигури на служителя подходящо жилище или средства за наем в зависимост от служебните му задължения, броя и състава на членовете на живеещото заедно с него семейство и местните условия съгласно приложение № 3.

(2) За наемането на жилище, както и при настаняване в жилище—собственост на Република България, ръководителят на дипломатическото или консулското представителство назначава комисия, която преценява условията, норматива за жилищна площ и обзавеждане съгласно приложение № 3 и изготвя протокол с предложение.

(3) Договорът за наемане на жилище се сключва след утвърждаването на протокола на комисията от ръководителя на представителството. Копие от всеки протокол и сключен договор се изпраща в Министерството на външните работи, както и в изпращащата администрация.

(4) При първоначално пристигане до наемането на жилище или настаняването в жилище— собственост на Република България, изпращащата администрация поема разходите за временно настаняване на командирования служител и на членовете на семейството му в хотел в рамките на норматива за едномесечен наем, определен в приложение № 3.

(5) Изпращащата администрация заплаща разходите за наем на жилище, инсталационните такси за телефон, както и таксите за монтиране на необходимите измервателни уреди за комунално-битови услуги.

(6) Сметките за ползваните телефон и комунално-битови услуги се заплащат от командирования. Когато няма отделни измервателни уреди, служителят, живеещ в сграда—собственост на Република България, заплаща ежемесечно сума в касата на представителството, определена от комисията по ал. 2.

(7) Разходите за сметките по ал. 6 на лицата по чл. 8 и на временно управляващите дипломатическо представителство, акредитирани в приемащата държава с писма на министъра на външните работи, се поемат от изпращащата администрация, с изключение на разходите за телефонни разговори.

(8) Жилището и обзавеждането (ако е мебелирано) се предават на командирования служител и се приемат от него с инвентарен опис от комисията по ал. 2.

(9) Всички щети, свързани с ползването на жилището и обзавеждането, възникнали вследствие на лошо стопанисване по вина на командирования или на членовете на семейството му, се заплащат от него.

(10) При прекратяване на договора за наем и напускане на наетото жилище служителят изисква документ от наемодателя, че няма никакви претенции, свързани с освободеното жилище.

(11) При освобождаване на жилище—собственост на българската държава, на служителя се издава документ от длъжностното лице, из- пълняващо финансово-отчетнически функции в представителството, за наличието или липсата на задължения във връзка с ползваното от него жилище.

Чл. 23. Изпращащата администрация заплаща на командирования разходи по пренасянето на личен багаж до 100 кг в началото и в края на командировката и при преместване по реда на чл. 13 срещу представени разходооправдателни документи.

Чл. 24. При смъртен случай всички свързани с това разходи, включително разходите за транспортиране до Република България на командирования, както и на живеещите дотогава с него в чужбина членове на семейството се поемат от изпращащата администрация.

Чл. 25. (1) За срока на командировката изпращащата администрация сключва договор с официално лицензирана застрахователна компания за медицинска застраховка на командирования служител в приемащата държава, осигуряваща прегледи, болничен престой и лечение в приемащата държава за възникнали заболявания от злополуки, акутни и инфекциозни заболявания, разходи за репатриране по болест и стоматологично лечение, с изключение на изработването на зъбни протези и влагане на благородни и металокерамични материали.

(2) На командирован служител по чл. 4, ал. 1 изпращащата администрация възстановява извършените разходи за медицинска застраховка за времето на командировката.

Чл. 26. Когато в приемащата държава възникне и продължи повече от месец заплаха за живота и сигурността на служителите в дипломатическото или консулското представителство, министърът на външните работи съгласувано с министъра на финансите предлага на Министерския съвет да разреши временно изплащане на служителите на сума не по-малка от 15 на сто от базисния размер на командировъчните пари за съответната държава.

ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА § 1. По смисъла на наредбата: 1. “Местни лица” са както граждани на приемащата държава, така и законно пребиваващи в нея български граждани и граждани на трети страни.

2. “Дипломатически представителства” са посолствата, постоянните представителства при международните правителствени организации и дипломатическите бюра.

3. “Консулски представителства” са генералните консулства и консулствата.

4. “Ръководители на дипломатически или консулски представителства” са извънредните и пълномощни посланици и постоянните представители на Република България при международните организации, генералните консули, управляващите и временно управляващите тези представителства.

5. “Членове на семейството” на командирован служител са:

а) съпруг/съпруга; б) деца до навършване на 18-годишна възраст, ако не са сключили брак;

в) деца над 18-годишна възраст, ако са трайно нетрудоспособни, което обстоятелство е установено от ТЕЛК в Република България, и ако не са сключили брак;

г) деца до навършване на 25-годишна възраст, включително децата от предходен брак на другия съпруг, ако учат в средно или висше учебно заведение в приемащата държава и не са сключили брак.

6. Не са членове на семейството на командирован служител децата, сключили брак, както и децата, чийто брак е прекратен.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ

РАЗПОРЕДБИ § 2. За неуредените случаи се прилага действащото българско законодателство и международните договори, по които Република България е страна.

§ 3. Изпълнението на наредбата се възлага на министъра на външните работи, който дава указания по прилагането є.

Приложение № 1 към чл. 15, ал. 1 от наредбата

ТАБЛИЦА на базисния размер на дневните командировъчни пари във валута при командироване на служители в дипломатическите и консулските представителства на Република България в чужбина

№ Държава Валута Дневни по пари ред

1

2

3

4

Европа 1. Австрия евро

85 2. Азербайджан щатски долари

75 3. Албания германски марки

150

4. Армения щатски долари

72 5. Беларус щатски долари

80 6. Белгия евро

85 7. Босна и Херцеговина германски марки

150

8. Великобритания английски лири

55 9. Германия германски марки

170

10. Грузия щатски долари

77 11. Гърция германски марки

160

12. Дания евро

85 13. Естония германски марки

150

14. Ирландия английски лири

55 15. Исландия щатски долари

70 16. Испания евро

85 17. Италия евро

85 18. Латвия германски марки

150

19. Литва германски марки

150

20. Люксембург евро

85 21. Македония германски марки

150

22. Малта евро

85 23. Молдова щатски долари

70 24. Норвегия евро

85 25. Полша германски марки

160

26. Португалия евро

85 27. Румъния германски марки

150

1

2

3

4

28. Русия щатски долари

80 29. Словакия германски марки

150

30. Словения германски марки

150

31. Турция щатски долари

75 32. Украйна щатски долари

75 33. Унгария германски марки

160

34. Финландия евро

85 35. Франция евро

85 36. Холандия евро

85 37. Хърватска германски марки

150

38. Чехия германски марки

160

39. Швейцария швейцарски франкове

154

40. Швеция евро

85 41. Югославия германски марки

150

Азия 42. Афганистан щатски долари

85 43. Бангладеш щатски долари

85 44. Бирма щатски долари

70 45. Виетнам щатски долари

87 46. Индия щатски долари

85 47. Индонезия щатски долари

82 48. Ирак щатски долари

75 49. Иран щатски долари

75 50. Израел щатски долари

90 51. Йемен щатски долари

75 52. Йордания щатски долари

81 53. Казахстан щатски долари

92 54. Камбоджа щатски долари

87 55. Кипър германски марки

160

56. Киргизстан щатски долари

80 57. Китай щатски долари

85 58. КНДР щатски долари

85 59. Корея щатски долари

94 60. Кувейт щатски долари

87 61. Лаос щатски долари

87 62. Ливан щатски долари

84 63. Малайзия щатски долари

85 64. Монголия щатски долари

85 65. Обединени арабски емирства щатски долари

80 66. Пакистан щатски долари

80 67. Сингапур щатски долари

85 68. Сирия щатски долари

77 69. Таджикистан щатски долари

80 70. Тайланд щатски долари

85 71. Тайван щатски долари

80 72. Туркменистан щатски долари

85 73. Узбекистан щатски долари

85 74. Филипини щатски долари

80 75. Хонконг щатски долари

80 76. Шри Ланка щатски долари

85 77. Япония японски йени 15 000 Африка 78. Алжир щатски долари

72 79. Ангола щатски долари

77 80. Бенин щатски долари

90 81. Ботсвана щатски долари

82 82. Габон щатски долари

90 83. Гана щатски долари

89 84. Гвинея щатски долари

90 85. Гвинея Бисау щатски долари

77 86. Горна Волта щатски долари

77 87. Египет щатски долари

75 88. Етиопия щатски долари

77 89. Заир щатски долари

78 90. Замбия щатски долари

82 91. Зимбабве щатски долари

78 92. Кения щатски долари

84 93. Конго щатски долари

82 94. Кот Д’Ивоар щатски долари

84

1

2

3

4

95. Либерия щатски долари

82 96. Либия щатски долари

72 97. Мавритания щатски долари

87 98. Мали щатски долари

89 99. Мароко щатски долари

72 100. Мозамбик щатски долари

84 101. Нигер щатски долари

87 102. Нигерия щатски долари

87 103. Руанда щатски долари

85 104. Сенегал щатски долари

87 105. Сомалия щатски долари

77 106. Судан щатски долари

80 107. Танзания щатски долари

87 108. Того щатски долари

85 109. Тунис щатски долари

73 110. Уганда щатски долари

85 111. ЮАР щатски долари

81 Америка 112. Аржентина щатски долари

93 113. Боливия щатски долари

90 114. Бразилия щатски долари

93 115. Венецуела щатски долари

90 116. Гвиана щатски долари

90 117. Еквадор щатски долари

90 118. Канада щатски долари

90 119. Колумбия щатски долари

90 120. Коста Рика щатски долари

90 121. Куба щатски долари

90 122. Мексико щатски долари

90 123. Никарагуа щатски долари

90 124. Перу щатски долари

90 125. САЩ щатски долари

90 126. Уругвай щатски долари

90 127. Чили щатски долари

90 Австралия 128. Австралия щатски долари

86

Приложение № 2 към чл. 15, ал. 1 от наредбата

ТАБЛИЦА за определяне на командировъчните пари във валута на служителите, командировани в дипломатическите и консулските представител- ства на Република България

№ Процент Служители с Други Образопо към кодипломатислуживание ред мандически ранг тели ровъчни- те пари

1

2

3

4

5

1.

130

акредитиран посланик в повече от 2 страни висше 2.

120

акредитиран посланик висше 3.

100

неакредитиран посланик висше генерален консул висше 4.

95 пълномощен министър висше аташе по отбраната висше ръководител на дипломатическо бюро висше

1

2

3

4

5

5.

90 съветник висше военен аташе висше 6.

80 първи секретар висше помощник военен аташе висше завеждащ “Финансово-административна служба” I категория висше главен юрисконсулт висше завеждащ служба “Комуникации” I категория висше 7.

75 втори секретар висше завеждащ “Финансовоадминистративна служба” II категория висше завеждащ служба “Комуникации” II категория висше секретар по проучване и информационна работа I категория висше преводач на правителствена делегация висше 8.

70 трети секретар висше завеждащ “Финансово-административна служба” III категория висше секретар по проучване и информационна работа II категория висше преводач I категория висше секретар на военен аташе висше 9.

66 аташе висше секретар по проучване и информационна работа III категория висше преводач II категория висше сътрудник I категория висше касиер-домакин на дипломатическо представителство средно 10.

62 стажант-аташе висше преводач III категория висше сътрудник II категория висше касиердомакин средно

1

2

3

4

5

11. 58 домакин средно домакинснабдител средно сътрудник III категория средно въоръжена охрана на представителство средно 12. 54 телеписттелефонист средно технически секретар средно готвач на дипломатисредно ческо предпрофеставителство сионално шофьор на ръководител на представителство средно 13.

50 технически изпълнител средно деловодител средно библиотекар средно телефонист средно информатор средно шофьорснабдител средно шофьорпортиер средно шофьор средно готвачпортиер средно професионално готвач средно професионално 14. 44 техник средно чистач средно чистачпазач средно пазач основно градинар основно градинарпазач основно

Забележки: 1. Министърът на външните работи съгласувано с министъра на финансите утвърждава показатели и нормативи за определяне категорията на категорийните длъжности.

2. Временно управляващите дипломатически представителства, акредитирани в приемащата държава с писма на министъра на външните работи, както и ръководителите на консулства и дипломатически бюра получават командировъчни пари с 10 на сто по-висок коефициент от полагащите им се за притежавания от тях дипломатически ранг. Временно управляващите ад интерим започват да се ползват от това право след изтичането на 6 месеца от заемането на длъжността.

3. Министърът на външните работи може за срока на командировката да определя дипломатически ранг на служители, на които такъв не е присъден от атестационната комисия при Министерството на външните работи, когато това се налага за изпълнение на задълженията по наредбата.

Приложение № 3 към чл. 22, ал. 1 от наредбата

Нормативи за наемане на жилища и за обзавеждането им I. Жилищна площ 1. Определят се следните нормативи за броя и вида на помещенията:

а) за сам служител и за двучленно семейство— стая, хол, кухня и сервизни помещения;

б) за три-, четири- и повече членно семейство при деца от еднакъв пол—две стаи, хол, кухня и сервизни помещения;

в) за четири- и повече членно семейство при деца от различен пол над 16-годишна възраст— три стаи, хол, кухня и сервизни помещения.

2. По преценка на ръководителя на представителството в съответната страна могат да се предоставят за сметка на бюджета на представителството едно допълнително жилищно помещение за представителни цели на пълномощен министър, аташе по отбраната, съветник и военен аташе.

3. При наличие на собствена база по преценка на ръководителя на представителството служителят се настанява в свободните апартаменти независимо от нормативите за жилищна площ.

4. Определят се следните пределни размери на наема при наемане на жилища:

№ Страни Вид на мебелировката и максимален по размер на наема, определен в ред процент от размера на командировъчните пари във валута, съгласно

НУРДКСДКП по държави чужда смесена наша мебелимебелимебелировка ровка ровка

1

2

3

4

5

1. Нигерия

200

180

150

2. Сингапур, Филипини,

ОАЕ, САЩ

110

100

90 3. Китай, Кувейт, Корея (Сеул), Италия

100

90

80 4. Австралия, Франция, Ливан, Тайланд

80

70

60 5. Финландия, Югославия, Словения, Словакия, Хърватска, Босна и Херцеговина, Македония, Либия, Аржентина, Венецуела, Канада

70

60

50

1

2

3

4

5

6. Швейцария, Египет, Мароко, Сирия, Израел

60

50

40 7. Всички останали страни до 40

II. Обзавеждане 5. Определя се следното обзавеждане на отделните помещения:

а) за една стая—две легла, две нощни шкафчета, гардероб и полилей;

б) за втората и третата стая—легла, според броя на членовете на семейството, работно бюро с два стола, гардероб и полилей;

в) хол—салонна гарнитура, канапе, два фотьойла, масичка, две табуретки, салонен бюфет, маса за хранене със столове, килим (фабрична изработка) или мокет и полилей;

г) кухня—готварска печка, кухненски шкафове, маса с 6 стола, хладилник, осветителен глобус;

д) антре—закачалка и осветителен глобус; е) пердета и завеси за всяко помещение; ж) за страните с горещ климат—2 климатизатора.

6. В жилищата, в които има вградена мебел, не се полага съответното обзавеждане по норматива.

7. Обзавеждането на наетите жилища се извършва в зависимост от наличните средства по бюджета на съответното представителство.

8. Обзавеждането на наетите жилища в Европа и Близкия изток да се извършва съобразно финансовата изгода на Република България, а за останалите страни да се имат предвид транспортните и митническите условия.

9. Разходите за жилищна площ и обзавеждане извън нормативите са за сметка на служителя.