Начало / Актове / Закон за данък върху добавената стойност
законЧл. 9 ЗДДСЗакон за данък върху добавената стойност
Част първа. Общи разпоредби
Консолидиран текств сила от 31 юли 2026 г.
Доставка на услуга
Чл. 9. (1) Доставка на услуга е всяко извършване на услуга.
(2) За доставка на услуга се смята и:
1. продажбата или прехвърлянето на права върху нематериално имущество;
2. поемането на задължение за неизвършване на действия или неупражняване на права;
3. всеки физически и интелектуален труд, включително обработка в смисъл на производство, строеж или монтаж на материален актив със суровини и материали, дадени от възложителя в разпореждане на изпълнителя;
4. изм. – ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 1.01.2020 г. извършването на услуга от държател/ползвател за:
а) ремонт на нает или предоставен за ползване актив;
б) подобрение на нает или предоставен за ползване актив.
(3) За възмездна доставка на услуга се смята и:
1. изм. – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г., доп., бр. 96 от 2019 г., в сила от 1.01.2020 г. предоставянето на услуга за личните нужди на данъчно задълженото лице, на собственика, на работниците и служителите или по-общо за цели, различни от независимата икономическа дейност на данъчно задълженото лице, при извършването на която се използва стока, при производството, вноса или придобиването на която е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит;
2. изм. – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г., доп., бр. 96 от 2019 г., в сила от 1.01.2020 г. безвъзмездното предоставяне на услуга за лични нужди на данъчно задълженото физическо лице, на собственика, на работниците и служителите или по-общо за цели, различни от независимата икономическа дейност на данъчно задълженото лице;
3. нова – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г. безвъзмездното извършване на услуга от държател/ползвател за подобрение на нает или предоставен за ползване актив.
(4) Алинея 3 не се прилага при:
1. безвъзмездното предоставяне на транспортно обслужване от местоживеенето до местоработата и обратно от работодател на неговите работници и служители, включително на тези по договори за управление, когато е за целите на икономическата дейност на лицето;
2. изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г. безвъзмездното извършване на услуга от държател/ползвател за ремонт на нает или предоставен за ползване актив;
4. безвъзмездно извършване на услуга с незначителна стойност с рекламна цел;
5. нова – ДВ, бр. 95 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г. предоставянето на услуга за лични нужди на данъчно задълженото лице, на собственика, на неговите работници и служители или за цели, различни от независимата икономическа дейност на данъчно задълженото лице, предизвикано от крайна нужда или непреодолима сила.
(5) Нова – ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 1.01.2017 г. Алинея 3, т. 1 не се прилага за използвани стоки, за които е упражнено право на данъчен кредит по чл. 71а, 71б и 73б.