zakonite.com

Начало / Актове / Закон за данък върху добавената стойност

закон

Чл. 70 ЗДДСЗакон за данък върху добавената стойност

Част пета. Данъчни ставки и определяне на данъчното задължение › Глава седма. Данъчен кредит

Консолидиран текств сила от 31 юли 2026 г.

Ограничения на правото на приспадане на данъчен кредит

(1) Правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или 74, когато:

1. стоките или услугите са предназначени за извършване на освободени доставки по глава четвърта;

2. доп. – ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 1.01.2020 г. стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или по-общо за дейности, различни от икономическата дейност на лицето;

3. стоките или услугите са предназначени за представителни или развлекателни цели;

4. изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г. е придобит или внесен мотоциклет или лек автомобил;

5. изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г. стоките или услугите са предназначени за поддръжката, ремонта, подобрението и експлоатацията на мотоциклети и леки автомобили по т. 4, включително за резервни части, комплектовка, горивни и смазочни материали;

6. стоките са отнети в полза на държавата или сградата е разрушена като незаконно построена.

(2) Алинея 1, т. 4 и 5 не се прилагат, когато:

1. превозните средства по ал. 1, т. 4 се използват единствено за транспортни и охранителни услуги, таксиметрови превози, отдаване под наем, куриерски услуги или подготовка на водачи на моторни превозни средства, включително при последващата им продажба;

2. превозните средства по ал. 1, т. 4 са предназначени единствено за препродажба (търговски наличности);

3. стоките или услугите са предназначени единствено за препродажба (търговски наличности), включително след преработка;

4. стоките или услугите са свързани с поддръжката, ремонта, подобрението или експлоатацията на превозните средства по т. 1;

5. нова – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г. превозните средства по ал. 1, т. 4 и стоките или услугите по ал. 1, т. 5 се използват и за дейности, различни от посочените в т. 1 - 4, в случаите, когато една или повече от изброените в т. 1 - 4 дейности са основна дейност за лицето; в тези случаи правото на приспадане на данъчен кредит е налице от началото на месеца, следващ месеца, за който е изпълнено изискването за основна дейност.

(3) Алинея 1, т. 2 не се прилага за:

1. изм. и доп. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г. специалното, работното, униформеното и представителното облекло и личните предпазни средства, предоставяни безвъзмездно от работодателя на работниците и служителите му, включително на тези по договори за управление, за целите на икономическата му дейност;

2. транспортното обслужване от местоживеенето до местоработата и обратно от работодателя на работниците и служителите му, включително на тези по договори за управление, предоставяно безвъзмездно от работодателя за целите на икономическата му дейност;

3. изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г. стоките или услугите, използвани при безвъзмездно извършване на услуга от държател/ползвател за ремонт на нает или предоставен за ползване актив;

4. изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г. стоките или услугите, използвани при безвъзмездно извършване на услуга от държател/ползвател за подобрение на нает или предоставен за ползване актив;

5. безвъзмездното предоставяне на стоки или услуги с незначителна стойност с рекламна цел и предоставяне на мостри;

6. храната и/или добавките към нея, които се предоставят по реда на чл. 285 от Кодекса на труда;

7. транспорта и нощувките на командировани от лицето лица;

8. стоките или услугите, използвани във връзка с осъществяване на гаранционното обслужване по чл. 129;

9. нова – ДВ, бр. 88 от 2016 г., в сила от 1.01.2017 г. безвъзмездното предоставяне на стоки по чл. 6, ал. 4, т. 4.

(4) Доп. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г., бр. 105 от 2014 г., в сила от 1.01.2015 г., бр. 96 от 2019 г., в сила от 1.01.2020 г., изм., бр. 104 от 2020 г., в сила от 1.07.2021 г., доп., бр. 14 от 2022 г., в сила от 18.02.2022 г. Няма право на данъчен кредит лице, регистрирано на основание чл. 97а, чл. 99, ал. 1 – 6 и чл. 100, ал. 2, или лице, установено на територията на страната, регистрирано само по чл. 156.

(5) Не е налице право на данъчен кредит за данък, който е начислен неправомерно.

(6) Нова – ДВ, бр. 115 от 2025 г., в сила от 1.01.2026 г. Няма право на данъчен кредит данъчно задължено лице за получени доставки на стоки и услуги с място на изпълнение на територията на страната, използвани за доставки, по отношение на които се прилагат специалните режими за малки предприятия по глава двадесет и първа „б“.