закон

Чл. 646 ТЗТърговски закон

Част четвърта. Несъстоятелност › Глава четиридесет и първа. Попълване масата на несъстоятелността. охранителни мерки › Раздел I. Попълване масата на несъстоятелността

Консолидиран текств сила от 31 юли 2026 г.

Недействителност на действия и сделки

Чл. 646. Загл. изм. – ДВ, бр. 20 от 2013 г. (1) Изм. – ДВ, бр. 70 от 1998 г. Нищожно по отношение кредиторите на несъстоятелността е направеното след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност не по установения в производството ред:

1. изпълнение на задължение, което е възникнало преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност;

2. учредяване на залог или ипотека върху право или вещ от масата на несъстоятелността;

3. сделка с право или вещ от масата на несъстоятелността.

(2) Изм. – ДВ, бр. 70 от 1998 г., бр. 20 от 2013 г. Могат да бъдат обявени за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността следните действия и сделки, извършени от длъжника след началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, в посочените в т. 1 - 3 срокове преди подаване на молбата по чл. 625:

1. изпълнение на неизискуемо парично задължение, независимо от начина на изпълнението, извършено в едногодишен срок;

2. учредяване на ипотека или залог за обезпечаване на необезпечено от длъжника дотогава вземане срещу него, извършено в едногодишен срок;

3. погасяване на изискуемо парично задължение на длъжника, независимо от начина на изпълнението, извършено в 6-месечен срок.

(3) Нова – ДВ, бр. 20 от 2013 г. Ако кредиторът е знаел, че длъжникът е неплатежоспособен или свръхзадължен, срокът по ал. 2, т. 1 и 2 е две години, а срокът по ал. 2, т. 3 - една година.

(4) Нова – ДВ, бр. 20 от 2013 г. Знанието по ал. 3 се предполага, когато:

1. длъжникът и кредиторът са свързани лица, или

2. кредиторът е знаел или е бил в състояние да узнае обстоятелства, въз основа на които може да се направи обосновано предположение за наличието на неплатежоспособност или свръхзадълженост.

(5) Нова – ДВ, бр. 20 от 2013 г. Алинея 2, т. 1 и 3 не се прилагат, ако изпълнението е в кръга на обичайната дейност на длъжника и когато:

1. е извършено съобразно уговореното между страните едновременно с предоставянето на равностойна стока или услуга в полза на длъжника или до 30 дни след падежа на паричното задължение, или

2. след извършване на плащането кредиторът реално е предоставил на длъжника равностойна стока или услуга.

(6) Нова – ДВ, бр. 20 от 2013 г. Алинея 2, т. 2 не се прилага, когато залогът или ипотеката са учредени:

1. преди или едновременно с предоставянето на кредит на длъжника;

2. да заместват друго вещно обезпечение, което не може да бъде обявено за недействително според правилата на този раздел;

3. за обезпечаване на кредит, предоставен за придобиване на предмета на залога или ипотеката.

(7) Нова – ДВ, бр. 20 от 2013 г. Недействителността по ал. 2 не засяга правата, които добросъвестни трети лица са придобили възмездно преди вписването на исковата молба. Недобросъвестността се предполага до доказване на противното, ако третото лице е свързано лице с длъжника или с лицето, с което длъжникът е договарял.

(8) Нова – ДВ, бр. 103 от 1999 г., предишна ал. 3, бр. 20 от 2013 г., изм., бр. 66 от 2023 г. Предходните алинеи не се прилагат в случаи на изпълнение от длъжника на публични вземания.

(9) Нова – ДВ, бр. 67 от 2025 г. Алинея 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 и 3 не се прилагат за договор с уговорка за приключващо нетиране по смисъла на Закона за договорите за финансово обезпечение и за приключващото нетиране.