zakonite.com

Начало / Актове

наредба

Наредба № 3 от 25 май 2009 г. за аварийно-спасителното осигуряване на гражданските летища

Консолидиран текств сила от 15 юни 2009 г.

Обнародван в ДВ, бр. 44 от 2009 г.4 промени, последна в ДВ, бр. 55 от 2026 г.Министерство на транспорта и съобщенията

Глава първа

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

(1) С тази наредба се определят отговорностите и задълженията, основните изисквания за аварийно-спасителното, противопожарното и медицинското осигуряване на полетите в района на гражданските летища и редът за извършване на аварийно-спасителни работи независимо от собствеността и ползването на летището.

(2) Предмет на аварийно-спасителното осигуряване в летищата са:

1. аварийните ситуации с въздухоплавателни средства (ВС), възникващи при:

а) авиационно произшествие на летището и в неговия район;

б) авиационен инцидент в полет;

в) авиационен инцидент на земята;

г) актове на незаконна намеса;

2. аварийните ситуации, нямащи отношение към ВС, като:

а) пожар в района на летището;

б) актове на незаконна намеса;

в) природни бедствия и крупни производствени аварии;

3. произшествията, изискващи медицинска помощ.

(3) Класификацията на авиационните инциденти е дадена в приложение № 1.

(1) С тази наредба се определят мероприятията в случай на аварийна ситуация на района на летището и околностите му в радиус 5 кm от контролната точка на летището, наричани по-нататък „зона на отговорност“.

(2) Наредбата се прилага за гражданските летища, летищата със съвместно ползване и вертолетните площадки.

(1) Наредбата се отнася до лицата, службите, органите и организациите за аварийно-спасително осигуряване на територията на гражданските летища за обществено ползване, както следва:

1. летищна администрация (съответно летищните администрации на летищата със съвместно ползване);

2. летищен оператор;

3. орган за обслужване на въздушното движение, отговарящ за въздушното пространство в района на летището, по-нататък наричан накратко „орган за обслужване на въздушното движение“ (орган за ОВД);

4. противопожарна служба на летището;

5. аварийно-спасителна служба на летището;

6. полицейска служба, разположена на летището;

7. летищна служба за сигурност;

8. медицинска служба на летището.

(2) Летищният оператор на гражданско летище, което не е за обществено ползване, изпълнява изискванията по тази наредба, осигурявайки по подходящ начин дейността на лицата и службите, участващи в аварийно-спасителните дейности.

(1) Аварийно-спасителното осигуряване на гражданските летища обхваща противопожарното и медицинското осигуряване и включва дейности за:

1. незабавно и ефективно:

а) спасяване на пътниците и екипажите на ВС, търпящи и претърпели авиационно произшествие или инцидент в зоната на отговорност;

б) гасене на пожари на ВС и други обекти в района на летището;

в) спасяване на хора при други аварийни ситуации в летището (актове на незаконна намеса в дейността на гражданската авиация, крупни производствени аварии и природни бедствия);

2. отстраняване от работната площ на летището на ВС, което не може да се движи самостоятелно;

3. отстраняване на последствията от аварийна ситуация на летището и в зоната на отговорност.

(2) Организацията и подготовката на аварийно-спасителното осигуряване в района на гражданското летище включва:

1. организиране на противопожарна служба на летището;

2. организиране на аварийно-спасителната служба на летището;

3. осигуряване на необходимите количества и номенклатури, изправна аварийно-спасителна техника, оборудване и гасителни средства;

4. разпределение на задълженията и планиране на действията на лицата, службите и органите, участващи в аварийно-спасителните мероприятия;

5. планиране на мероприятията в случай на аварийна ситуация;

6. обучение и провеждане на периодични тренировки за аварийно-спасителни действия;

7. организиране на медицинска служба на летището.

(3) Непосредственото осъществяване на аварийно-спасителните работи включва действия на:

1. органа за обслужване на въздушното движение;

2. противопожарна служба на летището и/ или на съответните териториални структурни звена на Националната служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ (НСПБЗН);

3. летищната аварийно-спасителна служба;

4. екипажа на ВС, търпящо бедствие;

5. летищната администрация;

6. полицията и летищна служба за сигурност;

7. медицинска служба на летището, центровете за спешна медицинска помощ и болници;

8. териториалните звена на Главна дирекция „Национална служба „Гражданска защита““ на Министерството на държавната политика при бедствия и аварии (Гражданска защита);

9. авиационните оператори.

Глава втора

ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ОРГАНИТЕ И СЛУЖБИТЕ, УЧАСТВАЩИ В АВАРИЙНО-СПАСИТЕЛНИТЕ МЕРОПРИЯТИЯ

Органите и службите, участващи или взаимодействащи при аварийно-спасителните действия в района на летището, са:

1. органът за обслужване на въздушното движение;

2. летищната аварийно-спасителна служба;

3. противопожарната служба на летището и/ или териториалните структурни звена на НСПБЗН;

4. полицията и/или летищна служба за сигурност;

5. летищната администрация;

6. медицинската служба на летището;

7. близките центрове за спешна медицинска помощ и болници;

8. авиационните оператори;

9. собствениците на летища по чл. 43, ал. 1, т. 2 и 3 от Закона за гражданското въздухоплаване;

10. взаимодействащите по плана транспортни фирми;

11. съответното териториално звено на Гражданска защита;

12. взаимодействащите по плана войскови единици от въоръжените сили;

13. взаимодействащите по плана административни звена на Изпълнителна агенция „Морска администрация“;

14. средствата за масово осведомяване.

(1) Летищната администрация отговаря за осигуряването и ефективното ръководство на аварийно-спасителните действия при авиационно произшествие и/или инцидент на територията на летището.

(2) Летищната администрация отговаря и за осигуряване на аварийно-спасителните действия при авиационно произшествие и/или инцидент в радиус 5 кm от контролната точка на летището, като аварийно-спасителните операции се ръководят от орган, определен в съответствие с предварително съгласуван план между летищната администрация и общинското ръководство на прилетищните райони, териториалните структурни звена на НСПБЗН, полицията, жандармерията, Гражданска защита и други организации.

(3) Летищната администрация:

1. разработва план за мероприятията в случай на аварийна ситуация в района на летището и го съгласува с взаимодействащите органи, служби и организации;

2. осигурява:

а) необходимата противопожарна и аварийно-спасителна техника, оборудване, гасителни средства, лекарствени продукти и медицинско оборудване;

б) техническата експлоатация и поддръжката на техниката и оборудването по буква „а“;

в) необходимия професионален и непрофесионален персонал за изпълнение на оперативните действия по аварийно-спасителното осигуряване;

г) обучението и поддържането на квалификацията на професионалния и непрофесионалния персонал, за изпълнение на оперативните действия при аварийно-спасителното осигуряване;

д) разпределението на задълженията на участниците в аварийно-спасителните служби;

е) използването по предназначение на оборудването, предоставяно от взаимодействащите служби;

ж) оптималното използване на летищните аварийно-спасителни и противопожарни служби;

3. информира взаимодействащите за техните задължения и отговорности, определени в плана за мероприятията в аварийна обстановка, а също така и за задълженията на останалите участници;

4. осигурява организацията на оповестяването във връзка с очаквано или настъпило авиационно произшествие или инцидент.

(4) Летищната администрация определя свой представител за връзка с обществеността, който разпространява официалната информация, имаща отношение към аварийната ситуация.

(5) На летища със съвместно базиране отговорностите и задълженията на летищната администрация се изпълняват съгласувано с базираните на летището военни власти.

(1) Летищната администрация определя лице, което ръководи аварийно-спасителните действия.

(2) Задълженията и отговорностите на представителя на летищната администрация, който отговаря за аварийно-спасителните операции, са определени в чл. 13.

(1) На летищата за обществено ползване летищната администрация определя свой представител—диспечер по транспорта, отговорен за осигуряването и използването на транспортни средства при провеждане на аварийноспасителните действия.

(2) Диспечерът по транспорта определя реда за използване на наличните в летището транспортни средства и при необходимост осигурява получаване на допълнителни транспортни средства за използване съгласно плана за мероприятията.

(3) При тренировки и аварийно-спасителни действия диспечерът по транспорта носи жилетка, върху гърдите и гърба на която със светлоотразяваща боя е нанесен надпис „Диспечер по транспорта“.

(1) Ръководителят на летището отговаря за:

1. общото състояние и ефективността на аварийно-спасителното осигуряване;

2. изпълнението на плана за провеждане на аварийно-спасителните работи;
3.осигуряването на външна помощ по плана и координиране на взаимодействието между участниците в аварийно-спасителното осигуряване;

4. застраховането, подготовката и поддържането на квалификацията на професионалния и непрофесионалния аварийно-спасителен персонал.

(2) Ръководителят на летището със заповед възлага задълженията по аварийно-спасителното осигуряване на полетите на съответните служби и лица, които ръководи. Задълженията на службите и лицата, които не са под негово ръководство, се определят с плана за съвместна дейност.

(3) Ръководителите на летища със съвместно ползване разпределят съгласувано задълженията по тази наредба, следвайки правилото, че отговорен за аварийно-спасителното осигуряване на полети е ръководителят на летищната администрация.

(1) Противопожарната служба на летището е административно подчинена на летищната администрация и:

1. извършва аварийно-спасителните работи на летището, в т. ч.:

а) незабавно и ефективно спасява пътниците и екипажите на ВС, търпящи бедствие;

б) гаси пожари на ВС и другите обекти на територията на летището в радиус 5 кm от контролната точка на летището;

2. спасява хора при други аварийни ситуации на територията на летището (актове на незаконна намеса в дейността на гражданската авиация, крупни производствени аварии и природни бедствия);

3. извършва профилактични действия за намаляване на опасността от възникване на пожари на територията на летището.

(2) Противопожарната служба на летището извършва обучение за поддържане на квалификацията и специалната подготовка на професионалния и непрофесионалния аварийно-спасителен персонал (3) Противопожарната служба на летището отговаря за експлоатацията на противопожарната аварийно-спасителна техника и оборудване.

(4) Противопожарната служба на летището организира взаимодействието с териториалните структурни звена на НСБПЗН.

(5) Противопожарната служба на летището осигурява постоянен достъп за проверка от инспекторите на ГД „ГВА“ и летищната администрация по изпълнение на поетите договорни отношения, използването на оборудването и техниката и качеството на подготовката за противопожарното осигуряване в летищата.

(1) Ръководителят на противопожарната служба на летището отговаря за:

1. дейността на противопожарната служба на летището;
2.използването на наличната противопожарна и аварийно-спасителна техника, оборудване, гасителни средства и спазването на противопожарните изисквания;

3. подбора и обучението на професионалния и непрофесионалния аварийно-спасителен персонал на летището.

(2) При тренировки и аварийно-спасителни дейности ръководителят на противопожарната служба на летището носи червена каска и червена жилетка, на гърдите и гърба на която със светлоотразяваща боя е нанесен надпис „Началник на противопожарна служба“.

(1) Летищната аварийно-спасителната служба:

1. осигурява извършването на аварийно-спасителните действия, като незабавно и ефективно спасява пътниците и екипажите на ВС, търпящи бедствие;

2. спасява хора при други аварийни ситуации на територията на летището (актове на незаконна намеса в дейността на гражданската авиация, крупни производствени аварии и природни бедствия);

3. уведомява съгласно плана служби и лицата, имащи отношение към провеждането на аварийно-спасителни мероприятия;

4. локализира, неутрализира и отстранява въздействието от вредни и опасни вещества;

5. предприема необходимите действия за отстраняване от летателното поле на ВС, което не може да се движи самостоятелно;

6. предприема необходимите действия за възстановяване на нормалната работа на летището;

7. предприема необходимите действия за съхраняване на веществените доказателства, необходими за разследване на авиационното произшествие със съдействието на летищна служба за сигурност и полицията;

8. извършва профилактични действия за намаляване на опасността от възникване на крупни производствени аварии на територията на летището.

(2) Летищната аварийно-спасителна служба поддържа постоянна готовност на аварийноспасителния персонал.

(3) Летищната аварийно-спасителна служба отговаря за експлоатация на аварийно-спасителна техника и оборудване.

(1) Ръководителят на летищната аварийно-спасителна служба отговаря за:

1. изпълнението на оперативни задачи, свързани с аварийно-спасителната защита на летището;

2. осигуряването посредством летищната администрация на необходимата аварийно-спасителна техника и оборудване;

3. подбора и специалното обучение на професионалния персонал и за подготовката на непрофесионалния аварийно-спасителен персонал;

4. подготовката и съгласуването на плановете за действие на аварийно-спасителната служба при различни типове аварийни ситуации и за плановете за съвместни действия с взаимодействащите служби.

(2) Ръководителят на летищната аварийноспасителна служба при тренировъчни и аварийно-спасителни действия носи жилетка, на гърдите и гърба на която със светлоотразяваща боя е нанесен надпис „Летищна администрация“.

(1) Полицейската служба на територията на летището в аварийна ситуация отговаря за:

1. прекратяването на достъпа до зоната на аварията на всички лица с изключение на участващите в аварийно-спасителните действия;

2. осигуряването на безпрепятствено преминаване и достъп до местопроизшествието на участващите в аварийно-спасителните действия персонал и транспортни средства и при необходимост—обиколен път за други транспортни средства и лица;

3. въвеждането на ред във и около охраняваната зона;

4. вземането на мерки за опазване на мястото на произшествието в първоначалния му вид за целите на разследването, доколкото това не пречи на провежданите аварийно-спасителни работи;

5. оказването на помощ на участващите в аварийно-спасителните действия;

6. осигуряването режима на достъп до местопроизшествието.

(2) Началникът на полицейската служба на летището и началникът на летищна служба за сигурност носят жилетка, на гърдите и гърба на която със светлоотразяваща боя е нанесен надпис „Началник на полицията“, съответно „Сигурност и защита“.

Органът за ОВД в аварийна ситуация отговаря за:

1. определянето на категорията на аварийната ситуация с ВС;

2. уведомяването на противопожарната служба и летищната администрацията, включително чрез „паникбутон“;

3. закриването на пистата за излитане и кацане (ПИК), засегната от авиационното произшествие;

4. ограничаването на движението на транспортни средства по ПИК с цел запазване на доказателствата, свързани с разследването на авиационното произшествие;

5. предаването на съобщение „NOTAM“ за закриване на ПИК в аварийна обстановка.

(1) Медицинската служба на летището в аварийна ситуация отговаря за:

1. уведомяване по плана на центровете за спешна медицинска помощ и болниците;

2. разпределяне на пострадалите по спешност и оказване на първа медицинска помощ на нуждаещите се;

3. своевременно диагностициране и стабилизиране на състоянието на тежко ранените;

4. осигуряване превозването на нуждаещите се до съответните болници.

(2) Медицинската служба на летището взема участие в евакуацията на пътниците от претърпялото бедствие ВС и следи за създаване на необходимите санитарно-хигиенни условия в пункта за евакуация.

(3) Медицинската служба на летището:

1. осигурява чрез летищната администрация доставката на необходимото оборудване, материали и медикаменти, необходими за оказване на спешна медицинска помощ;

2. съхранява и взема мерки за постоянното наличие на годни за употреба лекарствени средства, медицинско оборудване и материали;

3. съвместно с летищата администрацията осигурява обучение на професионалния и непрофесионалния спасителен персонал за оказване на спешна медицинска помощ.

(4) За ръководството на действията на медицинската служба в района на аварийна ситуация летищната администрация определя координатор по медицинските въпроси. При тренировъчни или аварийно-спасителни действия медицинският координатор носи жилетка, на гърдите и гърба на която със светлоотразяваща боя е нанесен надпис „Медицинска служба“.

Центровете за спешна медицинска помощ и болниците по плана за взаимодействие в случай на аварийна обстановка в летището изпращат незабавно на местопроизшествието предварително съгласуваните медицински екипи.

(1) Авиационният оператор на претърпялото бедствие ВС е длъжен да предостави на ръководителите на службите, участващи в аварийно-спасителните действия, информация за броя на пътниците и екипажа, количеството гориво, наличието на опасни товари на борда, както и всякаква друга информация, необходима за провежданите аварийно-спасителни работи.

(2) Авиационният оператор на ВС отговаря за превозването на пътниците и багажа от претърпялото бедствие ВС до крайните пунктове на тяхното пътуване.

(3) Авиационният оператор на ВС определя свой представител при провеждане на аварийно-спасителни действия и при отстраняване от летателното поле на ВС, което не може да се движи самостоятелно.

Всеки служител от професионалния и непрофесионалния аварийно-спасителен персонал е длъжен да:

1. знае и да спазва задълженията си във връзка с аварийно-спасителното осигуряване;

2. бъде готов във всеки момент на дежурството си да пристъпи към аварийно-спасителни действия съгласно плана и подготовката си;

3. познава и работи с аварийно-спасителната техника и оборудване;

4. може да окаже спешна медицинска помощ на пострадали;

5. спазва изискванията и правилата по охрана на труда, включително в условията на аварийно-спасителни действия;

6. поддържа в експлоатационна годност поверените му средства за извършване на аварийно-спасителни операции;

7. участва в обучението и тренировките, като поддържа в необходимата форма и повишава готовността и уменията си за действия при аварийни ситуации;

8. изучава и изпълнява задълженията си съгласно плановете за аварийно-спасителни операции и да усъвършенства професионалната си подготовка.

(1) На летищата със съвместно ползване летищната администрация изготвя план за действие при аварийни ситуации, в който се разпределят и отговорностите.

(2) На летища, близо до които са разположени военни поделения, летищната администрация изготвя план за действие при аварийни ситуации съвместно с командването на военните поделения и с териториалните звена на „Гражданска защита“, в който се регламентират разпределението на отговорностите, задълженията, функциите по управлението, комуникациите и координацията в аварийни ситуации.

(3) На летищата, разположени в близост до големи водни басейни, летищната администрация осигурява взаимодействие с пристанищните аварийно-спасителни служби.

Глава трета

ОСИГУРЯВАНЕ НА АВАРИЙНОСПАСИТЕЛНАТА ДЕЙНОСТ

Раздел I

Общи положения

(1) Аварийно-спасителната дейност в гражданските летища означава осигуряване на:

1. противопожарна и друга аварийно-спасителна техника, отговаряща на изискванията по количество и номенклатура;

2. технически и помощни средства, включително лекарствени продукти, медицински средства и оборудване за провеждане на аварийноспасителни и противопожарни мероприятия в летищата, в т. ч. и за обучение и тренировки;

3. професионален и непрофесионален аварийно-спасителен персонал, участващ в аварийноспасителната дейност.

(2) Противопожарната и аварийно-спасителната техника е необходимо да достига до всяка точка от ПИК и работната площ на летището до три минути при оптимални атмосферни условия.

(1) На всяко летище се осигуряват:

1. аварийно-спасително и противопожарно оборудване, съответстващо на категорията на летището, определено в приложение № 2;

2. обучен и подготвен професионален и непрофесионален персонал за изпълнение на аварийно-спасителни операции и в зоната на отговорност;

3. необходимите медицинско оборудване, материали и лекарствени средства за оказване на първа помощ на пострадалите.

(2) Финансирането на дейностите по наредбата за гражданските летища за обществено ползване—публична държавна собственост, е за сметка на летищните такси по чл. 120, ал. 1 от Закона за гражданското въздухоплаване, а за останалите летища и вертолетни площадки— за сметка на собственика и/или ползвателя.

(3) Изискването по ал. 2 се отнася за периода от време, през който летището функционира, осигурявайки обявената степен на аварийно-спасителна защита с противопожарна, аварийно-спасителна техника и медицинско оборудване.

(1) Летищната администрация осигурява необходимите финансови средства за изпълнение на изискванията на наредбата.

(2) Летищната администрация и собствениците на летищата поемат разходите за изразходваните гориво-смазочни материали и гасителни вещества на привлечените за участие в аварийно-спасителни мероприятия на територията на летището териториални служби на противопожарната защита при общомащабни учения.

Раздел II

Категория на гражданските летища

(1) Категорията на летището се определя в зависимост от размерите на ВС, използващи даденото летище, и интензивността на полетите.

(2) Категорията на летището се определя съгласно приложение № 2.

(3) Във всички случаи, когато летището обслужва пътнически полети, категорията на аварийно-спасителното осигуряване не може да бъде по-ниска от най-високата категория на ВС, опериращо до/от летището.

(4) За времето, когато се предвижда намаляване на полетите, категорията на летището не може да бъде понижена до най-високата категория на самолета, който съгласно плановете ще използва летището през този период.

(5) На летища от 1-ва до 3-та категория, които се използват за полети за авиохимически работи, за спортни полети или за единични полети на ВС с максимална излетна маса до 5700 кг (без превоз на пътници срещу заплащане), може да няма противопожарен автомобил.

(6) Категорията на гражданските летища по ал. 5 се определя от ГД „ГВА“.

(1) Категорията на вертолетната площадка се определя съгласно приложение № 3.

(2) За времето, когато полети се изпълняват от по-къси вертолети, категорията на вертолетната площадка не може да бъде намалена до най-високата категория на вертолета, планиран да използва площадката през този период.

(3) На необслужваните вертолетни площадки, използвани за единични полети без превоз на пътници, може да няма противопожарен автомобил.

Раздел III

Материално-техническо осигуряване на аварийно-спасителните дейности

(1) В зависимост от категорията на летището се осигуряват противопожарни аварийно-спасителни автомобили с технически характеристики, дадени в приложение № 4.

(2) Противопожарните аварийно-спасителни автомобили трябва да имат техническа възможност за подаване на пожарогасителна пяна с характеристики тип „А“ или „В“ съгласно приложение № 5 не по-късно от 60 s след пристигане на мястото на аварийната ситуация.

(3) За летища, при които част от долитанията и излитанията се осъществяват над голямо водно пространство, необходимите аварийноспасителни средства за действия по вода се осигуряват чрез пристанищните служби и други организации, разполагащи с вертолети.

(4) В района на летището се осигурява въглероден диоксид или газови пожарогасителни състави или пожарогасителен прах във вид на пожарогасители, полустационарни, стационарни и возими инсталации съгласно приложение № 5.

На летища от I до III категория за изпълнение на полети за авиохимически работи и на наземни вертолетни площадки, където не се превозват пътници, се разполага мобилно противопожарно оборудване с възможност да достигне всяка точка на летището или площадката до 3 min и с техническа възможност да осигури разхода на пожарогасителни вещества съгласно приложение № 5.

(1) На летищата се осигуряват основни и помощни пожарогасителни вещества.

(2) Основните пожарогасителни вещества са водата и пенообразувателите, необходими за получаване на пяна с характеристики тип „А“ или „В“. Като основно пожарогасително вещество в летищата от I до III категория се използват пени с характеристики тип „В“.

(3) Помощните пожарогасителни вещества са:

1. пожарогасителен прах;

2. газови пожарогасителни състави;

3. въглероден диоксид (СО2 );

4. смеси от тези вещества.

(4) Основните пожарогасителни вещества отговарят на БДС ЕN 1568.

(5) За съвместно използване на различни пожарогасителни вещества са необходими удостоверения от производителите или резултати от изпитвания, проведени в сертифицирани за целта лаборатории, удостоверяващи съвместимостта на различните вещества.

(1) Основните и помощните пожарогасителни вещества могат да се заменят в следните случаи:

1. за летища от I и II категория се допуска замяната с помощни пожарогасителни вещества на цялото количество основни пожарогасителни вещества;

2. за летища от III до Х категория се допуска замяна с помощни пожарогасителни вещества до 30 % от основните пожарогасителни вещества.

(2) Замяната на основните с помощни вещества се извършва съгласно приложение № 6.

(3) Помощните пожарогасителни вещества съответстват на техническите изисквания на ISО, както следва:

1. за пожарогасителни прахове—ISО 7202;

2. за газови пожарогасителни състави—ISО 14520;

3. за въглероден диоксид—ISО 5923.

(1) Количествата пенообразувател на всеки противопожарен аварийно-спасителен автомобил съответства на количеството вода за образуване на разтвор за пяна.

(2) В района на противопожарната служба на летището се съхранява пенообразувател в количеството, което стига за най-малко три зареждания на всички противопожарни аварийно-спасителни автомобили.

(3) Когато по решение на летищната администрация на летището се осигурява нанасянето на пенна възглавница върху повърхността на ПИК, се предвижда допълнително специално автотранспортно средство и пенообразувател за тази операция, съгласно приложение № 7.

Външното противопожарно водоснабдяване в района на летището се определя съгласно изискванията на Наредба № 2 от 1987 г. за противопожарните строително-технически норми (обн., ДВ, бр. 58 от 1987 г.; изм. и доп., бр. 33 от 1994 г.).

(1) Минималните количества пожарогасителни вещества на вертолетни площадки се определят съгласно приложение № 8.

(2) На наземните вертолетни площадки се осигуряват:

1. противопожарен аварийно-спасителен автомобил или друго транспортно средство за подаване на основните пожарогасителни вещества;

2. пожарогасители, стационарни, полустационарни и возими инсталации за подаване на допълнителни пожарогасителни вещества;

3. за площадките от категория Н1 се допуска замяна на цялото количество основни пожарогасителни вещества с допълнителни, а за тези от категории Н2 и Н3—на 30 % от основните с допълнителни пожарогасителни вещества съгласно приложение № 6.

(3) На вертолетни площадки върху покрив се осигуряват:

1. противопожарно аварийно-спасително оборудване за подаване на пяна 250 l/min, във всяка една точка от вертолетната площадка от категория Н1;

2. най-малко два пенни лафетни струйника, като всеки от тях осигурява необходимия специфичен разход във всяка точка от вертолетната площадка върху покрив от категория Н2 и Н3;

3. пожарогасители, стационарни, полустационарни и возими инсталации за подаване на допълнителни пожарогасителни вещества.

(4) Противопожарното аварийно-спасително оборудване на вертолетните площадки се разполага така, че да съществува минимална възможност за повреждането му вследствие на произшествие с вертолет.

Резервоарите за пенообразувател на противопожарните аварийно-спасителни автомобили се поддържат постоянно пълни.

(1) Противопожарните аварийно-спасителни автомобили за гражданските летища и вертолетните площадки се осигуряват с основно оборудване съгласно приложение № 9.

(2) Противопожарните аварийно-спасителни автомобили за гражданските летища и вертолетните площадки се осигуряват с допълнително оборудване в зависимост от конкретните условия, определени съвместно от противопожарната служба на летището и летищната администрация.

(3) В района на противопожарната служба на летището и/или противопожарните депа се осигурява оборудване съгласно приложение № 10.

(1) Служителите на противопожарната служба на летището се осигуряват със:

1. противопожарна каска със светлоотражателен шлем и вградена разговорна уредба;

2. противопожарно топлозащитно облекло (цяло или от две части), отговарящо на ЕN;

3. ботуши и обувки;

4. ръкавици (пожарникарски);

5. колан—пожарникарски;

6. въздушен дихателен апарат—комплект;

7. индивидуален осветителен прибор с акумулатор;

8. киркобрадва малка с калъф;

9. маска за въздушен дихателен апарат;

10. маска за спасяване с въздушен дихателен апарат;

11. радиостанция носима с резервна батерия.

(2) В района на противопожарната служба на летището се складира 20 % резерва от оборудването по ал.1.

(3) Членовете на аварийно-спасителните и противопожарните групи, проникващи във ВС за извършване на спасителни операции, задължително използват оборудване за аварийноспасителна защита на дишането от въглероден окис, хлороводород, цианохлороводород, фосген и др. Дихателните апарати са автономни— дихателен апарат с бутилка и с техническа възможност за спасяване на втори човек.

Раздел IV

Противопожарна служба на летището, противопожарни депа и средства за свръзка

(1) За противопожарните аварийноспасителни автомобили и професионалния персонал се осигурява сграда на служба на летището, разположена близо до ПИК, така че да се достига до всяка точка от ПИК и работната площ на летището до 3 min.

(2) Противопожарното депо се разполага по начин, осигуряващ пряк и удобен достъп на противопожарните аварийно-спасителни автомобили в зоната на ПИК с минимален брой маневри.

(3) Изискванията към проектиране на сградата на противопожарната служба и на противопожарното депо се утвърждават от главния директор на ГД „ГВА“ след съгласуване с НСПБЗН.

(1) В противопожарната служба на летището се изгражда диспечерски пункт, който има непрекъснато електрозахранване и е оборудван със средства за:

1. приемане на съобщения за аварийна ситуация (пожар) от посетителите и обслужващия персонал на летището;

2. приемане на сигнал (светлинен и звуков) от органа за обслужване на въздушното движение, подаден чрез „паникбутон“;

3. пряка връзка с органа за ОВД, летищния координационен център и взаимодействащите по плана териториални структурни звена на НСПБЗН;

4. пряка връзка с участниците в аварийноспасителните действия, намиращи се на мястото на аварийната ситуация, и координационния център на летището;

5. аварийна сигнализация при тревога за професионалния състав от противопожарната служба на летището, който не е на дежурство;

6. подаване на светлинен и звуков сигнал за тревога във всички останали помещения на сградата на противопожарната служба на летището и противопожарните депа;

7. оповестяване на състава на противопожарната служба на летището за основните параметри на аварийната ситуация (място, пътища, тип ВС, подходи и др.) чрез високоговореща система.

(2) Оборудването по ал. 1 се проверява на всеки десет дни.

(3) Органът за ОВД, противопожарните аварийно-спасителни автомобили, диспечерският пункт и координационният център се осигуряват с апаратура за двустранна радиовръзка. Радиочестотните ленти се определят от летищната администрация.

(4) В противопожарните депа се монтира високоговореща система и система за оповестяване при тревога, които се управляват от главното дежурно помещение.

(5) Радиооборудването и телефонните линии във всяко дежурно помещение се проверяват ежедневно. В противопожарните депа и в стационарния авариен център на летището, респ. координационния център на летището, се осигурява непрекъснато електрозахранване.

(6) Транспортните средства се снабдяват с апаратура за двустранна радиовръзка с органа за ОВД и с координационния център на летището, чрез която се следи тяхното движение. Радиочестотните ленти се определят от летищната администрация.

(7) Персоналът на противопожарната служба се осигурява със защитни облекла и каски с вградени разговорни устройства за комуникация помежду им и с ръководителя на службата.

(8) Ръководителят на аварийно-спасителните мероприятия на мястото на произшествието се осигурява с техническа възможност за пряка връзка с всеки член на противопожарната служба на летището и на взаимодействащите териториални структури на НСПБЗН.

Раздел V

Здравно осигуряване

(1) На гражданските летища летищната администрация осигурява медицинска служба.

(2) Медицинската служба на летището разполага с кабинет, оборудване, обзавеждане, лекарствени средства, професионален и непрофесионален персонал, необходими за оказване на спешна медицинска помощ на пътници, посетители и персонал.

(3) Медицинската служба на летището изпълнява задачи, свързани с организацията и координацията на професионалната медицинска помощ във връзка с провеждане на аварийно-спасителните мероприятия на летището и в зоната на отговорност.

(4) Медицинската служба на летището е в състояние на оперативна готовност непрекъснато през работното време на летището.

(5) В случаите на епизодично или временно използване на летището за обслужване на пътници медицинската служба може да бъде изградена като временна.

(6) На всяко летище от I до IV категория при превоз на пътници и провеждане на учебно-тренировъчна дейност се осигурява медицински екип с автомобил за спешна медицинска помощ. Всяко летище от V до Х категория разполага с най-малко един автомобил за спешна медицинска помощ, оборудван с радиовръзка. При необходимост се ползват и други транспортни средства за транспортиране на пострадали (предвиждат се в плана за действие в аварийна обстановка).

(7) Медицинската служба съгласувано с летищната администрация, центровете за спешна медицинска помощ и болниците в района на летището изготвя план за превоз на пострадали при аварийна ситуация.

(8) В случаите, когато летището е отдалечено от центровете за спешна медицинска помощ или от лечебни заведения, летищната администрация осигурява възможност за ползване на транспортни средства за евакуиране на пострадали.

(9) На летищата се осигурява медицинско аварийно-спасително оборудване съгласно приложение № 11. Оборудването в летищата от I и
II категориия се съхранява в медицинската служба, за летищата от III до VI категория—на буксируемо транспортно средство, а за тези от VII до Х категория—на подходящо самоходно транспортно средство.

(10) Медицинската служба на летището се осигурява със система за връзка с другите служби на летището, взаимодействащи по плана центрове за спешна медицинска помощ и болници в района на летището.

Глава четвърта

ДЕЙСТВИЯ НА ОРГАНИТЕ И АВАРИЙНОСПАСИТЕЛНИТЕ СЛУЖБИ ПРИ ТИПОВИ АВАРИЙНИ СИТУАЦИИ

Раздел I

Авиационно произшествие на територията на летището

При авиационно произшествие на територията на летището планът за действията в случай на аварийна обстановка се изпълнява незабавно чрез последователно-паралелни дейности по плановете на службите, участващи в аварийно-спасителните операции.

(1) При авиационно произшествие на територията на летището органът за ОВД:

1. определя категорията на аварийната ситуация с ВС;

2. уведомява противопожарната служба и администрацията (координационния център) на летището, включително чрез „паникбутон“;

3. закрива ПИК, засегната от авиационното произшествие;

4. ограничава движението на транспортни средства по ПИК с цел запазване на доказателствата, свързани с разследването на авиационното произшествие;

5. предава съобщение „NOTAM“ за закриване на ПИК в аварийна обстановка.

(2) При уведомяване на противопожарната служба и администрацията (координационния център) на летището се съобщават известните данни за координатите и мястото на произшествието, времето на авиационното произшествие и типът на ВС.

(3) След приключване на задачите по ал. 1 ръководителят прави контролна проверка за изпълнението на тези по ал. 1, т. 1—3, след което регистрира времето на изпълнение и изпълнителя.

(4) Когато постъпят допълнителни сведения, службата за обслужване на въздушното движение на летището съобщава на противопожарната и на аварийно-спасителната служба на летището данни за броя на пътниците, авиационния оператор на ВС, наличието на гориво и опасни товари на борда, включвайки, ако е известно, тяхното количество и месторазположение.

Летищната администрация чрез летищния координационен център след получаване на информацията от ОВД за авиационното произшествие на територията на летището незабавно започва уведомяването на службите, посочени в плана за действие при произшествие с ВС на територията на летището.

(1) Противопожарната служба и аварийно-спасителната служба на летището могат да бъдат уведомени за авиационно произшествие (или събитие, при което може да настъпи авиационно произшествие) освен от органа за ОВД и от друго лице, както и при визуално установяване на произшествието на летището.

(2) При авиационно произшествие на летището противопожарната служба:

1. се придвижва по установените пътища и подходи към мястото на аварийна ситуация;

2. уведомява другите взаимодействащи териториални противопожарни служби;

3. съобщава пътя на взаимодействащите противопожарни служби за пункта на срещата, зоната за съсредоточаване (ако е известно), необходимостта от допълнителни хора и оборудване и всякаква друга необходима информация;

4. организира добре забележим команден пункт, който играе ролята на временен пункт, докато не започне да действа подвижният команден пункт на летищната администрация;

5. под ръководството на началника на противопожарната служба на летището, а в негово отсъствие—на началника на дежурната смяна, започва незабавни действия за спасяване на хора и гасене на пожар чрез съсредоточаване на сили и средства в критичната зона; действията продължават до стабилизиране на аварийната обстановка.

(3) При авиационно произшествие на летището аварийно-спасителната служба на летището:

1. съсредоточава участниците на определеното по плана място и следва по установените подходни пътища към мястото, посочено от службата за обслужване на въздушното движение;

2. уведомява чрез летищния координационен център другите взаимодействащи служби:

а) полицията на летището;

б) взаимодействащите звена на полицията;

в) органите на Гражданска защита;

г) взаимодействащите според плана военни власти;

3. съобщава чрез летищния координационен център пътя на взаимодействащите служби за пункта на срещата, зоната за съсредоточаване, необходимостта от допълнителни хора и оборудване и всякаква друга необходима информация;

4. започва незабавни действия под ръководството на ръководителя на противопожарната служба по аварийно-спасителните операции;

5. задейства подвижния команден пункт на летищната администрация.

(4) Ръководителят, а при негово отсъствие— сменният ръководител на летището, е отговорен ръководител при изпълнение на аварийноспасителни работи при произшествия, при които не е възникнал пожар, а при произшествия, при които е възникнал пожар, поема отговорността от ръководителя на противопожарната служба след стабилизиране на обстановката.

(1) При авиационно произшествие на летището действията на полицията и летищната служба за сигурност са следните:

1. първият пристигнал на мястото на произшествието служител на летищната служба за сигурност или полицията ръководи осигуряването на сигурността, реда и организирането на безпрепятствено преминаване за аварийните транспортни средства, като в случай на необходимост иска подкрепление; той отговаря за мерките за сигурност до пристигане на съответния ръководител на полицията, определен с плана на мероприятията за аварийна обстановка на летището;

2. регулират движението около мястото на произшествието, осигуряват достъпа до мястото на произшествието само на тези лица, които са упълномощени да провеждат аварийно-спасителните операции, и охраняват багажа и личните вещи, свалени от ВС;

3. отклоняват транспортните средства по обходен път от мястото на произшествието;

4. незабавно закриват достъпа до мястото на произшествието за странични лица, като представители на средствата за масово осведомяване, граждани и др.;

5. поставят ограничителни ленти на мястото на произшествието;

6. установяват в най-кратък срок свръзка между всички пропускателни пунктове и командния пункт и/или аварийния оперативен център;

7. установяват пропускателен режим до зоната на произшествието (проверка на специалните пропуски и удостоверения на участниците в аварийно-спасителните операции);

8. вземат специални мерки за запазване и съхраняване на апаратурата за автоматична регистрация на полетните данни и автоматичен запис на бордовите разговори, пощата и изолацията на опасните товари, които могат да се намират на борда, а също така за защита на хората срещу радиоактивни излъчвания.

(2) До завършването на аварийно-спасителните операции на мястото на произшествието при никакви обстоятелства не се допускат лица, които не участват в спасителните работи.

(1) Летищната администрация организира на мястото на произшествието лесно опознаваем подвижен команден пункт за представителите на съответния авиационен оператор на ВС и на летищната администрация, които са упълномощени да вземат решения за експлоатацията на летището, мерките за безопасност и медико-санитарните операции.

(2) Представителят на летищната администрация извършва проверка, за да се убеди, че:

1. аварийният оперативен център на летището действа;

2. взаимодействащите полицейски служби са предупредени;

3. взаимодействащите пожарни служби са известени и са взети мерки за тяхното съпровождане до мястото на произшествието;

4. авиационният оператор на даденото ВС е известен и е получена информация за наличието на борда на опасни товари;

5. със службите на въздушното движение е установена връзка за затварянето на различни зони на летището, определени са аварийните подходи, предадени са съобщенията „NOTAM“ за пониженото ниво на защитата, осигурявана от аварийно-спасителната и противопожарната служба на летището;

6. уведомени са структурното звено за разследване на авиационни произшествия в Министерството на транспорта и ГД „ГВА“;

7. метеорологичната служба е уведомена за необходимостта да извърши специални метеонаблюдения;

8. предприето е незабавно оглеждане от службата за техническа експлоатация на летището на пистата за излитане и кацане, където е станало произшествието, за откриването на части от ВС или други предмети.

(3) Летищната администрация съвместно с взаимодействащите служби на полицията отговаря за:

1. определяне на пунктове за среща и зони за съсредоточаване за вътрешния и външния периметър;

2. отделяне на сътрудници от полицията и службата за сигурност в зоната за съсредоточаване и/или сборния пункт за съпровождане на транспортните средства с цел нормалното придвижване на аварийно-спасителния персонал към мястото на произшествието, особено за съпровождането на автомобилите за спешна медицинска помощ от пунктовете за среща и зоните за съсредоточаване;

3. определяне на местата за паркиране за автомобилите за съпровождане и автомобилите за спешна медицинска помощ.

(4) След консултация с началника на противопожарната служба летищната администрация координира дейността на взаимодействащия аварийно-спасителен персонал и ръководи неговите действия за получаване на максимални резултати, без да се излага аварийно-спасителният персонал на излишна опасност.

(5) Летищната администрация при необходимост доставя и разполага:

1. преносими аварийни навеси, които няма да се използват за медицински цели;

2. химически тоалетни;

3. вода за пиене;

4. храна;

5. ограничителни ленти;

6. подвижно и преносимо осветление;

7. преносима отоплителна система;

8. маркери и знаци;

9. механизация—тежко оборудване, инструменти за гасене на пожара;

10. високоговорители.

(6) Летищната администрация прави предварителен инструктаж на своя служител по връзки с обществеността, който работи в сътрудничество със служителя за връзки с обществеността на съответния авиационен оператор на ВС. Двамата служители заедно координират:

1. пресбюлетините за сътрудниците на различните служби, отговарящи за информацията за средствата за масово осведомяване;

2. заявленията за средствата за масово осведомяване.

(7) Представителят на летищната администрация, ръководещ операциите на мястото на произшествието, уведомява всички взаимодействащи служби за завършването на аварийната ситуация в летището след съгласуване с началника на противопожарната служба, началника на полицията, летищната служба за сигурност и медицинската служба.

Медицинската служба на летището извършва следните действия:

1. проверява чрез координатора по медицинските въпроси за известяването на центровете за спешна медицинска помощ и за пристигането на екипите им в пункта за среща или в зоната за съсредоточаване;

2. предприема необходимите мерки по откриването, преглеждането и оказването на помощ на пострадалите и последващата им евакуация със съответния вид транспорт;

3. регулира движението на пострадалите;

4. съвместно с диспечера по транспорта отправя пострадалите в съответните болници със сухоземен, воден или въздушен транспорт;

5. уведомява взаимодействащите по плана центрове за спешна медицинска помощ, болници и медицинския съдебен експерт;

6. съставя списък на пострадалите с посочване на техните имена, пол и мястото на евакуация;

7. координира с авиационния оператор на даденото ВС превозването на непострадалите в установения сборен пункт;

8. взема мерки за попълване на запасите от лекарства и медицинско оборудване, ако има необходимост за това.

Центровете за спешна медицинска помощ незабавно изпращат в съответствие с плана необходимите екипи за оказване на спешна медицинска помощ на пострадалите в случай на аварийна ситуация.

(1) Авиационният оператор на ВС, претърпяло авиационно произшествие на летище:

1. изпраща упълномощен представител на подвижния команден пункт за координация на действията на оператора с ръководителя на аварийно-спасителните операции;

2. предоставя информация чрез своя представител за броя на пътниците, състава на екипажа, наличното гориво и опасните товари на борда на ВС; информацията от този характер се предава веднага на началника на противопожарната служба и координатора по медицинските въпроси;

3. взема мерки чрез своя представител за превозване на пътниците от мястото на произшествието до района за събиране, определен за непострадалите пътници; превозването от мястото на произшествието на ранените, способни да се придвижват, се разрешава само след консултация с координатора по медицинските въпроси;

4. осигурява в определения за непострадалите район за събиране координатор и лица, по приемане и регистрация на пътниците, както и по решаване на други социални въпроси;

5. при необходимост предприема чрез своя координатор в района на събиране на непострадалите пътници мерки по осигуряване на допълнително медицинско обслужване, доставяне на храна и вода, осигуряване на свръзка и др.;

6. определя сътрудник, отговарящ за приемането на пътниците на пристигащите от мястото на произшествието автобуси и съпровождането им към бюрата на регистраторите за преминаване на необходимите формалности;

7. осигурява записване от свой служител на името и пола на пътниците и получаване на информация за бъдещите им планове (запазване на място в хотел, за полет на самолет или на друг вид транспорт и т.н.), а също така и информация за това кой да бъде известен за състоянието и бъдещите планове на пътника; служителят попълва удостоверяващи личността на пътниците карти и ги отпраща към сътрудника по въпросите на информационното осигуряване на пътниците;

8. разяснява правата на пътниците, изслушва и обсъжда техните искания;

9. съобщава за авиационното произшествие при необходимост на:

а) органите на здравеопазването и социалното осигуряване;

б) митническите служби;

в) имиграционните служби;

г) пощенски оператори.

(2) Авиационният оператор определя отговорен служител за предварителното уведомяване на роднините и близките на пътниците.

(3) Авиационният оператор, служителят на летището за връзки с обществеността и служителите за връзки от други органи, участващи в ликвидирането на последствията от произшествието, подготвят съвместно съобщения за средствата за масово осведомяване.

(4) Авиационният оператор отстранява повреденото ВС, като операцията може да започне само след разрешение на председателя на комисията за разследване на авиационни произшествия.

Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“:

1. изисква и анализира информацията във връзка с произшествието;

2. при необходимост оказва съдействие на комисията за разследване на авиационни произшествия;

3. уведомява въздухоплавателните администрации на държави, чиито граждани са пътници във ВС, претърпяло бедствие.

(1) Служителят на летището за връзки с обществеността:

1. приема представителите на средствата за масово осведомяване, упълномощени да предават информация за произшествието, в предназначен за тях сборен пункт; в този пункт се осигуряват средства за комуникация и транспортни средства за предвижване до мястото на произшествието и обратно, когато това е разрешено;

2. изготвя прессъобщенията, отнасящи се до авиационното произшествие, и носи отговорност за тях съвместно с представителя на съответния авиационен оператор.

(2) Достъпът в сборния пункт на мястото на произшествието се разрешава само на тези представители на средствата за масово осведомяване, които носят журналистическа карта и имат издаден временен пропуск от летищната служба за сигурност.

Раздел II

Авиационно произшествие в зоната на отговорност

В случай на авиационно произшествие в петкилометровата зона на отговорност на летището мероприятията по плана за действия при аварийна ситуация се прилагат незабавно чрез последователно-паралелно изпълняване на дейностите от плановете на службите и ведомствата, участващи в аварийно-спасителните операции.

(1) Органът за обслужване на въздушното движение:

1. определя категорията на аварийната ситуация с ВС;

2. уведомява противопожарната служба и летищната администрация (координационния център) на летището, включително чрез „паникбутон“;

3. закрива пистата за излитане и кацане (ПИК), засегната от авиационното произшествие, ако е необходимо;

4. предава съобщение „NOTAM“ за закриване на ПИК в аварийна обстановка.

(2) При уведомяването по ал. 1, т. 2 се съобщават известните данни за мястото (координатите) на произшествието, времето на авиационното произшествие и типът на ВС.

(3) След приключване на задачите по ал. 1 ръководителят прави контролна проверка за изпълнението на тези по ал. 1, т. 1—3, след което регистрира времето на изпълнение и изпълнителя.

(4) Когато постъпят допълнителни сведения, органът за ОВД на летището съобщава на противопожарната и на аварийно-спасителната служба на летището данни за броя на пътниците, авиационния оператор на ВС, наличието на гориво и опасни товари на борда, включвайки тяхното количество и месторазположение, ако е известно.

Летищната администрация чрез летищния координационен център след получаване на информацията от органа за ОВД за авиационното произшествие извън територията на летището в петкилометровата зона на отговорност незабавно уведомява службите, посочени в плана за действие при произшествие с ВС в зоната на отговорност на летището.

(1) Аварийно-спасителната и противопожарната служба на летището предприемат действия при авиационно произшествие в зоната на отговорност съвместно с местните структури на полицията, териториалните структурни звена на НСПБЗН и местните служби на Гражданска защита съгласно плана.

(2) Аварийно-спасителната и противопожарната служба на летището се осигуряват за действие при авиационно произшествие в зоната на отговорност на летището с материално-технически и човешки ресурси съгласно плана за мероприятията в случай на авиационно произшествие извън границите на летището.

(3) Аварийно-спасителната и противопожарната служба на летището при авиационно произшествие в зоната на отговорност на летището:

1. се придвижват по предварително установени подходни пътища към мястото на произшествието извън границите на летището, координирайки маршрута с местната полиция;

2. уведомяват взаимодействащите териториални поделения на НСПБЗН, местните служби на Гражданска защита и други взаимодействащи органи и служби;

3. по време на придвижването съобщават на териториалните поделения на НСПБЗН или искат информация за:

а) пункта на срещата и/или района за съсредоточаване;

б) персонала, участващ в аварийно-спасителните операции и задействаното оборудване;

в) всякаква друга необходима информация.

(4) Началникът на противопожарната служба на летището пристига в разпореждане на старшия началник на териториалните поделения на НСПБЗН, обслужващи дадения район, и изпълнява неговите указания.

(5) Аварийно-спасителната и противопожарната служба на летището, териториалните поделения на НСПБЗН и другите взаимодействащи органи и служби започват незабавни действия по спасяването при концентриране на силите и средствата в критичната зона на пожара.

(6) Аварийно-спасителната и противопожарната служба на летището, териториалните поделения на НСПБЗН и другите взаимодействащи органи и служби предварително определят коя служба има най-ефективни средства и оборудване за гасене на пожари на ВС и/или в сградите и разпределят силите и средствата по целесъобразност. Предварително се договаря кой ще осъществява ръководството, ако в резултат на произшествието са повредени ВС и съоръжение на летището или друго съоръжение.

В случай на авиационно произшествие извън зоната на отговорност на летището полицията и летищната служба за сигурност извършват дейностите по чл. 43.

Ако в плана за взаимодействие между администрациите на летището и околните общини е предвидено оказване на взаимна помощ в аварийни ситуации, съответните отговорни служители пристигат на мястото на произшествието и:

1. осигуряват функционирането на аварийния оперативен център на летището и подвижен команден пункт;

2. оказват помощ по искане и съгласувано с ръководещия операциите по ликвидиране последствията от произшествието извън границите на летището;

3. известяват:

а) авиационния оператор на ВС;

б) териториалните органи на Гражданска защита;

в) сътрудника на авиационния оператор на ВС по въпросите на обществената информация;

г) центровете за спешна медицинска помощ;

д) митническите и имиграционните служби;

е) пощенски оператори;

4. предоставят медицинско оборудване и персонал.

(1) В случай на авиационно произшествие извън зоната на отговорност на летището за разгръщане на дейността на медицинските служби отговарят местните административни власти.

(2) Летищната администрация, ако това е предвидено в плана за аварийно-спасителни работи, при поискване доставя част от наличното в летището медицинско имущество и оборудване и осигурява медицински работници за оказване на първа медицинска помощ.

(1) В случай на авиационно произшествие извън зоната на отговорност на летището:

1. центровете за спешна медицинска помощ изпълняват задължението си по чл. 46;

2. териториалните поделения на Гражданска защита участват в търсене и спасяване на пострадали, както и в оказване на помощ при ликвидиране на последствията от произшествието;

3. авиационният оператор на ВС извършва дейностите, определени в чл. 47;

4. Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ осъществява дейностите по чл. 48;

5. отговорността за съобщенията за пресата се възлага на представителя на авиационния оператор на ВС, сътрудника по въпросите на обществената информация, назначен от местните административни власти, осъществяващи общото ръководство, и сътрудника по въпросите на обществената информация, назначен от летищната администрация.

(2) До завършването на всички аварийноспасителни действия на мястото на произшествието при никакви обстоятелства не се допускат лица, които не участват в спасителните работи.

Раздел III

Обща тревога и местна аварийна готовност

Участващите в плана за мероприятията в случай на аварийна обстановка в летището се уведомяват от ОВД за състоянието на „обща тревога“, когато стане известно, че за ВС, приближаващо летището, е установено или има подозрение, че има такива неизправности, които могат да доведат до авиационно произшествие.

При обявяване на „обща тревога“ на летището службата за обслужване на въздушното движение:

1. определя категорията на аварийната ситуация с ВС;

2. обявява „обща тревога“ и уведомява противопожарната служба и летищната администрация (координационния център) на летището, включително чрез „паникбутон“;

3. съобщава по възможност следните сведения:

а) типа на ВС;

б) наличието и количеството на гориво на борда;

в) броя на пътниците, отбелязвайки пътници с увреждания;

г) характера на неизправността(-ите);

д) използваната ПИК;

е) времето за кацане;

ж) авиационния оператор на ВС, ако това е необходимо;

з) наличието на опасни товари на борда, вкл. количеството и месторазположението им, ако е известно.

Органите, участващи в плана за мероприятията в случай на аварийна обстановка в летището, се привеждат в състояние на „местна аварийна готовност“, когато стане известно, че за ВС, приближаващо летището, е установено или има основателно съмнение, че има определена неизправност, която в обикновени условия не би попречила да бъде извършено безопасно кацане.

При обявяване на „местна аварийна готовност“ на летището службата за обслужване на въздушното движение (по молба на командира на ВС или ако това е предвидено в местния план за действия) дава указания на противопожарната и аварийно-спасителната служба на летището да заемат предписаните в плана аварийни позиции до пистата, която се предполага, че ще бъде използвана, и съобщава по възможност сведенията по чл. 40, ал. 2.

Другите органи при ликвидиране на последствията от авиационно произшествие при обявяване на „обща тревога“ или „местна аварийна готовност“ извършват дейностите, определени в раздел II.

Раздел IV

Аварийни ситуации на летището, несвързани с авиационно произшествие

(1) В случай на аварийни ситуации на летището, които не са свързани с авиационно произшествие, редът и видът на действията при ликвидиране на последствията са същите като в раздел II с отчитане на местните и конкретните условия и необходимостта от участието на отделните служби.

(2) Летищната администрация осигурява планирането, организацията и провеждането на аварийно-спасителни и противопожарни действия на територията на летището (например за действия при пожари в терминалите, складовите стопанства за горивно-смазочни материали, хангарите, различните производствени зони).

(3) Летищната администрация осигурява възможност за бързо оказване на спешна медицинска помощ за пътници, клиенти и работещи в рамките на медицинското осигуряване на полетите.

(1) При незаконна намеса срещу гражданското въздухоплаване действията се планират и провеждат съгласно разработените мероприятия за действие при незаконни актове срещу гражданската авиация в програмата за авиационна сигурност.

(2) Въздухоплавателно средство, намиращо се под заплаха от акт на незаконна намеса, се разполага на изолирана стоянка до нормализация на обстановката. Стоянката се намира на разстояние не по-малко от 100 m от стоянките на другите ВС, зданията и зоните за обществено ползване. В случай на необходимост от срочно евакуиране на пътници се допуска използването на бордови стълби и надувни съоръжения.

(3) Ако се наложи провеждане на аварийно-спасителни и противопожарни действия вследствие на акт на незаконна намеса, аварийно-спасителните служби според обстановката действат или по реда по раздел II, или по плана по ал. 1.

(1) В случай на произшествие с ВС, превозващо опасни товари (взривни вещества, възпламеняващи се и невъзпламеняващи се газове под налягане, възпламеняващи и огнеопасни течности, възпламеняващи се твърди вещества, окисляващи материали, отровни вещества, радиоактивни материали, разяждащи вещества, етиологични агенти, раздразващи вещества и др.), авиационният оператор на ВС е задължен във възможно най-кратък срок да осведоми за това летищната администрация.

(2) За случаи на произшествие с опасни товари, които могат да причинят травми или да увредят здравето на пътниците или аварийноспасителния персонал (особено на радиоактивни, етиологични и токсични материали), се предприемат специални мерки, които се осигуряват от летищната администрация с привличане на специално обучен персонал.

(3) При предположение за наличие на радиоактивни материали при условията по ал. 2 се спазват следните общи правила:

1. незабавно се уведомява предвиденото в плана подразделение на Гражданската защита за изпращане на група за радиологично изследване;

2. изолират се лицата, които биха могли да имат контакт с радиоактивните материали, до преглеждането им от лекар от групата за радиологично проучване;

3. предизвикващите подозрение материали се маркират и не се докосват до извършване на дозиметричен контрол; дрехите и инструментите, използвани на мястото на произшествието, се слагат отделно до проверката от аварийната група за радиологично изследаване;

4. не се употребяват храна и вода, които биха могли да имат допир с материалите на мястото на произшествието;

5. на мястото на произшествието действа единствено екипиран в зависимост от конкретните условия персонал;

6. незабавно се уведомяват болниците, предвидени в плана за опасността от радиоактивно облъчване, с цел оборудване на зони за дезактивация.

(4) При произшествия, свързани с етиологични и токсични материали, не се употребяват храни и вода, които биха могли да имат допир с тези материали. Незабавно се известяват медицинските служби и ветеринарните органи.

(5) Лицата, получили увреждания или подложени на въздействието на опасните товари, се извеждат от мястото на произшествието и възможно най-бързо се транспортират за дезактивация и специализирана помощ в болницата, предвидена в плана.

(1) Планът за действие при аварийни ситуации предвижда и действия на аварийноспасителните и противопожарните служби по време и след земетресение или наводнение, довели до производствени аварии, заплашващи здравето и живота на хора, или ограничаващи експлоатацията на летището.

(2) В плановете се предвиждат специални мерки за свеждане до минимум на щетите и най-бързото възобновяване на полетите на ВС.

Раздел V

Стационарен авариен център и подвижен команден пункт

(1) На всяко летище в случай на аварийна ситуация се организира стационарен авариен център, а за оперативно наблюдение и ръководство от летищната администрация на аварийно-спасителните действия на мястото на авиационното произшествие/ инцидент—и подвижен команден пункт.

(2) Стационарният авариен център се разполага така, че да осигурява добър обзор на работната площ и изолираните стоянки на ВС.

(3) Стационарният авариен център:

1. подпомага ръководителя на подвижния команден пункт;

2. е координационен пункт в случай на акт на незаконна намеса върху ВС и заплаха от прилагане на взривни устройства;

3. действа денонощно.

(4) Стационарният авариен център се снабдява с комуникационно оборудване за гласова връзка.

(1) Подвижният команден пункт е транспортно средство с висока проходимост, което:

1. управлява взаимодействието на лицата и службите, провеждащи аварийно-спасителните действия;

2. действа през цялото времетраене на авиационното произшествие.

(2) В случай на аварийна ситуация на летище подвижният команден пункт е сборен пункт на ръководителите на взаимодействащите органи за получаване и разпространяване на информация и вземане на решения по предприеманите аварийно-спасителни операции.

(3) Мястото на подвижния команден пункт се обозначава с отличителен знак, като флаг на квадрати, цветен конус, балон или сигнална лампа. Пунктът се осигурява с карти, схеми, оборудване за свръзка с всички органи, участващи в ликвидирането на последствията от аварийната ситуация, и се комплектова с личен състав за водене на комуникациите. Свързочното и електронното оборудване за осигуряване на подвижния команден пункт се проверяват периодично в зависимост от местните условия съгласно плана.

(4) При необходимост в зависимост от типа на аварийната ситуация в летището се организира помощен команден пункт. Помощният команден пункт има комуникативна връзка със стационарния авариен център.

Глава пета

ПЛАНИРАНЕ НА МЕРОПРИЯТИЯ В СЛУЧАЙ НА АВАРИЙНА ОБСТАНОВКА НА ЛЕТИЩЕТО

Раздел I

Общи положения

(1) Експлоатацията на летище (летищна или вертолетна площадка) се разрешава по реда на Наредба № 20 от 2006 г. за удостоверяване експлоатационната годност на граждански летища, летателни площадки, системи и съоръжения за наземно обслужване, за лицензиране на летищни оператори и оператори по наземно обслужване и за достъпа до пазара по наземно обслужване в летищата (обн., ДВ, бр. 101 от 2006 г.; изм. и доп., бр. 49 от 2007 г.) само ако има изготвен, съгласуван, договорно и ресурсно осигурен план за действията в случай на аварийна обстановка на летището.

(2) Планът за действията в случай на аварийна обстановка на летището определя задълженията и действията на персонала, органите и службите, вземащи участие в провеждането на аварийно-спасителни работи на летището.

(3) Планът осигурява координация на действията и мерките, предприемани от летищната администрация и летищните служби и от взаимодействащите органи и организации.

(4) Планът осигурява:

1. последователен и ефективен преход от нормална дейност към аварийно-спасителни операции;

2. разпределението на задълженията на персонала, участващ в аварийно-спасителните работи и другата дейност по време на аварийната ситуация;

3. действията на ръководния състав за разрешаване на осъществяването на планираните дейности;

4. координацията на действията по ликвидиране на последствията от аварийната ситуация;

5. безопасното осъществяване на полетите на ВС или най-бързото им възобновяване.

(1) Планът за действията в случай на аварийна обстановка на летището се изготвя от летищната администрация и предвижда:

1. определяне на задълженията на летищната администрация и други служби и органи;

2. осигуряване на средства и канали за комуникация за осъществяване на стъпаловидна система на известяване, която се поддържа денонощно и включва списък от лица, отговарящи за известяването;

3. организиране на летището в случай на аварийна обстановка на стационарен авариен оперативен център и подвижен команден пункт;

4. осигуряване на помощта на териториалните поделения за противопожарна дейност, полицията, жандармерията, центровете за спешна медицинска помощ, формированията на Гражданска защита и други взаимодействащи служби;

5. определяне на функциите на органа за ОВД в аварийна обстановка;

6. даване на указания за изпълнение на работите по ликвидация на последствията от авиационно произшествие/инцидент.

(2) В плана за мероприятията се определя и ролята, която би могло да има духовенството за оказването на морална поддръжка на пострадалите в авиационното произшествие и техните роднини и близки.

(3) Примерна структура на план за действията в случай на аварийна обстановка на летището е дадена в приложение № 12.

(4) Планът за действията в случай на аварийна обстановка на летище задължително се подлага на критичен анализ и евентуално преразглеждане на реда за взаимодействие в 7-дневен срок след провеждане на тренировка или фактическо произшествие/инцидент.

Раздел II

Тренировки в случай на аварийна обстановка на летището

(1) За тренировка на участниците в аварийно-спасителните групи и служби в аварийния план на летището задължително се предвиждат мероприятия по вдигане в готовност „по тревога“ на целия персонал, способен да окаже помощ в ликвидирането на последствията от произшествието.

(2) Целта на тренировката в случай на аварийна ситуация на летището е осигуряването на достатъчна ефективност на:

1. разгръщането на задействания персонал;

2. плановете за мероприятия и процедури в случай на аварийна обстановка на летището на различните служби;

3. аварийното оборудване и комуникациите;

4. взаимодействието между участващите лица и служби.

(1) По плана за мероприятията в случай на аварийна обстановка на летището не порядко от един път в годината се извършва пълномащабно учение за проверка на действията на всички средства, служби и органи.

(2) След провеждане на пълномащабното учение ръководителят му извършва внимателен разбор с анализ на резултатите.

(3) По плана за действията в случай на аварийна обстановка на летището ежемесечно се провеждат специализирани учения за проверка на възможностите на аварийно-спасителните групи и противопожарната и другите служби и органа за ОВД и за проверка и изясняване на възможностите на отделни елементи на плана.

(4) Най-малко веднъж годишно се провеждат и пълномащабни учения с участието на координационния комитет по изпълнение на плана за действията в случай на аварийна обстановка на летището, като тези учения се провеждат независимо от тези по ал. 1 и 3.

(1) При планиране на пълномащабни учения в случай на аварийна обстановка летищната администрация осигурява участието на всички взаимодействащи служби и органи, разположени на територията на летището и близките райони, съгласно общия план за действията.

(2) Подготовката за пълномащабно учение започва най-малко 90 дни преди началото на учението. Примерен календарен план за подготовката на пълномащабно учение е даден в приложение № 13.

(3) Летищната администрация определя група от наблюдатели, която наблюдава и изготвя обективен анализ на целия ход на учението. За членове на групата за наблюдение се избират добре запознати с дейностите по ликвидиране на последствията от произшествия с голям брой пострадали.

Глава шеста

ОТСТРАНЯВАНЕ НА ВС, КОЕТО НЕ МОЖЕ ДА СЕ ПРИДВИЖВА САМОСТОЯТЕЛНО

(1) Летищната администрация, собственикът или летищният оператор изготвя предварително план за действия при необходимост от отстраняване на ВС, което не може да се придвижва самостоятелно.

(2) Летищната администрация разработва и съгласува с авиационния оператор действията за отстраняване от летателното поле на ВС, което не може да се придвижва самостоятелно.

(3) Летищната администрация определя координатор, отговорен за изпълнение на действията по ал. 2.

(1) Отговорността и контролът на операциите по изтегляне на ВС от летателното поле се поемат и носят от авиационния оператор на това ВС.

(2) Когато авиационният оператор е получил разрешение от упълномощения по разследването на авиационното произшествие и в течение на повече от два часа след приключване на аварийно-спасителни действия или в течение на повече от 30 min след установяване на невъзможността от самостоятелно придвижване на ВС не предприеме действия за отстраняването на ВС, летищната администрация предприема съответни мерки съгласно плана за освобождаване на летателното поле.

(1) Действията за отстраняване от летателното поле на ВС, което не може да се придвижва самостоятелно, включват:

1. осигуряване на необходимите специалисти и технически средства за провеждане на операциите по отстраняването;

2. само мерки, съгласувани с ГД „ГВА“ и комисията за разследване на авиационни произшествия.

(2) Действията по ал. 1 включват и:

1. изготвяне на списък с оборудването (с информация за разположението му, времето за достигане до летището) и персонала, с които може да се разполага при провеждане на операции по отстраняването;

2. предоставяне на информация за пътищата за достъп до всяка част на летището с отчитане на ограниченията от далекопроводи и други препятствия;

3. предоставяне на карти с координатна мрежа за използване по време на операциите;

4. осигуряване на средствата за обезпечаване безопасността на операциите;

5. създаване на условия за бързо получаване на комплекти ремонтно-възстановително оборудване, намиращо се на други летища;

6. изготвяне данни на производителя относно отстраняването на съответните типове ВС, които обикновено се обслужват на летището;

7. изготвяне на информация за наличната работна сила за прокарване на пътища и изпълнение на други помощни работи;

8. предоставяне на разчети и техника за източване на наличното гориво;

9. осигуряване на специално работно облекло за участниците;

10. създаване на условия за бързо пристигане на лицата, заети с разследване на произшествието.

Летищната администрация е длъжна да разполага на летището с оборудване с общо предназначение за отстраняване от летателното поле на ВС, което не може да се придвижва самостоятелно, съгласно приложение № 14.

Глава седма

ПЕРСОНАЛ

(1) Персоналът, участващ в аварийно-спасителната защита на летището, се класифицира, както следва:

1. професионален—чиято основна професия и задължения са свързани с аварийно-спасителни и противопожарни действия;

2. непрофесионален—който допълва по пътя на съвместяването на професии професионалния състав и действа в негова помощ.

(2) Професионалният и непрофесионалният персонал са:

1. основен—необходим за изпълнение на аварийно-спасителните и противопожарните действия;

2. резервен—необходим за подпомагане на основния персонал.

(3) На професионалния персонал могат да бъдат възлагани и други функции и задачи, при положение че тяхното изпълняване не пречи за оперативното разгръщане на силите и средствата в аварийна обстановка или ограничава техните функции по провеждането на задължителната подготовка, тренировка, инспектиране или техническо обслужване.

(1) Необходимият професионален персонал за противопожарната служба на летището се определя на базата на следните критерии:

1. противопожарните аварийно-спасителни автомобили се комплектоват с личен състав така, че по време на аварийна ситуация да осигури оптималното им ползване и подаване на основните гасителни вещества, но не по-малко от четирима професионалисти на автомобил;

2. на противопожарните аварийно-спасителни автомобили се осигурява непрекъснато дежурство от професионален състав;

3. в противопожарната служба на летищата, в които се осигурява дежурство на два и повече противопожарни аварийно-спасителни автомобила, се осигуряват началници на дежурни смени и диспечери;

4. за пожаропрофилактична дейност и контрол по спазване на противопожарните изисквания в района на летищата от V до VII категория се осигурява един, а за летищата от VIII до Х категория—двама професионалисти на смяна;

5. противопожарната служба в летищата от VI до Х категория се ръководи от началник и един заместник.

(2) Професионалният състав на противопожарната служба в летищата може да се осигури чрез:

1. Министерството на вътрешните работи;

2. сключване на трудов договор с летищната администрация;

3. договор с друго юридическо лице, получило разрешение по Закона за Министерството на вътрешните работи за упражняване на дейности по пожарна безопасност.

Непрофесионалният персонал се определя на основата за оптимално използване на противопожарната и другата аварийно-спасителна техника в територията на летището или извършване на аварийно-спасителни дейности.

В противопожарната служба на летището се назначават физически и психически здрави лица, притежаващи:

1. висше образование за ръководния състав и средно—за изпълнителския;

2. професионална квалификация за осъществяване на пожарна безопасност.

(1) В здравните служби на летищата от I до V категория се осигурява непрофесионален персонал, а на тези от VI до Х категория— професионален и непрофесионален.

(2) Професионалният персонал на медицинска служба на летището се определя въз основа на следните критерии:

1. на летището се осигурява непрекъснато дежурство от един лекар и медицински специалист;

2. на автомобилите за спешна медицинска помощ се осигурява най-малко един лекар и медицински специалист;

3. в летищата от VI до Х категория се назначава началник на медицинската служба.

(3) Числеността на непрофесионалния персонал на медицинските служби на летищата се определя така, че да се изпълняват изискванията по тази наредба.

(1) Участниците в аварийно-спасителните работи са обучени за оказване на долекарска медицинска помощ.

(2) На летища от VI до Х категория непрекъснато действа медицинска служба, състояща се най-малко от лекар и медицинска сестра.

(1) Летищната администрация осигурява квалификацията на персонала, обхванат в плана за аварийно-спасителните мероприятия, по програми, одобрени от ГД „ГВА“.

(2) Квалификационната подготовка на персонала по ал. 1 се осъществява в авиационен учебен център, получил свидетелство от ГД „ГВА“ по реда на Наредба № 27 от 2000 г. за авиационните учебни центрове (обн., ДВ, бр. 32 от 2000 г.; доп., бр. 85 от 2001 г., бр. 22 от 2007 г.; изм., бр. 40 от 2007 г.; изм. и доп., бр. 47 от 2008 г.; изм., бр. 14 от 2009 г.).

Допълнителна разпоредба

По смисъла на тази наредба:

1. „Аварийно-спасителна служба“ е орган на летищната администрация, отговарящ за осигуряване и осъществяване на аварийно-спасителните операции на летището.

2. „Авариен оперативен център“ е определена зона от летището, която се използва за осигуряване и координация на операциите при аварийна обстановка на летището.

3. „Аварийна ситуация“ е ситуация, налагаща провеждането на аварийно-спасителни и/или противопожарни действия.

4. „Авиационен инцидент“ е събитие, различно от авиационното произшествие и свързано с използването на ВС, което влияе или може да повлияе върху безопасността на експлоатацията му.

5. „Инцидент с опасни товари“ е събитие, което не е злополука с опасни товари, отнасящо се до или свързано с превозването на опасни товари по въздуха, случило се не задължително на борда на ВС, в резултат на което лице получава телесна повреда, нанася се повреда на имущество, възниква пожар, повреда, изсипване, изтичане на течност или радиация или друго явление, свидетелстващо, че целостта на опаковката не е съхранена. Всяко събитие, свързано с превозването на опасни товари, което създава сериозна заплаха за ВС или намиращите се на борда му хора, също се счита, че представлява инцидент с опасни товари.

6. „Осигуряване“ по смисъла на тази наредба означава, че летищата разполагат със съответните технически средства, оборудване, материали и персонал независимо от пътя на осигуряване (собствена наличност, наети под наем или друга форма на осигуряване).

7. „Време за разгръщане“ е времето от извикването на аварийно-спасителната и противопожарната служба до момента на започване на гасенето.

8. „Външен периметър“ е зоната извън границите на вътрешния периметър, предназначена за предоставяне на незабавна оперативна помощ при аварийни обстоятелства, достъпът до която е забранен за външни лица.

9. „Вътрешен периметър“ е зоната, достъпът до която е забранен с цел осигуряване безопасността на аварийно-спасителните работи (в т.ч. незабавното преминаване на аварийно-спасителния персонал и транспортните средства) и за осигуряване на ефективно управление, комуникация и координация.

10. „Зона за съсредоточаване“ е предварително определена стратегически разположена зона, където при аварийни обстоятелства могат да се намират помощният персонал, транспортните средства и друго оборудване.

11. „Инцидент“ е всяко събитие, освен авиационно произшествие, свързано с използване на ВС, което влияе или може да повлияе върху безопасността на експлоатацията.

12. „Команден пункт“ е място, където се информират за обстановката органите, пристигащи за ръководство на отделните видове работи.

13. „Местна аварийна готовност“ е състояние на органите, включени в плана от мероприятия за случай на аварийни обстоятелства на летището, при което е станало известно, че приближаващото се към летището ВС е установило или има подозрение, че има определена неизправност, която не би попречила в обикновени условия да се извърши безопасно кацане.

14. „Обща тревога“ е състояние на органите, включени в плана от мероприятия в случай на аварийни обстоятелства на летището, при което е станало известно, че ВС, приближаващо се към летището, е установило или има подозрение, че има такива неизправности, които могат да доведат до авиационно произшествие.

15. „План-мероприятия в случай на аварийни обстоятелства на летището“ е план, определящ реда за координация на действията на различни летищни служби и други органи от околните на летището райони, които биха могли да окажат помощ в случай на аварийни обстоятелства на летището или в околността му.

16. „Пълномащабни учения в случай на аварийни обстоятелства“ е разгръщане и използване на всички ресурси, които ще бъдат налични и ще бъдат задействани при реални аварийни обстоятелства.

17. „Ръководител на мястото на произшествието“ е лице, назначено да ръководи цялата аварийно-спасителна операция.

18. „Сортиране“ е сортиране и класификация на пострадалите с цел определяне реда за оказване на помощ и транспортиране.

19. „Специализирани учения в случай на аварийни обстоятелства“ са учения, когато един или няколко специализирани органа обработват в пълен обем действията или тренират по своята специалност.

20. „Служба“ е термин за означаване на орган или лице, независимо от административната му подчиненост, осъществяващо съответни функции във връзка с аварийно-спасителното осигуряване на полетите.

21. „Тренировка“ е изпробване на плана и анализ на резултатите с цел повишаване ефективността му.

Преходни и заключителни разпоредби

Плановете по чл. 74 се изготвят/актуализират в двумесечен срок от влизането на наредбата в сила.

Тази наредба се издава на основание чл. 141, ал. 6 във връзка с § 6 от Закона за гражданското въздухоплаване.

Тази наредба отменя Наредба № 3 от 1996 г. за аварийно-спасителното осигуряване на полетите в гражданските летища (ДВ, бр. 57 от 1996 г.).

Контролът по прилагането на наредбата се осъществява от Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“.