Наредба № 24 от 14 юни 2010 г. за придобиване на квалификация по професията „Химик-технолог“

Държавно образователно изискване за придобиване на квалификация по професията „Химик-технолог“

Професионално направление:

524

Химични продукти и технологии

Наименование на професията:

524010

Химик–технолог

Специалности: Степен на професионална квалификация:

5240101 Технология на неорганичните вещества

Трета

5240105 Технология на органичните вещества

Трета

5240106 Технология на полимерите

Трета

5240107 Технология на химичните влакна

Трета

5240108 Технология на нефта, газа и твърдите горива

Трета

5240109 Технология на целулозата, хартията и опаковките

Трета

5240110 Технология на фармацевтични и парфюмерийнокозметични продукти

Трета

5240111 Технология за обработка на кожи

Трета

5240113 Технология на биогоривата

Трета

1. Входни характеристики 1.1. Изисквания за входящо минимално образователно равнище за ученици и за лица, навършили 16 години.

За придобиване на трета степен на професионална квалификация по професията „Химиктехнолог“ от Списъка на професиите за професионално образование и обучение по чл. 6, ал. 1 ЗПОО (утвърден от министъра на образованието и науката със Заповед № РД-09-413 от 12.05.2003 г., изм. и доп. със Заповед № РД-09-04 от 08.01.2004 г., Заповед № РД-09-34 от 22.01.2004 г., Заповед № РД-

09-255 от 09.04.2004 г., Заповед № РД-09-274 от 18.02.2005 г., Заповед № РД-09-1690 от 29.09.2006 г., Заповед № РД-09-828 от 29.06.2007 г., Заповед № РД-09-1891 от 30.11.2007 г., Заповед № РД- 09-298 от 19.02.2009 г., Заповед № РД-09-1803 от 29.10.2009 г.) входящото минимално образователно равнище за ученици е завършен седми клас или завършено основно образование.

За придобиване на трета степен на професионална квалификация по професията „Химиктехнолог“ входящото минимално образователно равнище за лица, навършили 16 години, е завършено основно образование.

1.2. Изисквания за входящо квалификационно равнище или професионален опит.

За обучение по професията „Химик-технолог“ с придобиване на трета степен на професионална квалификация не се изисква кандидатите да притежават по-ниска степен на професионална квалификация или професионален опит по професии от професионално направление „Химични продукти и технологии“.

За лица, завършили обучение за придобиване на втора степен на професионална квалификация по съответната специалност на професията „Химик-оператор“, както и за лица с професионален опит по професията „Химик-технолог“ се организира надграждащо обучение. Съдържанието на обучението се определя след сравнение на компетенциите и резултатите от ученето, описани в Държавното образователно изискване (ДОИ) за придобиване на квалификация по професията.

2. Описание на професията 2.1. Трудови дейности, отговорности, личностни качества, особености на условията на труд, оборудване и инструменти, изисквания за упражняване на професията, определени в законови и подзаконови актове (здравословно състояние, правоспособност и др.).

Придобилият трета степен на професионална квалификация по професията „Химик-технолог“ трябва да може да работи в предприятия от химическата индустрия, както и в предприятия от добивната и преработващата промишленост.

Химик-технологът работи с машини, уреди и апарати в различни химични производства, осъществява наблюдение и контрол на технологичните процеси. В случаи на констатирани отклонения в параметрите на технологичния процес и дефекти в крайния продукт той предприема адекватни действия. Под ръководството на мениджъра по производството и ръководителя на звеното химик-технологът участва в цялостния производствен процес.

Химик-технологът поема отговорност за: осигуряване на условия за нормалното протичане на технологичните процеси; спазване на изискванията за здравословни и безопасни условия на труд и опазване на околната среда; осигуряване качеството на крайния продукт; работата на екипа. Химик-технологът осъществява връзка с ръководителите в съответното производство.

За успешното упражняване на професията химик-технологът трябва да бъде прецизен и точен при изпълнение на трудовите си дейности, да работи с чувство на отговорност към екипа, който ръководи, да общува безконфликтно и да решава проблемни ситуации, възникнали в процеса на работа.

В химическите производства част от производствените задачи се извършват чрез компютърни програми, което изисква от химик-технолога отлично познаване на етапите на технологичните процеси и режимите на работата.

Химик-технологът трябва да разбира и да интерпретира резултатите от химичните анализи, да разбира функционирането на уредите, използвани за провеждане на анализите. Той проверява верността на резултатите и прави отчет за анализите.

Сложността на операциите, които извършва химик-технологът, зависи от спецификата на производствените процеси. Производствените процеси в химическата индустрия обикновено са непрекъснати, което определя в голяма степен спецификата на неговата работа. Оттук произтича едно от изискванията за неговата успешна работа – да знае как да реагира в критична ситуация с цел отстраняване на възникнал проблем и свеждане до минимум на загубите и опасностите от тази ситуация. Реалните производствени условия налагат химик-технологът да може да заема няколко работни места в дадено химично производство, да може да се адаптира при промяна на технологичните процеси, при въвеждане на нова техника. Това изисква нагласа за надграждане на знания и умения, за самостоятелно усвояване на нови компетенции, необходими за променящите се условия на труд.

Успешната работа на химик-технолога изисква да притежава професионални компетенции за опазване на околната среда – при провеждане на производствените процеси и пречистване на отпадни води, газове и твърди вещества. Умението да поема отговорност и да ръководи работата на екип е важно изискване в условията на работна среда, свързана с рискови фактори – високи температури, токсични вещества, високо налягане и др. Като част от работния екип трябва да създава добри работни взаимоотношения, да бъде коректен и лоялен към фирмата.

При изпълнение на своите задължения е изложен на вредни влияния, което налага използването на защитно облекло и екипировка, като безопасни обувки, защитни очила, ръкавици, каска, шлемофони, шумозаглушители и др. По време на работа трябва да е отговорен за своето здраве и безопасност, за безопасността на своите колеги и за опазване на околната среда.

2.2. Възможности за продължаване на професионалното обучение.

Придобилият трета степен на професионална квалификация по специалност от професията „Химик-технолог“ може да се обучава по друга специалност, като обучението му по общата задължителна професионална подготовка – единна за всички професионални направления, и отрасловата задължителна професионална подготовка – единна за професиите от професионално направление „Химични продукти и технологии“, както и част от специфичната за професията подготовка се зачита.

Обучение по професии с придобиване на трета степен на професионална квалификация – „Биотехнолог“, „Лаборант“, „Еколог“ или „Технолог в силикатните производства“, може да се осъществи след конкретизиране (от обучаващата институция) на разликите в отрасловата и специфичната задължителна професионална подготовка и осигуряване на възможности за нейното допълнително усвояване.

2.3. Възможности за професионална реализация съгласно Националната класификация на професиите и длъжностите (НКПД) в Република България, утвърдена със Заповед № 742 от 27.12.2005 г., Заповед № 416 от 08.06.2006 г., Заповед № 884 от 07.11.2006 г., Заповед № 969 от 28.12.2007 г., Заповед № 01/1114 от 30.12.2008 г. на министъра на труда и социалната политика – лицата, придобили трета степен на професионална квалификация по специалност на професията „Химик-технолог“, могат да заемат съответните за специалността длъжности: 3116-3001 Технолог, биотехнологичен синтез; 3116-3002 Технолог, технология на полимерните медицински изделия; 3116-3005 Технолог, кожарско и кожухарско производство; 3116-3006 Технолог, нефт; 3116-3007 Технолог, нефтохимичен синтез; 3116-3008 Технолог, особено чисти вещества; 3116-3009 Технолог, оценител; 3116-3010 Технолог, преработване на нефт и газ; 3116-3011 Технолог, продукти от природен газ и тяхното разпространение; 3116-3012 Технолог, производство на минерални торове, киселини, основи и соли; 3116-3014 Технолог, технология на каучука; 3116-3015 Технолог, технология на опазване и почистване на водите и въздуха; 3116-3016 Технолог, технология на пластмасите; 3116-3017 Технолог, технология на свързващите вещества; 3116-3020 Технолог, технология на филмообразуващи полимерни вещества и лепила; 3116-3021 Технолог, фин органичен синтез; 3116-3022 Технолог, химик; 3116-3023 Технолог, химични влакна; 3116-3024 Технолог, химични процеси; 3116-3025 Технолог, целулоза, хартия и картон; 3116-3026 Технолог, технология на полимерите, както и други длъжности, включени при актуализиране на НКПД.

3. Цели на обучението 3.1. Цели на обучението по общата задължителна професионална подготовка – единна за всички професионални направления.

След завършване на обучението обучаваният трябва да:

· познава и спазва правилата за здравословен и безопасен труд;

· използва информационни и комуникационни технологии;

· работи успешно в екип и да осъществява ефективна комуникация с колегите си;

· ръководи и поема отговорност за работата на група хора/екип;

· демонстрира предприемачески идеи, подходи и умения;

· притежава необходимите икономически знания;

· познава трудовото законодателство, определящо неговия статут, права и задължения;

· владее един или два чужди езика на ниво, позволяващо му да ползва техническа и технологическа документация;

· работи за устойчиво развитие на фирмата и за утвърждаване на нейния имидж.

3.2. Цели на обучението по отрасловата задължителна професионална подготовка – единна за всички професии от професионално направление „Химични продукти и технологии“.

След завършване на обучението обучаваният трябва да:

· описва и прилага ефективна организация на труда и на работното място в химичните производства;

· спазва санитарно-хигиенните изисквания и изискванията за опазване на околната среда;

· описва и правилно класифицира суровини, полуготови продукти и крайни продукти в химичните производства;

· описва и обяснява физикохимичната природа и етапите на технологичните процеси;

· характеризира предназначението и принципите на действие на оборудването в химичното производство;

· описва и използва методи за: изпитване, извършване на химични, физикохимични и механични анализи и контрол на изследваните материали;

· анализира, обобщава и представя резултати от анализи;

· осъществява контрол за спазването на технологичните етапи в производството;

· разчита и използва стандарти, техническа и технологична информация;

· характеризира основните етапи на контрол в химичните производства;

· описва начините на работа с лабораторното оборудване, да работи с точност с оборудването и да го поддържа съобразно изискванията за безопасна работа;

· познава организационната структура на фирмата и правомощията на длъжностните лица.

3.3. Цели на обучението по специфичната за професията „Химик-технолог“ задължителна професионална подготовка.

След завършване на обучението обучаваният трябва да:

· участва в организирането, провеждането и осъществяването на контрол върху производствените процеси, спазвайки инструкциите и регулативните норми;

· описва характеристиките на конкретния технологичен процес;

· описва основните суровини, техните свойства и приложение, начините за транспорт и изискванията за съхранение;

· познава и следи параметрите на технологичния процес и да предприема адекватни мерки при констатиране на отклонения;

· разчита анализите, отнасящи се до производствения процес, и качеството на крайния продукт;

· организира и контролира поддържането на техническата изправност на оборудването;

· ефективно организира конкретното производство.

4. Резултати от ученето

Компетенции Резултати от ученето Обучаваният трябва да:

1

2 Общи за професията „Химик-технолог“ 1. Спазва правилата за безопасна работа в производството.

1.1. Обяснява правилата за безопасност и реагира адекватно в случай на пожар. 1.2. Оказва долекарска помощ на пострадал. 1.3. Контролира спазването на санитарно-хигиенни норми в лабораториите и в производството. 1.4. Контролира спазването на изискванията за здравословни и безопасни условия на труд (ЗБУТ). 1.5. Следи за правилното използване на личните предпазни средства от членовете на екипа, който ръководи. 1.6. Работи в съответствие с изискванията за опазване на околната среда. 1.7. Описва опасностите от рискове в зависимост от спецификата на технологичния процес.

2. Осъществява контрол на дейностите, свързани с опазване на околната среда.

2.1. Контролира технологичните процеси по отношение на нормите за опазване на околната среда (води, почви, въздух). 2.2. Съблюдава спазването на националното и европейското екологично законодателство. 2.3. Инициира прилагането на превантивни и коригиращи мерки за предотвратяване замърсяването на околната среда.

3. Организира и координира работата на група или екип.

3.1. Осъществява ефективна комуникация в работния екип и с ръководството на фирмата. 3.2. Обяснява принципите на професионалната етика и ги прилага като модел на поведение. 3.3. Координира работата на малка група хора, познавайки професионалните качества на всеки член на екипа. 3.4. Използва съвременни ICT за улесняване на комуникациите и организацията на работното място. 3.5. Работи с компютърни конфигурации с бази данни, програми за изработка на електронни таблици, схеми и диаграми при съставяне на отчетите.

4. Прилага основните икономически принципи при управлението на фирма.

4.1. Консултира членовете на екипа по отношение на трудовото законодателство, системите за заплащане на труда и др. 4.2. Консултира членовете на екипа по основни елементи от организацията и управлението на химичните производства. 4.3. Поема отговорност за спазване на изискванията за управление на качеството. 4.4. Участва в планирането на квалификацията на персонала.

1

2 5. Изпълнява задълженията на химик-технолога в съо т вет но т о производство.

5.1. Отговаря за организацията и осъществяването на технологичните процеси. 5.2. Поема отговорност за качеството на продукта. 5.3. Поема отговорност за работата на екипа, който ръководи. 5.4. Оценява извършената от екипа работа.

6. Участва активно и отговорно в производствения процес.

6.1. Описва физикохимичната същност на различните етапи на химико-технологичните процеси. 6.2. Обяснява основните термини, свързани със серията ISO стандарти в управлението на качеството и управлението на околната среда. 6.3. Разчита и анализира информацията, предоставена от контролния компютър. 6.4. Работи с програмни продукти, специфични за химичните производства. 6.5. Работи с база данни, програмни продукти и с електронни таблици. 6.6. Разчита графики и диаграми във връзка с производствения процес.

7. Следи работата на контролните и измервателните уреди.

7.1. Описва значението на технологичните измервания и последиците от отклоненията на параметрите върху качеството на крайния продукт. 7.2. Идентифицира и наблюдава параметрите на производството (температура, налягане, вискозитет, маса, pH, обем и др.). 7.3. Наблюдава работата на уредите за контрол на параметрите на технологичните процеси. 7.4. Контролира дейностите на екипа за спазване допустимите граници на параметрите на технологичния режим.

8. Осъществява наблюдение и контрол на работните процеси.

8.1. Отчита и анализира отклоненията от параметрите на технологичните процеси. 8.2. Записва и съхранява по определен в инструкциите начин информацията от контролните уреди. 8.3. Сравнява данните от контролните уреди с установените норми, прави анализ на причините за отклонения от нормалните стойности. 8.4. Реагира с конкретни действия за отстраняване на причините за отклоненията. 8.5. Осъществява контрол върху работата на операторите за отстраняване на възникнали технически проблеми. 8.6. Уведомява инженер-технолога за проблемни и аварийни ситуации и се консултира за начините на тяхното отстраняване.

1

2

9. Осъществява контрол на процедурите по вземане на проби и предоставянето им в лабораторията за анализ.

9.1. Контролира стриктното спазване на техниките за вземане на проби и процедурите за тяхното съхранение и пренасяне до лабораториите. 9.2. Спазва изискванията за достоверност на анализираната проба. 9.3. Реагира адекватно при установяване на нарушения. 9.4. Поема отговорност за спазване на процедурите и за окончателното оформяне на резултатите от лабораторните анализи. 9.5. Обобщава резултатите от анализите и предлага действия при данни за отклонение от нормите на технологичния режим. 9.6. Провежда консултации с инженер-технолога относно резултатите от анализите. 9.7. Разчита и изпълнява писмените инструкции за работа със специфично оборудване в лабораторията – на български и чужд език.

10. Контролира спазването на норм ат и вн ат а уредба относно опазване на здравето и защита на околната среда.

10.1. Следи за правилното използване на личните предпазни средства от членовете на екипа, който ръководи. 10.2. Работи в съответствие с изискванията за опазване на околната среда. 10.3. Описва опасностите от риск в зависимост от спецификата на технологичния процес. 10.4. Оказва долекарска помощ на пострадал в критична ситуация.

11. Разбира физико-химичната същност на технологичните процеси и работи с производственото оборудване.

11.1. Описва технологичната схема на производствения процес. 11.2. Характеризира етапите на съответното производство и обяснява значението на всеки от тях. 11.3. Описва използваното оборудване – предназначение, устройство и принцип на действие. 11.4. Разчита термините и символите, използвани в техническите формуляри за продуктите. 11.5. Описва химичните и физичните свойства на материалите, използвани в производствения процес. 11.6. Разчита и обяснява информацията в инструкциите на уредите и апаратите.

1 2 . Р ъ ко води дейностите за ритмично подаване на материали и суровини за производствения процес.

12.1. Описва захранващи вериги, използвани за подаване или извеждане на продукти (помпи, тръби, клапи и др.). 12.2. Спазва процедурите за внасяне на суровините и извеждане на продуктите от процеса на производството. 12.3. Спазва правилата за безопасна работа.

1

2

13. Контролир адейности те на екипа за поддържане на оптимален режим на работа на машини те, съоръженията и инсталациите в съответното производство.

13.1. Ръководи дейностите по подготовка на инсталациите за въвеждането им в работен режим. 13.2. Контролира прилагането на инструкциите за работа с технологичното оборудване. 13.3. Поема отговорност за поддържане техническата изправност на машините и съоръженията от операторите.

1 4 . Познава тех нологичното оборудване, включителнос интегрирано компютърно управление.

14.1. Разчита информацията, предоставена от контролния компютър, за протичането на технологичния процес. 14.2. Използва специализиран софтуер за осъществяване на контрол на технологичните параметри. 14.3. Използва софтуерни продукти за провеждане на химични анализи на суровини, на междинни и крайни продукти.

Специфични за специалност 5240101 „Технология на неорганичните вещества“

15. Познава и разбира същността на процесите за производство на неорганични вещества и значението на суровините.

15.1. Характеризира основните неорганични производства – минерални торове, неорганични киселини и основи, неорганични соли, чисти химикали, газове под налягане, катализатори и др. 15.2. Описва основните и спомагателните суровини и начините за тяхното пречистване. 15.3. Описва технологичните процеси в неорганичните химични производства. 15.4. Осъществява контрол върху спазване правилата за безопасна работа. 15.5. Обяснява въздействието на производството върху околната среда. 15.6. Контролира дейностите за намаляване замърсяванията на въздуха, водите и почвите.

16. Познава закономерностите на технологичните процеси и използваното т ех нолог и ч но оборудване.

16.1. Характеризира етапите на технологичния процес. 16.2. Разчита технологичната и техническата документация за съответното производство. 16.3. Осъществява контрол върху дейностите за поддържане техническата изправност на оборудването в неорганичните химични производства.

17. Познава и разбира работата на контролните и измервателните уреди.

17.1. Описва параметрите за нормално функциониране на оборудването. 17.2. Обяснява работните принципи на уредите за контрол, мониторинг и измервания.

1

2

17.3. Регулира параметрите на технологичните процеси (температура, налягане, вискозитет, маса, рН и др.). 17.4. Обяснява последиците от отклонението на контролните параметри върху качеството на крайния продукт.

18. Регистрира отк лонения в технологичния режим и реагира по адекватен начин.

18.1. Регистрира отклоненията в технологичния режим и анализира възможните причини. 18.2. Предприема мерки за възстановяване на нормалния технологичен режим и докладва на инженер-технолога. 18.3. Реагира по адекватен начин в случай на производствена авария, спазвайки съответните инструкции. 18.4. Изготвя доклад за отклоненията в технологичния процес или за настъпили аварийни ситуации.

Специфични за специалност 5240105 „Технология на органичните вещества“

19. Познава и разбира процесите на производство на органични вещества и значението на суровините.

19.1. Характеризира основните видове органични производства – на мазнини, захар, целулоза, преработване на нефт, разделяне на заводски газове, производство на етен и пропен, халогеносъдържащи, азотосъдържащи и кислородосъдържащи органични съединения; високомолекулни съединения – хетероверижни и карбоверижни. 19.2. Дефинира понятието „суровина“ и класифицира суровините, използвани в органичните химични производства. 19.3. Описва физикохимичната същност на суровините и обяснява връзките между суровини, ресурси, енергия и продукти. 19.4. Контролира дейностите за пречистване на суровините. 19.5. Обяснява въздействието на производството на органични вещества върху околната среда. 19.6. Контролира дейностите за предотвратяване и намаляване замърсяванията на въздуха, водите и почвите.

20. Познава закономерностите на технологичните процеси и използваното т ех нолог и ч но оборудване.

20.1. Разчита технологична и техническа документация за съответното производство. 20.2. Контролира спазването на технологичната последователност за включване в процеса на суровини, катализатори, пълнители, оцветители и други компоненти. 20.3. Описва и спазва екологичните изисквания при органичните химични производства.

1

2

21. Разбира принципите на работа на контролните и измервателните уреди.

21.1. Описва параметрите за нормално функциониране на оборудването. 21.2. Обяснява работните принципи на уредите за контрол, мониторинг и измервания. 21.3. Идентифицира, наблюдава и регулира параметрите на технологичните процеси (маса, температура, налягане, вискозитет, рН и др.). 21.4. Обяснява последиците от отклонението на контролните параметри върху качеството на крайния продукт.

22. Регистрира отк лонения в технологичния режим и реагира по адекватен начин.

22.1. Регистрира отклоненията в технологичния режим и анализира възможните причини. 22.2. Предприема мерки за възстановяване на нормалния технологичен режим. 22.3. Реагира по адекватен начин в случай на производствена авария, спазвайки съответните инструкции. 22.4. Изготвя доклад за отклоненията в технологичния процес или за настъпили аварийни ситуации.

Специфични за специалност 5240106 „Технология на полимерите“

23. Характеризира видовете полимери, начините на получаване и основните суровини, използвани при различните процеси.

23.1. Описва промишлено значимите полимери, като дава конкретни примери за всяка категория: полиетилен, полипропилен, полистирол, поливинилхлорид. 23.2. Обяснява основните характеристики на процесите „полимеризация“ и „поликондензация“. 23.3. Характеризира полимерните вериги – карбоверижни и хетероверижни. 23.4. Обяснява свойствата на полимерите в зависимост от техния строеж. 23.5. Описва видовете и свойствата на използваните в производството суровини, начините за тяхното съхранение и транспорт. 23.6. Контролира дейностите за пречистване на суровините.

1

2

24. Спазва технолог иите за п р ои зводс т во на полимери и познава технологичното оборудване.

24.1. Описва основните етапи в технологиите за производство на полимери. 24.2. Разчита технологичната и техническата документация за съответното производство. 24.3. Описва устройството и принципа на действие на основните машини, апарати и съоръжения за производство на полимери. 24.4. Описва параметрите за правилно протичане на процесите. 24.5. Контролира спазването на технологичната последователност за включване в процеса на суровини, катализатори, пълнители, оцветители и други компоненти. 24.6. Спазва екологичните изисквания при производството на полимери.

2 5 . Разбира принципите на работа на контролните и измервателните уреди.

25.1. Описва параметрите за нормално функциониране на оборудването. 25.2. Регулира параметрите на технологичните процеси (температура, налягане, вискозитет, маса, рН и др.). 25.3. Обяснява работните принципи на уредите за контрол, мониторинг и измервания. 25.4. Обяснява последиците от отклонението на контролните параметри върху качеството на крайния продукт.

26. Регистрира отклонения в технологичния режим и реагира по адекватен начин.

26.1. Регистрира отклоненията в технологичния режим и анализира възможните причини. 26.2. Предприема мерки за възстановяване на нормалния технологичен режим. 26.3. Реагира адекватно в случай на производствена авария, като спазва специфичните инструкции. 26.4. Изготвя доклад относно регистрираните отклонения в технологичния процес или настъпили аварийни ситуации.

1

2

Специфични за специалност 5240107 „Технология на химичните влакна“

27.1. Описва промишлено значимите химични влакна – изкуствени и синтетични, като дава конкретни примери за продукти от всяка категория. 27.2. Анализира свойствата на химичните влакна в зависимост от техния строеж. 27.3. Характеризира основните типове влакнообразуващи полимери – карбоверижни и хетероверижни. 27.4. Описва методите за получаване на химичните влакна – формоване от разтвор и от стопилка. 27.5. Описва методите за получаване на предилни разтвори и стопилки. 27.6. Прави характеристика на основните и спомагателните суровини. 27.7. Анализира връзките между суровини, ресурси, енергия и продукти.

27. Характеризира видовете химични влакна, начините на полу чаване и основните суровини за тяхното производство.

28. Спазва технолог ии т е за п роизводс т во нахимични влакна.

28.1. Разчита технологична и техническа документация за съответното производство. 28.2. Описва основните технологични процеси и използваното оборудване при производството на химични влакна. 28.3. Описва процесите на облагородяване на влакната, заздравяване, текстуриране, процесите на багрене и крайно авивиране на влакната. 28.4. Контролира спазването на технологичната последователност за включване в процеса на суровини, катализатори, оцветители и други компоненти. 28.5. Спазва екологичните изисквания при производството на химични влакна.

2 9. Разбира принципите на работа на контролните и измервателните уреди.

29.1. Контролира параметрите за правилното протичане на технологичните процеси (температура, налягане, вискозитет, рН, маса и др.). 29.2. Обяснява работните принципи на уредите за контрол, мониторинг и измервания. 29.3. Обяснява последиците от отклонението на контролните параметри върху качеството на крайния продукт.

1

2

30. Регистрира отклонения в технологичния режим и реагира по адекватен начин.

30.1. Регистрира отклонения в технологичния режим и анализира възможните причини. 30.2. Предприема мерки за възстановяване на нормалния технологичен режим. 30.3. Реагира адекватно в случай на производствена авария, като спазва специфичните инструкции. 30.4. Изготвя доклад относно установените отклонения в технологичния процес или за настъпили аварийни ситуации.

Специфични за специалност 5240108 „Технология на нефта, газа и твърдите горива“

31. Обясн я ва процесите на п рерабо т ва не на нефт и газ и основните суровини, използвани при тези процеси.

31.1. Анализира теоретичните основи на химичните и физичните процеси при преработване на нефт и газ. 31.2. Описва физичните и химичните свойства на суровините, технологичните параметри на производствения процес, качествените показатели на продуктите. 31.3. Прави характеристика на нефта – елементен, въглеводороден и фракционен състав. 31.4. Сравнява нефтените фракции според температурните интервали на кипене. 31.5. Обяснява технологичните схеми и комуникации на работното място съгласно технологичния регламент и инструкциите на работното място. 31.6. Контролира спазването на правилата за безопасно пробоотбиране. 31.7. Оказва контрол върху дейностите, свързани с намаляване на вредното въздействие на производството върху околната среда.

32. Прилага технологиите при преработка на нефт и газ и познава използваното оборудване.

32.1. Описва предназначението, устройството и конструктивните особености на основното технологично оборудване при различните технологични процеси – обезводняване и обезсоляване на нефта, ректификация, втечняване на газове, каталитични процеси, ректификационни колони, реактори, топлообменници, пещи. 32.2. Следи за правилното функциониране на машини и съоръжения, контролно-измервателни прибори и апаратура.

1

2

32.3. Поддържа параметрите на технологичния процес и технологичните съоръжения в оптимални граници, определени в технологичната документация за работното място. 32.4. Спазва изискванията, регламентирани в технологичната документация. 32.5. Описва различните технологични процеси – обезводняване и обезсоляване на нефта, ректификация, втечняване на газове, крекинг процеси и др. 32.6. Контролира работата на екипите за поддържане работния режим на машините и съоръженията. 32.7. Подготвя технологичното оборудване за ремонт. 32.8. Осигурява безопасни условия за работа по време на ремонтните работи.

3 3 . Разбира принципите на работа на контролните и измервателните уреди.

33.1. Спазва параметрите за нормално функциониране на оборудването. 33.2. Осъществява контрол по отношение на оптимално използване на суровини, материали и енергийни ресурси. 33.3. Анализира параметрите на технологичните процеси (температура, налягане, вискозитет, маса и др.). 33.4. Описва работните принципи на уредите за контрол, мониторинг и измервания. 33.5. Проверява работата на оборудването и регулира налягане, температура, вискозитет, маса, скорост, напрежение и други контролни параметри. 33.6. Описва последиците от отклонението на контролните параметри върху качеството на крайния продукт.

34. Регистрира отклонения в технологичния режим и реагира по адекватен начин.

34.1. Анализира сигналите за наличие на аномалия в инсталациите за преработка на нефт, газ и твърди горива и предприема адекватни мерки. 34.2. Следи параметрите на отпадъчните води и предприема мерки за установяване на източника на евентуалното замърсяване. 34.3. Спазва правилата за предотвратяване и ликвидиране на аварии и действа съгласно инструкциите.

1

2

34.4. При възникване на опасност от контакт с агресивни вещества използва лични предпазни средства и поема отговорност за безопасната работа на екипа. 34.5. Изготвя доклад относно регистрираните отклонения в технологичния процес или за настъпили аварийни ситуации.

Специфични за специалност 5240109 „Технология на целулозата, хартията и опаковките“

35. Описва свойствата на основните суровини и процесите на производство на целулоза, хартия и опаковки.

35.1. Характеризира технологичните етапи при производство на целулоза като полупродукт за хартиеното производство. 35.2. Описва основните технологични етапи при производството на хартия. 35.3. Прави характеристика на суровините, използвани при получаването на химична целулоза. 35.4. Контролира етапите на подготовка на суровините за получаване на химична целулоза. 35.5. Осъществява контрол върху дейностите, свързани с намаляване вредното въздействие на производството върху околната среда.

36. Прилага технолог ии те за производство на целулоза, хартия и опаковки и познава оборудването.

36.1. Описва технологията за получаване на химична целулоза и хартия. 36.2. Спазва етапите при регенериране на химикалите от сулфатноцелулозното производство. 36.3. Прави характеристика на основното технологично оборудване. 36.4. Описва параметрите за правилното протичане на процесите.

37. Разбира принципите на работа на контролните и измервателните уреди.

37.1. Описва параметрите за нормално функциониране на оборудването. 37.2. Регулира параметрите на технологичните процеси (температура, налягане, вискозитет, рН, маса и др.). 37.3. Обяснява работните принципи на уредите за контрол, мониторинг и измервания. 37.4. Обяснява последиците от отклонението на контролните параметри върху качеството на крайния продукт.

1

2

38. Регистрира отклонения в технологичния режим и реагира по адекватен начин.

38.1. Следи сигналите за наличие на аномалия в инсталациите по време на производствения процес. 38.2. Регистрира отклоненията в технологичния режим и анализира възможните причини. 38.3. Предприема мерки за възстановяване на нормалния технологичен режим. 38.4. Реагира адекватно в случай на производствена авария, като спазва специфичните инструкции. 38.5. Изготвя доклад относно регистрираните отклонения в технологичния процес или за настъпили аварийни ситуации.

Специфични за специалност 5240110 „Технология на фармацевтични и парфюмерийно-козметични продукти“

39. Обясн я ва процесите на производство на фармацевтични и парфюмерийно -ко зме т и чни продукти и свойствата на основните суровини.

39.1. Характеризира основните суровини, използвани при фармацевтичните и парфюмерийно-козметичните производства. 39.2. Контролира спазването на изискванията за съхранение и транспорт на суровините и материалите. 39.3. Контролира етапите на подготовка на суровините за включването им в технологичния процес. 39.4. Описва основни технологични процеси – смесване на вискозни течности и пасти, филтруване, дозиране, ароматизиране и др. 39.5. Осъществява контрол върху дейностите, свързани с намаляване на вредното въздействие на производството върху околната среда.

40. Прилага технолог ии те за производство на фармацевтични и парфюмерийно-козметични продукти и познава оборудването.

40.1. Осъществява технологичен контрол при производството на фармацевтични и парфюмерийно-козметични продукти. 40.2. Описва оборудването, използвано при основните технологични процеси – смесителни реактори и шнекове, пълначни линии и др. 40.3. Контролира дейностите по поддържане на оборудването в техническа изправност. 40.4. Описва параметрите за правилното протичане на производствените процеси. 40.5. Спазва изискванията и санитарно-хигиенните норми.

1

2

41. Разбира принципите на работа на контролните и измервателните уреди.

41.1. Контролира параметрите на технологичните процеси (температура, налягане, вискозитет, рН, маса и др.). 41.2. Описва работните принципи на уредите за контрол, мониторинг и измервания. 41.3. Проверява работата на оборудването и регулира налягане, температура, вискозитет, маса, скорост и други контролни параметри. 41.4. Обяснява последиците от отклонението на контролните параметри върху качеството на крайния продукт.

42. Регистрира отклонения в технологичния режим и реагира по адекватен начин.

42.1. Следи сигналите за наличие на аномалия в инсталациите по време на производствения процес. 42.2. Анализира възможните причини за настъпили отклонения в технологичния режим. 42.3. Предприема мерки в зависимост от характера и степента на отклонението. 42.4. Реагира адекватно в случай на производствена авария, като спазва специфичните инструкции. 42.5. Изготвя доклад относно регистрираните отклонения в технологичния процес или за настъпили аварийни ситуации.

Специфични за специалност 5240111 „Технология за обработка на кожи“

43. Описва технологиите за обработка на кожи и характеризира спомагателните средства, използвани при различните процеси.

43.1. Характеризира основните видове кожи, тяхното предназначение и експлоатационните им свойства. 43.2. Описва спомагателните средства, които се използват при обработката на кожи. 43.3. Контролира спазването на изискванията за съхранение и транспорт на спомагателните средства. 43.4. Описва физикохимичната същност на процесите при обработка на суровите кожи. 43.5. Описва вида, състава и промените, които настъпват в материалите и изделията от кожи при процесите на обработка. 43.6. Осъществява контрол върху дейностите, свързани с намаляване вредното въздействие на обработката на кожи върху околната среда.

1

2

44. Прилага технологиите за обработка на кожи и познава оборудването.

44.1. Осъществява контрол за спазване на технологичните етапи при обработка на кожи. 44.2. Описва оборудването, използвано при технологичния процес. 44.3. Контролира дейностите по поддържане на технологичното оборудване в изправност. 44.4. Спазва специфичните санитарно-хигиенни норми при обработката на кожи.

45. Отчита идокументира данните от работата на контролните и измервателните уреди.

45.1. Наблюдава и контролира параметрите на технологичните процеси. 45.2. Описва работните принципи на уредите за контрол, мониторинг и измервания. 45.3. Проверява работата на оборудването и регулира налягане, температура, вискозитет, рН, скорост и други контролни параметри. 45.4. Обяснява последиците от отклонението на контролните параметри върху качеството на крайния продукт.

46. Регистрира отклонения в технологичния режим и реагира по адекватен начин.

46.1. Разпознава сигналите за наличие на аномалия в инсталациите по време на производствения процес. 46.2. Анализира възможните причини за отклоненията в технологичния режим и предлага решения. 46.3. Предприема адекватни мерки в зависимост от характера и степента на отклонението. 46.4. Реагира бързо и по подходящ начин в случай на производствена авария, като спазва специфичните инструкции. 46.5. Изготвя доклад за регистрираните отклонения в технологичния процес или за настъпили аварийни ситуации.

Специфични за специалност 5240113 „Технология на биогоривата“

47. Обясн я ва технологиите за производство на биогорива.

47.1. Прави характеристика на биогоривата като възобновяеми течни или газообразни горива, произведени от растителни и животински продукти (биомаса) и отпадъци. 47.2. Прави характеристика на основните суровини, използвани при производството на най-разпространените биогорива – биодизел и биоетанол.

1

2

47.3. Описва отглеждането на енергийни растителни култури, техните особености, предимства и недостатъци при използването им като суровини за биогорива. 47.4. Обяснява свойствата на биоетанола, произведен от ферментацията на захарна тръстика и семена, захарно цвекло и пшеница, целулоза (отпадъци от селското стопанство и дървообработването). 47.5. Обяснява ролята на биоетанола като заместител или добавка към бензина. 47.6. Описва свойствата на биодизела, получен от органични суровини, и неговата роля като заместител на дизела. 47.7. Характеризира производството на биодизел от различни видове растителни суровини: семена от рапица, слънчоглед, палмово масло, соя, рециклирани масла от хранителната промишленост.

48. Прилага технолог ии те за производство на биогорива.

48.1. Описва основните технологични процеси при производството на биогорива. 48.2. Описва предназначението, устройството и начина на работа на основното технологично оборудване. 48.3. Следи функционирането на машините, съоръженията и контролно-измервателните прибори. 48.4. Поддържа параметрите на технологичния процес в граници, определени в технологичната документация. 48.5. Разчита анализите, отнасящи се до производствения процес и качеството на крайния продукт. 48.6. Разбира химичната същност на основните показатели, тяхното значение за качеството на биодизела и методите за изпитване. 48.7. Разчита и ползва информацията, получена от контролен компютър. 48.8. Спазва инструкциите за безопасна работа и противопожарните изисквания.

1

2

4 9. Разбира принципите на работа на контролните и измервателните уреди, включително с компютърно управление.

49.1. Контролира границите на параметрите, които са решаващи за правилно протичане на процесите. 49.2. Обяснява работните принципи на уредите за контрол, мониторинг и измервания. 49.3. Проверява работата на оборудването и регулира налягане, температура, рН, скорост и други контролни параметри. 49.4. Обяснява последиците от отклонението на параметрите върху условията на работа на инсталациите и върху качеството на крайния продукт.

50. Осъществява контрол за правилно обслужване на машини, апарати и съоръжения.

50.1. Разчита технологична и техническа документация за съответното производство. 50.2. Спира и пуска технологичните възли на работното място съгласно инструкциите и съгласувано с инженерния персонал. 50.3. Изпълнява технологични операции, спазвайки изискванията за безопасност на работния екип и опазване на околната среда. 50.4. Осъществява контрол върху поддържане техническата изправност на оборудването. 50.5. Следи параметрите на отпадъчните продукти и предприема мерки за недопускане на екологично замърсяване. 50.6. Контролира дейностите за поддържане чистота на технологичните площадки.

51. Регистрира отклонения в технологичния режим и предприема съответните мерки.

51.1. Регистрира отклонения в технологичния режим, използвайки различни начини: наблюдение, показания на измервателни прибори, появата на специфична миризма, шум и др. 51.2. Анализира възможните причини за настъпили отклонения в технологичния режим. 51.3. Провежда консултации с инженер-технолога за отстраняване отклоненията в технологичния процес. 51.4. Спазва инструкциите за предотвратяване и ликвидиране на производствени аварии. 51.5. При възникване на опасност от контакт с агресивни вещества използва лични предпазни средства. 51.6. Поема отговорност за сигурността, живота и здравето на екипа, с който работи.

1

2

52.1. Обосновава причините за разширяване прозводството на биогоривата – сигурност на енергийните ресурси, намаляване емисиите на парникови газове и др. 52.2. Анализира влиянието на производството на биогорива за увеличаване на енергийната независимост на страната, осигуряване на нова пазарна насоченост на селскостопанското производство. 52.3. Обяснява икономическите аспекти на производството на биогорива. 52.4. Спазва нормативната уредба, регламентираща производството, употребата и изискванията към качествата на биогоривата.

52. Обясн ява значението на биогоривата в кон текста на глобалните проблеми за опазване на околната среда.

5. Изисквания към материалната база 5.1. Учебен кабинет. 5.1.1. Основното предназначение на учебния кабинет е провеждането на обучение по теория на професията. Обзавеждането на учебния кабинет включва: работно място на обучаващия (работна маса и стол), работно място на всеки обучаван (работна маса и стол), учебна дъска, мебели (предимно шкафове за различни цели), екран за прожектиране, дъска за писане и други средства за обучение. Разположението на работните места на обучаваните трябва да осигурява необходимата видимост на учебната дъска и свободно преминаване от едно до друго учебно място.

5.2. Учебни лаборатории. Предназначението на учебните лаборатории е провеждане на обучение по практика за формиране на знания, умения и професионални компетенции у обучаваните. Планирането, разположението и оборудването на учебните лаборатории са съобразени със спецификата на учебния предмет, санитарно-хигиенните изисквания и ЗБУТ. Обзавеждането на лабораториите включва: работни места за учениците и за учителя с водна и електрическа инсталация и инсталация за обратните води. Работните места е целесъобразно да бъдат разположени успоредно или шахматно на общ плот в единия край на помещението, облицовани с подходящ материал.

Под плота се монтират шкафове за съхранение на приборите и съдовете, необходими за лабораторни упражнения. Върху плота на стелажи се подреждат необходимите съдове и реактиви. В лабораториите следва да има технически и инсталационни съоръжения с общо предназначение: автоматично включване и изключване на осветлението, на завесите, на екрана, на вентилационната и електрическата инсталация. В лабораториите трябва да има аптечка, средства за гасене на пожар, лични предпазни средства, вентилационни устройства.

Към лабораториите следва да има следните помещения: тегловно, апаратно, подготвително и хранилище за реактиви. В непосредствена близост до лабораториите трябва да има: стая за материали, стая за апаратурата, стая за подготовка и склад за реактивите. Съхранението на реактивите следва да бъде под строг контрол на преподавателя, а условията и редът за достъп до тях да се регламентират със заповед на директора на обучаващата институция.

5.2.1. Учебна лаборатория по неорганична химия/органична химия.

Лабораторията е предназначена за провеждане на упражнения по неорганична и по органична химия. Оборудването включва: компютри, демонстрационна маса, светеща периодична система, дестилатор, сушилни, електрически котлони, предпазни мрежи, пещи за накаляване, камина, водни, пясъчни и маслени бани, вани, филтри, центрофуги, технически и аналитични везни, pH-метри, статив с комплект от реактиви, лабораторни съдове, макети, модели и схеми, прибори и пособия и др.

5.2.2. Учебна лаборатория по аналитична химия и инструментални методи.

Лабораторията е предназначена за провеждане на упражнения по аналитична химия и инструментални методи. Оборудването включва: компютри, демонстрационна маса, дестилатор, сушилни, пещи, камина, водни, пясъчни и маслени бани, центрофуги, технически и аналитични везни, pH-метри, полярограф, уред за електротегловен анализ, фотометри, спектрофотометри, рефрактометри, хроматограф, апарат на Орса, статив с комплект от реактиви за качествен анализ, лабораторни съдове, прибори и пособия и др.

6. Изисквания към обучаващите Професионалната подготовка по професията „Химик-технолог“ се извършва от лица с образователно-квалификационна степен „магистър“, „бакалавър“ по специалности от професионално направление „Химически науки“ от област на висше образование „Природни науки, математика и информатика“ и по специалности от професионално направление „Химични технологии“ от област на висше образование „Технически науки“ от Класификатора на областите на висше образование и професионалните направления (ДВ, бр. 64 от 2002 г.) и съответстващи на учебните предмети (модули) от професионалната подготовка.

С цел максимално използване на информационните технологии в учебния процес е желателно обучаващите да притежават знания и умения за работа с компютър и специализирани софтуерни продукти.

Препоръчително е на всеки три години обучаващите да преминават курс за актуализиране на знанията им в областта на:

– техника, технология, технологичен контрол и опазване на околната среда, отнасящи се до спецификата на професията и специалността;

– формиране на ключови компетентности и личностни качества, необходими за успешно упражняване на професията;

– професионално консултиране, ориентиране и насочване на учащите – младежи и възрастни, относно възможностите за продължаващо професионално обучение и кариерно развитие в избраната професионална област.

НАРЕДБА № 1 от 22 юли 2010 г. за правилата за разпределение и процедурите по първично и вторично предоставяне за ползване, резервиране и отнемане на номера, адреси и имена

Глава първа

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. С тази наредба се определят правилата за разпределение и процедурите по първично и вторично предоставяне за ползване, резервиране и отнемане на номера, адреси и имена.

Чл. 2. Комисията за регулиране на съобщенията (комисията) предоставя за ползване, резервира и отнема номера, адреси и имена на предприятията, които осъществяват електронни съобщения съобразно Закона за електронните съобщения (ЗЕС) и правилата и процедурите по тази наредба.

Чл. 3. Разрешения за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – номера се издават на предприятия, които осъществяват електронни съобщения чрез:

1. електронни съобщителни мрежи за предоставяне на обществени телефонни услуги;

2. електронни съобщителни мрежи за предоставяне на обществени електронни съобщителни услуги, достъпът до които се реализира посредством номера от Националния номерационен план (ННП).

Глава втора

НАЦИОНАЛЕН НОМЕРАЦИОНЕН ПЛАН

Раздел I

Общи положения

Чл. 4. Националният номерационен план се изготвя от комисията съобразно изискванията на чл. 133 ЗЕС.

Чл. 5. Националният номерационен план включва информация за:

1. националните кодове за направление;

2. предназначение на кодовете по т. 1;

3. дължина на кодовете и дължина на национално значимите номера.

Чл. 6. С разпределението на номерата в ННП се цели осигуряването на ресурс за всички обществени електронни съобщителни услуги.

Раздел II

Структура и формат на номерата от Националния номерационен план

Чл. 7. Международният номер за Република България е с дължина не повече от:

1. дванадесет цифри за цифрови мобилни наземни електронни съобщителни мрежи и за електронни съобщителни мрежи за широколентов безжичен достъп (BWA)/неподвижен безжичен достъп (FWA);

2. единадесет цифри за всички останали електронни съобщителни мрежи, чрез които се предоставят обществени телефонни услуги.

Чл. 8.

(1) Международният номер има следната структура:

1. международен код на страната (СС), предоставен на Република България от ITU-T, съставен от три цифри – „359“;

2. национално значим номер (NSN) с дължина не повече от:

а) девет цифри за цифровите мобилни наземни електронни съобщителни мрежи и за електронните съобщителни мрежи за широколентов безжичен достъп (BWA)/ неподвижен безжичен достъп (FWA);

б) осем цифри за всички други електронни съобщителни мрежи и услуги.

(2) Структурата по ал. 1 е показана в приложение № 1.

Чл. 9. Национално значимият номер има следната структура:

1. национален код за направление (NDC), състоящ се от не повече от пет цифри;

2. абонатен номер, състоящ се от не повече от седем цифри в зависимост от дължината на кода по т. 1.

Чл. 10. Националните кодове за направление (NDC) биват:

1. географски;

2. негеографски.

Чл. 11.

(1) Географските кодове са уникални, като първата цифра на географския код идентифицира 8 географски зони съгласно приложение № 2.

(2) Комисията определя с решение географските кодове на номерационните области в Република България и ги публикува на страницата си в интернет.

Чл. 12. Негеографските кодове са:

1. за достъп до електронни съобщителни мрежи;

2. за достъп до национални негеографски услуги.

Чл. 13.

(1) Кодове за достъп до мрежи са:

1. двуцифрени или трицифрени национални кодове за достъп до цифрови мобилни наземни електронни съобщителни мрежи (GSM, UMTS) с формат 8А или 98А;

2. трицифрени национални кодове за достъп до електронни съобщителни мрежи за широколентов безжичен достъп (BWA)/неподвижен безжичен достъп (FWA) с формат 99Х;

3. двуцифрени, трицифрени и четирицифрени национални кодове за достъп до други мобилни наземни електронни съобщителни мрежи с формат 4А, 4АХ и 4АВХ;

4. четирицифрени кодове за достъп до мрежи на виртуални мобилни оператори (MVNO) с формат 98АХ.

(2) Възможните стойности на А и В се определят в ННП. Х може да заема стойности от 0 до 9.

Чл. 14.

(1) Кодове за достъп до национални негеографски услуги са:

1. 10ХУ – кодове за достъп до електронните съобщителни мрежи, чрез които се предоставя услугата „достъп до обществена телефонна услуга чрез услугата избор на оператор“;

2. 11А – европейски хармонизирани кодове;

3. 116 – европейски хармонизиран код за достъп до номера за предоставяне на хармонизирани услуги със социална значимост; форматът на номерата е 116XYZ, като предназначението на всеки конкретен номер се определя с решение на комисията, като се вземат предвид решенията на Европейската комисия;

4. 118 – кодове за достъп до справочни услуги, с формат на номерата 118ХУ;

5. 13А – кодове за достъп до услугата „комутируем достъп до интернет“ с формат на номерата 13АХ, 13АХУ или 13АХУZ;

6. 700 – код за достъп до услугата „персонален номер“ с формат на номерата 700ХУZZZ, където ХУ(Z) определят държателя на обхвата, а ZZ(Z) е предоставената група от номера;

7. 800 – код за достъп до услуги с безплатен достъп с формат на номерата 800ХУZZZ, където ХУ(Z) определят държателя на обхвата, а ZZ(Z) е предоставената група от номера;

8. 90 – код за достъп до услуги с добавена стойност (УДС) с формат на номерата 90SХYZZZ, където S определя тип УДС, XY(Z) – държателя на обхвата, а ZZ(Z) е предоставената група от номера.

(2) Кратки национални номера за достъп до спешни повиквания:

1. 112 – европейски хармонизиран номер за достъп до спешни повиквания;

2. 150 – служба „Спешна медицинска помощ“;

3. 160 – служба „Пожарна безопасност и защита на населението“;

4. 166 – служба „Полиция“.

(3) Кодовете по ал. 1, т. 2, 3 и 4, както и кратките национални номера по ал. 2 се избират без национален префикс.

(4) Възможните стойности на А се определят в ННП. Х, У и Z могат да заемат стойности от 0 до 9.

(5) За абонати на аналогови централи се допуска използването на префикс „0“ за достъп до кодове и номера с първи цифри „11“ и до всички кратки национални номера по ал. 2.

Чл. 15. Чрез номерата по чл. 14, ал. 1, т. 4 се предоставят телефонни справочни услуги, като в допълнение могат да бъдат предоставяни и справочни услуги, свързани с допълнителна информация, предоставена от абоната на съответния телефонен номер, доколкото тяхното предоставяне е в съответствие с нормативните изисквания.

Чл. 16.

(1) Гласови телефонни УДС могат да бъдат предоставяни само чрез номера по чл. 14, ал. 1, т. 8.

(2) Конкретната стойност на крайната цена за всяка УДС се обявява чрез гласово съобщение в началото на повикването, което не се таксува, последвано от период 3 секунди, който дава възможност на потребителя да продължи или да прекрати повикването.

(3) Определят се следните стойности на S според типа услуги:

1. S=1 (код за достъп 901) – телегласуване;

2. S=2 (код за достъп 902) – хазартни игри;

3. S=3 (код за достъп 903) – услуги за „възрастни“;

4. S=0 (код за достъп 900) – за всички останали услуги с добавена стойност.

(4) Предприятията, предоставящи обществени телефонни услуги, публикуват актуална информация на страницата си в интернет относно:

1. предлаганите типове УДС в съответствие с формата по чл. 14, ал. 1, т. 8;

2. информация за възможностите на потребителите да ограничат достъпа си до отделни типове или до всички УДС.

Чл. 17.

(1) Абонатните номера започват с цифрите от „2“ до „9“ след географски код. Номерата, започващи с цифра „1“, могат да бъдат използвани и за кратки номера, различни от тези по чл. 14, ал. 1 и 2, за достъп до регионални услуги, като се съобразяват с ННП.

(2) Абонатните номера започват с цифрите от „0“ до „9“ след негеографски код.

(3) За услугата „Гласова поща“ в мобилна наземна електронна съобщителна мрежа се използва специфичен номер за достъп или номер, при който пред първата цифра на абонатния номер се прибавя допълнителна цифра.

(4) Не се допуска използването на вътрешномрежови номера, които съвпадат с кратките номера по чл. 14, ал. 2 или чиито първи цифри съвпадат с кодовете, посочени в чл. 14, ал. 3.

Чл. 18. Предприятията, предоставящи обществени телефонни услуги, осигуряват възможност за маршрутизация на повикванията към други електронни съобщителни мрежи и услуги по първите шест цифри от национално значимия номер.

Чл. 19. За идентификация на типа на връзката се използват следните префикси:

1. национален префикс „0“;

2. международен префикс „00“.

Глава трета

СТРУКТУРА И ФОРМАТ НА НОМЕРА, КОИТО НЕ СА ЧАСТ ОТ НАЦИОНАЛНИЯ НОМЕРАЦИОНЕН ПЛАН, АДРЕСИ И ИМЕНА

Чл. 20.

(1) Международният идентификатор на абонат на мобилна наземна електронна съобщителна мрежа (IMSI) е не по-дълъг от 15 цифри.

(2) Международният идентификатор на абонат на мобилна наземна електронна съобщителна мрежа за Република България има следната структура:

1. трицифрен международен код на страната (МСС), в която се намира мобилната наземна електронна съобщителна мрежа, предоставен на Република България от ITU-T;

2. двуцифрен код на мобилна наземна електронна съобщителна мрежа (MNC), определящ мобилната електронна съобщителна мрежа на абоната; може също да определя електронна съобщителна мрежа, която предлага услугата „мобилност“;

3. номер за идентификация на абонат на мобилна наземна електронна съобщителна мрежа (MSIN) не по-дълъг от 10 цифри в мрежата, определена от кода на мобилната наземна електронна съобщителна мрежа (MNC).

(3) Структурата по ал. 2 е съгласно приложение № 3.

Чл. 21.

(1) Международният идентификатор на абонат на мобилна наземна електронна съобщителна мрежа TETRA (IТSI) е с 15 цифри.

(2) Международният идентификатор на абонат на мобилна наземна електронна съобщителна мрежа TETRA за Република България има следната структура:

1. трицифрен международен код на страната (МСС), в която се намира мобилната наземна електронна съобщителна мрежа TETRA, предоставен на Република България от ITU-T;

2. четирицифрен код на мобилната наземна електронна съобщителна мрежа TETRA (Т) MNC), определящ мрежата TETRA на абоната в страната;

3. осемцифрен номер (SSI) за идентификация на абонат в неговата мобилна наземна електронна съобщителна мрежа TETRA.

(3) Структурата по ал. 2 е съгласно приложение № 4.

Чл. 22.

(1) Международният номер на абонат в електронна съобщителна мрежа за пренос на данни е с 14 цифри.

(2) Международният номер на абонат в електронните съобщителни мрежи за пренос на данни за Република България има следната структура:

1. трицифрен международен код на страната (DCC), в която се намира електронната съобщителна мрежа за пренос на данни;

2. едноцифрен код, определящ електронната съобщителна мрежа за пренос на данни на национално ниво;

3. десетцифрен номер (NTN) за идентификация на абоната в електронната съобщителна мрежа за пренос на данни.

(3) Структурата по ал. 2 е съгласно приложение № 5.

Чл. 23.

(1) Международният код на точка за сигнализация (ISPC) е с 14 бита.

(2) Международният код на точка за сигнализация има следната структура:

1. единадесетбитов код за сигнализация на електронната съобщителна мрежа (SANC);

2. трибитов идентификатор на точка за сигнализация (SPI).

(3) Структурата по ал. 2 е съгласно приложение № 6.

Чл. 24.

(1) Националният код на точка за сигнализация (NSPC) е с 14 бита.

(2) Националният код на точка за сигнализация за Република България в двоично-десетичен вид е със структура 6-4-4. Възможните значения при десетично представяне на полета са: ZZ(00-63), YY(00-15), XX(00-15).

(3) Структурата по ал. 2 е съгласно приложение № 7.

Чл. 25.

(1) Номерът за маршрутизация (Routing Number) е специфичен номер, който се използва от електронните съобщителни мрежи за маршрутизиране на повикване към пренесен номер.

(2) Структурата на номера за маршрутизация се определя в съответствие с приложимите стандарти.

Чл. 26.

(1) Номерът за идентификация на издателя е със 7 цифри.

(2) Номерът за идентификация на издателя за Република България има следната структура:

1. двуцифрен код (MII), който за целите на електронните съобщения има стойност „89“;

2. трицифрен международен код на страната (СС) – „359“;

3. двуцифрен идентификатор на издателя (IIN).

(3) Структурата по ал. 2 е съгласно приложение № 8.

Чл. 27.

(1) Кодовете за идентификация на базовите станции (BSIC) – цветни кодове в цифровите мобилни наземни електронни съобщителни мрежи, са с 6 бита.

(2) Цветните кодове в цифровите мобилни наземни електронни съобщителни мрежи имат следната структура:

1. трибитов цветен код на цифровата мобилна наземна електронна съобщителна мрежа (NCC);

2. трибитов цветен код на базова станция от цифровата мобилна наземна електронна съобщителна мрежа (ВСС).

(3) Структурата по ал. 2 е съгласно приложение № 9.

Чл. 28.

(1) Националните телексни номера са с неограничен брой цифри.

(2) Телексните номера за Република България имат следната структура:

1. двуцифрен телексен код за направление (TDC) за Република България – 67;

2. национален телексен номер.

Чл. 29. Имената по препоръка F.400/X.400 от 1999 г., използвани в електронните съобщителни мрежи за пренос на данни, поддържащи система за обработка на съобщения (MHS), задължително съдържат компонента с информация за „изпращач/получател“.

Глава четвърта

ПРОЦЕДУРИ ПО ПРЕДОСТАВЯНЕ ЗА ПОЛЗВАНЕ, РЕЗЕРВИРАНЕ И ОТНЕМАНЕ НА

НОМЕРА И АДРЕСИ

Раздел I

Предоставяне на номера и адреси

Чл. 30.

(1) Комисията предоставя първично номера и адреси за ползване на предприятията по чл. 3 чрез издаване на разрешение по чл. 88 ЗЕС.

(2) Кратки национални номера за достъп до спешни повиквания и европейски хармонизирани номера могат да бъдат първично предоставяни на държавни органи, юридически лица или предприятия с мотивирано решение на комисията.

(3) Комисията поддържа публичен регистър на всички хармонизирани номера и на съответните хармонизирани услуги със социална значимост, които се предоставят на територията на Република България.

Чл. 31.

(1) Комисията предоставя за ползване номера от ННП на предприятията по чл. 3, както следва:

1. за предоставяне на услуги чрез фиксирани електронни съобщителни мрежи – минималната група е от 100 абонатни номера след съответния географски код за направление;

2. за предоставяне на услуги чрез цифрови мобилни наземни електронни съобщителни мрежи по чл. 13, ал. 1, т. 1 – блок от 10 000 000 или 1 000 000 национално значими номера с определен от комисията национален код за достъп до цифровата мобилна наземна електронна съобщителна мрежа;

3. за предоставяне на услуги чрез други мобилни наземни електронни съобщителни мрежи по чл. 13, ал. 1, т. 3 – блокове от 1 000 000, 100 000 или 10 000 национално значими номера с определен от комисията национален код за достъп до мобилната наземна електронна съобщителна мрежа;

4. за предоставяне на услуги чрез мрежи на виртуални мобилни оператори (MVNO) по чл. 13, ал. 1, т. 4 – блокове от 100 000 национално значими номера с определен от комисията национален код за достъп до виртуалната електронна съобщителна мобилна мрежа;

5. за предоставяне на услуги чрез електронни съобщителни мрежи за широколентов безжичен достъп (BWA)/неподвижен безжичен достъп (FWA) по чл. 13, ал. 1, т. 2 – блокове от 1 000 000 национално значими номера с определен от комисията национален код за достъп до електронна съобщителна мрежа;

6. за негеографски услуги след кодове 700 и 800 – минималната група е от 100 абонатни номера с формат съгласно чл. 14, т. 6 и 7;

7. за УДС след код 90 – минималната група е от 100 абонатни номера за всеки тип услуга с формат съгласно чл. 14, т. 8;

8. за услугата „достъп до обществена телефонна услуга чрез услугата избор на оператор“ – един код 10XY;

9. за предоставяне на справочни услуги – до 3 номера 118XY.

(2) Комисията поддържа информация за предприятията и предоставените им номера за УДС, достъпна на страницата на комисията в интернет.

Чл. 32. Комисията предоставя за ползване кодове и номера, които не са част от ННП, на предприятията по чл. 3, както следва:

1. за цифрови мобилни наземни електронни съобщителни мрежи, мрежи на виртуални мобилни оператори (MVNO) или електронна съобщителна мрежа, която осигурява услугата „мобилност“ – един код на мобилна електронна съобщителна мрежа (МNС); при обоснована необходимост се допуска предоставяне на кодове за тестови или други цели;

2. за мобилните наземни електронни съобщителни мрежи TETRA – един код на мобилна наземна електронна съобщителна мрежа TETRA (Т)МNС);

3. за електронни съобщителни мрежи за пренос на данни – един код за идентификация на електронна съобщителна мрежа за пренос на данни (DNIC);

4. за телексни мрежи – един национален телексен номер.

Чл. 33. Комисията предоставя за ползване адреси, както следва:

1. за електронни съобщителни мрежи с международна свързаност – международни кодове на точка за сигнализация (ISPC);

2. за електронни съобщителни мрежи със свързаност на национално ниво – национални кодове на точка за сигнализация (NSPC).

Чл. 34.

(1) Предприятията, получили разрешение да ползват първично предоставени номера по чл. 31, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 и 5, имат право да ги предоставят вторично за използване от крайни потребители.

(2) Предприятията, получили разрешение да ползват първично предоставени номера по чл. 31, ал. 1, т. 6, 7 и 9, имат право да ги предоставят вторично за предоставяне на услуги от юридически лица или еднолични търговци чрез номера от обхвати „700“, „800“, „90“ и „118“.

Чл. 35.

(1) Изискванията за ефективно ползване съгласно чл. 107, т. 3 ЗЕС са, както следва:

1. за фиксирани електронни съобщителни мрежи:

а) в региони с недостатъчен ресурс – използване на 70% от предоставените номера;

б) за останалите региони – използване на 50% от предоставените номера;

2. за мобилни наземни електронни съобщителни мрежи, електронни съобщителни мрежи на виртуални мобилни оператори (MVNO) и електронни съобщителни мрежи с негеографска номерация с национално покритие – използване на 60% от предоставените номера;

3. за негеографски номера от обхват „700“ и „800“ – използване на 40% от предоставените номера.

(2) Сроковете за достигане на ефективното ползване на ограничения ресурс – номера съгласно чл. 107, т. 12 ЗЕС, са, както следва:

1. за фиксирани електронни съобщителни мрежи:

а) в региони с недостатъчен ресурс – до 2 г. от издаване, съответно допълване на разрешението;

б) за останалите региони – до подаване на заявление за допълнителен ресурс;

2. за мобилни наземни електронни съобщителни мрежи и електронни съобщителни мрежи с негеографска номерация с национално покритие – до подаване на заявление за допълнителен блок номера;

3. за негеографски номера от обхват „700“ и „800“ – до подаване на заявление за допълнителен ресурс.

(3) Срокът по ал. 2, т. 1, буква „а“ се отчита от датата на решението на комисията за издаване или изменение на разрешението.

Чл. 36. При разглеждане на постъпилите заявления по чл. 83 и 113 ЗЕС комисията взема решение въз основа на:

1. регулаторната политика по чл. 30, т. 7 ЗЕС;

2. съобразяване с актовете на международни организации и/или техни компетентни органи;

3. структурата на ННП и наличните свободни номера и адреси;

4. защита на националната сигурност;

5. изискванията за равнопоставеност;

6. желанието на заявителя.

Чл. 37.

(1) Процедурата по издаването на разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – номера и/или адреси, се извършва съгласно чл. 83 и 88 ЗЕС.

(2) Описанието на технически характеристики на електронната съобщителна мрежа и съоръжения съгласно чл. 83, ал. 1, т. 4 ЗЕС съдържа информация, като:

1. архитектура на електронната съобщителна мрежа (физическо и логическо ниво);

2. примерна топология на електронната съобщителна мрежа и описание на основните ѝ елементи;

3. схема на сигнализацията при взаимно свързване с други електронни съобщителни мрежи или описание на възможните протоколи за взаимно свързване с други електронни съобщителни мрежи;

4. данни за техническите интерфейси за достъп на крайните потребители до електронната съобщителна мрежа.

(3) При подаване на документите заявителят следва да посочи коя информация представлява търговска тайна.

(4) Всички документи се подават на български език в два екземпляра.

Чл. 38. Непълноти и/или нередовности в документите се отстраняват при условията и по реда на чл. 83, ал. 4 ЗЕС.

Чл. 39.

(1) Предприятията подават заявление по реда на чл. 113 ЗЕС за изменение или допълнение на разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс, в случай че желаят да им бъдат предоставени допълнително номера и/или адреси. В искането се обосновава необходимостта от нови номера и/или адреси и се прилага подробна справка за изпълнение на задълженията за ефективно ползване по чл. 35 на предоставените им в съответния регион номера, ако имат такива.

(2) В региони, в които ресурсът не е недостатъчен, се допуска предоставяне на групи допълнителен индивидуално определен ограничен ресурс – номера, при мотивирано искане, без да са изпълнени критериите по чл. 35, като комисията изрично определя срок за ефективно ползване на тези номера не по-дълъг от една година.

Чл. 40. Предприятията не придобиват право на собственост върху предоставените им за ползване номера и/или адреси.

Чл. 41.

(1) При отказ от ползване на предоставени номера и/или адреси предприятията са длъжни да поискат изменение на разрешението си за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс по реда на чл. 116 ЗЕС.

(2) Към искането по ал. 1 предприятието прилага справка за групите, в които е имало използвани номера.

Чл. 42. Освободените групи номера по чл. 41, ал. 2 не могат да бъдат предоставяни или резервирани по-рано от 6 месеца след тяхното освобождаване считано от датата на изменение на разрешението на предприятието.

Чл. 43.

(1) При пренасяне на номер в друга електронна съобщителна мрежа държателят на обхвата от номера остава същият.

(2) При връщане на номер при държателя на обхвата от номера последният има задължение да не използва номера отново в срок 6 месеца считано от датата на връщането му.

Раздел II

Резервиране на номера

Чл. 44.

(1) Комисията има право да резервира блокове от номера от ННП съгласно регулаторната политика по чл. 30, т. 7 ЗЕС.

(2) Предприятията, получили разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – номера, имат възможност да резервират групи номера след географски кодове.

Чл. 45.

(1) Минималният срок за резервиране на номера е 6 месеца.

(2) Срокът по ал. 1 може да бъде продължен не по-късно от един месец преди изтичане на първоначално заявения срок с искане, придружено с мотиви за необходимостта от удължаване на срока, като максималният срок за резервиране е 18 месеца.

(3) Повторно резервиране на групи номера след същия географски код се допуска, при условие че първоначално резервираният ресурс е предоставен за ползване от предприятието.

Чл. 46.

(1) Предприятията, които желаят да резервират номера, подават в комисията заявление по образец.

(2) Заявлението съдържа:

1. идентификационни данни на лицето, което иска резервиране – наименование (фирма), седалище, адрес на управление и съответния идентификационен код;

2. номер на действащото разрешение;

3. вид на електронните съобщения, за осъществяването на които е издадено разрешението на предприятието за първично ползване на номера и адреси;

4. желан брой номера след географски код;

5. срок за резервиране на номерата.

(3) При непълноти и/или нередовности в документите по ал. 2 комисията уведомява писмено заявителя да ги отстрани в 7-дневен срок от получаване на уведомлението. В случай че непълнотите и/или нередовностите не бъдат отстранени в посочения срок, заявлението не се разглежда.

Чл. 47. Заявленията за резервиране на номера не се удовлетворяват, когато:

1. искането е за резервиране на номера в региони с недостатъчен номерационен ресурс;

2. резервирането създава ситуация на недостатъчен номерационен ресурс.

Чл. 48. При разглеждане на постъпилите заявления комисията взема решение въз основа на:

1. регулаторната политика по чл. 30, т. 7 ЗЕС;

2. съобразяване с актовете на международни организации и/или техни компетентни органи;

3. структурата на ННП и наличните свободни номера;

4. защита на националната сигурност;

5. изискванията за равнопоставеност;

6. желанието на заявителя.

Чл. 49.

(1) Комисията взема решение за изменение и допълнение на издаденото разрешение в срок 21 дни от датата на подаденото заявление или от отстраняване на непълнотите и/или нередовностите, като определя резервираните номера.

(2) Срокът на резервиране започва да тече от датата на решението по ал. 1.

Чл. 50. За времето на резервиране на номерата предприятията нямат право да ги ползват.

Чл. 51. Предоставянето за ползване на резервирани номера се осъществява по реда на чл. 39.

Чл. 52. При отказ от резервирани номера предприятията са длъжни да уведомят комисията най-малко един месец преди изтичане на срока за резервиране.

Раздел III

Отказ за предоставяне на номера и адреси

Чл. 53. Комисията с мотивирано решение може да откаже на заявителя предоставяне на номера и/или адреси на основанията, посочени в чл. 84 ЗЕС, както и в случаите, когато не са изпълнени изискванията по чл. 113, ал. 4 ЗЕС.

Раздел IV

Изменение на разрешения за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – номера.

Отнемане на номера и адреси

Чл. 54. Изменения и допълнения на разрешение могат да бъдат правени с мотивирано решение на комисията при условията на чл. 115 ЗЕС.

Чл. 55.

(1) Комисията може да измени разрешението за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс, като отнеме част от първично предоставените номера и/или адреси, когато предприятието не е изпълнило определените в разрешението срокове за достигане на ефективното ползване на ограничения ресурс – номера, както и когато ползването на номера и/или адреси и вторичното предоставяне на номера се извършва в несъответствие с нормативно установените изисквания.

(2) Комисията отправя писмено предупреждение със срок не по-малък от един месец за отстраняване на констатираните несъответствия. В същия срок предприятието може да представи писмено становище.

(3) Комисията с мотивирано решение извършва изменението по ал. 1, ако не е отстранено констатираното несъответствие, като взема предвид становището на предприятието.

(4) В случаите, когато комисията е отнела номера и/или адреси, които са били използвани от предприятието, те не могат да бъдат предоставяни или резервирани по-рано от шест месеца след тяхното отнемане считано от датата на изменение на разрешението на предприятието.

Чл. 56. Прекратяване на действието на разрешението за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс се извършва по реда на чл. 117 ЗЕС.

Допълнителна разпоредба

§ 1. По смисъла на тази наредба:

1. „Абонатен номер“ (Subscriber Number – SN) е номер, идентифициращ крайна точка на дадена електронна съобщителна мрежа.

2. „Блок от номера“ са национално значимите номера с еднакъв национален код за направление.

3. „Виртуални мобилни оператори“ (Mobile Virtual Network Operators – MVNO) са предприятия, предоставящи услуги, характерни за мобилните наземни електронни съобщителни мрежи, без да им е предоставен индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър.

4. „Вторично предоставяне на номера за ползване“ е дейност, при която предприятието, получило разрешение за първично ползване на номера от Националния номерационен план, предоставя на юридически лица, еднолични търговци или на своите потребители част от тях съгласно условията и изискванията на комисията и собствената си номерационна политика.

5. „Географски код“ (Trunk Code – ТС) е цифра или комбинация от цифри, която не включва националния префикс и определя еднозначно номерационна област в дадена страна. Използва се пред абонатния номер, когато викащият и виканият абонат са в различни номерационни области. Географският код е едно от приложенията на националния код за направление.

6. „Група от номера“ са абонатните номера с еднаква първа (първи) цифра (цифри), съставени от кратни на десет брой номера – 100, 1000, 10 000, 100 000 или 1 000 000.

7. „Държател на обхват от номера“ е предприятието, на което са предоставени първично номера за ползване в рамките на конкретен обхват.

8. „Кратки номера за достъп до регионални услуги“ са номера за услуги с първа цифра „1“ и дължина от три до пет цифри, които се избират без префикс в дадена номерационна област.

9. „Кодове за идентификация на базовите станции“ (Base Station Identity Codes – BSIC) са цветни кодове, с помощта на които мобилна станция, намираща се в зона, обслужвана от няколко базови станции от различни мобилни наземни електронни съобщителни мрежи, работещи на една честота, може да различи базовата станция от собствената си мобилна наземна електронна съобщителна мрежа. Структурата на кода за идентификация на базовите станции (BSIC) е определена съгласно ETSI EN 300 523.

10. „Международен идентификатор на абонат на мобилната наземна електронна съобщителна мрежа TETRA“ (International TETRA Subscriber Identity – IТSI) е уникален международен идентификатор, чрез който се осъществява обслужването на абонат на мобилната наземна електронна съобщителна мрежа TETRA. Структурата на международния идентификатор на абонат на мобилна наземна електронна съобщителна мрежа TETRA (ITSI) е определена съгласно ETSI EG 202 118.

11. „Международен идентификатор на абонат на мобилна наземна електронна съобщителна мрежа“ (International Mobile Subscriber Identity – IMSI) е уникален международен идентификатор, който определя мобилно крайно устройство или абонат на мобилна наземна електронна съобщителна мрежа извън страната. IMSI може да се използва и за идентификация на крайното устройство или абоната на електронни съобщителни мрежи, които предлагат услугата „мобилност“. Структурата на международния идентификатор на абонат на мобилна наземна електронна съобщителна мрежа (IMSI) е определена съгласно Препоръка Е.212 на ITU-T.

12. „Международен код на страната“ (Соuntrу Соdе – CC) е комбинация от една, две или три цифри, определящи еднозначно отделна страна, група от страни или специфична географска област. Препоръка Е.164 на ITU-T.

13. „Международен код на точка за сигнализация“ (International Signalling Point Code – ISPC) е адрес, чрез който се идентифицира дадена точка за сигнализация в международната мрежа за сигнализация. Състои се от код на мрежата за сигнализация (Signalling Area/Network Code – SANC) и идентификатор на сигналната точка (Signalling Point Identification – SPI). Структурата на международния код на точка за сигнализация (ISPC) е определена съгласно Препоръка Q.708 на ITU-T.

14. „Международен номер на абонат в електронната съобщителна мрежа за пренос на данни“ е уникален номер, който определя еднозначно абонат в електронната съобщителна мрежа за пренос на данни. Структурата на международния номер на абонат в електронната съобщителна мрежа за пренос на данни е определена съгласно Препоръка Х.121 на ITU-T.

15. „Международен префикс“ е цифра или комбинация от цифри, показващи, че номерът, който следва, е обществен международен номер.

16. „Национален значим номер“ (National Significant Number – NSN) е част от международния номер, която следва след международния код на дадена страна и се състои от национален код за направление, последван от абонатен номер. Националният значим номер съдържа информацията, необходима за маршрутизиране и/или таксуване на едно повикване до крайна точка от дадена електронна съобщителна мрежа. Функцията и форматът му се определят на национално ниво. Структурата на националния значим номер (NSN) е определена съгласно Препоръка Е.164 на ITU-T.

17. „Национален код за направление“ (National Destination Code – NDC) е цифра или комбинация от цифри (невключващи префикс), определяща еднозначно номерационна област в дадена страна и/или електронната съобщителна мрежа/услуга, която в съчетание с абонатния номер образува националния (значим) номер. Национален код за направление се определя на национално ниво съгласно Препоръка Е.164 на ITU-T. Използва се при избор на електронната съобщителна мрежа/услуга и/или като географски код.

18. „Национален код на точка за сигнализация“ (National Signalling Point Code – NSPC) е адрес, чрез който се идентифицира дадена точка за сигнализация в националната електронна съобщителна мрежа за сигнализация.

19. „Национален префикс“ е цифра или комбинация от цифри, използвана от викащия абонат при осъществяване на повикване до абонат в рамките на страната, но извън номерационната област, в която се намира викащият абонат, или при осъществяване на повикване към електронната съобщителна мрежа/услуга, определена от даден негеографски код за направление.

20. „Номер за идентификация на издателя“ (Issuer Identification Number) е номер, чрез който се идентифицират предприятията, които издават международни електронни съобщителни карти и предоставят услуги чрез тях, като разходите за използваните услуги се таксуват в страната, в която е издадена картата. Структурата на номера за идентификация на издателя е определена съгласно Препоръка Е.118 на ITU-T.

21. „Номер за маршрутизация“ (Routing Number) е специфичен номер, който се добавя и използва от мрежите за маршрутизиране на повикване. Номерът за маршрутизация пренася информация, която се използва от електронните съобщителни мрежи. Ако цифрите, набрани от потребителя, съвпадат с цифрите на номера за маршрутизация, набраните цифри не трябва да бъдат интерпретирани като номер за маршрутизация (ETSI TR 101 122).

22. „Номерационна област“ е населено място/ населени места и/или селищно образувание/ селищни образувания, определени от един географски код.

23. „Пренесен номер“ е номер, който е прехвърлен от една мрежа в друга по смисъла на съответните Функционални спецификации, приети по реда на чл. 134, ал. 3 ЗЕС от Комисията за регулиране на съобщенията.

24. „Префикс“ е индикатор, съставен от една или повече цифри, който позволява достъп до различни електронни съобщителни мрежи и/ или услуги.

25. „Първично предоставяне за ползване на номера и адреси“ е дейност, осъществявана от комисията, по издаване на разрешение на предприятие за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – номера, като им дава право да ги ползват за собствени нужди и за предоставяне на електронни съобщителни услуги.

26. „Регион с недостатъчен номерационен ресурс“ е регион, определен от „Национален код за направление“ (NDC), в който свободният номерационен ресурс е по-малко от 30% при петцифрени кодове и по-малко от 20% при трицифрени и четирицифрени кодове.

27. „Резервиране на номера“ е запазването на номера от ННП за бъдещото развитие на мрежи и услуги.

28. „Услуга „Персонален номер“ е електронна съобщителна услуга, която дава възможност на абонат на обществена електронна съобщителна мрежа чрез един номер от обхват „700“ да бъде достъпен, независимо от местоположението му, използваното крайно устройство, вида на преноса и технологията. Услугата е без допълнително таксуване за викащия.

29. „Услуга с безплатен достъп“ е безплатна за викащия електронна съобщителна услуга, предоставяна чрез електронните съобщителни мрежи на предприятия, предоставящи електронни съобщителни услуги при използването на номера от обхват „800“.

30. „Услуга с добавена стойност“ е услуга, за която викащата страна заплаща допълнителна цена към цената за ползване на електронна съобщителна услуга (изходящото повикване), като двете цени се събират от предприятието, от чиято електронна съобщителна мрежа е осъществено повикването.

31. „Услуга „Мобилност“ е услуга, която поддържа подвижност на крайното устройство или абоната, като осигурява достъп към и от обществена електронна съобщителна мрежа чрез собствената му електронна съобщителна мрежа и/или електронната съобщителна мрежа, в която гостува.

Преходни и заключителни разпоредби

§ 2. Наредбата се приема на основание чл. 137 от Закона за електронните съобщения и влиза в сила от деня на обнародването ѝ в „Държавен вестник“.

§ 3. Тази наредба отменя Наредба № 7 от 1 юли 2008 г. за правилата за разпределение и процедурите по първично и вторично предоставяне за ползване, резервиране и отнемане на номера, адреси и имена (в сила от 11.07.2008 г., издадена от Държавната агенция за информационни технологии и съобщения, обн., ДВ, бр. 62 от 2008 г.; изм., бр. 5 от 2009 г.).

§ 4. Разпоредбата по чл. 14, ал. 5 е в сила до 31 декември 2010 г.

§ 5. Актуализирането на Националния номерационен план на Република България се извършва в срок до 3 месеца от влизане в сила на тази наредба.

§ 6.

(1) Разпоредбата на чл. 16 влиза в сила от 1 януари 2011 г.

(2) В срок до 1 октомври 2010 г. предприятията, на които са предоставени номера от обхват „90“, заявяват необходимия им ресурс в съответствие с тази разпоредба.

Председател: В. Божков

Абонатен номер страната (СС)

3 цифри Република България = 359 до 5 цифри

Национално значим номер (NSN)

Международен номер

Препоръка Е.164 на ITU-T.

Първа цифра

Географска

Обслужвани административни зона на географобласти ския код

2 София София

3Централна Юж на България

Кърджали, Пазарджик, Пловдив, Смолян, Хасково

4 Югоизточна България

Сливен, Стара Загора, Ямбол

5 Източна България

Бургас, Варна, Добрич, Шумен

6Централна Северна България

Велико Търново, Габрово, Ловеч, Плевен, Търговище

7 Югозападна България

Благоевград, Кюстендил, Перник, Софийска област

8 Североизточна България

Разград, Русе, Силистра

9 Северозападна България

Видин, Враца, Монтана

Международен код на

Код на мобилната

Номер за идентификация на страната (МСС)

мрежа (MNC)

мобилния абонат (MSIN)

3 цифри Република България = 284

2 цифри

10 цифри

Международен идентификатор на мобилния абонат (IMSI)

Препоръка Е.212 на ITU-T.

Международен код на

Код на мрежа TETRA

Номер за идентификация на абонат на мрежа ТЕТRА (SSI)

страната ((T)МСС)

((T)MNC) 4 цифри

3 цифри Република България = 284

8 цифри

Международен идентификатор на мобилния абонат на мрежа TETRA (ITSI)

ETSI EG 202 118

Международен код на

1 цифра

Номер за идентификация на абонат в страната (DСС)

мрежата за данни (NTN)

3 цифри Република България = 284

10 цифри

Международен код за идентификация на мрежата за данни (DNIC)

Международен номер на абонат в мрежа за данни

Препоръка Х.121 на ITU-T

NMLKJIHGFECBA

3 бита 8 бита 3 бита

Идентификатор на мрежата за сигнализация

Код на мрежата за сигнализация (SANC)

(SPI)

Международен код на точка за сигнализация (ISPC)

Препоръка Q.708 на ITU-T

NMLKJIHGFEDCBA

4 бита - XX 4 бита - YY 6 бита - ZZ

Национален код на точка за сигнализация (NSPC)

Номер за идентификация на издателя

8

9

3

5

9

Идентификатор на издателя (IIN)

„359“ – международен код на страната (СС):

Препоръка ITU-T E.164[2]

„89“ – (MII) тематичен индикатор (ISO/IEC 7812-1) [1], определен за сектор съобщения

Препоръка Е.118 на ITU-T

FEDCBA

3 бита 3 бита (ВСС) Цветен код на цифровата мобилна

Цветен код на базовата станция клетъчна мрежата (NСС)

Код за идентификация на базовата станция (ВSIС)

ETSI EN 300 523

6604

НОРМАТИВИ за качество на универсалната пощенска услуга и ефикасността на обслужване (Приети с Решение № 806 от 29 юли 2010 г. на Комисията за регулиране на съобщенията)

Раздел I

Общи положения

Чл. 1. Нормативите за качество на универсалната пощенска услуга и ефикасността на обслужване съгласно чл. 15, ал. 1, т. 7 от Закона за пощенските услуги (ЗПУ) се отнасят до:

1. Време за пренасяне от край до край на пощенски пратки и пощенски колети.

2. Редовност на събиране и доставяне на пощенски пратки и пощенски колети.

3. Време за извършване на универсалната пощенска услуга.

4. Срокове за обработване на рекламации.

Раздел II

Нормативи за качество по отношение на времето за пренасяне от край до край на пощенски пратки и пощенски колети

Чл. 2. Нормативи за качество по отношение на времето за пренасяне на вътрешни непрепоръчани пощенски пратки с предимство.

Време за пренаНормативи за качество на сяне от край до услугата край

Д+1 Не по-малко от 80 % от пощенските пратки

Д+2 Не по-малко от 95 % от пощенските пратки

Чл. 3. Нормативи за качество по отношение на времето за пренасяне на вътрешни непрепоръчани пощенски пратки без предимство.

Време за пренаНормативи за качество на сяне от край до услугата край

Д+2 Не по-малко от 80 % от пощенските пратки

Д+3 Не по-малко от 95 % от пощенските пратки

Чл. 4. За време за пренасяне от край до край на вътрешни непрепоръчани пощенски пратки се счита времето за пренасяне от мястото за достъп, където пощенската пратка е подадена, до доставянето ѝ на адреса на получателя.

Чл. 5. Нормативи за качество по отношение на времето за пренасяне на вътрешни колетни пратки.

Време за пренаНормативи за качество на сяне от край до услугата край

Д+1 Не по-малко от 80% от колетните пратки

Д+2 Не по-малко от 95% от колетните пратки

1. За време за пренасяне от край до край на вътрешни колетни пратки се счита времето за пренасяне от мястото за достъп, където колетната пратка е подадена, до доставянето на покана за получаване на адреса на получателя.

Чл. 6. Нормативи за качество по отношение на времето за пренасяне на международни непрепоръчани пощенски пратки с предимство и без предимство.

1. Международни непрепоръчани пощенски пратки с предимство от Европа:

Време за пренаНормативи за качество на сяне от край до край услугата

Д+3 Не по-малко от 85% от пощенските пратки

Д+5 Не по-малко от 97% от пощенските пратки

2. Международни непрепоръчани пощенски пратки с предимство от географски зони извън Европа:

Време за пренаНормативи за качество на сяне от край до край услугата

Д+7 Не по-малко от 75% от пощенските пратки

Д+8 Не по-малко от 90% от пощенските пратки

3. Международни непрепоръчани пощенски пратки без предимство от Европа:

Време за пренаНормативи за качество на сяне от край до край услугата

Д+5 Не по-малко от 80% от пощенските пратки

Д+7 Не по-малко от 95% от пощенските пратки

4. Международни непрепоръчани пощенски пратки без предимство от географски зони извън Европа:

Време за пренаНормативи за качество на сяне от край до край услугата

Д+10 Не по-малко от 60% от пощенските пратки

Д+14 Не по-малко от 85% от пощенските пратки

Раздел III

Нормативи за качество по отношение редовността на събиране и доставяне на пощенски пратки и пощенски колети

Чл. 7. Нормативи за качество по отношение редовността на събиране на пощенски пратки и пощенски колети.

Населено

Дни от седмицата Брой съмясто бирания на ден

София от понеделник до петък

2

София събота и неделя

1

С РСЦ от понеделник до събота

1

Без РСЦ от понеделник до петък

1

Забележка: РСЦ – разменно-сортировъчен център.

Чл. 8. Нормативи за качество по отношение редовността на доставяне на пощенски пратки и пощенски колети.

Населено място

Дни от седмицата Брой доставки на ден

София от понеделник до събота

2

С РСЦ от понеделник до събота

1

Без РСЦ от понеделник до петък

1

Чл. 9. Посоченият по чл. 7 брой събирания на ден и посоченият по чл. 8 брой доставки на ден не се отнасят за населени места и селищни образувания, намиращи се в труднодостъпни райони, съгласно чл. 33, ал. 1, т. 2 и при обстоятелствата по чл. 12, ал. 2 ЗПУ.

Раздел IV

Норматив за качество по отношение на времето за извършване на универсалната пощенска услуга

Чл. 10. Пощенският оператор със задължение за извършване на универсалната пощенска услуга е задължен да приложи организационни мерки за минимализиране на времето за извършване на универсалната пощенска услуга за всеки потребител до 15 минути.

Раздел V

Нормативи за качество по отношение на сроковете за обработване на рекламации

Чл. 11. Срокове за обработване на рекламации за вътрешни и международни пощенски услуги.

Нормативен срок за обработване на рекНормативи за качество на услугата ламациите

30 дни за вътрешни пощенски услуги

Не по-малко от 90% от рекламациите

90 дни за международни пощенски услуги

Не по-малко от 90% от рекламациите

Раздел VI

Контрол

Чл. 12. Контролът по спазването на нормативите за качество на универсалната пощенска услуга и ефикасността на обслужване се осъществява от Комисията за регулиране на съобщенията във връзка с чл. 15а, ал. 1, т. 6 ЗПУ съобразно стандарт БДС ЕN 13850:2004 и всички негови последващи изменения.

Допълнителни разпоредби

§ 1. По смисъла на тези нормативи:

1. „Д + n“ – време за пренасяне от край до край, където Д е датата на подаване, а n – броят на работните дни, които изтичат между датата на подаване и тази на получаване.

2. „Дата на подаване“ – денят на подаване на пощенската пратка или пощенския колет, ако подаването се е състояло преди последното събиране, посочено за съответното място за достъп. Когато подаването се е състояло след този краен час, за дата на подаване се счита датата на деня на следващото събиране.

§ 2. Нормативите за качество на универсалната пощенска услуга и ефикасността на обслужване могат да бъдат изменяни по инициатива на Комисията за регулиране на съобщенията.

Преходни и заключителни разпоредби

§ 3. Тези нормативи се приемат на основание чл. 15, ал. 1, т. 7 от Закона за пощенските услуги и се прилагат по отношение на универсалната пощенска услуга, извършвана от пощенския оператор със задължение за извършване на универсална пощенска услуга.

§ 4. С тези нормативи се отменят Нормативите за качество на универсалната пощенска услуга и ефикасността на обслужване, приети с Решение № 1546 от 29.07.2004 г. на КРС (ДВ, бр. 71 от 2004 г.) и изменени с Решение № 1859 от 21.09.2006 г. (ДВ, бр. 34 от 2007 г.).

§ 5. Нормативите за качество на универсалната пощенска услуга и ефикасността на обслужване влизат в сила от датата на обнародването им в „Държавен вестник“.

Председател: В. Божков

6602

СИСТЕМА за образуване на пощенските кодове на мрежите на пощенския оператор със задължение за извършване на универсалната пощенска услуга и на пощенските оператори, извършващи услуги, включени в обхвата на универсалната пощенска услуга (Приета с Решение № 807 от 29 юли 2010 г. на Комисията за регулиране на съобщенията)

Чл. 1. С тази система се определят условията и редът за образуване на пощенските кодове на мрежите на пощенския оператор със задължение за извършване на универсалната пощенска услуга и на пощенските оператори, извършващи услуги от обхвата на универсалната пощенска услуга.

Чл. 2. Пощенският код в Република България, въведен от пощенския оператор със задължение за извършване на универсалната пощенска услуга „Български пощи“ – ЕАД, е национален пощенски код. Пощенският код е четирицифрено число и е означение на населено място или район в големите населени места.

1. Първата цифра указва пощенската кодова зона.

2. Първата и втората цифра, взети заедно, указват пощенския район.

3. Четирите цифри, взети заедно, указват националния пощенски код на населеното място или район в големите населени места.

Чл. 3. Пощенските оператори, извършващи услуги от обхвата на универсалната пощенска услуга, задължително използват националния пощенски код като база за образуване на пощенските кодове за мрежите си.

Чл. 4. Пощенският оператор със задължение за извършване на универсалната пощенска услуга и пощенските оператори, извършващи услуги от обхвата на универсалната пощенска услуга, осигуряват възможност на потребителите да използват националния пощенски код при подаване на пощенски пратки, като предвидят необходимите означения върху формуляри, адресни етикети, пликове и др.

Чл. 5. Националните пощенски кодове на всички населени места са посочени в Указателя на пощенските кодове на населените места в Република България и на районите в големите населени места (указател), който се издава от „Български пощи“ – ЕАД.

Чл. 6. Комисията за регулиране на съобщенията поддържа и публикува на своята страница в интернет указателя.

Чл. 7. Промени на национални пощенски кодове в указателя се извършват от Комисията за регулиране на съобщенията по инициатива на пощенския оператор със задължение за извършване на универсалната пощенска услуга „Български пощи“ – ЕАД.

1. Пощенският оператор със задължение за извършване на универсалната пощенска услуга „Български пощи“ – ЕАД, внася уведомление с предложение и мотиви за промяна в тридесетдневен срок преди промяната.

2. Комисията за регулиране на съобщенията разглежда постъпилото предложение и в тридесетдневен срок от датата на внасянето му приема решение.

3. Комисията за регулиране на съобщенията публикува на своята интернет страница всички съгласувани промени в указателя.

Чл. 8. КРС предоставя указател на оператори, извършващи услуги от обхвата на универсалната пощенска услуга, при постъпило искане.

Чл. 9. Пощенските оператори, извършващи услуги от обхвата на универсалната пощенска услуга, могат да образуват пощенския код за мрежите си, като към националния пощенски код добавят букви, цифри и символи с цел образуване и използване на индивидуален разширен пощенски код.

Чл. 10. Пощенските оператори, извършващи услуги от обхвата на универсалната пощенска услуга, изпращат за сведение в Комисията за регулиране на съобщенията в срок десет дни преди въвеждане в употреба или промяна на начина на образуване на индивидуалния разширен пощенски код подробна информация за значенията на символите и начина на образуване на индивидуалния разширен пощенски код.

Чл. 11. Индивидуалният разширен пощенски код на пощенските оператори, извършващи услуги от обхвата на универсалната пощенска услуга по чл. 9, се довежда до знанието на потребителите, като се поставя на видни и достъпни места във всички пощенски служби на пощенските оператори, извършващи услуги от обхвата на универсалната пощенска услуга, и на интернет страниците им.

Чл. 12. Пощенските оператори, извършващи услуги от обхвата на универсалната пощенска услуга, осигуряват възможност на потребителите на универсална пощенска услуга да използват индивидуалния разширен пощенски код при подаване на пощенски пратки, като предвидят необходимите означения върху формуляри, адресни етикети, пликове и др.

Чл. 13. Потребителите на универсална пощенска услуга задължително посочват националния пощенски код и доброволно индивидуалния пощенски код върху пощенските пратки.

Чл. 14. За пощенските пратки на операторите, извършващи услуги в обхвата на универсалната пощенска услуга, които преминават през мрежата на оператора със задължение за извършване на универсалната пощенска услуга, задължително се използва само националният пощенски код.

Допълнителна разпоредба

§ 1. Описание на пощенските кодови зони, на районите на населените места и на пощенските райони в големите населени места:

1. Първа пощенска кодова зона от 1000 до 1999, с цифра 1 (едно) започват пощенските кодове на пощенските райони в София-град:

1.1. Район София център, кодова зона от 1000 до 1099; 1.2. Първи пощенски район, София-град, първа пощенска кодова зона от 1100 до 1199 и от 1700 до 1799;

1.3. Втори пощенски район, София-град, първа пощенска кодова зона от 1200 до 1299;

1.4. Трети пощенски район, София-град, първа пощенска кодова зона от 1300 до 1399;

1.5. Четвърти пощенски район, София-град, първа пощенска кодова зона от 1400 до 1499 и от 1600 до 1699;

1.6. Пети пощенски район, София-град, първа пощенска кодова зона от 1500 до 1599 и от 1800 до 1899.

2. Втора пощенска кодова зона от 2000 до 2999, с цифра 2 (две) започват пощенските кодове на населените места в София област, Перник, Кюстендил и Благоевград.

2.1. Пощенски район област София, втора кодова зона от 2000 до 2299;

2.2. Пощенски район област Перник, втора кодова зона от 2300 до 2499;

2.3. Пощенски район област Кюстендил, втора кодова зона от 2500 до 2699;

2.4. Пощенски район област Благоевград, втора кодова зона от 2700 до 2999.

3. Трета пощенска кодова зона от 3000 до 3999, с цифра 3 (три), започват пощенските кодове на населените места в областите Враца, Монтана и Видин:

3.1. Пощенски район област Враца, трета кодова зона от 3000 до 3399;

3.2. Пощенски район област Монтана, трета кодова зона от 3400 до 3699;

3.3. Пощенски район област Видин, трета кодова зона от 3700 до 3999.

4. Четвърта пощенска кодова зона от 4000 до 4999, с цифра 4 (четири) започват пощенските кодове на населените места и на пощенските офиси в областите Пловдив, Пазарджик и Смолян:

4.1. Пощенски район област Пловдив, четвърта кодова зона от 4000 до 4399;

4.2. Пощенски район област Пазарджик, четвърта кодова зона от 4400 до 4699;

4.3. Пощенски район област Смолян, четвърта кодова зона от 4700 до 4999.

5. Пета пощенска кодова зона от 5000 до 5999, с цифра 5 (пет) започват пощенските кодове на населените места в областите Велико Търново, Габрово, Ловеч и Плевен.

5.1. Пощенски район област Велико Търново, пета кодова зона от 5000 до 5299;

5.2. Пощенски район област Габрово, пета кодова зона от 5300 до 5499;

5.3. Пощенски район област Ловеч, пета кодова зона от 5500 до 5799;

5.4. Пощенски район област Плевен, пета кодова зона от 5800 до 5999.

6. Шеста пощенска кодова зона от 6000 до 6999, с цифра 6 (шест) започват пощенските кодове на населените места в областите Стара Загора, Хасково и Кърджали:

6.1. Пощенски район област Стара Загора, шеста кодова зона от 6000 до 6299;

6.2. Пощенски район област Хасково, шеста кодова зона от 6300 до 6599;

6.3. Пощенски район област Кърджали, шеста кодова зона от 6600 до 6999.

7. Седма пощенска кодова зона от 7000 до 7999, с цифра 7 (седем) започват пощенските кодове на населените места в областите Русе, Разград, Силистра и Търговище:

7.1. Пощенски район област Русе, седма кодова зона от 7000 до 7199;

7.2. Пощенски район област Разград, седма кодова зона от 7200 до 7499;

7.3. Пощенски район област Силистра, седма кодова зона от 7500 до 7699;

7.4. Пощенски район област Търговище, седма кодова зона от 7700 до 7999.

8. Осма пощенска кодова зона от 8000 до 8999, с цифра 8 (осем) започват пощенските кодове на населените места в областите Бургас, Ямбол и Сливен:

8.1. Пощенски район област Бургас, осма кодова зона от 8000 до 8599;

8.2. Пощенски район област Ямбол, осма кодова зона от 8600 до 8799;

8.3. Пощенски район област Сливен, осма кодова зона от 8800 до 8999.

9. Девета пощенска кодова зона от 9000 до 9999, с цифра 9 (девет) започват пощенските кодове на населените места в областите Варна, Добрич и Шумен:

9.1. Пощенски район област Варна, девета кодова зона от 9000 до 9299;

9.2. Пощенски район област Добрич, девета кодова зона от 9300 до 9699;

9.3. Пощенски район област Шумен, девета кодова зона от 9700 до 9999.

Преходни и заключителни разпоредби

§ 2. Системата за образуване на пощенските кодове на мрежите на пощенския оператор със задължение за извършване на универсалната пощенска услуга и на пощенските оператори, извършващи услуги, включени в обхвата на универсалната пощенска услуга се приема от Комисията за регулиране на съобщенията на основание чл. 15, ал. 1, т. 8 от Закона за пощенските услуги.

§ 3. С тази Система за образуване на пощенските кодове на мрежите на пощенския оператор със задължение за извършване на универсалната пощенска услуга и на пощенските оператори, извършващи услуги, включени в обхвата на универсалната пощенска услуга се отменя Системата за образуване на пощенските кодове на мрежите на операторите на универсалната пощенска услуга, приета с Решение № 1062 от 26.06.2008 г. (ДВ, бр. 69 от 2008 г.).

§ 4. Системата за образуване на пощенските кодове на мрежите на пощенския оператор със задължение за извършване на универсалната пощенска услуга и на пощенските оператори, извършващи услуги, включени в обхвата на универсалната пощенска услуга влиза в сила от датата на обнародването ѝ в „Държавен вестник“.

Председател: В. Божков

ИНСТРУКЦИЯ № И-6 от 3 август 2010 г. за правната дейност в Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната

Глава първа

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. Тази инструкция урежда организацията на правната дейност в Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната.

Чл. 2. Правната дейност в Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната се осъществява чрез действията на юрисконсултите и служителите с юридическо образование по осигуряване спазването на нормативната уредба с оглед защита на интересите на ведомството, опазване на държавната собственост и законосъобразното протичане на договорната дейност.

Чл. 3. При осъществяване на своите функции и задачи юрисконсултите и служителите с юридическо образование действат въз основа на закона, законните разпореждания на работодателя/органа по назначаване и методическите указания на директора на дирекция „Правнонормативна дейност“ – МО.

Глава втора

ОРГАНИЗАЦИЯ НА ПРАВНАТА ДЕЙНОСТ В МИНИСТЕРСТВОТО НА ОТБРАНАТА, БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ И СТРУКТУРИТЕ НА

ПРЯКО ПОДЧИНЕНИЕ НА МИНИСТЪРА НА ОТБРАНАТА

Раздел I

Общи положения

Чл. 4. На юридическа длъжност в Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната може да бъде назначен български гражданин, който:

1. е завършил висше юридическо образование;

2. не е осъждан за умишлено престъпление от общ характер, освен ако е реабилитиран;

3. е преминал изискуемия стаж и е придобил юридическа правоспособност по Закона за съдебната власт, когато това е предвидено в длъжностната характеристика за съответната длъжност;

4. притежава стаж по специалността съобразно предвиденото в длъжностната характеристика за съответната длъжност.

Чл. 5.

(1) Длъжностите за юристи – цивилни служители в Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната, се заемат по служебно или трудово правоотношение.

(2) На юридически длъжности в Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната могат да бъдат назначавани военнослужещи, когато това е предвидено в длъжностните разписания и отговарят на изискванията на чл. 4.

Чл. 6. Дирекция „Правно-нормативна дейност“ – МО, осигурява в правно-нормативно отношение дейността на министъра на отбраната, заместник-министрите на отбраната, постоянния секретар на отбраната и началника на отбраната, като осъществява функциите, предвидени в Устройствения правилник на Министерството на отбраната.

Чл. 7.

(1) Дирекция „Правно-нормативна дейност“ – МО, ръководи методически юрисконсултите от Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната.

(2) В изпълнение на функциите си по ал. 1 дирекция „Правно-нормативна дейност“ – МО:

1. анализира състоянието на правната дейност в Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и прави предложение пред министъра на отбраната за подобряване на организацията и ефективността на същата;

2. събира и обобщава съдебната практика по дела, по които страна е Министерството на отбраната, и запознава с нея юристите от Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната;

3. организира семинари на служителите с юридическо образование от Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната с цел повишаване на правната квалификация.

Чл. 8.

(1) Юристите в Българската армия подпомагат командирите (началниците) на военни формирования в процеса на вземане на решения с оглед спазване на законността.

(2) Лицата по ал. 1 могат да бъдат представители по пълномощие на Министерството на отбраната/министъра на отбраната или на военното формирование/командира на военното формирование, в което обслужват, като страна в съдебните производства.

Чл. 9. Юристите, работещи в структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната:

1. осигуряват в правно-нормативно отношение дейността на съответните структури;

2. организират и осъществяват процесуалното представителство на съответната структура на пряко подчинение на министъра на отбраната;

3. осигуряват в правно отношение дейността по възлагане на обществените поръчки, участват при воденето на преговори и сключването на договори, по които страна е съответната структура на пряко подчинение на министъра на отбраната.

Чл. 10. Юристите от Инспектората на Министерството на отбраната участват в комисии или лично извършват предварителни, текущи и контролни проверки, свързани с дейността на Инспектората.

Чл. 11.

(1) Юристите по чл. 8 – 9 си взаимодействат с юристите от администрацията на Министерството на отбраната, като:

1. участват при събиране на доказателства по съдебни дела;

2. оказват съдействие при формиране на становища или изготвят становища по казуси, пряко свързани с предмета на дейност на съответната структура.

(2) Когато в Българската армия или в структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната се изготвят проекти на актове на министъра на отбраната, юристите по чл. 8 – 9 ги съгласуват, като удостоверяват това обстоятелство с подпис на съгласувателния лист.

Чл. 12. Юристите от Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната изготвят шестмесечни справки, с които уведомяват дирекция „Правно-нормативна дейност“ – МО, относно броя на висящите и приключилите съдебни производства, като изпращат копия от влезлите в сила съдебни решения.

Чл. 13.

(1) Правната дейност в Министерството на отбраната се осъществява в следните основни направления:

1. изготвяне на проекти на нормативни актове на министъра на отбраната, съгласуване и/или изготвяне на становища за законосъобразност на проектите на актове на министъра на отбраната, заместник-министрите на отбраната, постоянния секретар на отбраната и началника на отбраната;

2. изготвяне на становища за законосъобразност на проекти на актове на Народното събрание и на Министерския съвет;

3. осигуряване в правно отношение дейността по управление на човешките ресурси и съгласуване на проекти на актове за приемане, изпълнение и освобождаване от военна служба на военнослужещите по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, както и за възникване, изменяне и прекратяване на правоотношенията с държавните служители и с лицата по трудови правоотношения от министерството;

4. процесуално представителство;

5. методическо ръководство на юрисконсултите на министерството, структурите на пряко подчинение на министъра и Българската армия;

6. осигуряване в правно отношение на дейността по възлагане на обществени поръчки с възложител министърът на отбраната или упълномощени от него длъжностни лица от администрацията и по предоставянето на концесии;

7. осигуряване в правно отношение дейността по управление и разпореждане с жилищния фонд, недвижимите имоти и движимите вещи в управление на министерството и дейността, организирана от администрацията;

8. осигуряване в правно отношение на изпълнението на правомощията на министъра на отбраната в качеството му на едноличен собственик на капитала в търговските дружества с държавно участие;

9. осигуряване в правно отношение на международната дейност на Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната.

(2) На юрисконсултите и служителите с юридическо образование от Министерството на отбраната могат да бъдат възлагани и други задължения съобразно характера на заеманата длъжност и изискванията на длъжностната характеристика.

(3) Когато изготвят проекти на актове на министъра на отбраната, договори или становища, юрисконсултите и служителите с юридическо образование от Министерството на отбраната удостоверяват това обстоятелство с подпис на съгласувателния лист.

Раздел II

Съгласуване за законосъобразност и изготвяне на проекти на нормативни и административни актове

Чл. 14. Дейността по съгласуване за законосъобразност и изготвяне на проекти на нормативни и административни актове се изразява във:

1. изготвяне на становища за законосъобразността на изготвените в Министерството на отбраната проекти на нормативни актове, както и на постъпилите проекти на нормативни актове от други ведомства по реда на Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация;

2. съгласуване и даване на становища за законосъобразност на изготвените проекти на административни актове на министъра на отбраната, на заместник-министрите на отбраната, на началника на отбраната и на постоянния секретар на отбраната;

3. участие в работни групи, включително и междуведомствени, за изготвяне на нормативни и административни актове;

4. самостоятелно изготвяне на проекти на нормативни актове по указание на министъра на отбраната;

5. даване на становища по правни въпроси във връзка с възникнали проблеми в Министерството на отбраната, Българската армия или структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната;

6. проучване и анализиране на състоянието на вътрешноведомствената нормативна уредба и предложения за привеждането ѝ в съответствие с нормативните актове от по-висока степен;

7. анализиране на резултатите от прилагането на законите и подзаконовите нормативни актове, свързани с отбраната и въоръжените сили, и предложения за изменението и допълнението им;

8. проучване на законодателството на други страни в областта на отбраната и въоръжените сили.

Чл. 15.

(1) Проектът на нормативен или административен акт на министъра на отбраната заедно с докладна записка, обосноваваща необходимостта от издаването на акта, се представя за съгласуване относно неговата законосъобразност на дирекция „Правно-нормативна дейност“ – МО. Становището на директора на дирекция „Правно-нормативна дейност“ – МО, по законосъобразността на акта е задължително за изготвителя.

(2) На дирекция „Правно-нормативна дейност“ – МО, се предоставя необходимото технологично време за съгласуване на актовете по ал. 1, което не може да бъде по-малко от 5 работни дни.

Чл. 16. Екземпляр от нормативните актове на министъра на отбраната след подписването им се изпраща в дирекция „Правно-нормативна дейност“ – МО.

Чл. 17. Нормативните актове на министъра на отбраната се изпращат в редакцията на „Държавен вестник“ за обнародване с писмо, изготвено от дирекция „Правно-нормативна дейност“ – МО.

Чл. 18. Актовете на командирите (началниците) на военните формирования от Българската армия задължително се съгласуват за законосъобразност от обслужващия ги юрист, което се удостоверява с неговия подпис на съгласувателния лист.

Чл. 19.

(1) Когато юристът счита, че предоставеният му за съгласуване проект на акт по чл. 18 е незаконосъобразен, уведомява горестоящия юрист, а ако няма такъв – директора на дирекция „Правно-нормативна дейност“ – МО, като прилага мотивирано становище по случая.

(2) Горестоящият юрист изготвя становище, за което уведомява прекия си началник, който е длъжен да разгледа и реши поставения въпрос в тридневен срок.

(3) При несъгласие с решението на командира (началника) юристът по ал. 2 изготвя становище и го изпраща по команден ред на горестоящия юрист.

(4) При непостигане на съгласие по акта окончателното решение се взема от министъра на отбраната по доклад на директора на дирекция „Правно-нормативна дейност“ – МО.

Чл. 20.

(1) Представител на дирекция „Правно-нормативна дейност“ – МО, задължително участва в работни групи, назначени със заповед на министъра на отбраната по изготвянето на проекти на нормативни актове на Народното събрание и на Министерския съвет, чийто вносител е Министерството на отбраната.

(2) Работната група изготвя проект на нормативния акт по ал. 1 заедно с мотивиран доклад до министъра на отбраната, обосноваващ правното и фактическото основание за издаването му.

(3) Дирекция „Правно-нормативна дейност“ – МО, привежда проекта в съответствие с изискванията за оформяне на проектите на нормативни актове, определени в Закона за нормативните актове, в Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове и в Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация.

(4) След получаване на становищата при външноведомственото съгласуване на проекта по ал. 1 по реда на Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация дирекция „Правно-нормативна дейност“ – МО, съобразява направените бележки и предложения и изготвя справка за отразяване на становищата.

(5) Окончателният вариант на проекта заедно с писмен доклад от министъра на отбраната до Министерския съвет, становищата от външноведомственото съгласуване и справка за отразяването им се изпращат в Министерския съвет с писмо, изготвено от дирекция „Административно и информационно обслужване“ – МО, и подписано от постоянния секретар на отбраната.

Чл. 21.

(1) По постъпилите за външноведомствено съгласуване в Министерството на отбраната проекти на нормативни актове на Народното събрание, Министерския съвет или на министри се изготвят становища от административните звена от Министерството на отбраната или от структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната, чиято функционална компетентност е свързана с предмета на съгласувания акт.

(2) Изготвените становища по ал. 1 се обобщават от дирекция „Правно-нормативна дейност“ – МО, и се представят на министъра на отбраната.

Чл. 22.

(1) По молби от военнослужещи или цивилни служители, в които се поставят въпроси от правно естество, становищата се изготвят от обслужващия съответното военно формирование от Българската армия или съответната структура на пряко подчинение на министъра на отбраната юрист.

(2) Дирекция „Правно-нормативна дейност“ – МО, изготвя становища и дава отговори по въпроси от правно естество, които са от компетентността на министъра на отбраната, на заместник-министрите на отбраната, на постоянния секретар на отбраната и началника на отбраната. В тези случаи към преписката задължително се прилага становището на обслужващия съответното военно формирование от Българската армия или структура на пряко подчинение на министъра на отбраната юрист. В случаите, когато трябва да се извърши проверка на изложената фактическа обстановка, преписката се изпраща на компетентната контролна структура.

Раздел III

Процесуално представителство на Министерството на отбраната и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната

Чл. 23.

(1) Процесуалното представителство на Министерството на отбраната и на структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната включва:

1. процесуално представителство пред правораздавателните органи и органите на принудително изпълнение, в т.ч. изготвяне на искови молби, жалби и други документи по заведените от и срещу Министерството на отбраната или структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната дела;

2. предприемане на действия за събиране на вземанията на Министерството на отбраната или на структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната, произтичащи от влезли в сила съдебни решения, споразумения, договори и други актове.

(2) Дирекция „Правно-нормативна дейност“ – МО, съгласува за законосъобразност изготвените от юристите от Министерството на отбраната или Българската армия искови молби, жалби и други документи преди подписването им от министъра на отбраната.

Чл. 24. Юристите от Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната получават допълнително възнаграждение за присъдено и събрано юрисконсултско възнаграждение в размер 1 % от присъденото възнаграждение, но не по-малко от 10 лв. Присъденото в полза на юридическото лице или административен орган юрисконсултско възнаграждение се изплаща след постъпване на сумата по сметката на страната в процеса.

Чл. 25.

(1) Процесуалното представителство на Министерството на отбраната се осъществява от служителите с юридическо образование от дирекция „Правно-нормативна дейност“ – МО, Главна дирекция „Инфраструктура на отбраната“, юрисконсултите и други служители с юридическо образование от Българската армия, а на структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната – от юрисконсултите и от други служители с юридическо образование от съответната структура.

(2) Длъжностните лица от Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната са длъжни да представят на процесуалния представител всички документи и разяснения, имащи значение за изясняване на фактическата обстановка по съдебното дело. Представянето на документите се извършва в указания от процесуалния представител срок и начин.

Чл. 26.

(1) По съдебни дела, предметът на които е свързан с дейността на Министерството на отбраната и Българската армия, процесуалното представителство се осъществява, както следва:

1. когато предметът на делото произтича от правоотношения, свързани с дейността на определено военно формирование от Българската армия, Министерството на отбраната се представлява пред съда от щатния юрисконсулт на формированието, а при липса на такъв – от друг служител с юридическо образование, работещ във военното формирование;

2. при липса на служители по т. 1 процесуалното представителство на Министерството на отбраната се осъществява от юрисконсулта на структурата, висшестояща на съответното военно формирование, а при липса на такъв – от друг служител с юридическо образование, работещ във висшестоящата структура;

3. когато предметът на делото произтича от правоотношения, свързани с Българската армия, и структурата не разполага с щатен юрисконсулт или служител с юридическо образование, Министерството на отбраната се представлява пред съда от юрисконсулта на структурата, висшестояща на съответното военно формирование.

(2) Юристите на висшестоящата структура могат да възлагат процесуалното представителство по дела на юристи от подчинени военни формирования, ако последните имат месторабота в района на съда, пред който е висящо делото, или в съседен съдебен район. За извършеното преразпределение се уведомява директорът на дирекция „Правно-нормативна дейност“ – МО.

Чл. 27. Извън разпределението по чл. 26 директорът на дирекция „Правно-нормативна дейност“ – МО, може да възлага процесуалното представителство по заведени от и срещу Министерството на отбраната дела пред съдилища извън съдебен район София-град, на юрисконсулти и служители с юридическо образование от военните формирования на Българската армия, намиращи се на територията на същия или съседен съдебен район. Възлагането става в писмен вид и се адресира до командира или началника на юриста или служителя с юридическо образование.

Чл. 28. Делата със значителен материален или обществен интерес се възлагат от директора на дирекция „Правно-нормативна дейност“ – МО, на служител от дирекцията или юрисконсулт от Българската армия.

Чл. 29. Структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната се представляват пред съда от своите щатни юрисконсулти или от определени от съответния ръководител други служители с юридическо образование, работещи в съответното юридическо лице.

Чл. 30.

(1) В дирекция „Правно-нормативна дейност“ – МО, се води регистър на юрисконсултите и другите служители с юридическо образование от Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната, както и на издадените пълномощни. В регистъра се вписват трите имена, длъжност, място на работа (дирекция, военно формирование или др.), служебен адрес и телефон, домашен телефон, дата на възникване на трудовото (служебното) правоотношение, регистрационен номер на пълномощното, срок на пълномощното, дата на прекратяване на служебно/трудово правоотношение или на договора за военна служба, дата на връщане на пълномощното в дирекция „Административно и информационно обслужване“ за издадените от министъра на отбраната пълномощни или в съответната структура на пряко подчинение на министъра на отбраната.

(2) В тридневен срок от възникване на трудово/служебно правоотношение или правоотношение по изпълнение на военна служба със служители по ал. 1 структурата по управление на човешките ресурси от Министерството на отбраната или от Българската армия е длъжна да уведоми за това директора на дирекция „Правно-нормативна дейност“ – МО, като изпрати необходимите данни за издаване на пълномощно на съответния служител и/или за вписването му в регистъра по ал. 1. Когато служител по ал. 1 бъде назначен в структурата на пряко подчинение на министъра на отбраната, съответната структура по управление на човешките ресурси уведомява за това дирекция „Правно-нормативна дейност“ – МО, и изпраща копие от издаденото пълномощно.

(3) Пълномощните за представляване на Министерството на отбраната пред правораздавателните органи и органите на принудително изпълнение се подготвят по образец от дирекция „Правно-нормативна дейност“ – МО, и се представят за подпис от министъра на отбраната. След подписването им от министъра на отбраната пълномощните се изпращат от дирекция „Административно и информационно обслужване“ – МО, в структурата, в която работи юристът. Копие от пълномощното се изпраща и в дирекция „Правно-нормативна дейност“ – МО.

(4) В тридневен срок от прекратяване на правоотношението със служители по ал. 1 съответните структури по управление на човешките ресурси от Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната уведомяват директора на дирекция „Правно-нормативна дейност“ – МО, като посочват кой поема водените от напусналия служител дела и прилагат протокол-опис за предаването им.

Чл. 31.

(1) Всеки юрисконсулт или служител с юридическо образование е длъжен да осъществява всички процесуални действия, налагащи се по хода на делото, за които притежава представителна власт.

(2) В исковата молба, съответно в първото по делото заседание, след като му е възложено воденето на делото, той е длъжен да посочи на съда служебния си адрес за призоваване.

Чл. 32. В дирекция „Правно-нормативна дейност“ – МО, се води регистър на всички водени от и срещу Министерството на отбраната съдебни и изпълнителни дела, както и регистър на влезлите в сила съдебни решения, или определения за прекратяване на дела, по които страна е Министерството на отбраната и Българската армия.

Чл. 33.

(1) Постъпилите на адреса на Министерството на отбраната призовки, съобщения и книжа по граждански, наказателни, административни и изпълнителни дела, по които страна е министерството, се получават от служители, надлежно упълномощени да осъществяват процесуално представителство на Министерството на отбраната.

(2) Призовките, съобщенията и книжата по делата се изпращат на юриста, на когото е разпределено делото, в тридневен срок от постъпването им. В спешни случаи уведомяването се извършва по телефон или факс.

Чл. 34.

(1) При получаване на призовки и съобщения по новообразувани дела същите се разпределят по следния ред:

1. когато Министерството на отбраната е ищец – на юриста, изготвил исковата молба, като могат да се приложат разпоредбите на чл. 26 и 27;

2. когато Министерството на отбраната е ответник или трето лице – помагач по делото – съобразно разпоредбите на чл. 25 – 27.

(2) При получаване на призовки и съобщения по дела, които до момента не са регистрирани в дирекция „Правно-нормативна дейност“ – МО, и от които не може да се установят характерът и предметът на делото, същите се изпращат за проверка и доклад на юриста, който има работно място на територията на същия или най-близкия съдебен район. Съобразно извършената проверка директорът на дирекция „Правно-нормативна дейност“ – МО, разпределя делото в съответствие с разпоредбите на чл. 26, 27 и 28.

Чл. 35.

(1) В тридневен срок от постъпване на съдебните книжа в дирекция „Правно-нормативна дейност“ – МО, в регистъра по чл. 32 се отбелязва на кого се разпределят за водене на делото.

(2) Когато призовките, съобщенията и книжата са изпратени за проверка и доклад, отбелязването в регистъра се прави след получаване на необходимата информация.

(3) При постъпване на призовки и книжа по дела директно на адреса на юрист извън състава на дирекция „Правно-нормативна дейност“ – МО, същият е длъжен писмено да уведоми директора на дирекция „Правно-нормативна дейност“ – МО, за делото, като посочи номер и подсъдност на делото, ищец, ответник, правно основание и цена на иска, насрочване на делото и други данни.

Чл. 36. По делата, по които Министерството на отбраната се представлява от юрист извън състава на дирекция „Правно-нормативна дейност“ – МО, същият периодично информира директора на дирекция „Правно-нормативна дейност“ – МО, или определен от него служител за хода на делото. Представляващият министерството юрист задължително изпраща в дирекция „Правно-нормативна дейност“ – МО, екземпляр от всички влезли в сила решения или определения за прекратяване по водени от него дела, както и копия от издадените в полза на Министерството на отбраната изпълнителни листове или предявени пред Министерството на отбраната по реда на заповедното производство.

Чл. 37. Регистрите по чл. 30 и 32 се поддържат от служител, определен от директора на дирекция „Правно-нормативна дейност“ – МО, който има задължения да извършва всички отбелязвания във връзка с постъпилите книжа.

Раздел IV

Правно осигуряване на обществените поръчки и концесиите в Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната

Чл. 38. Правното осигуряване на обществените поръчки и концесиите в Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната включва:

1. съгласуване на проекти на решения за откриване на процедури за възлагане на обществени поръчки, обявления за провеждане на процедури, документации за участие, решения за прекратяване на процедури и проекти на договори за възлагане на обществени поръчки;

2. участие в комисии за разглеждане, оценка и класиране на оферти и избор на изпълнител на обществени поръчки;

3. правно осигуряване на модернизацията на въоръжените сили с въоръжение и техника;

4. участие в преговори и съгласуване на проекти на офсетни споразумения;

5. процесуално представителство по дела, свързани с обжалване на актове на възложителя, касаещи обществени поръчки;

6. участие в екипи по следене изпълнението на сключените договори за възлагане на обществени поръчки;

7. участие в екипи по следене изпълнението на проекти за модернизация на въоръжените сили с въоръжение и техника;

8. съгласуване на обосновки на концесии, проекти на решения за откриване на процедури за предоставяне на концесия, обявления за провеждане на процедури, концесионен договор и документация за участие, когато министърът на отбраната извършва подготвителните действия за предоставяне на концесията;

9. съгласуване на проектите на решения по чл. 103 от Закона за концесиите;

10. участие в комисии за провеждане на процедури за предоставяне на държавни концесии, когато това е необходимо, и в комисии по контрол на изпълнението на концесионни договори, когато този контрол е възложен на министъра на отбраната.

Чл. 39.

(1) Решенията на възложителя за откриване на процедури за възлагане на обществени поръчки, документации за участие в тях, решенията за тяхното прекратяване, за назначаване на комисии за избор на изпълнител, договорите за възлагане на обществени поръчки и офсетните споразумения се съгласуват за законосъобразност от директора на дирекция „Правно-нормативна дейност“ – МО, или от юриста, обслужващ ръководителя на структурата на подчинение на министъра на отбраната, имаща статута на възложител по смисъла на Закона за обществените поръчки или действаща по пълномощие от министъра на отбраната.

(2) При съгласуването на актовете по ал. 1 длъжностните лица са длъжни да представят на съответния юрист всички документи, имащи значение за изясняване на фактическата обстановка по случая.

(3) Длъжностните лица са длъжни да осигурят на юриста за запознаване със случая и за вземане на решение достатъчно време, което не може да бъде по-малко от два работни дни.

(4) Указанията и препоръките за законосъобразност на лицата по ал. 1 са задължителни за изготвилите или предложилите за подписване съответния акт длъжностни лица.

Чл. 40.

(1) Всички жалби срещу решения на възложителя, касаещи обществени поръчки, се изпращат в двудневен срок в дирекция „Правно-нормативна дейност“ – МО, или на юриста, обслужващ ръководителя на съответната структура, имаща статута на възложител по смисъла на Закона за обществените поръчки или действаща по пълномощие от министъра на отбраната.

(2) Жалбите по ал. 1 се изпращат окомплектовани с два екземпляра заверени и подпечатани копия от оспорвания акт, както и всички документи, имащи отношение към процедурата за възлагане на обществена поръчка.

(3) Процесуалното представителство по жалбите по ал. 1 се осъществява по реда на раздел III.

Чл. 41.

(1) При констатиране на неизпълнение на сключените договори за възлагане на обществени поръчки и офсетни споразумения длъжностните лица сезират в едномесечен срок дирекция „Правно-нормативна дейност“ – МО, или юриста, обслужващ ръководителя на съответната структура, имаща статута на възложител по смисъла на Закона за обществените поръчки или действаща по пълномощие от министъра на отбраната, за предявяване на претенции по исков ред.

(2) Уведомяването по ал.1 се придружава с два екземпляра заверени и подпечатани копия от всички документи, доказващи факта на неизпълнението.

Чл. 42. Ръководителите на структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната, имащи статута на възложители по смисъла на Закона за обществените поръчки, изпращат в дирекция „Правно-нормативна дейност“ – МО, ежегоден доклад за броя на обжалваните процедури за възлагане на обществени поръчки през годината, за хода на съдебните и арбитражните дела по тях, както и копия от влезлите в сила съдебни или арбитражни решения.

Чл. 43. Обосновките на концесии, проектите на решения за откриване на процедури за предоставяне на концесия, обявленията за провеждане на процедури, концесионните договор и документация за участие, когато министърът на отбраната извършва подготвителните действия за предоставяне на концесията, се съгласуват за законосъобразност от дирекция „Правнонормативна дейност“ – МО, при условията и по реда на чл. 39, ал. 2 – 4.

Чл. 44. Проектите на решения по чл. 103 от Закона за концесиите се съгласуват от дирекция „Правно-нормативна дейност“ – МО, за законосъобразност след изразяване на становище от компетентните структури за обстоятелствата по чл. 12, ал. 2 от Закона за концесиите.

Раздел V

Правно осигуряване на международната дейност в Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната

Чл. 45. Правното осигуряване на международната дейност в областта на отбраната се изразява във:

1. участие в преговори по изготвяне на проекти на международни договори и други актове с международен характер, по които страна е Министерството на отбраната, правителството на Република България или Република България;

2. съгласуване и/или изготвяне на пакет документи и проекти на решения на Министерския съвет на Република България или проекти на закони на Народното събрание за одобряване, утвърждаване, присъединяване към или ратифициране на международни договори;

3. съгласуване или изготвяне на проекти на актове на Министерския съвет на Република България и на Народното събрание, както и на министъра на отбраната за разрешаване изпращането на български въоръжени сили извън територията на страната и преминаването и пребиваването на чуждестранни или съюзнически въоръжени сили на територията на страната;

4. даване на становища по международни договори, изготвени от други министерства и ведомства;

5. изготвяне и даване на становища по нормативни актове в областта на отбраната, съдържащи международен елемент;

6. правно осигуряване на международни военни учения и тренировки на територията на страната и извън нея с участието на български въоръжени сили;

7. даване на становища и консултации по прилагане на международното публично право в областта на отбраната и въоръжените сили, включително и във връзка с членството на Република България в НАТО и Европейския съюз;

8. осъществяване на координационни връзки с административните звена на Министерството на отбраната, с Министерството на външните работи и останалите министерства и ведомства по международноправни въпроси;

9. изготвяне на сравнително-правни анализи по въпросите на отбраната и въоръжените сили във връзка с международното сътрудничество в тези области.

Чл. 46.

(1) Проектите на международни договори се изготвят от работни групи, в които участват експерти от отдел „Международно право“ в дирекция „Правно-нормативна дейност“ – МО, и представители на други звена от Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната съобразно предмета на договора.

(2) Експерти от отдел „Международно право“ участват в състава на делегации от Министерството на отбраната, както и в съвместни делегации с други министерства и ведомства с мандат за преки преговори или предварителни разговори, консултации или инициативи по всички въпроси, свързани с реализиране на правителствената политика в областта на отбраната и въоръжените сили, касаещи подготовката на международноправни актове.

Чл. 47. Проектите на актове на Народното събрание и на Министерския съвет, свързани с международното военно сътрудничество или с изпращане на български въоръжени сили извън територията на страната или пребиваване или преминаване на чужди и/или съюзнически въоръжени сили на територията на страната, чийто вносител е Министерството на отбраната, се изготвят по реда на чл. 15.

Чл. 48. Становищата на министъра на отбраната по международни договори и по нормативни актове в областта на отбраната, съдържащи международен елемент, изготвени от други министерства и ведомства, се изготвят от отдел „Международно право“ по реда на чл. 21.

Чл. 49. Проекти на актове на министъра на отбраната, свързани с международното сътрудничество в областта на отбраната и въоръжените сили, се изготвят по реда на чл. 15 – 17.

Раздел VI

Правно осигуряване на собственост

Чл. 50. Правното осигуряване на собствеността на Министерството на отбраната включва:

1. подготовка на становища по проекти на решения по Закона за държавната собственост и участие в комисии по този закон;

2. участие в комисии за провеждане на процедури, свързани с управлението и/или разпореждането с имоти – държавна собственост, в управление на Министерството на отбраната, подготовка на становища и съгласуване за законосъобразност на съответните актове на министъра на отбраната;

3. съгласуване за законосъобразност проектите за заповеди на министъра на отбраната по чл. 80а от Закона за държавната собственост;

4. участие в междуведомствени работни групи и комисии като представител на Министерството на отбраната по въпроси от вещноправен характер, свързани с имоти и вещи – държавна собственост в управление на Министерството на отбраната;

5. изготвяне на искови молби, жалби, възражения, отговори на искови молби, отговори на жалби и други документи по съдебни дела, свързани със защитата на държавната собственост в управление на Министерството на отбраната;

6. осъществяване на процесуално представителство по заведени от и срещу Министерството на отбраната дела с вещноправен и облигационен характер, свързани с имоти и вещи – държавна собственост в управление на Министерството на отбраната;

7. подготовка на становища за законосъобразност по проекти на заповеди на министъра на отбраната, свързани с управлението и разпореждането с имоти и вещи, в управление на Министерството на отбраната;

8. предприемане след сезиране на необходимите правни действия за събиране на вземанията на Министерството на отбраната с вещноправен и облигационен характер;

9. подготовка на становища за законосъобразност по проекти на актове на министъра на отбраната като упражняващ правата на едноличен собственик на капитала в търговските дружества с държавно участие.

Чл. 51.

(1) Решенията на министъра на отбраната за откриване на процедури за продажба или за отдаване под наем на недвижим имот или част от него в управление на Министерството на отбраната, тръжните книжа към тях, решенията за тяхното прекратяване, за назначаване на комисии и договорите за отдаване под наем се съгласуват за законосъобразност от директора на дирекция „Правно-нормативна дейност“ – МО.

(2) При съгласуването на актовете по ал. 1 длъжностните лица са длъжни да представят на съответния юрист всички документи, имащи значение за изясняване на фактическата обстановка по случая.

(3) Длъжностните лица са длъжни да осигурят на юриста за запознаване със случая и за вземане на решение достатъчно време, което не може да бъде по-малко от три работни дни.

(4) Указанията и препоръките за законосъобразност на лицата по ал. 1 са задължителни за изготвилите или предложилите за подписване съответния акт длъжностни лица.

(5) Съгласувателната процедура по ал. 1 – 4 се прилага и по отношение на непосочените в ал. 1 актове с вещноправен или облигационен характер.

Чл. 52.

(1) Всички жалби срещу решения на министъра на отбраната в качеството му на ръководител на ведомство, касаещи недвижими имоти и движими вещи, в управление на Министерството на отбраната се изпращат в двудневен срок в дирекция „Правно-нормативна дейност“ – МО.

(2) Жалбите по ал. 1 се изпращат окомплектовани с два екземпляра заверени и подпечатани копия от оспорвания акт, както и всички документи, имащи отношение към процедурата.

(3) Процесуалното представителство по жалбите по ал. 1 се осъществява по реда на раздел III.

Чл. 53.

(1) При неизпълнение на задължения на наематели на имот или на обособена част от имот – държавна собственост, в управление на Министерството на отбраната съответният юрист от Главна дирекция „Инфраструктура на отбраната“ по местонахождение на имота, или определен служител от дирекция „Правно-нормативна дейност“ – МО, в случай, че съответното териториално звено на главната дирекция няма служител с юридическо образование, подготвя проект на искова молба или заявление за издаване на заповед за изпълнение.

(2) Уведомяването по ал. 1 се придружава с два екземпляра заверени и подпечатани копия от всички документи, доказващи факта на неизпълнението.

Чл. 54. Ръководителите на структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната, имащи статут на ведомства по смисъла на Закона за държавната собственост, изпращат в дирекция „Правно-нормативна дейност“ – МО, ежегоден доклад за броя на обжалваните процедури, свързани с управлението и разпореждането с имоти –държавна собственост, предоставени им в управление, за хода на съдебните дела по тях, както и копия от влезлите в сила съдебни решения.

Чл. 55. Проектите на нормативни актове, на актове на Министерския съвет, както и на постъпилите проекти от други ведомства по реда на Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, свързани с управление или разпореждане с недвижими имоти и движими вещи – държавна собственост, се представят в дирекция „Правно-нормативна дейност“ – МО, за становище за законосъобразност, като се предвиди подходящ срок за това.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1. Тази инструкция се издава на основание чл. 31, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България във връзка с чл. 24, т. 4 и 5 от Устройствения правилник на Министерството на отбраната, приет с ПМС № 54 от 2010 г. (ДВ, бр. 27 от 2010 г.).

§ 2. В 7-дневен срок от издаване на тази инструкция всички длъжностни лица, в чието подчинение работят юрисконсулти или служители с юридическо образование на експертни длъжности, уведомяват директора на дирекция „Правно-нормативна дейност“ – МО, като изпращат трите имена, ЕГН, телефон, точната длъжност и месторабота на юриста.

§ 3. В 14-дневен срок от издаване на инструкцията длъжностните лица, в чието подчинение работят юрисконсулти или служители с юридическо образование на експертни длъжности, привеждат длъжностните им характеристики в съответствие с разпоредбите на глава втора.

§ 4. В 14-дневен срок от издаване на тази инструкция всички юрисконсулти и служители с юридическо образование, заемащи експертни длъжности извън състава на дирекция „Правно-нормативна дейност“ – МО, изпращат до директора на дирекция „Правно-нормативна дейност“ – МО, списък на всички съдебни и изпълнителни дела, по които осъществяват процесуално представителство, като посочват: номер, подсъдност и съдебна инстанция на делото, ищец, ответник, правно основание и цена на иска, насрочване на делото и други данни от значение за хода на делото.

За министър: А. Цветкова