Наредба № 16 от 29 март 2018 г. за издаване на лицензи и одобрения, за вписване в регистъра по чл. 19 от Закона за платежните услуги и платежните системи и за изискванията към дейността на операторите на платежни системи с окончателност на сетълмента

(2) Заявлението съдържа наименование, седалище и адрес на управление на заявителя, изчерпателно изброяване на платежните услуги, които възнаме-рява да извършва, електронна поща и интернет страницата на заявителя, ако има такива, както и данни за лице за контакт по отношение на предос-тавените документи.

(2) Заявлението за лиценз се подписва от лицата, управляващи и пред-ставляващи заявителя.

(3) Изм. и доп. – ДВ, бр. 38 от 2020 г. Приложените към заявлението до-кументи и информация се представят на български език. Всички документи на чужд език се представят в оригинал и се придружават с превод на българ-ски език, а представяните официални документи трябва да бъдат и легали-зирани в съответствие с изискванията на действащото законодателство.

(4) Приложените към заявлението документи се предоставят в оригинал или в заверен от заявителя препис, като при поискване заявителят е длъжен да представи оригинала на документа.

(5) Приложените към заявлението документи и информация се предос-тавят на хартиен и електронен носител.

(6) Документ по ал. 1 може да бъде заменен с нотариално заверена деклара-ция в случаите, когато правната система на чуждата държава не предвиж-да издаването на такъв, което се удостоверява с издаден от съответните компетентни органи на тази държава официален документ.

(7) Българската народна банка може да изисква представянето на допъл-нителни документи и информация с цел да бъдат установени обстоятел-ствата, необходими за извършване на преценка налице ли са условията за издаване на лиценз.

(8) доп. – ДВ, бр. 47 от 2023 г. Заявителят е длъжен незабавно писмено да информира БНБ при настъпване на промени в информацията, съдържаща се в заявлението и в приложените към него документи и информация, настъ-пили след подаване на заявлението, включително когато вече предоставена информация не е точна, пълна или достоверна. Заявителят следва да иден-тифицира съответната информация, нейното място в първоначалното заявление, причината за настъпилите промени в информацията, актуали-зираната информация и потвърждение, че останалата информация в заяв-лението остава непроменена.

(9) В тримесечен срок след получаване на лиценз платежната институ-ция предоставя на БНБ приети от управителния орган правила и общи ус-ловия, които прилага при извършване на дейността си.

(2) Изм. – ДВ, бр. 47 от 2024 г. Изискванията по ал. 1, т. 3 – 8 се прилагат и за физическите лица, които пряко или косвено притежават квалифицира-но дялово участие в капитала на заявителя, а изискванията по ал. 1, т. 3–7 се прилагат за лицата, които по закон представляват юридическите лица, притежаващи пряко или косвено квалифицирано дялово участие в капитала на заявителя.

(3) Изискванията по ал. 1, т. 3–7 се прилагат и за лицата, управляващи и представляващи клонове и представители на заявителя.

(4) Изм. – ДВ, бр. 23 от 2021 г. При промяна в лицата по ал. 1, 2 и 3 следва да бъдат спазени всички изисквания на този член, като платежната инсти-туция уведомява БНБ и прилага съответните документи и информация за лицата по ал. 1 и 2 преди извършване на промяната, а за лицата по ал. 3 най-късно в 14-дневен срок от настъпване на промяната.

(2) Заявителят не представя документите и информацията по ал. 1, ко-гато лицата, управляващи и представляващи заявителя или членовете на неговите органи за управление и надзор, са членове на управителния съвет (съвета на директорите) или надзорния съвет на лицензирана от БНБ банка или са членове на Управителния съвет на БНБ. В този случай Българската народна банка може да поиска предоставяне на допълнителни документи и информация за удостоверяване спазването на съответните изисквания съ-гласно Закона за платежните услуги и платежните системи.

(3) Обстоятелствата по чл. 4, ал. 1, т. 3 за българските граждани се уста-новяват служебно от БНБ по реда на Наредба № 8 на министъра на правосъ-дието от 2008 г. за функциите и организацията на дейността на бюрата за съдимост (ДВ, бр. 24 от 2008 г.).

(2) За всяко юридическо лице, което притежава или е записало пряко или косвено квалифицирано дялово участие в капитала на дружеството заяви-тел, се представят следните документи и информация:

(3) Заявителят не представя документи и информация по ал. 2, когато юридическото лице, което притежава или е записало квалифицирано дяло-во участие, е БНБ или лицензиран от БНБ доставчик на платежни услуги. В този случай Българската народна банка може да поиска предоставяне на допълнителни документи и информация за удостоверяване спазването на съответните изисквания съгласно Закона за платежните услуги и платеж-ните системи.

(2) Към информацията по ал. 1, т. 1 се включват:

(3) В случай на косвено придобиване към информацията по ал. 1 се включ-ват данни относно начина, по който ще се осъществи това придобиване, както следва:

(4) Отм. – ДВ, бр. 23 от 2021 г.

(5) Към заявлението се прилагат документите и информацията по чл. 6, ал. 1 и 2 за заявителя, както и документ за платена такса съгласно чл. 70.

(6) Нова – ДВ, бр. 23 от 2021 г. За заявлението и приложените към него документи и информация се прилагат разпоредбите на чл. 3, ал. 3 – 8. Уведомяване при придобиване на три или повече от три на сто от акции/дружествени дялове или права на глас по акции/дружествени дялове (Нов – ДВ, бр. 38 от 2020 г.)

(2) Българската народна банка може да поиска предоставяне на допълни-телни документи и информация за удостоверяване спазването на съот-ветните изисквания съгласно Закона за платежните услуги и платежните системи.

(2) При преценката по ал. 1 се взема предвид наличието на информация за извършено престъпление, свързано с изпиране на пари или финансиране на тероризма. Наличието на такава информация за близък сътрудник по сми-съла на § 1, т. 68 от допълнителните разпоредби на Закона за платежните услуги и платежните системи е основание да се приеме, че лицата по чл. 5, ал. 1, чл. 6, ал. 1 и 2 или чл. 7, ал. 1 не притежават добра репутация.

(3) При възникване на основателни съмнения за истинността на пред-ставените документи и/или изложените в тях обстоятелства и твърде-ния БНБ може да изиска допълнителна информация и да извърши проверка съобразно достъпните информационни ресурси.

(4) По отношение на декларираните лица по чл. 5, ал. 1, т. 11 и чл. 6, ал. 2, т. 16, близки сътрудници, които не са български граждани, БНБ може да из-иска от лицата по чл. 5, ал. 1, чл. 6, ал. 1 и 2 и чл. 7, ал. 1 предоставяне на свиде-телство за съдимост, издадено преди не повече от три месеца, считано от датата на подаване на заявлението, или друг аналогичен документ. Обсто-ятелствата по ал. 2 за българските граждани могат да бъдат установени от БНБ служебно по реда на Наредба № 8 на министъра на правосъдието от 2008 г. за функциите и организацията на дейността на бюрата за съдимост (ДВ, бр. 24 от 2008 г.).

(5) Събраната по реда на тази наредба информация за близки сътрудници се използва единствено за целите на съответното административно про-изводство. При деклариране на близки сътрудници по реда на тази наредба деклараторът уведомява съответните лица за това.

(2) Елементите, посочени в ал. 1, т. 3 – 5, се признават само ако са на раз-положение за неограничено и незабавно ползване за покриване на рискове или загуби веднага след възникването им.

(3) Изм. – ДВ, бр. 23 от 2021 г., доп. – ДВ, бр. 83 от 2022 г. Междинна или годишна печалба може да се включи като елемент на капитала по ал. 1, т. 3, преди годишният финансов отчет да е приет от общото събрание на дру-жеството, с предварително разрешение на БНБ, ако са спазени условията по чл. 26, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 575/2013. Веднъж включена като елемент на капитала, неразпределената печалба може да се използва за диви-денти само с разрешение на БНБ, ако платежната институция удостовери, че са спазени изискванията на чл. 9 и 10.

(2) Когато платежна институция принадлежи към същата група, към която принадлежи и друга платежна институция, кредитна институция, инвестиционен посредник, дружество за управление на активи или застра-хователно дружество, елементите, изпълняващи условията за собствен ка-питал, не могат да бъдат използвани повече от веднъж при изчисляването му. Това изискване се прилага и когато платежната институция осъщест-вява допълнителни дейности по чл. 20 от Закона за платежните услуги и платежните системи.

(3) Нова – ДВ, бр. 38 от 2020 г. Платежната институция незабавно уведомява БНБ, когато платежоспособността ѝ е застрашена или собстве ният ѝ капитал е спаднал под по-голямата от стойностите по чл. 8 или по чл. 9 от Закона за платежните услуги и платежните системи.

(2) Българската народна банка може да изиска от платежна институция да предостави отчета за собствения капитал по ал. 1 с друга периодичност и краен срок за представяне на отчета.

(3) Българската народна банка може да изиска от платежна институция да предостави информация за собствения капитал на консолидирана основа за определен период.

(4) Подуправителят, ръководещ управление „Банково“ на БНБ, определя с указания формата и съдържанието на отчета по ал. 1.

(2) Българската народна банка може да изиска от дружество, лицензирано да извършва дейност като платежна институция, да предостави на БНБ междинни финансови отчети.

(3) Отм. – ДВ, бр. 38 от 2020 г.

(2) Доп. – ДВ, бр. 91 от 2021 г. Платежната институция предоставя на БНБ информация за откритите защитни сметки, за валутата, налич-ността и движението по всяка от тях за всяко тримесечие на календарната година, както и информация за подлежащите на защита средства на полз-ватели на платежни услуги към края на съответното тримесечие, в срок до края на календарния месец, следващ съответния тримесечен период.

(2) Изчисляването на сумите по ал. 1 се извършва, като се съберат стой-ностите на съответните показатели за всеки критерий, попълнени съглас-но насоки 5 – 7 от Насоки на ЕБО относно критериите за определяне на минималната парична стойност на застраховката „Професионална отго-ворност“ или друга сравнима гаранция (EBA/GL/2017/08).

(3) Минималната парична стойност на застраховката „Професионална отговорност“ или на сравнимата гаранция по ал. 1, изчислена от заявителя, следва да бъде посочена като число за година.

(4) Прегледът и преизчисляването на минималната парична стойност по ал. 1 се извършват веднъж годишно, за което се уведомява БНБ в едномесечен срок.

(2) Когато представителят е лицензирано или регистрирано от БНБ дружество, платежната институция може да представи на БНБ само ин-формация за датата и номера на вече представена в БНБ информация съглас-но изискванията на друг нормативен акт, която отговаря на съдържанието и обема на изискваната по ал. 1 информация.

(3) Когато лицензирана от БНБ платежна институция възнамерява да предоставя платежни услуги чрез представител на територията на друга държава членка, представя в БНБ следните документи и информация:

(4) Когато лицензирана от БНБ платежна институция възнамерява да предоставя платежни услуги чрез клон на територията на друга държава членка, представя в БНБ документите и информацията по ал. 3, както и:

(5) В 7-дневен срок от съобщаване на платежната институция на реше-нието на БНБ за вписване на представителя или клона по чл. 32, ал. 7 от Зако-на за платежните услуги и платежните системи платежната институция уведомява БНБ за датата, от която ще започне да извършва дейност чрез представител или клон на територията на друга държава членка.

(6) Вписването, отказът за вписване и заличаването на клон или предста-вител на платежна институция от БНБ във водения от нея регистър по чл. 19 от Закона за платежните услуги и платежните системи се извършват със заповед на подуправителя, ръководещ управление „Банково“, на основа-нията, предвидени в чл. 29 от Закона за платежните услуги и платежните системи.

(7) В регистъра при БНБ се вписват и платежните институции, които ще извършват дейност чрез клон, представител или директно на терито-рията на друга държава членка след изпълнение на изискванията на чл. 32 от Закона за платежните услуги и платежните системи и на тази наредба.

(8) Представител на платежна институция не може да предоставя пла-тежни услуги чрез трети лица.

(9) Нова – ДВ, бр. 38 от 2020 г. Документите и информацията по ал. 1, 3 и 4 се представят на български език. Всички документи на чужд език се представят в оригинал и се придружават с превод на български език, а пред-ставяните официални документи трябва да бъдат и легализирани в съот-ветствие с изискванията на действащото законодателство.

(10) Нова – ДВ, бр. 38 от 2020 г. Документ по ал. 1, 3 и 4 може да бъде заменен с нотариално заверена декларация в случаите, когато правната сис-тема на чуждата държава не предвижда издаването на такъв, което се удос-товерява с издаден от съответните компетентни органи на тази държава официален документ.

(11) Предишна ал. 9 – ДВ, бр. 38 от 2020 г.; изм. – ДВ, бр. 23 от 2021 г. При промяна в данните по ал. 1, 3 и 4 платежната институция предоставя съответните документи и информация в БНБ в 14-дневен срок от настъп-ване на промяната.

(12) Нова – ДВ, бр. 47 от 2024 г. В 14-дневен срок от започване извърш-ването на дейност чрез представител платежната институция уведомя-ва БНБ за това. В случай че платежна институция не започне да извършва дейност чрез представител в тримесечен срок от вписване в регистъра по чл. 19 от Закона за платежните услуги и платежните системи или от дата-та по ал. 5, платежната институция подава заявление до БНБ за заличаване на представителя от регистъра.

(2) Изм. и доп. – ДВ, бр. 23 от 2021 г. Платежната институция възлага на централното звено за контакт комуникацията със и докладването на информация на БНБ относно дейността на представителите на платеж-ната институция на територията на Република България, включително предоставяне на информация за спазване на изискванията на глави четвърта и пета от Закона за платежните услуги и платежните системи и предос-тавяне на статистически данни относно извършените платежни услуги на територията на Република България, както и представянето на БНБ на отчета по чл. 51, ал. 1 от Наредба № 3 на БНБ от 2018 г. за условията и реда за откриване на платежни сметки, за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти. Централното звено за контакт служи като единно звено за контакт на платежната институция във връз-ките ѝ с компетентните органи на изпращащата държава членка и БНБ, включително като предоставя документи и информация на компетентни-те органи при поискване. Централното звено за контакт улеснява компе-тентните органи на изпращащата държава членка или БНБ при извършване на надзорни проверки на представителите и изпълнението на наложени от компетентните органи надзорни мерки.

(3) Платежната институция предоставя на БНБ следните документи и информация във връзка с установяването на централно звено за контакт:

(4) Изм. – ДВ, бр. 23 от 2021 г. При промяна в данните по ал. 3 платежна-та институция предоставя съответните документи и информация в БНБ в 14-дневен срок от настъпване на промяната.

(5) Платежната институция предоставя на БНБ документите и ин-формацията по ал. 3 до 31 януари на годината, следваща календарната годи-на, през която е настъпило някое от обстоятелствата по ал. 1.

(2) Когато платежна институция възнамерява да възложи на подизпъл-нител осъществяването на оперативни функции, с уведомлението по реда на чл. 31 от Закона за платежните услуги и платежните системи предоста-вя на БНБ план за непрекъснатост на дейността по отношение на възложе-ните функции в съответствие с насока 9 от Насоки на ЕБО EBA/GL/2019/02, както и стратегия за изход в съответствие с насока 15 от Насоки на ЕБО EBA/GL/2019/02.

(3) Платежните институции сключват споразумения за възлагане на дейности на подизпълнители при условията на насоки 12 и 13 от Насоки на
ЕБО EBA/GL/2019/02.

(4) Платежните институции поддържат актуален регистър на инфор-мацията относно всички споразумения за възлагане на дейности на подиз-пълнители в съответствие с насока 11 от Насоки на ЕБО EBA/GL/2019/02.

(5) Платежните институции предоставят на разположение на БНБ при поискване пълния регистър по ал. 4 или част от него, копия на сключените споразумения по ал. 3, както и политиката по ал. 1.

(6) Платежните институции уведомяват БНБ за съществени промени, свързани със сключените от тях споразумения за възлагане на дейности на подизпълнители, които биха могли да имат съществено въздействие върху непрекъснатото изпълнение на дейността на платежните институции, в 7-дневен срок от тяхното настъпване.

(2) Разрешение за преобразуване на платежна институция, лицензирана от БНБ, чрез промяна на правната форма се допуска само в рамките на раз-решените видове търговски дружества съобразно изискванията за издаване на лиценз.

(3) Разрешение за преобразуване чрез сливане на платежна институция се издава само ако новоучреденото дружество получи лиценз, съответстващ на вида услуги, които ще извършва.

(4) При вливане на платежна институция правото за извършване на дейности, за които приемащото дружество не е лицензирано, не преминава върху него.

(5) За издаване на разрешение за разделяне или отделяне чрез придобива-не приемащите дружества трябва да притежават съответния лиценз, ако вследствие на правоприемството към тях преминават права и задължения, възникнали при извършване на дейности, за които се изисква лиценз.

(6) За издаване на разрешение за разделяне или отделяне чрез учредяване или при отделяне на еднолично търговско дружество новоучредените дру-жества трябва да са получили лиценз, ако вследствие на правоприемството към тях преминават права и задължения, възникнали при извършване на дей-ности, за които се изисква лиценз.

(7) В случаите по ал. 3, 5 и 6 искането за издаване на лиценз, по което е компетентна да се произнесе БНБ, се разглежда едновременно с това за разрешение.

(2) Заявлението съдържа формата на преобразуване и информация за при-чините за преобразуване.

(3) Към заявлението по ал. 1 се прилагат следните документи и информация:

(4) Българската народна банка разглежда заявлението по ал. 1 в срок до два месеца считано от получаването му. Когато е необходимо за извършва-не на преценката, БНБ може да отправи писмено искане за предоставяне на допълнителна информация, като определя срок не по-дълъг от два месеца, като за периода между датата на изискване на информацията и датата на получаването ѝ срокът по изречение първо спира да тече.

(5) Българската народна банка издава разрешение за преобразуване, ако установи, че:

(6) Българската народна банка отказва издаването на разрешение за пре-образуване, ако установи, че не е спазено някое от условията по ал. 5, заяви-телят не е предоставил необходимите документи и информация по ал. 3 или предоставените документи съдържат непълна, противоречива или невярна информация.

(7) За заявлението и приложените към него документи и информация се прилагат съответно разпоредбите на чл. 3, ал. 3–8.

(2) Заявлението съдържа наименование, седалище и адрес на управление на заявителя, изчерпателно описание на дейността по издаване на електронни пари, която заявителят възнамерява да извършва, електронна поща и ин-тернет страницата на заявителя, ако има такива, както и данни за лице за контакт по отношение на предоставените документи.

(2) За заявлението и приложените към него документи и информация се прилагат разпоредбите на чл. 3, ал. 2 – 9.

(2) Заявителят не представя документи и информация по чл. 6, ал. 2, ко-гато юридическото лице, което притежава или е записало квалифицирано дялово участие, е БНБ или лицензиран от БНБ доставчик на платежни ус-луги. В този случай Българската народна банка може да поиска предоставяне на допълнителни документи и информация за удостоверяване спазването на съответните изисквания съгласно Закона за платежните услуги и пла-тежните системи.

(2) За началния капитал на дружеството за електронни пари се прилагат съответно разпоредбите на чл. 8, ал. 2 и 3.

(3) По всяко време на извършване на дейността дружеството за елек-тронни пари е длъжно да разполага със собствен капитал в размер, който не може да спада под по-голямата от стойностите по чл. 38 или по чл. 39, ал. 2–6 от Закона за платежните услуги и платежните системи.

(4) Когато дружеството за електронни пари принадлежи към същата група, към която принадлежи и друго дружество за електронни пари, кре-дитна институция, платежна институция, инвестиционен посредник, дружество за управление на активи или застрахователно или презастрахо-вателно дружество, елементите, изпълняващи условията за собствен ка-питал, не могат да бъдат използвани повече от веднъж при изчисляването му. Това изискване се прилага и когато дружеството за електронни пари осъществява допълнителни дейности по чл. 42 от Закона за платежните услуги и платежните системи.

(5) Когато дружеството за електронни пари извършва някоя от до-пълнителните дейности по чл. 42 от Закона за платежните услуги и пла-тежните системи и стойността на електронните пари в обращение не е предварително известна, дружеството за електронни пари може да изчисли размера на собствения капитал въз основа на представителен дял, за който се предполага, че ще се използва за издаване на електронни пари, ако такъв представителен дял може да бъде разумно оценен въз основа на исторически данни и по задоволителен начин.

(6) Когато дружеството за електронни пари не е извършвало стопанска дейност в достатъчно дълъг срок, изискванията за размер на собствения капитал се изчисляват въз основа на прогнозни данни за електронните пари в обращение, подкрепени от представения бизнес план, които подлежат на корекции в този бизнес план.

(7) Нова – ДВ, бр. 38 от 2020 г. Дружество за електронни пари неза-бавно уведомява БНБ, когато платежоспособността му е застрашена или собственият капитал на дружеството за електронни пари е спаднал под по-голямата от стойностите по чл. 38 или по чл. 39, ал. 2–6 от Закона за платежните услуги и платежните системи.

(2) Българската народна банка може да изиска от дружеството за елек-тронни пари да предостави отчета за собствения капитал по ал. 1 с друга периодичност и краен срок за представяне на отчета.

(3) Българската народна банка може да изиска от дружеството за елек-тронни пари да предостави информация за собствения капитал на консоли-дирана основа за определен период.

(4) Подуправителят, ръководещ управление „Банково“ на БНБ, определя с указания формата и съдържанието на отчета по ал. 1.

(2) Отм. – ДВ, бр. 38 от 2020 г.

(2) Дружество за електронни пари може да разпространява и изку-пува обратно електронни пари и да предоставя платежни услуги чрез представители.

(3) Когато лицензирано от БНБ дружество за електронни пари възнаме-рява да извършва на територията на Република България чрез представи-тел посочените в ал. 2 дейности, представя в БНБ следните документи и информация:

(4) Когато представителят е лицензирано или регистрирано от БНБ дружество, дружеството за електронни пари може да представи на БНБ само информация за датата и номера на вече представена в БНБ информация съгласно изискванията на друг нормативен акт, която отговаря на съдържа-нието и обема на изискваната по ал. 3 информация.

(5) Когато лицензирано от БНБ дружество за електронни пари възнаме-рява да извършва посочените в ал. 2 дейности чрез представител на тери-торията на друга държава членка, представя в БНБ описание на услугите, които дружеството за електронни пари ще извършва чрез представителя, както и документи и информация по чл. 15, ал. 3.

(6) Когато лицензирано от БНБ дружество за електронни пари възна-мерява да извършва дейност чрез клон на територията на друга държава членка, представя в БНБ описание на услугите, които дружеството за елек-тронни пари ще извършва чрез клона, както и документи и информация по чл. 15, ал. 4.

(7) В 7-дневен срок от съобщаване на дружеството за електронни пари на решението на БНБ за вписване на представителя или клона по чл. 32, ал. 7 от Закона за платежните услуги и платежните системи дружеството за електронни пари уведомява БНБ за датата, от която ще започне да извърш-ва дейност чрез представител или клон на територията на друга държава членка.

(8) Вписването, отказът за вписване и заличаването на представител или клон на дружество за електронни пари от БНБ във водения от нея ре-гистър по чл. 19 от Закона за платежните услуги и платежните системи се извършва със заповед на подуправителя, ръководещ управление „Банково“, на основанията, предвидени в чл. 43 от Закона за платежните услуги и пла-тежните системи.

(9) В регистъра при БНБ се вписват и дружествата за електронни пари, лицензирани в Република България, които извършват дейност директно или чрез клон или извършват посочените в ал. 2 дейности чрез представител на територията на друга държава членка след изпълнение на изискванията по чл. 43 от Закона за платежните услуги и платежните системи.

(10) Представител на дружество за електронни пари не може да извърш-ва дейностите по ал. 2 чрез трети лица.

(11) Нова – ДВ, бр. 38 от 2020 г. Документите и информацията по ал. 3, 5 и 6 се представят на български език. Всички документи на чужд език се представят в оригинал и се придружават с превод на български език, а пред-ставяните официални документи трябва да бъдат и легализирани в съот-ветствие с изискванията на действащото законодателство.

(12) Нова – ДВ, бр. 38 от 2020 г. Документ по ал. 3, 5 и 6 може да бъде заменен с нотариално заверена декларация в случаите, когато правната сис-тема на чуждата държава не предвижда издаването на такъв, което се удос-товерява с издаден от съответните компетентни органи на тази държава официален документ.

(13) предишна ал. 11 – ДВ, бр. 38 от 2020 г.; изм. – ДВ, бр. 23 от 2021 г. При промяна в данните по ал. 3, 5 и 6 дружеството за електронни пари пре-доставя съответните документи и информация в БНБ в 14-дневен срок от настъпване на промяната.

(14) Нова – ДВ, бр. 47 от 2024 г. В 14-дневен срок от започване извърш-ването на дейност чрез представител дружеството за електронни пари уведомява БНБ за това. В случай че дружество за електронни пари не започ-не да извършва дейност чрез представител в тримесечен срок от вписване в регистъра по чл. 19 от Закона за платежните услуги и платежните системи или от датата по ал. 7, дружеството за електронни пари подава заявление до БНБ за заличаване на представителя от регистъра.

(2) Изм. и доп. – ДВ, бр. 23 от 2021 г. Дружеството за електронни пари възлага на централното звено за контакт комуникацията със и докладва-нето на информация на БНБ относно дейността на представителите на дружеството за електронни пари на територията на Република България, включително предоставяне на информация за спазване на изискванията на глави четвърта и пета от Закона за платежните услуги и платежните системи и предоставяне на статистически данни относно извършените платежни услуги и разпространените електронни пари на територията на Република България, както и представянето на БНБ на отчета по чл. 51, ал. 2 и ако е приложимо, по чл. 51, ал. 1 от Наредба № 3 на БНБ от 2018 г. за условията и реда за откриване на платежни сметки, за изпълнение на пла-тежни операции и за използване на платежни инструменти. Централното звено за контакт служи като единно звено за контакт на дружеството за електронни пари във връзките му с компетентните органи на изпращаща-та държава членка и БНБ, включително като предоставя документи и ин-формация на компетентните органи при поискване. Централното звено за контакт улеснява компетентните органи на изпращащата държава членка или БНБ при извършване на надзорни проверки на представителите и изпъл-нението на наложени от компетентните органи надзорни мерки.

(3) Дружеството за електронни пари предоставя на БНБ документите и информацията по чл. 16, ал. 3 във връзка с установяването на централно звено за контакт.

(4) изм. – ДВ, бр. 23 от 2021 г. При промяна в данните по ал. 3 друже-ството за електронни пари предоставя съответните документи и инфор-мация в БНБ в 14-дневен срок от настъпване на промяната.

(5) Дружеството за електронни пари предоставя на БНБ документите и информацията по ал. 3 до 31 януари на годината, следваща календарната година, през която е настъпило някое от обстоятелствата по ал. 1.

(2) За издаване на разрешение за преобразуване на дружество за електрон-ни пари се прилагат съответно разпоредбите на чл. 16в.

(2) Заявлението съдържа наименование на платежната система, наимено-вание, седалище и адрес на управление на заявителя, изчерпателно описание на дейността, която заявителят възнамерява да извършва, наименование, седалище и адрес на управление на участниците в системата, електронна поща и интернет страницата на заявителя, ако има такива, както и данни за лице за контакт по отношение на предоставените документи.

(2) Ако операторът на платежна система с окончателност на сетълмен-та възнамерява освен оперирането на платежната система да извършва и други дейности, към заявлението за издаване на лиценз се прилага информа-ция за съответните дейности и свързаните с тях услуги, както и за начина на извършването им.

(3) Когато дейностите по ал. 2 представляват предоставяне на тех-нически, информационни и комуникационни услуги, подпомагащи предос-тавянето на платежни услуги от доставчици на платежни услуги, към заявлението за издаване на лиценз се прилагат документи и информация, удостоверяващи изпълнението на изискванията на чл. 136, ал. 3 от Закона за платежните услуги и платежните системи.

(4) За заявлението и приложените към него документи и информация се прилага чл. 3, ал. 2–9.

(2) Заявителят не представя документите и информацията по ал. 1, ко-гато лицата, управляващи и представляващи заявителя, или членовете на неговите органи за управление и надзор са членове на управителния съвет (съвета на директорите) или надзорния съвет на лицензирана от БНБ банка или са членове на Управителния съвет на БНБ. В този случай Българската народна банка може да поиска предоставяне на допълнителни документи и информация за удостоверяване спазването на съответните изисквания съгласно Закона за платежните услуги и платежните системи.

(2) При прехвърляне на акции в капитала на оператора на платежна сис-тема ал. 1 се прилага съответно, като документите и информацията се представят преди извършване на прехвърлянето.

(3) Заявителят не представя документи и информация по ал. 1, когато юридическото лице, което притежава или е записало квалифицирано дялово участие, е БНБ или лицензирана от БНБ банка. В този случай Българската народна банка може да поиска предоставяне на допълнителни документи и информация за удостоверяване спазването на съответните изисквания съгласно Закона за платежните услуги и платежните системи.

(2) Нова – ДВ, бр. 88 от 2025 г., в сила от 1 януари 2026 г. Алинея 1 не се прилага за системно важни платежни системи по смисъла на Регламент (ЕС) 2025/1355 на Европейската централна банка от 2 юли 2025 г. относно надзор-ните изисквания за системно важните платежни системи (ОВ, L 2025/1355 от 14 юли 2025 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2025/1355“. За пла-тежните системи по изречение първо се прилага Регламент (ЕС) 2025/1355 и ако е приложимо, изискванията на Евросистемата за връзките между сис-темите за малки плащания.

(2) Ангажираните с изпълнение на оперативните процедури служители се уведомяват за тях и обучават с оглед надлежното им изпълнение.

(2) Операторът на платежната система регламентира по ясен и разби-раем начин приложимите спрямо участниците в системата правила, про-цедури и договорни отношения във връзка с функционирането на систе-мата, както и че българското законодателство урежда споразумението за системата.

(3) В случай че правилата на системата позволяват участници в систе-мата да бъдат лица, установени извън Република България, както и в случай на оперативно съвместима система, операторът на системата удосто-верява, че правилата, процедурите и договорните отношения във връзка с функционирането на системата са валидни във всички съответни правни системи и че действията, които операторът предприема съгласно тези пра-вила, процедури и договорни отношения, няма да бъдат обявени за нищожни, унищожаеми, отменени или изпълнението им няма да бъде спирано. Опера-торът определя и прилага подходящи мерки за установяване и ограничаване на рисковете, които произтичат от всяко потенциално несъответствие между съответните правни системи и българското законодателство.

(2) Правилата по ал. 1 следва ясно да определят ролите и отговорности-те на органите за управление и надзор на оператора, които включват оп-ределяне на:

(3) Органите за управление и надзор на оператор на платежна система осигуряват, че дейностите по извършване на операции, управление на риска и вътрешен контрол са отделени една от друга.

(4) Органите за управление и надзор на оператор на платежна система осигуряват, че дейностите по ал. 3 се изпълняват от служители, на които са осигурени достатъчно правомощия, независимост, средства за изпълне-нието им, както и възможност за докладване пред управителните и надзор-ните органи.

(5) Органите за управление и надзор на оператор на платежна система преглеждат цялостната си работа най-малко веднъж годишно, включително и работата на отделните членове.

(2) Операторът на платежна система преглежда правилата по ал. 1 най-малко веднъж годишно.

(3) Операторът на платежна система насърчава участниците да управляват и ограничават рисковете, които носят за системата, като определя ефективни механизми за обезщетение и/или за разпределяне на загубите.

(4) Операторът на платежна система преглежда рискове, на които е из-ложена или може да бъде изложена платежната система, най-малко веднъж годишно. Операторът на платежната система разработва мерки за упра-вление на риска, които са пропорционални на установеното равнище на риск.

(5) Операторът преглежда и оценява системно важните операции и ус-луги на платежната система най-малко веднъж годишно. Въз основа на тази оценка операторът изготвя план за възстановяване на дейността или за организирано поетапно прекратяване на дейността на платежната систе-ма. Планът трябва да съдържа мерките за възстановяване на платежната система или за организирано поетапно прекратяване на дейността на пла-тежната система, както и процедурите за прилагане на тези мерки.

(6) Системно важни операции и услуги по ал. 5 са всички операции и ус-луги, осигуряващи нормалното функциониране на платежната система по отношение на нейната сигурност, наличност и навременно приключване на изпълнението на задълженията по извършените чрез системата платежни операции.

(2) Ликвиден риск е рискът, че участник в платежна система няма да може да изпълни свое задължение изцяло и в срок, без да бъде неплатежоспо-собен, тъй като той може да изпълни задължението в по-късен момент.

(3) Операторът на платежна система определя всички източници на кре-дитен и ликвиден риск, присъщи на системата, като съставя и прилага пра-вила за ежедневно наблюдение и измерване на задълженията на участниците както в нормални, така и в извънредни ситуации, произтичащи от клиринга и сетълмента на извършените чрез системата платежни операции.

(4) При платежна система за отложен нетен сетълмент, която гаранти-ра извършването на сетълмент, операторът формира кредитна експозиция спрямо участниците си в рамките на операциите на системата. Операто-рът на платежна система за отложен нетен сетълмент, която гарантира извършването на сетълмент, и участниците в нея създават гаранционни механизми или уговарят предоставянето на обезпечение за осигуряване се-тълмента на плащанията на участниците в системата, съответстващи на нейните характеристики и на обема на извършените през нея плащания.

(5) Размерът на средствата към гаранционните механизми по ал. 4 за вся-ка платежна система следва да осигури по всяко време възможност за из-пълнението най-малко на задълженията на двамата участници с най-големи нетни дебитни позиции в съответната система.

(6) Операторът на платежна система по ал. 4 определя и прилага правила и процедури за покриване на загубите, които произтичат пряко от неизпъл-нение на задълженията на един или повече участници във връзка с клиринга и сетълмента на извършените чрез системата платежни операции. Прави-лата и процедурите определят начина на разпределение на евентуални за-губи, както и начина на възстановяване на средствата към гаранционните механизми по ал. 4.

(7) Алинеи 4 и 5 се прилагат съответно и за оператор на платежна систе-ма за отложен нетен сетълмент, без гаранция по сетълмента, но в която за участниците възникват кредитни експозиции, произтичащи от процеси-те на плащане, клиринг и сетълмент в системата. Операторът определя и прилага правила и процедури, които определят начина на възстановяване на средствата към гаранционните механизми. Гаранционен механизъм на система, обработваща платежни операции, свързани с карти, която извършва нетен сетълмент в определен момент в РИНГС

(2) Средствата към гаранционния механизъм по ал. 1 се съхраняват по сметка при БНБ и са собственост на участниците в съответствие с разме-ра на участието им.

(3) Изм. – ДВ, бр. 88 от 2025 г. Участието в гаранционния механизъм по ал. 1 се включва в размера на резервните активи на съответната банка – участник при отчитане изпълнението на задължението за поддържане на задължителни минимални резерви при БНБ.

(4) Изм. – ДВ, бр. 88 от 2025 г. Общият размер на средствата към га-ранционния механизъм по ал. 1 и съответният размер на участие на всеки участник се изчисляват от оператора на системата до 10-о число след из-тичане на всяко календарно тримесечие, като операторът уведомява БНБ и всеки участник за размера на определените суми:

(5) Изм. – ДВ, бр. 88 от 2025 г. На основание полученото уведомление по ал. 4 на 12-о число след изтичане на всяко календарно тримесечие БНБ събира служебно от сметките за сетълмент, използвани от участниците в сис-темата по ал. 1, средствата, необходими за участието им в гаранционния механизъм по ал. 1, респективно възстановява по съответните сметки за сетълмент сумите, надвишаващи необходимия размер на участие.

(6) Изм. и доп. – ДВ, бр. 88 от 2025 г. В случай че в края на системния ден наличността по сметката за сетълмент, използвана от участник в систе-мата по ал. 1, не е достатъчна за покриване на нетната му дебитна позиция в заявка за сетълмент, подадена от системния оператор, системният опе-ратор изпраща до БНБ искане за ползване на средства от гаранционния меха-низъм. На основание полученото искане БНБ задължава служебно сметката по ал. 2 с необходимата сума до размера на участие на съответния участник и заверява съответната сметка за сетълмент за изпълнение на заявката за сетълмент.

(7) Изм. и доп. – ДВ, бр. 88 от 2025 г. В случай на ползване на средства от гаранционния механизъм по реда на ал. 6 до постъпване в РИНГС на пър-вата заявка за сетълмент за следващия системен ден, БНБ събира служебно от сметката за сетълмент, използвана от участника в системата по ал. 1, сумата на ползваните средства и заверява със същата сума сметката на га-ранционния механизъм по ал. 1.

(2) Средствата към гаранционния механизъм по ал. 1 се съхраняват по гаранционна сметка на спомагателната система в TARGET на името на опе-ратора по ал. 1 и са собственост на участниците в съответствие с размера на участието им.

(3) Общият размер на средствата към гаранционния механизъм по ал. 1 и съответният размер на участие на всеки участник се изчисляват от опе-ратора по ал. 1 до 10-о число след изтичане на всяко календарно тримесечие, като операторът уведомява БНБ и всеки участник за размера на определе-ните суми:

(4) На 12-о число след изтичане на всяко календарно тримесечие операто-рът по ал. 1 събира от сметките в TARGET, използвани от участниците в системата по ал. 1, средствата, необходими за участието им в гаранцион-ния механизъм, респективно възстановява по съответните сметки сумите, надвишаващи необходимия размер на участие.

(5) В случай че наличността по сметката в TARGET, използвана от участник в системата по ал. 1, не е достатъчна за покриване на нетната му дебитна позиция в нареждането за превод на спомагателната система, операторът по ал. 1 стартира процедура по активиране на гаранционния механизъм съгласно изискванията на TARGET и правилата на спомагателна-та система по ал. 1, при която се задължава гаранционната сметка по ал. 2 със сума до размера на участие на съответния участник.

(6) В случай на ползване на средства от гаранционния механизъм по реда на ал. 5, преди първото нареждане за превод на спомагателната система за следващия работен ден на TARGET операторът по ал. 1 събира от сметката в TARGET, използвана от участника в системата по ал. 1, сумата на ползва-ните средства и заверява със същата сума гаранционната сметка на спома-гателната система в TARGET по ал. 2.

(2) Операторът на платежна система приема като обезпечение само ак-тиви с нисък кредитен, ликвиден и пазарен риск, за които са изпълнени след-ните условия:

(3) Операторът на платежна система определя и прилага процедури за оценяване изпълнението на условията по ал. 2.

(4) Операторът на платежна система ежедневно извършва пазарна пре-оценка на обезпечението.

(2) Предвидената дата за сетълмент е датата, която е записана в пла-тежната система като дата на сетълмента, съгласно подаденото от участника нареждане за превод.

(2) Операторът на платежна система оповестява публично основни-те аспекти от правилата и процедурите по ал. 1, включително най-малко следното:

(3) Операторът на платежна система съвместно с участниците в сис-темата извършва тестове и преглежда правилата и процедурите по ал. 1 най-малко веднъж годишно или след настъпването на съществени промени в платежната система, засягащи тези правила и процедури.

(2) Операторът на платежна система осигурява системи за управление и контрол за идентифициране, наблюдение и управление на общия бизнес риск.

(3) Операторът на платежна система държи ликвидни нетни активи, финансирани със собствени средства, така че да може да продължи да функ-ционира и да предоставя услуги като действащо предприятие, в случай че претърпи общи бизнес загуби. Размерът на тези активи е не по-малък от размера на текущите оперативни разходи на оператора във връзка с дей-ността му по опериране на всяка платежна система за шест месеца.

(4) Активите по ал. 3 следва да бъдат достатъчно ликвидни и с високо качество, така че да са на разположение своевременно. Операторът на пла-тежна система трябва да е в състояние да осребри тези активи с малък или никакъв отрицателен ценови ефект.

(5) Активите по ал. 3 са в допълнение към средствата, които операто-рът на платежна система може да държи за покриване на други рискове, раз-лични от общия бизнес риск, както и за покриване на загуби от други дейнос-ти, различни от оперирането на платежна система.

(6) Операторът на платежна система изготвя план за набирането на до-пълнителни собствени средства, в случай че те спаднат под размера по ал. 3. Планът се актуализира най-малко веднъж годишно.

(7) За определяне на размера на текущите оперативни разходи по ал. 3 операторът на платежната система прилага счетоводни процедури, които позволяват отделно отчитане на приходите и разходите по оперирането на всяка платежна система от другите дейности, които операторът из-вършва. Счетоводните процедури следва да определят базата за разпределе-ние и мотивите за това по отношение на всеки приход или разход.

(8) Операторът на платежна система представя на БНБ междинен фи-нансов отчет, информация за оперативните разходи по ал. 3 за всяко шест-месечие на календарната година, както и информация за размера на активи-те по ал. 3 към края на съответното шестмесечие в срок до края на календар-ния месец, следващ отчетния шестмесечен период.

(2) Инвестиционният риск е рискът от загуба за оператора на платежна система или участник, когато операторът инвестира собствените си сред-ства или тези на участниците в системата.

(3) Операторът на платежна система държи собствените си активи и когато е приложимо, тези на участниците в нея, при лица, подлежащи на регулация и надзор, които имат счетоводни практики, процедури за съх-ранение и вътрешен контрол, осигуряващи пълна защита на тези активи срещу риска от загуба в случай на несъстоятелност, небрежност, измама, лошо управление или неподходящо водене на регистри от страна на попечи-тел или подпопечител.

(4) Операторът на платежна система установява инвестиционна стра-тегия, която е в съответствие с цялостната му стратегия за управление на риска и се оповестява изцяло на участниците. Операторът прави преглед на инвестиционната си стратегия най-малко веднъж годишно.

(5) Инвестиционната стратегия по ал. 4 осигурява, че инвестициите на оператора на платежна система са в инструменти с минимален креди-тен, ликвиден и пазарен риск. Инвестициите са обезпечени от нискорискови длъжници или се състоят от вземания от такива длъжници. Операторът на платежната система определя критериите за това, кои длъжници счита за нискорискови.

(2) Операторът на платежна система осигурява подходящи системи, по-литики, процедури и механизми за контрол, за идентифициране, наблюдение и управление на операционния риск.

(3) Операторът на платежна система определя цели за ниво на обслуж-ване и оперативна надеждност на системата и политики за постигането на тези цели. Операторът извършва преглед на целите и политиките най-малко веднъж годишно.

(4) Операторът на платежна система осигурява във всеки един момент достатъчен капацитет на системата, за да може тя да обработи увеличен обем на плащанията в резултат на стресови събития и да може да постигне целите си за ниво на обслужване по ал. 3.

(5) Операторът на платежната система определя политики за физическа сигурност и сигурност на информацията, които идентифицират, оценя-ват и управляват по подходящ начин всички възможни слабости и заплахи и са съобразени с ефективните стандарти в съответната област. Операто-рът извършва преглед на политиките по предходното изречение най-малко веднъж годишно.

(6) Операторът на платежната система създава ефективна рамка за ки-берустойчивост, съдържаща подходящи мерки за управление на киберриска. Операторът на платежната система въвежда подходящи мерки за защита от кибератаки на системно важните операции и услуги по чл. 44, ал. 5 и до-пълнителните активи. Мерките включват и действията за разкриване на потенциални кибератаки, реакция и възстановяване след тях.

(7) Операторът на платежна система извършва тестове и преглежда мерките за управление на киберриска по ал. 6 най-малко веднъж годишно. Операторът на платежната система активно следи технологичното раз-витие и осигурява непрекъснато обучение на служителите си, за да може своевременно да адаптира рамката си за киберустойчивост съобразно ки-беррисковете, на които е изложена или може да бъде изложена платежната система.

(2) Операторът на платежна система осигурява адекватни резервни технически способи, включително поддържане на резервен център, за навре-менно приключване на дневната обработка дори при повреда в основно обо-рудване. Резервният център е разположен на място, различно от основното местоположение за опериране на платежната система.

(3) Операторът на платежната система осигурява, че платежната сис-тема може да обработи всички приети от системата плащания до края на работния ден, в който настъпва операционен проблем.

(4) Операторът на платежна система определя системно важните участници на база на броя и стойността на подаваните от тях нарежда-ния за превод и на потенциалното им въздействие върху други участници и върху платежната система като цяло в случай на съществен операционен проблем, който може да възникне при тези участници. Операторът на пла-тежна система може да определи допълнителни изисквания за непрекъсвае-мост на дейността по отношение на системно важните участници.

(5) Операторът на платежната система идентифицира, наблюдава и управлява рисковете, които системно важните участници, други инфра-структури на финансовите пазари и доставчици на комунални и други ус-луги, които операторът използва, биха могли да породят за нормалното функциониране на системата.

(2) В случай на отказ за достъп или участие в платежна система опера-торът на системата предоставя мотивирано становище за отказа.

(3) Операторът на платежна система определя и оповестява публично процедури за временното преустановяване и прекратяване на правото на участие на участник, в случай че участникът не изпълнява правила за дос-тъп и не отговаря на условия за участие в платежната система.

(4) Операторът на платежната система преглежда правилата по ал. 1 и процедурите по ал. 3 най-малко веднъж годишно.

(2) Информацията по ал. 1 включва най-малко:

(3) Операторът определя непреките участници, които пораждат съ-ществени рискове за платежната система, и участниците, чрез които те осъществяват достъп до системата.

(4) Операторът на платежна система преглежда рисковете, произтича-щи от непрякото участие в системата, най-малко веднъж годишно.

(2) Операторът на платежна система оповестява публично таксите на системата за отделните услуги, които тя предлага, както и основна ин-формация за броя и стойността на обработените плащания.

(3) Операторът на платежна система попълва, където е приложимо, и оповестява публично отговорите на рамката за оповестяване за инфра-структурите на финансовите пазари на Комитета по платежни и сетъл-мент системи на Банката за международни разплащания и Техническия комитет на Международната организация на комисиите за ценни книжа. Операторът актуализира отговорите на рамката за оповестяване най-малко веднъж на две години или при настъпване на съществени промени в системата.

(2) Изм. – ДВ, бр. 23 от 2021 г. Операторът на платежна система пре-доставя на БНБ одитирания си годишен финансов отчет и одиторския до-клад с приложенията по ал. 3–10 към него в срок до 7 дни от получаване на одиторския доклад, но не по-късно от 30 юни на календарната година, след-ваща годината, за която отчетът се отнася.

(3) Като приложение към одиторския доклад се включва доклад за спазване на правилата за управление на рисковете съгласно чл. 44 и съдържа най-малко:

(4) В приложение към одиторския доклад се включва доклад за разделе-нието и функционирането на структурните единици, извършващи дейнос-ти по извършване на операции, управление на риска и вътрешен контрол на оператора на платежна система. Докладът съдържа кратко описание на функциите на структурните единици с мнението на одитора относно адекватността на функциониране, квалификацията на персонала, въведе-ните системи и механизми за вътрешен контрол, наличието на достатъч-но правомощия, независимост, средства и възможност за докладване пред органите за управление и надзор, идентифициране на недостатъци, както и препоръки за подобрение на дейността им.

(5) Докладът по ал. 4 включва обяснителни бележки, разглеждащи съобра-зяването с препоръките на одитора от предходни години за подобряване на дейността на структурните единици по ал. 4, ако е имало такива.

(6) В приложение към одиторския доклад се съдържа доклад за качеството на информационната система, обслужваща дейността на платежната сис-тема, за чието опериране е лицензиран операторът. Преценката на одитора се допълва с констатации и препоръки относно:

(7) В приложение към одиторския доклад се съдържа доклад за изпълнение-то на изискванията на чл. 57 по отношение на предоставяните от опера-тора технически, информационни и комуникационни услуги, подпомагащи предоставянето на платежни услуги от доставчици на платежни услуги.

(8) В приложение към одиторския доклад се включва мнението на одито-ра относно точността на подаваните в БНБ отчети съгласно тази наредба.

(9) В приложение към одиторския доклад се включва мнението на одито-ра относно изпълнение на задължението на оператора на платежна система по чл. 140, ал. 4 от Закона за платежните системи и платежните услуги през одитирания период.

(10) В приложение към одиторския доклад се съдържат обяснителни бе-лежки във връзка с всички съществени бизнес събития, настъпили след дата-та на изготвяне на баланса.

(2) Нова – ДВ, бр. 21 от 2019 г. Подуправителят, ръководещ управление „Банково“ на БНБ, определя с указание критериите за класифициране на ин-цидент като значим по ал. 1, т. 6 и реда за уведомяване на БНБ за възниква-нето на такъв инцидент.

(2) Изм. – ДВ, бр. 23 от 2021 г. Операторите на платежни системи пре-доставят на БНБ на полугодишна база отчет за дейността на всяка опери-рана от тях платежна система с окончателност на сетълмента във връзка с изискванията на Регламент (ЕС) № 1409/2013 на Европейската централна банка от 28 ноември 2013 г. относно статистика на плащанията. Отчетът се предоставя в управление „Банково“ на БНБ до края на месеца, следващ от-четния полугодишен период.

(3) Операторите на платежни системи предоставят на БНБ за нуждите на платежния надзор за всяко тримесечие на календарната година отчет за извършените от тях допълнителни дейности освен оперирането на пла-тежните системи с окончателност на сетълмента, за които са лицензи-рани, когато тези дейности представляват предоставяне на технически, информационни и комуникационни услуги, подпомагащи предоставянето на платежни услуги от доставчици на платежни услуги. Отчетът се предос-тавя в управление „Банково“ на БНБ до края на месеца, следващ отчетния тримесечен период.

(4) Подуправителят, ръководещ управление „Банково“ на БНБ, определя с указания формата и съдържанието на отчетите по ал. 1–3.

(2) Българската народна банка извършва контрол върху предоставената отчетност, както следва:

(3) Изм. – ДВ, бр. 91 от 2021 г., в сила от 1 януари 2022 г. Отчетите по чл. 10, 29 и 60 се считат за предоставени на БНБ след успешното преминава-не на контрола по ал. 2.

(4) Отчетните единици коригират вече предоставени отчети в срок до 14 дни от уведомяването им за необходимостта от корекция.

(5) Изм. – ДВ, бр. 91 от 2021 г., в сила от 1 януари 2022 г. Подуправите-лят, ръководещ управление „Банково“ на БНБ, определя с указание реда за подаване и корекция на отчетите по чл. 10, 29 и 60.

(2) Българската народна банка може да изисква представянето на допъл-нителни документи и информация с цел да бъдат установени обстоятел-ствата, необходими за извършване на преценка относно изпълнението на изискванията по чл. 130а, ал. 2 – 4 от Закона за платежните услуги и платеж-ните системи.

(3) За заявлението и приложените към него документи и информация се прилагат разпоредбите на чл. 3, ал. 2 – 5.