Чл. 68 НПКНаказателно-процесуален кодекс

Част първа. Общи правила › Глава седма. Обвиняем › Раздел II. Мярка за неотклонение и други мерки за процесуална принуда

Консолидиран текств сила от 30 юни 2026 г.

Забрана за напускане на пределите на Република България

Чл. 68. (1) Изм. – ДВ, бр. 109 от 2008 г., доп., бр. 60 от 2012 г., в сила от 8.09.2012 г., изм., бр. 42 от 2015 г. В досъдебното производство, когато обвиняемият е привлечен за тежко умишлено престъпление или за друго престъпление, с което е причинена смърт, прокурорът може да забрани на обвиняемия да напуска пределите на Република България, освен с негово разрешение. За наложената забрана незабавно се уведомяват компетентните структури на Министерството на вътрешните работи.

(2) Нова – ДВ, бр. 42 от 2015 г., в сила след влизане в сила на закона по чл. 68, ал. 2 Когато забраната по ал. 1 е потвърдена или наложена в съдебното производство след постановяване на присъда, на подсъдимия могат да се отнемат документите за самоличност по чл. 13, ал. 1, т. 1 и 2 от Закона за българските лични документи и му се издават заместващи документи по ред, предвиден в закон.

(3) Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 42 от 2015 г. Прокурорът се произнася в тридневен срок по искането на обвиняемия или неговия защитник за разрешение по ал. 1.

(4) Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 42 от 2015 г. Отказът на прокурора подлежи на обжалване пред съответния първоинстанционен съд.

(5) Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 42 от 2015 г. Съдът незабавно разглежда жалбата еднолично в закрито заседание и се произнася с определение, с което потвърждава отказа на прокурора или разрешава на обвиняемия да напусне пределите на Република България за определен срок. Определението е окончателно.

(6) Предишна ал. 5, изм. – ДВ, бр. 42 от 2015 г. По реда на ал. 5 по искане на обвиняемия или неговия защитник съдът може да отмени забраната по ал. 1, ако не съществува опасност обвиняемият да се укрие извън страната.

(7) Предишна ал. 6, изм. – ДВ, бр. 42 от 2015 г. В съдебното производство правомощията по ал. 1 и 6 се осъществяват от съда, който разглежда делото. Определението подлежи на обжалване с частна жалба и частен протест.