Чл. 62 НПКНаказателно-процесуален кодекс

Част първа. Общи правила › Глава седма. Обвиняем › Раздел II. Мярка за неотклонение и други мерки за процесуална принуда

Консолидиран текств сила от 30 юни 2026 г.

Домашен арест

Чл. 62. (1) Домашният арест се състои в забрана обвиняемият да напуска жилището си без разрешение на съответния орган.

(2) Мярката за неотклонение домашен арест в досъдебното производство се взема и контролира от съда по реда на чл. 64 и 65.

(3) Нова – ДВ, бр. 42 от 2015 г. Съдът определя адреса, на който ще се изпълнява домашният арест. Последваща промяна на адреса на изпълнение на мярката се разрешава от прокурора в досъдебното производство или от съда, пред който делото е висящо.

(4) Нова – ДВ, бр. 42 от 2015 г. Съдът, съответно прокурорът уведомява структурите, които контролират изпълнението на мярката, за вземането й, както и за последваща промяна на адреса на изпълнението й.

(5) Нова – ДВ, бр. 42 от 2015 г. Спазването на забраната по ал. 1 се контролира от структурите на Министерството на вътрешните работи. За констатирани нарушения на забраната се уведомяват съответният съд и прокурор.

(6) Нова – ДВ, бр. 42 от 2015 г. Спазването на забраната по ал. 1 може да се контролира и чрез средства за електронно наблюдение по ред, предвиден в закон.

(7) Нова – ДВ, бр. 42 от 2015 г. За сроковете на мярката в досъдебното производство се прилага съответно чл. 63, ал. 4.