Чл. 478 НПКНаказателно-процесуален кодекс

Част седма. Особени производства › Глава тридесет и шеста. Производства във връзка с международното сътрудничество по наказателни дела › Раздел IV. Трансфер на наказателно производство

Консолидиран текств сила от 30 юни 2026 г.

Трансфер на наказателно производство от друга държава

Чл. 478. (1) Молба за трансфер на наказателно производство от друга държава се изпраща на:

1. Върховната касационна прокуратура - за досъдебното производство;

2. Министерството на правосъдието - за съдебното производство.

(2) Изм. – ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г. Органите по ал. 1 незабавно препращат молбата за трансфер на наказателно производство от друга държава на компетентния орган на наказателното производство съгласно разпоредбите на този кодекс, а когато подсъдността не може да се определи по правилата на чл. 37 - на софийските съдилища. Молбата за трансфер на наказателно производство от друга държава се приема от органа на наказателното производство, когато са налице няколко от следните основания:

1. деянието, за което е направено искането, съставлява престъпление по българския закон;

2. деецът е наказателноотговорен по българския закон;

3. деецът е постоянно пребиваващ на територията на Република България;

4. деецът е гражданин на Република България;

5. престъплението, за което е направено искането, не се счита за политическо или за свързано с политическо престъпление или за военно престъпление;

6. искането не цели преследване или наказване на лицето поради неговата раса, религия, гражданство, етническа принадлежност, пол, гражданско състояние или политически убеждения;

7. срещу дееца е започнало наказателно производство в Република България за същото или за друго престъпление;

8. трансферът на производството е в интерес на установяване на истината и най-важните доказателства се намират на територията на Република България;

9. изпълнението на присъдата, ако такава бъде постановена, ще подобри възможностите на осъденото лице за социализация;

10. личното присъствие на дееца може да бъде осигурено в производството в Република България;

11. присъдата, ако такава бъде постановена, може да бъде изпълнена в Република България;

12. искането не противоречи на международните задължения на Република България;

13. искането не противоречи на основните принципи на българското наказателно и наказателнопроцесуално право.

(3) Отм. – ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.

(4) Всяко процесуално действие, извършено от орган на молещата държава в съответствие с националното й законодателство, се ползва в Република България със същата доказателствена сила, с която би се ползвало, ако е извършено от български орган.