zakonite.com

Начало / Актове / Наказателен кодекс

кодекс

Чл. 253 НКНаказателен кодекс

Част 2. Особена част › Глава седма. Престъпления против финансовата, данъчната и осигурителната системи

Консолидиран текств сила от 16 юни 2026 г.

Отм. – ДВ, бр. 10 от 1993 г., нов – ДВ, бр. 62 от 1997 г. (1) Изм. – ДВ, бр. 85 от 1998 г., изм. – ДВ, бр. 26 от 2004 г., доп. – ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г. Който извърши финансова операция или сделка с имущество, или прикрива произхода, местонахождението, движението или действителните права върху имущество, за което знае или предполага, че е придобито чрез престъпление или друго общественоопасно деяние, се наказва за изпиране на пари с лишаване от свобода от една до шест години и глоба от три хиляди до пет хиляди лева.

(2) Нова – ДВ, бр. 26 от 2004 г., доп. – ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г. Наказанието по ал. 1 се налага и на този, който придобие, получи, държи, използва, преобразува или спомогне по какъвто и да е начин за преобразуването на имущество, за което знае или предполага към момента на получаването му, че е придобито чрез престъпление или друго общественоопасно деяние.

(3) Предишна ал. 2, доп. – ДВ, бр. 26 от 2004 г. Наказанието е лишаване от свобода от една до осем години и глоба от пет хиляди до двадесет хиляди лева, когато деянието по ал. 1 и 2 е извършено:

1. изм. – ДВ, бр. 26 от 2004 г. от две или повече лица, сговорили се предварително, или от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група;

2. два или повече пъти;

3. от длъжностно лице в кръга на службата му;

4. нова – ДВ, бр. 26 от 2004 г. чрез откриване или поддържане на сметка във финансова институция под фиктивно име или под името на лице, което не е дало своето съгласие за това;

5. нова – ДВ, бр. 103 от 2020 г. от задължено лице по чл. 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари или негов служител или работник при или по повод изпълнение на задълженията по същия закон.

(4) Нова – ДВ, бр. 21 от 2000 г., предишна ал. 3, доп. – ДВ, бр. 26 от 2004 г., изм. – ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г. Наказанието е лишаване от свобода от три до дванадесет години и глоба от двадесет хиляди до двеста хиляди лева, когато деянието по ал. 1 и 2 е извършено със средства или имущество, за които деецът е знаел или е предполагал, че са придобити чрез тежко умишлено престъпление.

(5) Нова – ДВ, бр. 85 от 1998 г., предишна ал. 3 – ДВ, бр. 21 от 2000 г., предишна ал. 4, изм. – ДВ, бр. 26 от 2004 г., изм. – ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г., изм. – ДВ, бр. 61 от 2025 г., в сила от 31.01.2026 г. Когато средствата или имуществото са в особено големи размери и случаят е особено тежък, наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години и глоба от тридесет хиляди до сто хиляди лева, като съдът лишава виновния от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7.

(6) Нова – ДВ, бр. 85 от 1998 г., предишна ал. 4 – ДВ, бр. 21 от 2000 г., предишна ал. 5, изм. – ДВ, бр. 26 от 2004 г. Предметът на престъплението или имуществото, в което е трансформиран, се отнема в полза на държавата, а ако липсва или е отчужден, се присъжда неговата равностойност.

(7) Нова – ДВ, бр. 26 от 2004 г. Разпоредбите на ал. 1 - 6 се прилагат и когато престъплението, чрез което е придобито имуществото, не попада под наказателната юрисдикция на Република България.