инструкция

Инструкция № РД-02-20-12 от 3 август 2012 г. за преобразуване на съществуващите геодезически и картографски материали и данни в „Българска геодезическа система 2005“

Консолидиран текств сила от 17 август 2012 г.

Обнародван в ДВ, бр. 63 от 2012 г.0 промениМинистерство на регионалното развитие и благоустройството

Редакции, текст към дата и хронология1 редакция · 0 промени в „Държавен вестник“

Текст към дата

Редакции (1)

от 17 август 2012 г.обнародване

Хронология в „Държавен вестник“

0 промени; всяка води към обнародвания текст.

2012

ОбнародванДВ, бр. 63

Промени:измененановаотмененапреномерирана

Неофициален консолидиран текст, изготвен автоматично от обнародваните в „Държавен вестник“ текстове. При разлика официален е текстът в „Държавен вестник“.

Глава първа

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. С тази инструкция се определят условията, редът и начинът за преобразуване на съществуващите геодезически и картографски материали и данни в „Българска геодезическа система 2005“ (БГС 2005).

Чл. 2. (1) За реализация на БГС 2005, въведена за територията на Република България с Постановление № 153 от 2010 г. на Министерския съвет за въвеждане на „Българска геодезическа система 2005“ (ДВ, бр. 61 от 2010 г.), допринасят:

1. определянето на 7 точки от Европейската GPS мрежа EUREF и приемането им за реализацията на територията на страната на Европейската земна координатна система ETRS89 (симпозиум на EUREF в Анкара, 1996 г.), както и последвалото им сгъстяване до 25 точки (симпозиум на EUREF в Рига, 2006 г.);

2. въвеждането на постоянно действаща ГНСС станция край София в състава на перманентната EUREF мрежа (EPN), а по-късно – и на световната мрежа IGS;

3. изграждането на Държавната GPS мрежа в непосредствена връзка с EPN;

4. свързването на Държавната нивелация с Единната европейска нивелачна мрежа EUVN;

5. включването на страната в дейностите по определяне на европейския геоид и др.

(2) Чрез БГС 2005 в страната са въведени геодезически стандарти, съответстващи на резолюциите на подкомисията за EUREF на Международната асоциация по геодезия IAG и осигуряващи съвместимост на геодезическата основа на пространствените данни в рамките на Европейския съюз.

Чл. 3. В страната се създават и поддържат следните видове пространствени данни:

1. геодезически мрежи, определени с ГНСС и класически геодезически технологии;

2. топографски карти и планове;

3. кадастрална карта и кадастрални регистри;

4. тематични и специализирани карти и регистри;

5. карта на възстановената собственост на земеделските земи;

6. лесоустройствени планове и карти за горския фонд;

7. различни видове геоложки карти;

8. карти на земното покритие, ландшафтни, геоморфоложки и други видове специализирани географски карти;

9. карти на природни местообитания и различни видове екологични карти;

10. морски карти, карти на реките и териториалните води;

11. карти на линията на държавната граница;

12. навигационни и аеронавигационни карти и др.

Чл. 4. Геодезическата основа на пространствените данни по чл. 3 е различна в зависимост от спецификата и териториалния им обхват, периода на създаване, статута и технологичните възможности на организациите, отговорни за създаването и поддържането им.

Чл. 5. Поддържането на пространствени данни, чиято геодезическа основа е извън технологичен и нормативен контрол, е свързано с редица рискове по отношение на тяхната оперативна съвместимост, възможности за актуализация и цялост.

Глава втора

ОСНОВНИ ДЕФИНИЦИИ И ПРОЦЕДУРИ

Раздел I

Основни дефиниции, свързани с БГС 2005

Чл. 6. Българската геодезическа система включва следните компоненти:

1. фундаментални геодезически параметри според геодезическата референтна система GRS 80, съгласно приложение № 1;

2. геодезическа координатна система ETRS 89;

3. височинна система, реализирана чрез нивелачните репери от Държавната нивелачна мрежа I клас и точки от европейския проект EUVN_DA, включени в Обединената европейска нивелачна мрежа UELN и определени в Европейската вертикална референтна система EVRS с помощта на данни за силата на тежестта в унифицирана гравиметрична система IGSN71;

4. геодезическа проекция – универсална напречна цилиндрична проекция на Меркатор (UTM) и въведената чрез нея система от правоъгълни равнинни координати;

5. система за разграфка и номенклатура на картите листове, базирана на международната карта на света в мащаб 1:1000000, съгласно решенията на Лондонския конгрес на географите, 1909 г.

Чл. 7. Основен компонент на БГС 2005 е геодезическата координатна система:

1. материализирана чрез координатите на основните и второстепенните точки от Държавната GPS мрежа, общо 473 бр.;

2. определена в епоха 2005.0 г. въз основа на Европейската земна координатна система ETRS89.

Чл. 8. Българската геодезическа система 2005:

1. е хармонизирана със стандартите, дейностите и продуктите на Европейската референтна система (EUREF);

2. се въвежда като основа за всички приложения, свързани със създаване и поддържане на геоинформация в страната;

3. осигурява хомогенност и съвместимост на геоинформацията в рамките на Европейския съюз;

4. допуска използването на геодезически проекции, различни от тези по чл. 6, т. 4, за нуждите на кадастралното картиране, както и за други приложения, свързани с мащаби, по-едри от 1:5000, и съответните им цифрови продукти.

Раздел II

Дефиниции на класическите координатни системи в България

Чл. 9. (1) Система „1930 г.“ е българска геодезическа координатна система, въведена в началото на 30-те години на ХХ век. Система „1930 г.“ е материализирана с помощта на Държавната триангулация, която е:

1. ориентирана върху елипсоида на Хейфорд с минимален брой астрономически измервания, с изходна точка Черни връх и изходен азимут Черни връх – Мечи камък;

2. мащабирана с помощта на четири бази;

3. структурирана в три класа.

(2) В система „1930 г.“ са дефинирани следните видове координати:

1. географски координати;

2. кадастрални координати – Гаусови координати в две триградусови зони – с осеви меридиани 24° и 27°, мащаб по меридиана 0.9999 и начало на абсцисите от 41-вия паралел;

3. проекционни координати – същите като т. 2, с начало на абсцисите от екватора.

Чл. 10. (1) Система „1950 г.“ е българска геодезическа координатна система, въведена в началото на 50-те години на ХХ век, която е:

1. базирана изцяло на геодезическата основа на система „1930 г.“;

2. ориентирана върху елипсоида на Красовски, с нови координати на изходна точка.

(2) В система „1950 г.“ са дефинирани следните видове координати:

1. географски координати;

2. проекционни Гаусови координати в две шестградусови зони – с осеви меридиани 21° и 27°, и две триградусови зони – с осеви меридиани 24° и 27°, мащаб по меридиана – единица и начало на абсцисите от екватора.

Чл. 11. (1) Система „1942 г.“ е руска геодезическа координатна система, въведена в източноевропейските страни.

(2) Система „1942 г.“ е разпространена в България в началото на 60-те години на ХХ век чрез Държавната триангулация след:

1. допълване на първокласната мрежа с Лапласови азимути, свързването ѝ с тази на Румъния и ново изравнение върху елипсоида на Красовски, с изходни точки от тогавашната руска първокласна мрежа;

2. усъвършенстване и ново изравнение на второкласната мрежа;

3. усъвършенстване, преструктуриране и изравнение на мрежите III и IV клас.

(3) На територията на България в система „1942 г.“ са дефинирани следните видове координати:

1. географски координати върху елипсоида на Красовски;

2. проекционни Гаусови координати в две шестградусови зони – с осеви меридиани 21° и 27°, мащаб по меридиана – единица и начало на абсцисите от екватора.

Чл. 12. Система „1970 г.“ е дефинирана въз основа на система „1950 г.“ след въвеждане на следните допълнителни изисквания:

1. разделяне на страната на четири зони – северозападна (К-3), югоизточна (К-5), североизточна (К-7) и югозападна (К-9) съгласно приложение № 2;

2. избор на фиктивни централни точки и ъгли на завъртане около тях във всяка зона и преизчисляване на географските координати по метода на разгъването;

3. въвеждане на конични конформни проекции във всяка зона с един стандартен паралел и условни правоъгълни координати на централните точки;

4. преобразуване на преизчислените географски координати от всяка зона в правоъгълни.

Чл. 13. (1) Система „1942/83 г.“ е руска координатна система, въведена в източноевропейските страни и разпространена в България през 80-те години на ХХ век чрез Държавната геодезическа мрежа, състояща се от:

1. реконструираната триангулация I и II клас, допълнена с астрономически и линейни измервания, включена в Единната астрономогеодезическа мрежа на източноевропейските страни, изравнена върху елипсоида на Красовски с изходна точка Пулково и изходен азимут до съседна точка;

2. модернизирани и изравнени наново мрежи III и IV клас.

(2) На територията на България в система „1942/83 г.“ са дефинирани следните видове координати:

1. географски координати върху елипсоида на Красовски;

Раздел III

Връзки между класическите координатни системи в България

Чл. 14. Координатите в система „1930 г.“ могат да се трансформират и преобразуват, както следва:

1. географските координати в система „1930 г.“ се преобразуват в проекционни и обратно;

2. проекционните координати в система „1930 г.“ се преобразуват от една зона в друга зона;

3. проекционните координати от дадена зона в система „1930 г.“ се трансформират в триградусови Гаусови координати от същата зона в система „1950 г.“ и обратно.

Чл. 15. Координатите в система „1950 г.“ могат да се трансформират и преобразуват, както следва:

1. географските координати в система „1950 г.“ се преобразуват в проекционни – триградусови или шестградусови Гаусови координати, и обратно;

2. проекционните координати в система „1950 г.“ се преобразуват от една зона в друга зона;

3. триградусовите Гаусови координати от дадена зона в система „1950 г.“се трансформират в проекционни координати от същата зона в система „1930 г.“ и обратно;

4. шестградусовите Гаусови координати от дадена зона в система „1950 г.“ се трансформират в проекционни координати от същата зона в система „1942 г.“ и обратно;

5. географските координати в система „1950 г.“ се преобразуват в проекционни координати в система „1970 г.“ и обратно;

6. шестградусовите Гаусови координати от дадена зона в система „1950 г.“ се трансформират в проекционни координати от същата зона в система „1942/83 г.“ и обратно.

Чл. 16. Координатите в система „1942 г.“ могат да се трансформират и преобразуват, както следва:

1. географските координати в система „1942 г.“ се преобразуват в проекционни и обратно;

2. проекционните координати в система „1942 г.“ се преобразуват от една зона в друга зона;

3. проекционните координати от дадена зона в система „1942 г.“ се трансформират в шестградусови Гаусови координати от същата зона в система „1950 г.“ и обратно;

4. проекционните координати от дадена зона в система „1942 г.“ се трансформират в проекционни координати от същата зона в система „1942/83 г.“ и обратно.

Чл. 17. Координатите в система „1970 г.“ могат да се преобразуват, както следва:

1. проекционните координати в система „1970 г.“ се преобразуват от една зона в друга зона;

2. проекционните координати в система „1970 г.“ се преобразуват в географски координати в система „1950 г.“ и обратно.

Чл. 18. Координатите в система „1942/83 г.“ могат да се трансформират и преобразуват, както следва:

1. географските координати в система „1942/83 г.“ се преобразуват в проекционни и обратно;

2. проекционните координати в система „1942/83 г.“ се преобразуват от една зона в друга зона;

3. проекционните координати от дадена зона в система „1942/83 г.“ се трансформират в проекционни координати от същата зона в система „1942 г.“ и обратно;

4. проекционните координати от дадена зона в система „1942/83 г.“ се трансформират в проекционни координати от същата зона в система „1950 г.“ и обратно.

Раздел IV

Глобални и европейските земни координатни системи и преходи между тях

Чл. 19. (1) Международната земна координатна система (ITRS) се реализира чрез координатите на множество точки и техните скорости на изменение, разположени по цялата Земя, определени за дадена епоха по методите на космическата геодезия.

(2) Реализациите на ITRS се идентифицират с етикети с формат ITRFyy, където yy е година на създаването на съответната реализация.

(3) Преходът между различните реализации на Международната земна координатна система се осъществява чрез конформна трансформация със следните параметри:

1. транслации – 3 бр.;

2. ротации – 3 бр.;

3. мащабен множител.

(4) В трансформацията участват и производните по времето на посочените по-горе параметри.

(5) В рамките на дадена реализация ITRFyy на Международната земна координатна система координатите на точките се преизчисляват от една епоха в друга епоха с помощта на скоростите на изменението им.

(6) Дейността по поддържането на Международната земна координатна система, нейните реализации и определянето на параметрите на прехода между тях се координира от Международната служба за въртенето на Земята и референтните системи (IERS).

(7) Работните формули за трансформация между различните реализации на ITRS, стойностите на трансформационните параметри и техните производни, както и работните формули за преизчисляване на координатите на точките от една епоха в друга епоха са посочени в приложение № 3 и приложение № 4.

(8) Работните формули по ал. 7 се прилагат и за трансформация между ITRS и WGS84 с трансформационни параметри съгласно приложение № 5.

Чл. 20. (1) Европейската земна координатна система ETRS89, въведена като част от дейностите по създаване и поддържане на Европейската геодезическа референтна система EUREF е:

1. фиксирана към стабилната част на Евроазиатската континентална плоча;

2. с първоначална реализация, основана на Международната земна координатна система ITRF89, за епоха 1989.0 г.

(2) Реализациите на Европейската земна координатна система ETRS89, означавани като ETRFyy, се определят въз основа на съответните им реализации ITRFyy на Международната земна координатна система ITRS.

(3) Координатите и скоростите, определени в ITRS се трансформират в ETRS89, както следва:

1. определят се координатите в ITRS, епоха 1989.0;

2. изчисляват се координатите в ETRS89, епоха 1989.0;

3. изчисляват се скоростите на изменение на координатите в ETRS89;

4. определят се координатите в ETRS89 за произволен момент.

(4) Работните формули за трансформация между различните реализации на ITRS и ETRF89 и стойностите на трансформационните параметри са посочени в приложение № 6 и приложение № 7.

Раздел V

Височинни системи

Чл. 21. (1) Европейската височинна референтна система (EVRS) е кинематична нулевоприливна височинна референтна система, в която превишенията се задават чрез геопотенциалните коти на точките по отношение на Амстердамския пегел на Северно море. За определяне на нормалните височини се въвежда конвенционално дефинирано нормално референтно гравитационно поле.

(2) Реализациите на EVRS се:

1. идентифицират с етикет EVRFyyyy, където с yyyy се означава годината на създаването им;

2. състоят от резултатите от изравнението на геопотенциалните коти на реперите от Единната европейска нивелационна мрежа UELN.

(3) България участва в реализацията EVRF2007 със:

1. Държавната нивелация I клас чрез връзките ѝ с тази на Румъния – 5 бр., осъществени през 1974 – 1977 г.;

2. допълнителни точки, включени в проекта EUVN_DA, и реперите за тяхното определяне.

Чл. 22. Черноморската височинна система е система ортометрични височини, свързана с нулата на Варненския пегел на Черно море, въведена с Държавната нивелация I клас, завършена към началото на 1930 г.

Чл. 23. (1) Балтийската височинна система е система нормални височини, свързани с квазигеоида на Молоденски, с изходно начало – нулата на Кронщадския пегел на Балтийско море.

(2) Балтийската височинна система е въведена в България през 50-те години на ХХ век:

1. посредством връзката на Държавната нивелация I клас с тази на Румъния, а от там – с бившия Съветски съюз;

2. чрез въвеждане на нормални поправки към измерените превишения между реперите.

(3) Разликата между балтийските и черноморските височини за Варненския пегел е минус 24 cm.

Чл. 24. (1) Трансформационните параметри между Балтийската височинна система и EVRS, реализация EVRF2007, са изведени на базата на 58 идентични репера от Държавната нивелация I клас.

(2) Средната разлика между нормалните височини в Балтийска система и EVRS, реализация EVRF2007, е +228 mm.

Глава трета

ПРОЦЕДУРИ ЗА ТРАНСФОРМИРАНЕ НА КООРДИНАТИ И ВИСОЧИНИ В БГС 2005

Раздел I

Трансформиране на класическите координатни системи в БГС 2005

Чл. 25. Процедурата за трансформиране на координати от класическите системи, използвани в страната в БГС 2005, се състои от три етапа:

1. трансформиране на изходните координати в шестградусови Гаусови координати в система „1950 г.“;

2. трансформиране на шестградусовите Гаусови координати в система „1950 г.“ в географски координати в система „1942/83 г.“;

3. трансформиране на географските координати в система „1942/83 г.“ в БГС 2005.

Чл. 26. (1) Първият етап на трансформацията протича в различни варианти в зависимост от координатната система на изходните данни.

(2) Координатите в система „1930 г.“ се трансформират в шестградусови Гаусови координати в система „1950 г.“, както следва:

1. ако са зададени географски координати в система „1930 г.“, те се преобразуват в проекционни координати съгласно приложение № 8 и приложение № 10;

2. проекционните координати в система „1930 г.“ се трансформират в едноименнта им триградусова Гаусова зона в система „1950 г.“ съгласно приложение № 11 и приложение № 12;

3. триградусовите Гаусови координати в система „1950 г.“ се преобразуват в географски координати съгласно приложение № 8 и приложение № 10;

4. географските координати в система „1950 г.“ се преобразуват в шестградусови Гаусови координати съгласно приложение № 8 и приложение № 10.

(3) Координатите в система „1950 г.“ се трансформират в шестградусови Гаусови координати в система „1950 г.“, както следва:

1. ако са зададени триградусови Гаусови координати в система „1950 г.“, те се преобразуват в географски координати съгласно приложение № 8 и приложение № 10;

2. географските координати в система „1950 г.“ се преобразуват в шестградусови Гаусови координати съгласно приложение № 8 и приложение № 10.

(4) Координатите в система „1970 г.“ се трансформират в шестградусови Гаусови координати в система „1950 г.“, както следва:

1. проекционните координати в система „1970 г.“ се трансформират в географски координати в система „1950 г.“ съгласно приложение № 14;

Чл. 27. Вторият етап на трансформацията протича в следния ред:

1. шестградусовите Гаусови координати в система „1950 г.“ се трансформират в проекционни координати от същата зона в система „1942/83 г.“ съгласно приложение № 11 и приложение № 13;

2. проекционните координати в система „1942/83 г.“ се преобразуват в географски координати съгласно приложение № 8 и приложение № 10.

Чл. 28. Третият етап се състои в трансформация на географските координати в система „1942/83 г.“ в БГС 2005, както следва:

1. географските координати в система „1942/83 г.“ се преобразуват в пространствени Декартови координати върху елипсоида на Красовски съгласно приложение № 8 и приложение № 15;

2. пространствените Декартови координати върху елипсоида на Красовски в система „1942/83 г.“ се трансформират в пространствени Декартови координати върху елипсоида GRS80 в система БГС 2005 съгласно приложение № 16 и приложение № 17;

3. пространствените Декартови координати върху елипсоида GRS80 в система БГС 2005 се преобразуват в географски координати съгласно приложение № 15;

4. географските координати в БГС 2005 се преобразуват в проекционни координати съгласно приложение № 9 и приложение № 10, а случаите по чл. 8, т. 4 – съгласно приложение № 20.

Раздел II

Трансформиране на височини от Балтийска система в EVRS

Чл. 29. Трансформация между геодезически височини в БГС 2005 и нормални височини в EVRS се осъществява с помощта на височинна референтна повърхнина, генерирана въз основа на гравиметрични и/или GPS/нивелачни данни (приложение № 18). Точността на трансформираните височини в EVRS е до 20 cm за територията на страната.

Чл. 30. Трансформацията на височини от Балтийска система в EVRS и обратно се извършва по работните формули и трансформационните параметри, дадени в приложение № 19. Точността на трансформираните височини в EVRS е около 5 mm средно за територията на страната.

Глава четвърта

ТРАНСФОРМИРАНЕ НА ПРОСТРАНСТВЕНИ ДАННИ В БГС 2005

Раздел I

Видове и формати пространствени данни

Чл. 31. В зависимост от природата им продуктите и данните по чл. 3, към които са относими разпоредбите на тази инструкция, се класифицират като:

1. данни за геодезическата основа;

2. цифрови продукти;

3. графични продукти.

Чл. 32. (1) Форматите на пространствените данни, прилагани масово в страната за съхранение на цифрови геодезически продукти и данни, са специфични български формати, общоприети CAD и ГИС формати и стандартни формати за изображения, таблични и текстови данни.

(2) Специфични български формати са:

1. CAD – формат за поддържане на данните за кадастралната карта;

2. ZEM – формат за поддържане на данните в Министерството на земеделието и горите.

(3) Общоприети CAD и ГИС формати са:

1. ESRI Shape;

2. MapInfo mif;

3. AutoDesk dxf и др.

(4) Стандартни формати за изображения, таблични и текстови данни са:

1. TIFF, JPEG, BMP и други растерни формати;

2. DBF, XLS и други формати за таблични данни;

3. TXT – текстов формат за съхранение на различни географски данни и др.

Раздел II

Трансформиране на данни от геодезическата основа в БГС 2005

Чл. 33. (1) Съществуват следните видове данни за геодезическата основа:

1. Държавна GPS мрежа;

2. Държавна геодезическа мрежа (ДГМ) I – IV клас и геодезически мрежи с местно предназначение (ГММП) V – VII клас;

3. геодезически мрежи с местно предназначение и работна геодезическа основа (РГО), определени с ГНСС;

4. нивелачни мрежи.

(2) Данните за геодезическата основа са представени в таблични и текстови формати по чл. 32, ал. 4.

Чл. 34. (1) Държавната GPS мрежа служи за материализиране и разпространение на ETRS89 на територията на страната като елемент на БГС 2005. Изходни данни в геодезическите работи, осъществявани с помощта на традиционни и ГНСС технологии, са координатите на точки от:

1. основния и второстепенния клас на Държавната GPS мрежа;

2. други точки, на които е даден статут на точки от Държавната GPS мрежа.

(2) Височините на точките по ал. 1, които не са свързани с Държавната нивелация, се трансформират от Балтийска в система в EVRS съгласно чл. 30.

(3) Височините на точките по ал. 1, които са свързани с Държавната нивелация, се определят в EVRS по реда на чл. 37.

(4) Координатите на точките от мрежата „Булреф“ (15 бр.), включени в Държавната GPS мрежа, са известни в система:

1. БГС 2005;

2. ETRF93, епоха 1989.0.

Чл. 35. Данните за точките от ДГМ I – IV клас и ГММП V – VII клас се третират, както следва:

1. координатите на точките от държавните геодезически мрежи I – IV клас и геодезическите мрежи с местно предназначение V – VII клас, определени с помощта на традиционни геодезически технологии в координатните системи по чл. 9 – 13, се трансформират в БГС 2005 по реда на чл. 26 – 28;

2. височините на точките от ДГМ I – IV клас и ГММП V – VII клас, които не са свързани с Държавната нивелация, се трансформират от Балтийска в система в EVRS съгласно чл. 30;

3. височините на точките от ДГМ I – IV клас и ГММП V – VII клас, които са свързани с Държавната нивелация, се определят в EVRS по реда на чл. 37;

4. горните разпоредби се отнасят за всички точки от геодезически мрежи със специално предназначение и отделни геодезически точки, определени с помощта на традиционни геодезически технологии, изхождайки от ДГМ I – IV клас и ГММП V – VII клас.

Чл. 36. (1) Геодезическите мрежи с местно предназначение и Работната геодезическа основа се определят с ГНСС технологии във връзка с дейностите по създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, възлагани от Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК). За всички точки от ГММП и РГО са налични:

1. пространствени Декартови координати, геодезически географски координати и геодезически височини, определени в резултат на обработката на ГНСС измерванията;

2. координати в система „1970 г.“ или друга система по чл. 9 – 13, определени по трансформационен път, изхождайки от близко разположени точки от ДГМ I – IV клас;

3. Балтийски височини, определени по трансформационен път, изхождайки от близко разположени нивелачни репери или геодезически точки, свързани с Държавната нивелация.

(2) Данните по ал. 1, изчислени:

1. изхождайки от минимум три точки по чл. 34, ал. 1, намиращи се в района на измерванията или не по-далеч от 50 km от него, са определени в БГС 2005;

2. изхождайки от минимум три точки от чл. 34, ал. 4, т. 2, намиращи се в района на измерванията или не по-далеч от 50 km от него, са определени в ETRS89, реализация ETRF93, епоха 1989.0, и се трансформират в БГС 2005 по реда на чл. 20;

3. по начини, различни от указаните в т. 1 и 2, се определят в БГС 2005 след включване на минимум три изходни точки по чл. 34, ал. 1, намиращи се в района на измерванията или не по-далеч от 50 km от него, и нова обработка на измерванията.

(3) Координатите по чл. 9 – 13, получени без оглед на изискванията на ал. 2 и/или трансформирани по начин, различен от посочения в чл. 26 – 28, не отговарят на изискванията за по-нататъшно приложение.

(4) Височините по чл. 36, ал. 1, т. 3 се третират, както следва:

1. трансформират се от Балтийска в система в EVRS съгласно чл. 30;

2. изчисляват се разликите между геодезическите височини в БГС 2005 и височините в EVRS на всяка точка;

3. изчисляват се превишенията на височинната референтна повърхнина над елипсоида GRS80 във всяка точка съгласно чл. 29;

4. ако стойностите на величините по т. 2 и 3 се различават до 25 cm, височините в EVRS, определени по т. 1, се приемат за по-нататъшно приложение; в противен случай се постъпва по реда на ал. 5.

(5) Ако височините по чл. 36, ал. 1, т. 3 не са определени, геодезическите височини по чл. 36, ал. 1, т. 1 се трансформират в EVRS съгласно чл. 29.

(6) Височините на точките от ГММП и РГО, които са свързани с Държавната нивелация, се определят в EVRS по реда на чл. 37.

Чл. 37. Данните за реперите от нивелачните мрежи се определят, както следва:

1. височините на всички нивелачни репери и геодезически точки, свързани с Държавната нивелация I – IV клас, се определят в съответствие с действащите технологични указания, изхождайки от репери с височини, известни в EVRS;

2. координатите на нивелачните репери се трансформират в БГС 2005 по реда на чл. 26 – 28.

Раздел III

Трансформиране на векторни данни в БГС 2005

Чл. 38. Трансформацията на векторни данни в БГС 2005 се извършва чрез специализирани софтуерни продукти, позволяващи въвеждането им от форматите, в които са представени, и трансформирането им по реда на глава трета на тази инструкция.

Чл. 39. Съществуващите векторни продукти, създадени, изхождайки от геодезическа основа по реда на:

1. чл. 34, ал. 1 или чл. 36, ал. 2, т. 1, са определени в БГС 2005;

2. чл. 36, ал. 2, т. 2, са определени в БГС 2005 с точност до 15 cm; за постигане на по-висока точност е необходимо да се трансформират по реда на чл. 20, ал. 4.

Чл. 40. Съществуващите векторни продукти, определени в координатна система по реда на чл. 9 – 13, се трансформират в БГС 2005 в зависимост от геодезическата им основа, както следва:

1. продуктите с геодезическа основа по чл. 36 могат да се трансформират в БГС 2005 съгласно чл. 26 – 28 с точност до 50 cm; за постигане на по-висока точност е необходимо точките от геодезическата основа да се преизчислят в БГС 2005 по реда на чл. 36, ал. 2, т. 3, след което да се определят разликите в сравнение с трансформираните им координати; осреднените стойности на разликите се въвеждат с обратен знак към трансформираните координати на всички точки от продукта;

2. продуктите с геодезическа основа по чл. 35 могат да се трансформират в БГС 2005 съгласно чл. 26 – 28 със средна точност за страната около 10 cm.

Раздел IV

Трансформиране на растерни данни в БГС 2005

Чл. 41. Трансформацията на растерни данни се извършва чрез специализирани софтуерни продукти, позволяващи растерно трансформиране.

Чл. 42. Трансформационната процедура протича в два етапа:

1. подготвителен, състоящ се в избор на идентични точки и определяне на трансформационните параметри;

2. трансформация на растерния продукт.

Чл. 43. (1) Подготвителният етап включва определяне на трансформационни параметри чрез идентични точки, за които са налице:

1. образни координати, снети от растерния продукт;

2. геодезически координати в БГС 2005, трансформирани от изходната система на растерния продукт по реда на чл. 26 – 28 или известни от други източници.

(2) Изборът на идентични точки в зависимост от вида на растерните продукти е, както следва:

1. в растерните карти и планове – върховете на вътрешната рамка и други стандартни графични символи от математическата основа, с известни координати в системата на аналоговия оригинал;

2. в други растерни продукти – надеждно идентифицирани обекти от изображението, чиито координати в система на аналоговия оригинал са известни или могат да се определят с пренебрежима грешка, в сравнение с графичната точност на продукта;

3. ако подходящи елементи от математическата основа на растерните карти и планове липсват или са неизползваеми, идентични точки се избират по реда на т. 2;

4. броят и разположението на идентичните точки се определят в зависимост от вида на трансформацията.

Чл. 44. Трансформационният етап протича в следния ред:

1. растерното изображение се трансформира чрез афинна трансформация между образните координати и координатите в БГС 2005 на идентичните точки;

2. ако точността на трансформираното по т. 1 изображение не съответства на графичната точност на аналоговия оригинал, трансформацията в БГС 2005 се извършва чрез полиноми от втора степен.

Раздел V

Трансформиране на други данни в БГС 2005

Чл. 45. Трансформацията на таблични данни в БГС 2005 се извършва чрез специализирани софтуерни продукти, позволяващи въвеждането им от форматите, в които са представени, и трансформирането им по реда на глава трета на тази инструкция.

Чл. 46. Трансформирането на графични данни се осъществява, както следва:

1. аналоговите графични продукти по чл. 3 – карти, планове, схеми и други графични материали и документи, се трансформират в БГС 2005, след като се преобразуват в цифров вид, при което:

а) сканираните графични продукти се трансформират по реда на чл. 41 – 44;

б) данните, получени чрез оцифряване на графични продукти с дигитайзер или след векторизиране на материалите по буква „а“, се трансформират по реда на чл. 38 – 40;

2. аналоговите графични продукти не подлежат на трансформация в БГС 2005 в оригиналния им вид независимо от носителя им.

Допълнителна разпоредба

§ 1. По смисъла на инструкцията:

1. „Афинна трансформация“ е точкова, взаимно еднозначна трансформация, при която правите линии преминават в прави линии, респективно успоредните прави преминават в успоредни прави.

2. „Булреф“ е мрежа от точки, периодически определяни с ГНСС измервания, която представлява българската част в европейската мрежа EUREF.

3. „Векторизиране“ е процедура за преобразуване на растерни данни във векторни.

4. „Векторни данни“ са вид цифрови географски данни, представящи обектите като точки, линии, полилинии, полигони и пр., определени в дадена координатна система.

5. „Височинна референтна повърхнина“ е виртуална повърхнина, близка до геоида, определена въз основа на гравиметричния геоид и GPS/нивелационни данни.

6. „Геодезическа височина“ е геометрически определена височина, измервана от повърхността на референтния елипсоид по нормалата към него.

7. „ГНСС“ (Глобална навигационна спътникова система – в ед. ч. и мн. ч.) е съкращение, с което се означават глобалните навигационни спътникови системи, като GPS, „Глонасс“, „Галилей“ и др.

8. „Дигитайзер“ е уред за ръчно оцифряване на аналогови оригинали, записани върху твърд носител.

9. „Метод на разгъването“ е метод за ориентиране на астрономо-геодезическа мрежа върху референтния елипсоид.

10. „Нормална височина“ е вид височина, свързана с повърхността на квазигеоида на Молоденски.

11. „Преобразуване на координати“ е преход от един тип координати към друг тип координати без промяна на началото и ориентацията на осите.

12. „Растерни данни“ е вид цифрови географски данни, чиято структура наподобява мозайка. Разделителната способност на растерните данни се ограничава от размера на елементарната клетка (пиксел).

13. „Трансформиране на координати“ е преход от една координатна система с дадено начало и ориентация на осите към друга координатна система с различно начало и ориентация на осите.

14. „CAD“ (Computer-Aided Design) са системи за автоматизирано проектиране.

15. „EPN“ (Euref Permanent Network) е мрежа от перманентни ГНСС станции в рамките на EUREF.

16. „EUREF“ (European Reference Frame) е общо име на дейностите по създаването и поддържането на Европейската земна референтна система и продуктите от тях. Координират се от едноименната подкомисия на Международната асоциация по геодезия.

17. „ETRFyy“ (European Terrestrial Reference Frame YY) е етикет за означаване на реализациите на ETRS.

18. „ETRS“ (European Terrestrial Reference System) е Европейска земна референтна система, създадена и поддържана въз основа на продуктите на ITRS, фиксирана към стабилната част на Евро-азиатската континентална плоча.

19. „EUVN“ (European Unified Vertical Network) е ГНСС мрежа, базирана на EPN, която включва пегели и възлови нивелачни репери в европейските страни, с цел създаване и поддържане на еднинна височинна система.

20. „EUVN_DA“ (European Unified Vertical Network Densification Action) е ГНСС кампания за сгъстяване и усъвършенстване на EUVN.

21. „EVRFyyyy“ (European Vertical Reference Frame YYYY) е етикет за означаване на реализациите на EVRS.

22. „EVRS“ (European Vertical Reference System) е европейска височинна референтна система.

23. „GPS“ (Global Positioning System) е ГНСС, създадена и поддържана от САЩ.

24. „GRS80“ (Geodetic Reference System1980) е геодезическа референтна система 1980 г.

25. „IGS“ (International GNSS Service) е глобална мрежа от перманентни ГНСС станции, предназначена за поддържане на ITRS и мониторинг на геодинамичните процеси.

26. „IGSN71“ (International Gravity Standardization Net 1971) е международна гравиметрична система.

27. „ITRFyy“ (International Terrestrial Reference Frame YY) е етикет за означаване на реализациите на ITRS.

28. „ITRS“ (International Terrestrial Reference System) е международна земна референтна система.

29. „UELN“ (Unified European Leveling Network) е единна европейска нивелационна мрежа.

30. „UTM“ (Universal Transverse Mercator) е универсална напречна Меркаторова проекция.

Преходни и заключителни разпоредби

§ 2. Тази инструкция се издава на основание чл. 10 от Наредба № 2 от 2010 г. за дефиниране, реализация и поддържане на Българската геодезическа система (ДВ, бр. 62 от 2010 г.).

§ 3. Всички пространствени данни, обменяни чрез Националния портал за пространствени данни по реда на Закона за достъп до пространствени данни, се представят в БГС 2005.

§ 4. Точностите и пределните разлики, посочени в чл. 29, 30, 36 и 40, са определени по данните, налични към издаването на тази инструкция.

§ 5. Инструкцията е задължителна за прилагане от всички ведомства и общини, ползващи геодезически материали и данни в координатни системи, различни от БГС 2005.

§ 6. Инструкцията влиза в сила от деня на обнародването ѝ в „Държавен вестник“.

Приложение № 1

към чл. 6, т. 1

Текстът е извлечен от PDF файла на ДВ, бр. 63 от 2012 г. и таблиците в него може да са разместени (числата да попадат на съседния ред). Вижте официалния текст.

Геодезическа референтна система GRS80 С геодезическата референтна система GRS80 се задава набор от фундаментални параметри и конвенции, които се използват за дефиниране на координатните системи.

Геодезическата референтна система GRS80 е приета с резолюция № 7 на XVII генерална асамблея на Международния съюз по геодезия и геофизика, състоял се в Канбера, Австралия, през декември 1979 г., която гласи:

„Международният съюз по геодезия и геофизика, отчитайки че Геодезическата референтна система 1967, приета на XIV генерална асамблея на МСГГ, Люцерн, 1967 г., не е в състояние занапред да представя размера, фигурата и гравитационното поле на Земята с точност, съответстваща на редица геодезически, геофизични, астрономически и хидрографски приложения, и съобразявайки се с това, че са на лице по-подходящи стойности, препоръчва:

а) Геодезическата референтна система 1967 да се замени с Геодезическата референтна система 1980, също така базирана на теорията за геоцентричния еквипотенциален елипсоид, определен с помощта на следните конвенционални константи:

– екваториален радиус на Земята: a = 6378137 m; – геоцентрична гравитационна константа на Земята (заедно с атмосферата): GM = 3986005.108 m3/s2;

– динамичен фактор на формата на Земята: J2 = 108263.10-8, с изключена постоянна приливна деформация: J2 = 108263.10-8;

– ъглова скорост на Земята: ω = 7292115.10-11 rad/s;

б) същите работни формули, приети на XV генерална асамблея на МСГГ в Москва, 1971 г., и публикувани от Международната асоциация по геодезия, да се използват както в Геодезическата референтна система 1967;

в) малката полуос на референтния елипсоид, определен по-горе, да бъде успоредна на посоката, определена от Условното международно начало, а началният меридиан да е успореден на нулевия меридиан, на дължините, приети от Международното бюро за време.“

Въз основа на тази резолюция на МСГГ в Наръчника на геодезиста, публикуван през 1992 г., са дадени основни положения от теорията на еквипотенциалния елипсоид, работните формули за изчисление на редица производни величини, както и техните стойности.

Приложение № 2

към чл. 12, т. 1

Стойности на координатите в система „1970 г.“

Приложение № 3

към чл. 19, ал. 7

Трансформация между реализациите ITRFyy на Международната земна координатна система ITRS

1. Трансформацията между различните реализации на Международната земна координатна система се осъществява чрез конформен трансформационен модел със следните параметри и техните производни по време:

а) T1, T2, T3 – транслации;

б) D – мащабен множител;

в) R1, R2 и R3 – ротации.

2. В резултат на трансформацията на вектора X1 от координатна система (1) в координатна система (2) се получава векторът X2, както следва:

X2 = X1 + T + DX1 + RX1, където (X, Y, Z)1, (X, Y, Z)2 са пространствени Декартови координати в системи (1) и (2),

T T , R R R

ZYXX , ZYXX ,

− − =



 =



1   

2   

  



  

  

T T

R R

−





R R



3. По дефиниция трансформацията по т. 2 е линейна относно координатите на точките, получени чрез методите на спътниковата геодезия.

4. Всички параметри, участващи в трансформацията по т. 2 – X1, X2, T1, T2, T3, D, R1, R2 и R3 са функции на времето. Измененията на координатите във времето (т.е. скоростите им) от координатна система (1) в координатна система (2) се получават по формулата:

2XRXRXXTXX        + + + + + = D D , където

 T ,

   X ,











Z Y X

  

  

1   

  

2   

  

 



R R

−

  

R .

 

T T

R R

−















−

 

R R



Тъй като членовете

1 X D и

1 X R  са пренебрежимо малки, трансформацията се извършва по формулата:

Приложение № 4

към чл. 19, ал. 7

Трансформационни параметри между реализациите ITRFyy на ITRS

1. Трансформационни параметри между ITRF2000 и предишните реализации ITRFyy:

Реализация T1 [cm]

T2 [cm]

T3 [cm]

D ppm

R1 [0.001“]

R2 [0.001“]

R3 [0.001“]

Епоха

Изменения cm/y cm/y cm/y ppm/y 0.001“/y 0.001“/y 0.001“/y

Изменения 0.00 -0.06 -0.14 0.01 0.00 0.00 0.02

ITRF96 0.67 0.61 -1.85 1.55 0.00 0.00 0.00 1997.0

Изменения 0.00 -0.06 -0.14 0.01 0.00 0.00 0.02

ITRF94 0.67 0.61 -1.85 1.55 0.00 0.00 0.00 1997.0

Изменения 0.00 -0.06 -0.14 0.01 0.00 0.00 0.02

Реализация T1 [cm]

T2 [cm]

T3 [cm]

D ppm

R1 [0.001“]

R2 [0.001“]

R3 [0.001“]

Епоха

Изменения -0.29 -0.02 -0.06 0.01 -0.11 -0.19 0.07

ITRF92 1.47 1.35 -1.39 0.75 0.00 0.00 -0.18 1988.0

Изменения 0.00 -0.06 -0.14 0.01 0.00 0.00 0.02

ITRF91 2.67 2.75 -1.99 2.15 0.00 0.00 -0.18 1988.0

Изменения 0.00 -0.06 -0.14 0.01 0.00 0.00 0.02

ITRF90 2.47 2.35 -3.59 2.45 0.00 0.00 -0.18 1988.0

Изменения 0.00 -0.06 -0.14 0.01 0.00 0.00 0.02

ITRF89 2.97 4.75 -7.39 5.85 0.00 0.00 0.02 1988.0

Изменения 0.00 -0.06 -0.14 0.01 0.00 0.00 0.02

ITRF88 2.47 1.15 -9.79 8.95 0.10 0.00 -0.18 1988.0

Изменения 0.00 -0.06 -0.14 0.01 0.00 0.00 0.02

2. Трансформационните параметри се използват в съответствие с описания трансформационен модел и са валидни за съответната епоха (колона 9). Стойността на даден параметър P за произволна епоха t се получава по формулата:

3. Трансформационни параметри между ITRF2005 и ITRF2000: Трансформационни

T1 mm

T2 mm

T3 mm параметри

D 10-9 R1 masec

R2 masec

R3 masec

Епоха

Изменения mm/y mm/y mm/y 10-9/y masec/y masec/y masec/y

9 Стойности 0.1 -0.8 -5.8 0.40 0.000 0.000 0.000 2000.0 Ср.кв. грешки ±0.3 ±0.3 ±0.3 ±0.05 ±0.012 ±0.012 ±0.012

Изменения -0.2 0.1 -1.8 0.08 0.000 0.000 0.000 Ср.кв. грешки ±0.3 ±0.3 ±0.3 ±0.05 ±0.012 ±0.012 ±0.012

Приложение № 5

към чл. 19, ал. 8

Трансформация между ITRS и WGS84 1. Съществуват две реализации на земната координатна система WGS84: 1.1. „Стара“ реализация, базирана на доплеровата спътникова навигационна система на САЩ TRANSIT, осигуряваща точност на геоцентричните координати от порядъка на метър.

1.2. „Нова“ реализация, базирана на GPS технологията, с последователни версии, обозначени като G730, G873 и G1150, където цифрите обозначават момента (GPS седмицата) на съответната версия. Счита се, че последната реализация G1150 е съвместима с ITRS в рамките на 10 cm и по-добре.

2. Трансформационни параметри: 2.1. Трансформационни параметри между ITRS, реализация ITRF90, и WGS84 „стара“:

Т1 [m]

Т2 [m]

Т3 [m]

D ppm

R1 [“]

R2 [“]

R3 [“]

0.060 -0.517 -0.223 -0.011 0.0183 -0.0003 0.0070

2.2. За „новите“ реализации на WGS84 няма официално изведени трансформационни параметри.

Приложение № 6

към чл. 20, ал. 4

Трансформация между Международната земна координатна система ITRS и нейните реализации

ITRFyy и Европейската земна координатна система ETRS89 и нейните реализации ETRFyy

1. Реализациите ITRFyy се състоят от координати ( ) 0t I yy X в епоха t0 и скорости I yy X . Координатите за епоха t се получават по формулата:

( ) ( ) ( )

0ttttI yy I yy I yy − + = X X X 

2. Схемата, по която се трансформират координатите и скоростите от ITRS в система ETRS89, привързана към стабилната част на Евроазиатската плоча, е следната:

2.1. Получаване на координатите в ITRS за епоха 1989.0:

( ) ( ) ( )

0 0.

1989

t t I yy I yy I yy − + = X X X 

2.2. Изчисляват се координатите в ETRS89, епоха 89.0, по формулата:









I yy

E yy

Y X

 +   



  

=   

  

  

I yy

E yy

I yy

E yy

1989













където T1, T2 и T3 са транслационните параметри между съответната реализация на ITRS – ITRFyy и ITRF89.

2.3. Изчисляват се скоростите в ETRS89 по формулата:

 













E yy

I yy

Z Y X

R R

Z Y X

− − +   

  

=   

  

  

  

  

 

E yy

I yy

R R



 

E yy

I yy

R R

−

















, където производните на ротационните параметри –

1 R,

2 R и

3 R, са компонентите на ротационния вектор на Евроазиатската плоча.

3. Координатите в ETRS89 за произволен момент t се получават по формулата:

( ) ( ) ( ) 0.

1989

− + = t t E yy E yy E yy X X X  .

Приложение № 7

към чл. 20, ал. 4

Трансформационни параметри между ITRS и ETRS89

1. Параметри на трансформацията от ITRFyy към ITRF89:

От ITRF89

T1 cm

T2 cm

T3 cm към

D 10-8 R1 masec

R2 masec

R3 masec

Епоха

2. Изменения на трансформационните параметри от ITRFyy към ITRF89:

От ITRF89

3 cm/y 10-8/y

2 cm/y

1 cm/y към

1 masec/y

2 masec/y

3 masec/y

Приложение № 8

към чл. 26, ал. 2, т. 1

Преобразуване на географски координати в Гаусови и обратно

1. Преобразуване на географски координати в Гаусови координати:

1.2. Определяне на осевия меридиан

0 l и съответната стойност на ординатата – 0y , в зависимост от ширината на зоната и географската дължина λ:

а) шестградусови зони:

( ) [ ]

3 6.

6 / int

0 − + = l l ( ) [ ]

500000

1000000 .

6 / int

0 + + = l y ;

б) триградусови зони:

( ) [ ]3.

3 / 5.1 int

0 + = l l ( ) [ ]

500000

1000000 .

3 / 5.1 int

0 + + = l y ;

в) в изразите по-горе λ и

0 l са в градуси, 0y – в метри.

1.3. Определяне на дължината l спрямо осевия меридиан

0 l :

0 l l − = l .

1.4. Преобразуване на ( )l, ϕ в ( ) y x, по процедурата за напречна цилиндрична проекция със следните параметри:

а) голяма полуос и сплеснатост на референтния елипсоид;

б) мащаб по осевия меридиан, равен на единица.

1.5. Определяне на координатата y от истинската ордината y :

0y y y + = .

2. Преобразуване на Гаусови координати в географски координати:

2.1. Определяне на стойността на ордината 0y по осевия меридиан

0 l :

( )

500000

1000000 . 1000000 / int

0 + = y y .

2.2. Определяне на осевия меридиан

0 l в зависимост от номера на зоната:

а) шестградусови зони:

( )

3 6. 1000000 / int

0 − = y l ;

б) триградусови зони:

( )3. 1000000 / int

0 y = l ;

в) в изразите по-горе

0lев градуси, y и 0y – в метри.

2.3. Определяне на истинската ордината y :

0y y y − = .

2.4. Преобразуване на ( ) y x, в ( )l, ϕ по процедурата за напречна цилиндрична проекция със следните параметри:

а) голяма полуос и сплеснатост на референтния елипсоид;

б) мащаб по осевия меридиан, равен на единица. 2.5. Определяне на географската дължина l :

0 l l + = l .

Приложение № 9

към чл. 28, т. 4

Преобразуване на географски координати в UTM обратно

1. Преобразуване на географски координати в UTM:

1.2. Определяне на осевия меридиан

0 l и номера на зоната N в зависимост от географската дължина λ: ( ) [ ]

3 6.

6 / int

0 − + = l l ( )

6 / int + = l N , където λ и

0 l са в градуси.

1.3. Определяне на дължината l спрямо осевия меридиан

0 l :

0 l l − = l .

1.4. Преобразуване на ( )l, ϕ в ( ) y x, по процедурата за напречна цилиндрична проекция със следните параметри:

а) голяма полуос и сплеснатост на референтния елипсоид;

б) мащаб по осевия меридиан, равен на 0.9996.

1.5. Определяне на координатата y от истинската ордината y :

500000

+ = y y .

2. Преобразуване на Гаусови координати в географски координати:

2.1. Определяне на осевия меридиан

0 l в зависимост от номера на зоната N: ( )

3 6.

0 − − = N l , където

0lев градуси.

2.2. Определяне на истинската ордината y :

500000

− = y y .

2.3. Преобразуване на ( ) y x, в ( )l, ϕ по процедурата за напречна цилиндрична проекция със следните параметри:

а) голяма полуос и сплеснатост на референтния елипсоид;

б) мащаб по осевия меридиан, равен на 0.9996.

2.4. Определяне на географската дължина l :

0 l l + = l .

Приложение № 10

към чл. 26, ал. 2, т. 1

Преобразуване на географски в напречни цилиндрични координати и обратно

1. Преобразуване от географски в напречни цилиндрични координати: 1.1. Работни формули:

0 l l − = l ( )m lblblblbxx .

0 + + + + = ( )m lclclclcy .

1 + + + = .

1.2. Изчисляване на дължината по меридиана от екватора във формулите по т. 1.1:

( ) 

 +       − + + − − = ϕϕϕϕϕ

0 sin

16 sin

2 cos sin aaaaaaax

 

1.3. Изчисляване на коефициентите във формулите по т. 1.1:

 cos sin

2 N b 

 

5 cos sin

1         t N b

 

320

270

61 cos sin

720

1tttNb         

 

543

3111

1385

cos sin

40320

1tttNb      

 cos

1 N c 

 

1 cos

1      t N c

 

5 cos

120

1tttNc        

 

179

479

61 cos

5040

1tttNc      .

1.4. Помощни величини:

 tg  t ;  

2 cos 'e  ;

2 ) sin 1(     e a N .

2. Преобразуване от напречни цилиндрични в географски координати:

2.1. Работни формули: ( ) m y y /

500000

− =

2ydydydydx + + + + = ϕ ϕ

1yeyeyeyel + + + = .

2.2. Изчисляване на ширината на стъпката φx във формулите по т. 2.1:

( ) ( ) [ ]

0 sin sin

2 cos sin ϕϕϕϕϕϕqqqqqqx + + − + + + = .

2.3. Изчисляване на коефициентите във формулите по т. 2.1 и 2.2:

t d

 

2     N

  

1           ttNtd

  

252

720

1ttttNtd            

  

1575

4095

3633

1385

40320

1tttNtd      

1 N e 

 cos

 

1 cos

1       t N e

 

5 cos

120

1tttNe        

 

720

1320

662

61 cos

5040

1tttNe      

x  

0 a

aaaaq    ;

2aaa

aaaaq    .

4aaaaq    ;

2.4. Помощни величини:

6aaa

x t  tg  ; x e  

2 cos '  ;

2 ) sin 1(    xeaN  .

3. Коефициенти, участващи във формулите по т. 1 и 2:

0 2734375 .0

3125

375

.0 5.0 mmmmma + + + + =

4375

46875

.0 5.0 5.0 mmmma + + + =

21875

1875

125

.0 mmma + + =

0625

03125

.0 m m a + = ( )

1eam − = ;

3mem =

;

5mem =

7mem =

;

9mem = .

;

Приложение № 11 към чл. 26, ал. 2, т. 2 Полиномиални трансформации Работните формули за полиномиална трансформация между две равнинни координатни системи са следните:

 100000 / 0x x dx  

 100000 / 0y y dy  

0 ' dy a dxdy a dy dx a dx a dy a dxdy a dx a dy a dx aaxx           

0 ' dy b dxdy b dy dx b dx b dy b dxdy b dx b dy b dx bbyy           

, където x, y са координати в изходната система, x’, y’ – трансформирани координати, x0, y0, aij, bij – трансформационни параметри.

Приложение № 12

към чл. 26, ал. 2, т. 2

Трансформационни параметри в системи „1930 г.“ и „1950 г.“ 1. Трансформацията между проекционните координати в система „1930 г.“ и триградусовите Гаусови координати в система „1950 г.“ от същата зона се осъществява чрез полиноми от трети ред.

2. Коефициентите на полиномите са определени по метода на най-малките квадрати, изхождайки от координати на идентични точки в двете системи.

От „1930 г.“ към „1950 г.“

Зона 8 Осев меридиан 24°

Зона 9 Осев меридиан 27°

a00 363.346 363.372

a10 10.0010 9.9994

a01 -1.1796 -1.1160

От „1930 г.“ към „1950 г.“

Зона 8 Осев меридиан 24°

Зона 9 Осев меридиан 27°

a20 - -

a11 -0.0206 -0.0206

a02 - -

a30 - -

a21 0.00014 0.00014

a12 0.00035 0.00035

a03 0.00005 -0.00005

b00 -82.645 -79.200

b10 1.1796 1.1158

b01 10.0010 10.0010

b20 0.0103 0.0108

b11 - -

b02 -0.0103 -0.0098

b30 - -

b21 -0.0017 -0.0017

b12 0.0014 0.0014

b30 0.0017 0.0017

3. За трансформация от система „1950 г.“ в система „1930 г.“ поправките, изчислени с помощта на горните параметри се въвеждат с обратен знак.

Приложение № 13

към чл. 27, т. 1

Трансформационни параметри в системи „1950 г.“ и „1942/83 г.“

1. Трансформацията между шестградусовите Гаусови координати в система „1950 г.“ и проекционните координати в система „1942/83 г.“ от същата зона се осъществява чрез полиноми от втори ред.

3. Стойностите на трансформационните параметри се съхраняват от Военногеографската служба на Българската армия.

Приложение № 14

към чл. 26, ал. 4, т. 1

Трансформации между координати в системи „1950 г.“ и „1970 г.“ 1. Трансформация на географски координати в система „1950 г.“ в проекционни координати в система „1970 г.“

0      

0      

01 '               g g g

10 '                     hhhhh

0 '      

0 '      

                     

10            aaaaaaaaax

32           a a

01                                    dbbbbbbby

x x x   

0yyy   

2. Трансформация на проекционни координати в система „1970 г.“ в географски координати в система „1950 г.“:

0x x x   

0y y y   

                       

10 yxcycyxcxcyxcxcycxcxc 

xcyxc     

01 ydyxdyxdyxdyxcydyxdyxdyd                         

     

0 '

     

0 '

01 '               g g g

10 '                     hhhhh

3. Коефициенти във формулите по т. 1 и 2:

) 1(

10       N a )

2 (

20    Nt a

02 cos

1  Nt a  )

3 1(

30     ttNa     

12 cos ) (

1    tttNa     ) 1(

40    Nt a

22 cos

3   Nt a  

04 cos

1  Nt a  

)

5 (

120

50 t N a  

32 cos

1  Nt a  

14 cos

1  Nt a 

01 cos N b 

11 cos )

1 (      Nt b

21 cos )

2 (

3    ttNb   

03 cos

1  Nt b  

31 cos )

1 (

1    t Nt b    

13 cos ) (

1   t t Nt b  

41 cos

1  Nt b  

05 cos

120

1  Nt b 

) 1(

10   N c ) (

20     t N c

) 1(

02     t N c )

1 (

30     ttNc      

)

2 (

12   tttNc     )

1 (

40     t N c

)

2 1(

22   tttNc     )

2 (

04  tttNc  

)

5 (

120

50 t N c   )

2 (

32 ttNc  

)

3 (

14 ttNc   

1  

1  N d  t N d

01 cos

11 cos

1tNd  

21 cos

03 cos

1tNd   

1tNd  

31 cos

1tNd   

13 cos

2tNd   

1tNd  

41 cos

23 cos

05 cos

1tNd  

01 cos ) 1(       a g

11 cos

3   at g  

03 cos ) 1(

1  t a g   

 

1 cos

  

02 cos

1  at h   

20  

10      ahath   

) 1( cos

1 cos

1   

12 cos

1  t a h    

 a t h   

4. Константи:

6378245 = a ;

23 0066934216 .0 2 = e ;

15 0067385254 .0 '2 = e .

5. Главни производни величини:

2 ) sin 1( − − = ϕeaN ;

2 cos ' ϕ η e = ;

0 tgϕ = t .

6. Означения:

а) φ, λ – геодезически географски координати в система „1950 г.“;

б) x, y – проекционни координати в система „1970 г.“;

в) φ0, λ0, Dа, x0, y0 – трансформационни параметри, съответно географски координати на фиктивните централни точки, ъглите на завъртане около тях, стойност на абсцисата по стандартния паралел, стойност на ордината във фиктивната централна точка.

0y , m 0x , m a ∆

0 ϕ

Зони

0 l

K-3 43°27’25“ 23°14’15“ -0.027651055° 4724463.651 8500000.000 K-5 42°28’45“ 26°25’35“ -0.0246105° 4638981.029 9500000.000 K-7 43°33’48“ 26°11’13“ 0.030881916° 4723911.711 9500000.000 K-9 42°17’35“ 23°20’33“ 0.052087361° 4558613.089 8500000.000

Приложение № 15

към чл. 28, т. 1

Преобразуване на пространствени Декартови координати в географски и обратно 1. Преобразуване на пространствени Декартови координати в географски: 1.1. Изчисляване на помощната величина D:

2YXD + = . 1.2. Изчисляване на приблизителната географска ширина φ0:

  



− = D e Z ( )  

1 arctg ϕ

. 1.3. Итеративно изчисляване на географската ширина φ:

а) изчисляване на напречния радиус на кривина N и географската ширина φ:

2 ) sin 1( − − = ϕeaN

  

 + = DNeZ

2 sin arctg ϕ ϕ ;

  б) ако ε ϕ ϕ < −

0 , то итеративният процес приключва; ε – необходима точност на преобразуванието, например 0.00001"; в противен случай се приема ϕ ϕ =

0 и започва нова итерация. 1.4. Изчисляване на географската дължина λ:

а) ако X ≠ 0, изчислява се помощната величина:

X Y arctg = l , след което се определя квадрантът и окончателната стойност на географската дължина λ:

– ако

0 ,0 ≥ > Y X , то λ = l ;

– ако

0 ,0 < > Y X , то λ = 360° – l ;

– ако

0 ,0 < < Y X , то λ = 180° + l ;

– ако

0 ,0 ≥ < Y X , то λ = 180° – l ;

б) ако X = 0, географската дължина се определя, както следва:

– ако Y > 0, то λ = 90°;

– ако Y < 0, то λ = 270°.

1.5. Изчисляване на геодезическата височина h: ( ) NNeZDh − + + = ϕ ϕ ϕ sin sin cos

2 .

2. Преобразуване на географски координати в пространствени Декартови: 2.1. Изчисляване на напречния радиус на кривина N:

2 ) sin 1( − − = ϕeaN .

2.2. Изчисляване на пространствени Декартови координати: ( ) l ϕ cos cos h N X + = ( ) l ϕ sin cos h N Y + = ( ) [ ] ϕ sin

12heNZ − = .

3. Във формулите по т. 1 и 2 са приети следните означения: – X, Y, Z – пространствени Декартови координати: – ϕ, λ – геодезически географски координати; – h – геодезическа височина; – N – напречен радиус на кривина на референтния елипсоид; – а, е – параметри на референтния елипсоид – голяма полуос и ексцентрицитет на меридианната елипса.

Приложение № 16

към чл. 28, т. 2

Конформна трансформация между пространствени Декартови координатни системи 1. Конформната трансформация между две пространствени Декартови координатни системи, найподходяща за територията на България, се извършва чрез конформния модел на Молоденски – Бадекаш.

2. Работните формули за трансформиране на координати X1, Y1, Z1 от една система в друга система са следните:

mXXX − =

1 δ

mYYY − =

1 δ

mZZZ − =

1 δ ( ) ZRYRXXXXYZmδδδµ + − + + ∆ =

2 ( ) ZRXRYYYYXZmδδδµ − + + + ∆ =

2 ( ) YRXRZZZZXYmδδδµ + − + + ∆ =

2 , където X2, Y2, Z2 са координати в другата система.

3. Параметрите на трансформационния модел са следните:

а) ∆X, ∆Y, ∆Z – транслации (в метри);

б) RX, RY, RZ – ротации (в радиани);

в) µ – мащабен коефициент;

г) Xm, Ym, Zm – координати на фиктивна централна точка, по отношение на която са определени ротационните ъгли RX, RY, RZ.

Приложение № 17

към чл. 28, т. 2

Трансформационни параметри между БГС2005 и система „1942/83 г.“ 1. Трансформационните параметри са определени, изхождайки от пространствените Декартови координати на проекциите на идентичните точки, както следва:

а) в система ETRS89, епоха 2005.0 г. – върху елипсоида GRS80;

б) в система „1942/83 г.“ – върху елипсоида на Красовски.

2. Приложен е конформният трансформационен модел на Молоденски – Бадекаш с параметри:

а) ∆X, ∆Y, ∆Z – транслации;

б) RX, RY, RZ – ротации;

в) m – мащабен коефициент;

3. Трансформация по Молоденски – Бадекаш:

Централна точка

Xm Ym Zm 4223032.0 2032778.0 4309209.0

Трансформационни параметри

Параметър Стойност

Транслация DX -5.0 м

Транслация DY 133.0 м

Транслация DZ 104.0 м

Ротация RX 1.4"

Ротация RY 2.0"

Ротация RZ -3.4"

Мащабен коефициент µ 1.0000039901

4. Точните стойности на трансформационните параметри се съхраняват от Военногеографската служба на Българската армия.

Приложение № 18

към чл. 29

Трансформация на геодезически височини в система ETRS89 в нормални височини в система EVRS

Трансформация на геодезически височини в система ETRS89 в нормални височини в система EVRS се извършва с помощта на референтната височинна повърхнина.

Референтната височинна повърхнина представлява регулярна матрица, получена на базата на модела на Европейския геоид EGG08, коригиран с GPS/нивелачни данни за територията на страната. Европейският геоид, съответно референтната височинна повърхнина, е отнесен към EVRS, реализация EVRF2007.

За да бъдат получени височините в БГС2005, е необходимо да се извърши интерполация по референтната височинна повърхнина, с аргументи географските координати на точката и получената корекция да се добави към геодезическата ѝ височина.

Фигура 1. Референтни повърхнини във височинните определения.

Приложение № 19

към чл. 30

Трансформация между Балтийска височинна система и EVRS 1. С трансформацията се задава преходът от Балтийска височинна система към реализацията EVRF2007 на EVRS.

2. Трансформацията е изчислена на базата на 33 възлови репера от Държавната нивелачна мрежа I клас и точките по проекта EUVN_DA и техните свързващи репери – общо 44.

3. Трансформацията е зададена чрез линеен модел с една изходна точка и три параметъра – транслация, изменение по меридиана и напречно изменение.

4. Използвани са 58 идентични точки – UELN възлови репери, и е получена средна квадратна грешка 0.002 m с остатъчни разлики между -0.005 m и 0.004 m 5. Работната формула за извършване на трансформацията е: ( ) ( ) 01

00 aaaHllϕϕ − + − + = ∆ , където a00, a10, a01 са съответно транслация по височина и изменение във височина по меридиана и паралела на 100 km; (φ –φo), (λ – λo) – разлики между географските координати на текущата и изходната точка в km.

6. Стойностите на трансформационни параметри са дадени в таблицата по-долу:

Параметри Стойности

Транслация +0.228 m

Изменение по меридиана -0.004 m/100 km или -0.009"

Напречно изменение -0.002 m/100 km или -0.003"

Координати на изходната точка

jo 42о37'30„ lo 25о22'36“

Приложение № 20

към чл. 28, т. 4

Преобразуване на географски в конформни конични координати и обратно 1. Определяне на параметрите на проекцията: 1.1. Изходни величини:

а) параметри на референтния елипсоид GRS80: a = 6378137м, f = 1/298.257 222 101, e2 = 6.69438002290×10-3;

б) стандартни паралели: φ1 = 42°00'00„, λ2 = 43°20'00“ в) централен меридиан: λ0 = 25°30'00";

г) стойност на ординатата по централния меридиан: y0 = 500000 m. 1.2. Производни величини:

а) ширина на централния паралел:

w w

cos ln arcsin Q Q





   

   

0 cos

− =

ϕ ,



 където



  

iieeeQϕϕϕϕ

sin

1 sin

1 ln sin

1 sin

1 ln

− + − − + =

 

i (1)

iiewϕ

2 2 sin 1− = ;

е изометричната ширина на т. i,

ϕ0 = 42°40'04.35246";

б) радиус на образа на екватора, приет за начало на ширините:

( )

Q a R = .

sin exp cos

ϕ ϕ

iiEw

Може да се изчисли за i = 1 или i = 2; RЕ = 12 083 793.8966 m;

в) радиус на образа на централния паралел:

0 sin

R R E = , ( )

0 sin exp ϕ Q където Q0 се определя по (1) с аргумент ϕ 0; R0 = 6 929 897,5566 m;

г) абсциса на централната точка на проекцията:

 +       − + + − − =

0 sin

16 sin

2 cos sin ϕϕϕϕϕaaaaaaax ,

  където

mmmmma

2734375 .0

3125

375

.0 5.0

+ + + + =

mmmma

4375

46875

.0 5.0 5.0

+ + + =

mmma

21875

1875

125

+ + =

m m a

0625

03125

+ =

 а величините mi се определят от рекурентните съотношения: ( )

e a m

− =

m e m

5.1

m e m

25 .1

125

m e m

x0 = 4 725 824.3591 m.

2. Трансформация на географски координати (j, l) в ламбертови (x, y):

а) определяне на радиуса на образа на текущия паралел:

R R E = , ( )

0 sin exp ϕ Q където Q се определя по (1) с аргумент φ ;

б) определяне на меридианната конвергенция:

( )

0 0 sinϕ l l γ − = ;

в) определяне на проекционните координати:

γ cos

0RxRx − + = ,

γ sin

0Ryy + = .

3. Трансформация на ламбертови координати (x, у) в географски (j, l):

а) определяне на радиуса на образа на текущия паралел:

( ) ( )

0xxRyyR − + + − = ;

б) определяне на приблизителна ширина φ':

( ) ( ) 1

2 exp

2 exp arcsin ' + − = Q Q ϕ ,ϕ където

R R

= ;

0 sin

ϕ в) итеративно определяне на ширината φ :

 − =

  

f ϕ ϕ ,

 

1 ' sin arcsin f

където

  



Qeeef −  

− + − − + = ' sin

1 ' sin

1 ln ' sin

1 ' sin

1 ln

1ϕϕϕϕ

e f − − − = ;

' sin

1 ' sin

2ϕϕe

г) определяне на дължината l:

0 sin lϕγl + = , където

y y

− =

0 arctan γ .

x x R

− +

Числен пример 1. Географските координати на точка в система „1950 г.“ са следните:

φ = 42°45'33.65900„ l = 25°22'53.11200“.

2. Проекционните координати на същата точка в система „1950 г.“ са:

а) в триградусова зона с осев меридиан 24°:

x = 4736995.207 y = 8613083.690;

б) в триградусова зона с осев меридиан 27°:

x = 4737340.361 y = 9367501.898;

в) в шестградусова зона с осев меридиан 21°:

x = 4745390.172 y = 4858690.025;

г) в шестградусова зона с осев меридиан 27°:

x = 4737340.361 y = 5367501.898.

3. В система „1930 г.“ същата точка има следните координати:

а) географски координати:

φ = 42°45'37.07214„ l = 25°22'56.65894“;

б) проекционни координати в зона с осев меридиан 24°:

x = 4736629.503 y = 8613154.606;

в) проекционни координати в зона с осев меридиан 27°:

x = 4736971.765 y = 9367593.951.

4. В система „1970 г.“ същата точка има следните координати:

а) в зона „К-3“ – x = 4649304.381

y = 8675530.774;

б) в зона „К-5“ – x = 4670595.960

y = 9414446.567;

в) в зона „К-7“ – x = 4634943.012

y = 9434006.522;

г) в зона „К-9“ – x = 4612258.812

y = 8666944.116.

5. В БГС 2005 същата точка има следните координати:

а) географски координати:

φ = 42°45'32.39857„ l = 25°22'47.99705“;

б) проекционни координати в UTM зона с осев меридиан 21°:

x = 4743363.328 y = 858426.293;

в) проекционни координати в UTM зона с осев меридиан 27°:

x = 4735325.159 y = 367440.101;

г) проекционни ламбертови координати:

x = 4735953.349 y = 490177.515.