Чл. 411 ГПКГраждански процесуален кодекс

Част пета. Изпълнително производство › Глава тридесет и седма. Заповедно производство

Консолидиран текств сила от 6 октомври 2026 г.

Издаване на заповед за изпълнение

Чл. 411. (1) Изм. – ДВ, бр. 42 от 2009 г., бр. 50 от 2015 г., доп., бр. 86 от 2017 г., бр. 100 от 2019 г., бр. 11 от 2023 г., в сила от 1.07.2025 г. – изм., относно влизането в сила, бр. 67 от 2024 г., в сила от 1.07.2024 г. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение се разглежда от районен съдия, определен съобразно чл. 9, ал. 3 от Закона за съдебната власт. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417, ал. 1, т. 3, 6 и 10 се разглежда от съдия от районния съд по настоящия адрес или седалището на заявителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния му адрес. В случаите, когато заявителят няма настоящ или постоянен адрес или седалище на територията на България, заявлението се подава по постоянния или настоящия адрес или седалището на длъжника.

(2) Изм. – ДВ, бр. 50 от 2015 г., бр. 11 от 2023 г., в сила от 1.07.2025 г. – изм., относно влизането в сила, бр. 67 от 2024 г., в сила от 1.07.2024 г. Съдът разглежда заявлението в закрито заседание и издава заповед за изпълнение в тридневен срок, освен когато:

1. доп. – ДВ, бр. 86 от 2017 г. искането не отговаря на изискванията на чл. 410 и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в тридневен срок от съобщението;

2. искането е в противоречие със закона или с добрите нрави;

3. нова – ДВ, бр. 100 от 2019 г. искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това;

4. предишна т. 3 – ДВ, бр. 100 от 2019 г. длъжникът няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България;

5. предишна т. 4 – ДВ, бр. 100 от 2019 г. длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Република България. Бел. ред.: Относно допустимостта на правната уредба на издаване на заповед за изпълнение, когато срещу длъжник, за когото съществува обосновано предположение, че към датата, на която е подадено заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, е имал местоживеене на територията на друга държава членка, виж Решение на Съда на ЕС по дело C 222/23 от 16 май 2024 г.

(3) Изм. – ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 1.07.2025 г. – изм., относно влизането в сила, бр. 67 от 2024 г., в сила от 1.07.2024 г. При уважаване на заявлението съдът издава заповед за изпълнение, препис от която се връчва на длъжника и на заявителя. Когато заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено по електронен път или заявителят е посочил електронен адрес, препис от издадената заповед за изпълнение се връчва на заявителя по електронен път.