Начало / Актове / Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
кодексЧл. 160 ДОПКДанъчно-осигурителен процесуален кодекс
Дял трети. Обжалване › Глава деветнадесета. Съдебно обжалване на ревизионния акт
Консолидиран текств сила от 15 септември 2026 г.
Решаване на делото
Чл. 160. (1) Съдът решава делото по същество, като може да отмени изцяло или частично ревизионния акт, да го измени в обжалваната част или да отхвърли жалбата.
(2) Съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като преценява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му.
(3) Когато естеството на акта не позволява решаването на делото по същество, съдът го отменя и връща преписката на компетентния орган по приходите със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.
(4) Доп. – ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 4.08.2017 г. Алинея 3 не се прилага за ревизионните актове. Когато давностният срок е изтекъл в хода на ревизионното производство и е уважено възражение за изтекла давност, съдът се произнася по основанието и размера на задължението, като изрично посочва, че ревизионният акт не подлежи на принудително изпълнение.
(5) Нова – ДВ, бр. 105 от 2020 г., в сила от 1.01.2021 г. При обявяване на ревизионния акт за нищожен от съда се прилага чл. 173, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс.
(6) Предишна ал. 5 – ДВ, бр. 105 от 2020 г., в сила от 1.01.2021 г. Със съдебното решение не може да се изменя актът във вреда на жалбоподателя.
(7) Изм. – ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 1.03.2007 г., доп., бр. 77 от 2018 г., в сила от 18.09.2018 г., предишна ал. 6, бр. 105 от 2020 г., в сила от 1.01.2021 г. Решението на административния съд подлежи на касационно обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Решението на административния съд по дела, по които се обжалват установени с ревизионния акт публични вземания общо в размер до 750 лв., в които не се включват начислените лихви за забава, когато ревизионният акт е издаден на физически лица, и общо в размер до 4000 лв., в които не се включват начислените лихви за забава, когато ревизионният акт е издаден на юридически лица, е окончателно.
(8) Изм. – ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г., предишна ал. 7, бр. 105 от 2020 г., в сила от 1.01.2021 г. Отмяна на влязло в сила съдебно решение може да се поиска по реда на Административнопроцесуалния кодекс.