Начало / Актове / Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
кодексЧл. 143з ДОПКДанъчно-осигурителен процесуален кодекс
Дял втори. Отделни административни производства › Глава шестнадесета. Особени производства › Раздел V. Процедура за административно сътрудничество с държавите - членки на Европейския съюз, в областта на данъците
Консолидиран текств сила от 15 септември 2026 г.
Автоматичен обмен на информация
Чл. 143з. Нов – ДВ, бр. 105 от 2006 г., изм., бр. 82 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г. (1) Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите изпраща на компетентния орган на държава - членка на Европейския съюз, наличната информация за следните доходи на местни лица на тази държава членка:
1. доходи от трудови правоотношения;
2. възнаграждения по договори за управление и контрол;
3. изм. – ДВ, бр. 85 от 2026 г., в сила от 1.01.2026 г. застрахователни обезщетения/премии, изплатени при настъпило застрахователно събитие по договори за застраховки „Живот“, различни от застрахователни договори с откупна стойност, за които се изисква предоставяне на информация съгласно раздел IIIа, при които обезщетенията се изплащат в случай на смърт на титуляря на полицата;
4. пенсии;
5. собственост и/или доходи от продажба или замяна на недвижимо имущество, включително от ограничени вещни права върху такова имущество;
6. доходи от наем или друго възмездно предоставяне за ползване на недвижимо имущество;
7. нова – ДВ, бр. 100 от 2022 г., в сила от 1.01.2023 г. авторски и лицензионни възнаграждения;
8. нова – ДВ, бр. 85 от 2026 г., в сила от 1.01.2026 г. доходи от дивиденти, изплатени на физически лица, с изключение на такива, за които се предоставя информация съгласно раздел IIIа.
(2) Изм. – ДВ, бр. 94 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г. Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите уведомява компетентните органи на държавите - членки на Европейския съюз, и Европейската комисия за доходи по ал. 1, за които не желае да получава информация по реда на административното сътрудничество.
(3) Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите не изпраща информация по ал. 1 на компетентните органи на държавите - членки на Европейския съюз, които са заявили, че не желаят да получават информация за определени доходи.
(4) Информацията по ал. 1 се изпраща в стандартизиран електронен формат в срок до 30 юни на годината, следваща данъчната година, през която е станала налична.
(6) Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите уведомява Европейската комисия за сключени споразумения с други държави - членки на Европейския съюз, за автоматичен обмен на информация за допълнителни видове доходи извън посочените в ал. 1.
(7) Нова – ДВ, бр. 109 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г. Националният осигурителен институт предоставя на Националната агенция за приходите информация за начислените и/или изплатените пенсии на лица, местни на друга държава – членка на Европейския съюз. Информацията се предоставя веднъж годишно в срок до 30 април на годината, следваща годината на начисляване и/или изплащане на пенсиите, във формат, утвърден от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите. Редът и начинът за предоставяне на информацията се определят в споразумение между управителя на Националния осигурителен институт и изпълнителния директор на Националната агенция за приходите.
(8) Нова – ДВ, бр. 109 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г. Агенцията по вписванията предоставя на Националната агенция за приходите информацията по ал. 1, т. 5 за лица, местни на друга държава – членка на Европейския съюз. Информацията се предоставя в срок до 30 април на следващата календарна година във формат, утвърден от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите. Редът и начинът за предоставяне на информацията се определят в споразумение между изпълнителния директор на Агенцията по вписванията и изпълнителния директор на Националната агенция за приходите.
(9) Нова – ДВ, бр. 109 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г. Извън случаите по ал. 7 и 8 информацията за начислени/изплатени доходи по ал. 1 се предоставя от задължените лица по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица и Закона за корпоративното подоходно облагане.
(10) Нова – ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 4.08.2017 г. Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите обменя с компетентните органи на държавите – членки на Европейския съюз, и с Европейската комисия информация за издадени, изменени или подновени предварителни трансгранични данъчни становища и предварителни споразумения за ценообразуване.
(11) Нова – ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 4.08.2017 г., изм., бр. 100 от 2022 г., в сила от 1.01.2023 г. Информацията по ал. 10 се обменя незабавно след издаване, изменение или подновяване на предварителните трансгранични данъчни становища или на предварителните споразумения за ценообразуване, но не по-късно от три месеца след изтичането на 6-месечието, през което са издадени, изменени или подновени, като се използва стандартен формуляр. Информацията може да се обменя на всеки официален или работен език на Европейския съюз, като се съобразяват приетите от Европейската комисия езикови правила.
(12) Нова – ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 4.08.2017 г. Информацията по ал. 10 не се обменя в случаите, в които предварителното трансгранично данъчно становище се отнася единствено за данъчните задължения на едно или повече физически лица.
(13) Нова – ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 4.08.2017 г. Информацията по ал. 10 съдържа следните данни:
1. идентификационни данни на лицето, за което е издадено предварително трансгранично данъчно становище или предварително споразумение за ценообразуване и – при възможност, на групата, към която то принадлежи;
2. изм. – ДВ, бр. 100 от 2022 г., в сила от 1.01.2023 г. обобщение на предварителното трансгранично данъчно становище или предварителното споразумение за ценообразуване, включително описание на съответната стопанска дейност или сделката/поредицата от сделки, както и всяка друга информация, която може да помогне на компетентния орган да оцени потенциалния данъчен риск, без това да води до разкриването на търговска, промишлена или служебна тайна, на търговски процес или на информация, чието разкриване би противоречало на обществения ред;
3. датите на издаване, изменение или подновяване на предварителното трансгранично данъчно становище или предварителното споразумение за ценообразуване;
4. началната и крайната дата, от която или до която се прилага предварителното трансгранично данъчно становище или предварителното споразумение за ценообразуване, ако е определена;
5. вида на предварителното трансгранично данъчно становище или предварителното споразумение за ценообразуване;
6. стойност на сделката/поредицата от сделки, ако е посочена в предварителното трансгранично данъчно становище или в предварителното споразумение за ценообразуване;
7. описание на критериите, използвани за определяне на трансферното ценообразуване или на трансферната цена – по отношение на предварителни споразумения за ценообразуване;
8. посочване на метода, използван за определяне на трансферното ценообразуване или на трансферната цена – по отношение на предварителни споразумения за ценообразуване;
9. посочване на други държави членки, ако има такива, които има вероятност да бъдат засегнати от предварителното трансгранично данъчно становище или от предварителното споразумение за ценообразуване;
10. идентификационни данни на лицата от други държави членки, които може да бъдат засегнати от предварителното трансгранично данъчно становище или от предварителното споразумение за ценообразуване, като се посочат и държавите членки, с които засегнатите лица са свързани;
11. посочване дали предоставената информация се основава на предварителното трансгранично данъчно становище или на предварителното споразумение за ценообразуване, или на искането по чл. 143с, ал. 4.
(14) Нова – ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 4.08.2017 г. С искането за издаване на предварително трансгранично данъчно становище лицето предоставя данните по ал. 13, т. 1, 6, 9 и 10, както и всяка друга информация и документи, необходими за издаване на данъчното становище.
(15) Нова – ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 4.08.2017 г. Данните по ал. 13, т. 1, 2, 7 и 10 не се предоставят на Европейската комисия.
(16) Нова – ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 4.08.2017 г. Пълните текстове на предварителните трансгранични данъчни становища и предварителните споразумения за ценообразуване, както и допълнителна информация, свързана с тях, могат да бъдат обменяни по реда на чл. 143д и 143е.
(17) Нова – ДВ, бр. 85 от 2026 г., в сила от 1.01.2026 г. Независимо от ал. 12, предварителни трансгранични данъчни становища, които се отнасят единствено за данъчните задължения на едно или повече физически лица, се обменят, когато:
1. сумата на сделката или поредицата от сделки по предварителното трансгранично данъчно становище надхвърля 1 500 000 евро, ако тази сума е посочена в предварителното трансгранично данъчно становище, или
2. в предварителното трансгранично данъчно становище се определя дали дадено лице е местно лице за данъчни цели в държавата членка, издала данъчното становище.
(18) Нова – ДВ, бр. 85 от 2026 г., в сила от 1.01.2026 г. За целите на ал. 17, т. 1 при поредица от сделки с различни стоки, услуги или активи размерът на предварителното трансгранично данъчно становище включва общата базова стойност. Стойностите не се сумират, ако едни и същи стоки, услуги или активи са предмет на няколко сделки.
(19) Нова – ДВ, бр. 85 от 2026 г., в сила от 1.01.2026 г. За целите на ал. 17, т. 2 обменът на информация на предварителни трансгранични данъчни становища, отнасящи се до физически лица, не включва становища относно данък при източника по отношение на доходите на чуждестранни лица от трудови правоотношения, директорски възнаграждения и пенсии.
(20) Нова – ДВ, бр. 85 от 2026 г., в сила от 1.01.2026 г. Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите обменя с компетентните органи на държавите членки данни от информационната декларация по чл. 260я23, ал. 6 от Закона за корпоративното подоходно облагане, подадена от крайно предприятие майка или от определено да подава информация образувание, съгласно следните правила:
1. общият раздел на информационната декларация се предоставя на прилагащата държава членка, в която са разположени крайното образувание майка или съставните образувания на многонационална група предприятия (МГП);
2. общият раздел на информационната декларация, с изключение на частта относно обобщената информация, се предоставя на държавите членки, въвели само допустим национален допълнителен данък:
а) в които са разположени съставни образувания на МГП;
б) в които е разположено съвместно предприятие или член на група съвместни предприятия на МГП, ако с допустимия национален допълнителен данък се облагат съвместни предприятия в държавата членка;
в) в които с допустимия национален допълнителен данък се облагат в държавата членка съставно образувание без юрисдикция или съвместно предприятие без юрисдикция на МГП;
3. един или повече раздели с информация по юрисдикции се предоставят на държави членки, които имат права на данъчно облагане съгласно Директива (ЕС) 2022/2523 на Съвета от 14 декември 2022 г. за гарантиране на глобално минимално равнище на данъчно облагане на многонационалните групи от предприятия и големите национални групи в Съюза (ОВ, L 328/1 от 22 декември 2022 г.), наричана по-нататък „Директива (ЕС) 2022/2523“, включително допустимия национален допълнителен данък, по отношение на държавите членки, за които се отнасят тези раздели.
(21) Нова – ДВ, бр. 85 от 2026 г., в сила от 1.01.2026 г. Независимо от ал. 20, т. 2, буква „в“, на юрисдикциите, прилагащи допустимо вторично облагане с допълнителен данък, коефициентът на които е равен на нула, се предоставя само частта от информационната декларация, в която се съдържа информация за разпределянето на вторичния допълнителен данък на съответната юрисдикция, а на прилагащата държава членка, в която е разположено крайното образувание майка, се предоставят всички раздели с информация по юрисдикции.
(22) Нова – ДВ, бр. 85 от 2026 г., в сила от 1.01.2026 г. Информацията по ал. 20 се обменя в стандартизиран електронен формат в срок до три месеца след изтичането на крайния срок за подаване на информационната декларация съгласно Закона за корпоративното подоходно облагане за съответния отчетен данъчен период. Когато информационната декларация е подадена след крайния срок, информацията се обменя в срок до три месеца след датата, на която е получена.
(23) Нова – ДВ, бр. 85 от 2026 г., в сила от 1.01.2026 г. Когато изпълнителният директор на Националната агенция за приходите установи, че в информационна декларация, изпратена от компетентен орган на друга държава членка по ал. 20 и 21, има явна грешка, той уведомява незабавно съответния компетентен орган.
(24) Нова – ДВ, бр. 85 от 2026 г., в сила от 1.01.2026 г. Когато изпълнителният директор на Националната агенция за приходите е уведомен от компетентен орган на друга държава членка за явна грешка в изпратена от него информационна декларация по ал. 20 и 21, той предприема незабавно подходящи действия, за да получи коригирана информационна декларация от съответното крайно образувание майка или от определено да подава информация образувание. Коригираната информационна декларация се обменя своевременно с компетентните органи на държавите членки, определени по реда на ал. 20 и 21.
(25) Нова – ДВ, бр. 85 от 2026 г., в сила от 1.01.2026 г. Когато изпълнителният директор на Националната агенция за приходите е получил уведомление от едно или повече съставни образувания, разположени в страната, че информационната декларация за тези съставни образувания е трябвало да бъде подадена от крайното образувание майка или от определено да подава информация образувание, разположено в друга държава членка, но това не е направено в срока по ал. 22, той уведомява своевременно другия компетентен орган, че информацията не е получена.
(26) Нова – ДВ, бр. 85 от 2026 г., в сила от 1.01.2026 г. Когато изпълнителният директор на Националната агенция за приходите е уведомен от компетентен орган на друга държава членка, че информационната декларация за едно или повече съставни образувания, разположени в другата членка, която е трябвало да бъде подадена от крайното образувание майка или от определено да подава информация образувание, разположено в Република България, не е получена, той установява незабавно причината за това. Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите уведомява компетентния орган на другата държава членка в срок до един месец от получаване на уведомлението за причините за неподаването и за очакваната дата на обмена, която не може да бъде по-късно от три месеца от датата на получаването на уведомлението за липсата на обмен.
(27) Нова – ДВ, бр. 85 от 2026 г., в сила от 1.01.2026 г. Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите обменя данни от информационната декларация по чл. 260я23, ал. 6 от Закона за корпоративното подоходно облагане, подадена от крайно предприятие майка или от определено да подава информация образувание, с компетентните органи на юрисдикции извън Европейския съюз, с които Република България има в действие специално споразумение за обмен на информационни декларации. Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите изготвя и публикува списък на юрисдикциите, с които обменя информация, на интернет страницата на агенцията.